НОХД №  755/2014 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия А.В.П. ***, за престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 31.05.2013 г., в гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвал пред И.А.И.- системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик от неистински официален документ - копие на диплома за средно образование, Серия А-10 № 031887 с peг. № 1458-12 от 28.06.2010 г., на който документ е придаден вид, че е издаден от Професионална гимназия по облекло „Ана Май” - гр.Пловдив на негово име, с частна заверка „Вярно с оригинала” и подпис, като от него за самото съставяне не може да се тьрси наказателна отговорност.

Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие.

          Прокурора поддържа обвинението, като пледира за осъдителна присъда.

Пазарджишкият районен съд обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие   за  установено  от  фактическа  страна  следното:

Подс. А.П. искал да се сдобие със свидетелство за управление на МПС, но нямал законово изискуем образователен ценз- завършено най-малко основно образование за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

За да се снабди със свидетелство той решил да извърши документно престъпление, а именно, да си послужи с неистински официален документ за завършено образование-диплом. По неустановен начин подс.П. се снабдил с неистинска диплома за средно образование Серия А-10 № 031887 с peг. № 1458-12 от 28.06.2010 г., на която бил придаден вид, че е издадена от Професионална гимназия по облекло „Ана Май”-гр. Пловдив на негово име.

На 28.11.2011 г. подс. П. се записал на обучение като кандидат за придобиване на правоспособност за водач на МПС категория „В” в учебния център на фирма „Б.” ООД - гр.Първомай, като бил вписан в регистъра за обучение на Учебния център под № 160. П. представил във фирмата копие на диплома за средно образование Серия А-10 № 031887 с peг. № 1458-12 от 28.06.2010 г., издадена от Професионална гимназия по облекло „Ана Май”- гр. Пловдив, което било заверено с частна заверка „Вярно с оригинала А.В.П.” и имало положен подпис, от неустановено по делото лице.

След като провел теоретично и практическо обучение и издържал вътрешните изпити, от учебния център му били издадени удостоверения за допускане до теоретичен и практически изпит пред ДАИ.

 Подс. П. издържал теоретичния изпит на 20.02.2012г. и практическия изпит - на 22.03.2012 година.

На 31.05.2013 г. подсъдимият се явил в сградата на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, където подал заявление вх. № 1-3038 за издаване на СУМПС, ведно с необходимия набор документи. Представил и копие на дипломата за средно образование Серия А-10 № 031887 с peг. № 1458-12 от 28.06.2010 г., издадена привидно на негово име от Професионална гимназия по облекло „Ана Май”-гр. Пловдив. Документите били приети от св. И.И. - системен оператор, като пред нея подсъдимият представил „оригинала” на дипломата за сверяване и заверил копието с частна заверка „вярно с оригинала”, след което положил съкратен подпис. Св.И. се усъмнила в истинността на представения от подсъдимия документ за завършено основно образование и сигнализирала своя пряк ръководител. Отправено било запитване до ПГО „Ана Май”-гр. Пловдив, откъдето в бил получен отговор, че лицето А.П. не е учил и не е завършил средно образование в гимназията, както и че училището не е издавало диплома с серия и номера, като тези на представения от подсъдимия документ.

Поради това процедурата по издаване на документите не била задвижена и на подсъдимия не било издадено СУМПС.

След получената справка от училището, служителите от Сектор „ПП” сигнализирали Сектор „ПИП” при ОД на МВР- Пазарджик, като било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, в представеното копие на диплома пред Сектор „ПП” пир ОД на МВР-Пазарджик, положеният ръкописен текст „Вярно с оригинала” и подпис на частната заверка са изпълнени от подсъдимия П..

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.И., заключението на почерковата експертиза и писмените доказателства, приети по делото.

При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, като на 31.05.2013 г., в гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвал пред И.А.И.- системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик от неистински официален документ - копие на диплома за средно образование, Серия А-10 № 031887 с peг. № 1458-12 от 28.06.2010 г., на който документ е придаден вид, че е издаден от Професионална гимназия по облекло „Ана Май” - гр.Пловдив на негово име, с частна заверка „Вярно с оригинала” и подпис, като от него за самото съставяне не може да се тьрси наказателна отговорност.

            Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на  деянието си, като е имал представи за всички обективни елементи на конкретния престъпен състав и е искал настъпването на общественоопасните последици - действал е с пряк умисъл.

          Несъстоятелно е възражението на защитата в смисъл, че деянието е несъставомерно, т.к. обвинението против подс.П. е за използвано копие на документ – диплома, но не и на оригинал на дипломата, а само по себе си копието не представлявало официален документ. 

          Тук е мястото да се отбележи, че субект на престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 от НК, може да бъде всяко наказателноотговорно лице, с изключение на това създало порочния документ, т.е. неговият автор. Документната подправка, обхваща създаването на неистински документ и преправянето на истински такъв.

Друг обективен признак на състава на престъплението е характеристиката на документа, а именно, наличието на официален документ. Определение на понятието официален документ е дадено в чл.93, т.5 от НК. Официален е всеки документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. Също така, за наличието на официален документ не следва само да се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена сила, а и от годността на документа да създаде заблуждение у другиго, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции.

В тази връзка процесното заверено ксерокопие на дипломата по настоящото дело е официален документ, тъй като то е годно да създаде заблуждението у другиго, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.

По смисъла на наказателното право документът представлява конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия изявлението. Поради това, е налице годен предмет на престъплението, тъй като завереното копие на дипломата привидно се явява официален удостоверителен документ за завършено образование.

Законът в чл. 93, т. 6 НК изисква на документа да е „придаден вид”, че представлява съответното писмено изявление. В свои решения /Решение № 2 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 660/2009г.; Решение № 333 от 7.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 340/2008 г., III н. о.; Решение № 151 от 7.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 724/2010 г., II н. о./,    Върховния касационен съд е имал повод недвусмислено да посочи, че ксерокопия на документи могат да бъдат годни предмети на документно престъпление. Доктрината и практиката са категорични по въпроса, че преписът, респективно ксерокопието възпроизвежда съществуващ документ и е свързан с него. Когато като оригинален документ бъде използван препис, от който не личи репродукционния му характер, това по съществото си представлява използване на неистински или преправен документ, какъвто е настоящият казус.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия  съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, в резултат на което се засяга драстично документооборотът,  т.к. посредством използването на инкриминирания документ се е създала хипотетична възможност да се издаде СУМПС, а от там да се афишира придобита правоспособност за една  високорискова дейност,  каквато  е  шофирането.

Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия,  която е  висока. Независимо, че е позитивно охарктеризиран по местоживеене, той е осъждан по НОХД № 1161/12г. на ПРС с присъда влязла в сила на 03.07.2012г. за извършено на 29.06.2012г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Отделно от това по НАХД № 106/13г. на ПРС, с решение влязло в сила на 02.03.2013г. е санкциониран по реда на чл.78а от НК за извършено на  29.06.2012г. престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

           Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия  и  незачитането на установения в страната правов ред.

           Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът отчете положителните характеристични данни и младежката възраст. Отегчаващо обстоятелство – обремененото съдебно минало.

           При тази данни и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,  съобразно  относителната им тежест, съдът даде превес на смекчаващите, като намери, че за постигане целите на наказанието подс.П. следва да бъде осъден  на   шест месеца  лишаване от свобода, което е съответно на тежестта на извършеното.

С оглед данните за личността на подсъдимия и обремененото му съдебно минало – осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, то е неприложим института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

Както вече се посочи по-горе, подс.П. е осъждан по НОХД № 1161/12г. на ПРС с присъда влязла в сила на 03.07.2012г. за извършено на 29.06.2012г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. В рамките на този изпитателен срок подс.П. е извършил настоящото деяние, което обуславя приложението на чл.68 ал.1 от НК. По тези съображения съдът постанови подс.П. да изтърпи отделно наказанието от шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 1161/12 година.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в затвор, т.к. за подс.П. не е налице хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, т.е. той вече е бил осъждан на лишаване от свобода, макар и условно и настоящото му осъждане пак на лишаване от свобода не е за първи път.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подс.П. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 134.95 лв. за експертиза, както и 15 лв. деловодни разноски и 5 лв. държавна такса за евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.                                                      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: