Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от
съдията Петкова
в.гр. дело № 151 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
вх.№ 87171/25.11.2019г. от Д.С.К., ЕГН ********** и А.Г.К., EГН ********** и двамата с адрес ***, срещу Решение № 4761/07.11.2019г., постановено по гр.д. № 1320/2019г.
по описа на ВРС, 51-ви състав, с което са осъдени Д.С.К. и А.Г.К. да заплатят солидарно на Я.Р.Н., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своите родители – М.С.М.-Н., ЕГН **********, и Р. С. Н., ЕГН **********,
и тримата с постоянен адрес: ***, сумата
от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца
вследствие на удар с учебник в областта на носа, нанесен му на 13.03.2018 г. от
непълнолетния син на ответниците С. А. К., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
13.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 48,
ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал
събраните гласни доказателства. Ценил е свидетелските показания, които са били
необективни, като същевременно не е отчел установеното в съвкупност от всички
ангажирани доказателства, че детето С. не е дете с лошо поведение и че
инцидентът е причинен невиновно, а поради лекомислие. Твърди се, че неправилно
ВРС е коментирал, че по отношение на детето има и друг инцидент с пострадало
дете. Неправилно е възприета и представената характеристика. Сочи се, че
доказателството е недопустимо ценено, тъй като представлява свидетелски
показания в писмен вид, а и съдържанието му е погрешно тълкувано от ВРС. Твърди
се, че не се установяват твърдените от ищците вреди по вид и размер, както и
периода, през който се търпени. Твърди се, че критерият за справедливост е
неправилно съобразен. Моли се въззивният съд да
разгледате аргументите, изложени в жалбата и да извърши цялостна ревизия на
атакуваният съдебен акт, като се произнесе с отменително решение по съществото
на спора и да отхвърли предявения иск с пр. основание чл.48, ал. 1 ЗЗД, като
недоказан по основание и по размер. Алтернативно, в случай че съдът прецени
иска за основателен, то да разгледа подробно развитите аргументи във въззивната
жалба и да определи размер на обезщетението, който да кореспондира с
интензитета на доказаните преки вреди и периода на възстановяване им, като
съобрази съпричиняването, установено в хода на производството. В открито съдебно заседание се уточнява, че
размерът на обезщетението следва да е не по-висок от 1 500 лв. Претендира се
присъждане на разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Я.Р.Н.,
действащ със съгласие на законните си представители М.С. Н. и Р. С. Н., чрез адв. М.П. от АК-
Шумен, с който жалбата се оспорва.
Дирекция „Социално подпомагане” Варна, уведомена на осн. Чл.15 ЗЗДт, не
е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявения
иск с правно основание чл.48 ЗЗД се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът Я.Р.Н. излага в исковата молба, че бил ученик в осми клас в
училище СОУ „Климент Охридски", гр. Варна. На 13.03.2018 г., около
18:00-18:30 часа в часа по английски език неговият съученик – С. А. К., син на
ответниците, му нанесъл удари с учебник по английски език в областта на носа.
Последвало кръвотечение от носа. Непосредствено след инцидента ищецът посетил
МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, като при първоначалния преглед и последващ
такъв, извършен на 14.03.2018 г., били установени следните травматични
увреждания: контузия на носа, травматичен оток и кръвонасядане в същата област,
счупване на носни кости с разместване на фрагменти, обуславящи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. На 15.03.2018 г. ищецът претърпял
оперативно лечение, при което било извършено закрито наместване на носна
фрактура под местна анестезия с лидокаин и адреналин, след което била поставена
външна фиксационна превръзка. Във връзка с инцидента била депозирана жалба в
Районна прокуратура – Варна, по повод на която била извършена проверка и
издадено прокурорско постановление, с което било отказано да бъде образувано
досъдебно производство срещу непълнолетния С. А. К.. Преписката била изпратена
на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните и с решение от 31.08.2018 г. на С. К. била наложена възпитателна
мярка по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗБППМН (6 броя консултации). В процеса на
разглеждане на възпитателното дело, на 24.07.2018 г. бил извършен допълнителен
медицински преглед на ищеца, от който било установено затруднено носно дишане
от пет месеца в следствие на травмата и, при наличието на обективни данни за
обструктивно дишане, било препоръчано след навършване на пълнолетие да бъде
направена „септопластика в дясно". Установени били усложнения, изразяващи
се в изместване на носа вдясно и калциране на хрущяла на мястото на счупването.
В резултат от уврежданията ищецът твърди да е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания за период над 5 месеца,
физическо неудобство, затруднено дишане през носните отвори за неопределен
период от време, което и понастоящем не е напълно преодоляно. Инцидентът довел
до негативни последици и по отношение на психиката на пострадалия, предвид
агресивното поведение спрямо него, проявено пред съучениците му, на което
същият не бил отвърнал, за да се защити. Ищецът изпитвал страх от извършване на
последваща подобна агресивна проява, несигурност и тревога при общуване в
обществото. Променил се и обичайният му начин на живот - отсъствал от училище,
преустановил и спортните си занимания по ветроходство, които преди инцидента
посещавал редовно. Следвало да търпи ежедневна физическа болка и силен
дискомфорт от увреждането, главоболие, провокирано от затрудненото дишане,
което се обостряло нощем и довело до непълноценен сън и почивка. Ищецът счита,
че за описаните неимуществени вреди отговорност носят родителите на виновното
непълнолетно лице, които не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание
и за осъществяване на надзор върху поведението му.
Предявил е иск срещу ответниците за солидарното им осъждане да заплатят
сумата от 15 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат от извършеното виновно деяние на непълнолетния им син, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.03.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Костови са депозирали отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Не оспорват, че са родители на С. К., както и че на
13.03.2018 г. в час по „английски език" възникнал конфликт между деца,
сред които били ищецът и техния син. Оспорват причинно-следствената връзка
между инцидента и претърпените вреди. Релевират възражение за съпричиняване с
твърдения, че инцидентът бил възникнал вследствие на поведението на ищеца, с
което той дразнел сина им и провокирал неговата реакция и последващия удар.
Твърдят, че се касае за единичен инцидент между деца, провокиран от лекомислие
и увлечение, който не е довел до трайни увреждания при ищеца. В тази връзка
излагат, че преди и след инцидента двете деца имат добри отношения помежду си,
контактуват ежедневно и между тях липсва напрежение. Твърдят да липсва умисъл в
действията на сина им, като се позовават на поведението му по време и
непосредствено след инцидента – телесната повреда бил причинена от един
единствен удар и синът им пръв бил помогнал на пострадалия и му се извинил многократно,
като извиненията били приети. Отделно поддържат, че не носят отговорност за
причинените вреди, тъй като са положили всички необходими грижи за правилното
възпитание на техния син и не са били в състояние да предотвратят последиците
от конфликта. Синът им С. нямал други такива прояви, същият бил възпитан,
адаптивен, с добро поведение и отношение към учебния процес и уважителен към
учителите си. Освен това още в деня на инцидента ответниците направили опити да
се свържат с родителите на ищеца, проявили загриженост за състоянието му и
предложили своята помощ, като многократно търсили съдействието на училищното
ръководство, за да осъществят контакт с ищеца, но по изрично настояване на
родителите му, връзка с тях и с него не била осъществена. Оспорват също размера
на претендираното обезщетение, като намират твърдените негативни последици за
преувеличени. По този повод излагат, че непосредствено след инцидента ищецът
спрял сам кръвотечението от носа си и продължил своите заниманията, като нямал никакви
съпътстващи оплаквания или усложнения, както и че се бил завърнал в училище още
следващата седмица.
Контролиращата страна ДСП Варна, редновно уведомена, не е изразила
становище по иска.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че ответниците Д.С.К. и А.Г.К. са родители на
непълнолетния С. А. К., роден на *** г., като същите упражняват родителските
права по отношение на него и той живее при тях.
Безспорно е между
страните и обстоятелството, че на 13.03.2018 г., около 18:00-18:30 часа по
време на учебен час по английски език, С. К. е нанесъл на ищеца удари с учебник
по английски език в областта на носа. Тези обстоятелства се установяват от
представените по делото писмени доказателства- материалите по приобщената
прокурорска преписка № 4080/2018 г. по описа на Районна прокуратура-Варна,
образувано по жалба на М. Нанкова- майка на ищеца. Преписката е приключила с постановление
от 29.06.2018 г., като е отказано образуването на досъдебно производство и е
изготвено предложение до МКБППМН за налагане на възпитателни мерки спрямо С. А.
К..
С решение от
31.08.2018 г. по възпитателно дело № 6/2018 г. на Местната комисия за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Район
„Аспарухово“, Община Варна, на С. К. е наложена възпитателна мярка по чл. 13,
ал. 1, т. 6 ЗБППМН - задължаване да участва в консултации, обучения и програми
за преодоляване на отклоненията в поведението.
От приобщената
цялостна характеристика на ученик от дата 16.05.2018 г., издадена от СУ „Свети
Климент Охридски“ – гр. Варна и подписана от класния ръководител на С. А. К.
(л. 23), се изяснява, че в началото на учебната 2017/2018 г. синът на
ответниците имал лоша дисциплина в учебните часове, поради което бил
санкциониран със „забележка“, след което спрял да пречи на учителите в
часовете. В документа е отразено още, че С. К. търси внимание от съучениците
си, като постоянно ги закача, бута и дразни по детински, но не е агресивен или
злонамерен. Класният ръководител е посочил, че след участието на К. във
въпросния инцидент, на последния било наложено наказание „преместване в друга
паралелка“. Последното довело до драстична промяна в поведението му, като спрял
да се закача и дразни със съучениците си.
Видно от представения лист за преглед на пациент № 2045 от 13.03.2018
г. и допълнителен лист към него, издадени от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, на
посочената дата ищецът Я.Р.Н. е прегледан в медицинското заведение, като е установена
травма на носа на пациента и са назначени консултации със специалист УНГ.
Направено му е рентгеново изследване, при което е констатирана „фрактура на
носни кости с дислокация“.
От приобщената епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, се установява,
че на 15.03.2018 г. на ищеца е извършено закрито наместване на носна фрактура
под местна анестезия с лидокаин и адреналин, като е направена репозиция на
фрактурираните назални кости и е поставена външна фиксационна превръзка. На
пациента е назначено медикаментозно лечение и са дадени препоръки за два
контролни прегледа в рамките на един месец. Я.Н. е изписан същия ден – на
15.03.2018 г. със статус „с подобрение“.
Приложено е и медицинско удостоверение № 219/2018 г., издадено от МБАЛ
„Света Анна-Варна“ АД, в което е отразено, че травматичните увреждания в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е представена и медицинска бележка с изх. № 225/14.03.2018 г.,
издадена от д-р Р. Д., според която ученикът Я.Н. се нуждае от домашно лечение
в периода от 14.03.2018 г. до 16.03.2018 г.
Видно от приложения профилактичен талон от 24.07.2018 г., на посочената
дата е извършен профилактичен преглед на ищеца, който се оплаквал от затруднено
носно дишане от пет месеца вследствие на травма. В документа е отразено, че има
обективни данни за обструктивно носно дишане и е направена препоръка за
септопластика вдясно.
От приетото и неоспорено
своевременно от страните заключение на допуснатата съдебномедицинска експертиза
се установява, че на
13.03.2018 г. ищецът Я.Р.Н. е получил следните травматични увреждания, а
именно: травматичен оток и кръвонасядания по гърба на носа и счупване на носни
кости. Установени са ивицестви червеникави кръвонасядания, ориентирани отгоре
надолу и отдясно наляво, които са с размери 2/1,5 см. Според експерта такива
травматични увреждания се получават при действието на твърди, тъпи предмети,
напр. при удар с юмрук или предмет в областта на лицето, поради което е
възможно същите да са получени в резултат от процесния инцидент. Съгласно
заключението описаните кръвонасядания и отоци отзвучават за период от около
10-15 дни без дефицит. Установени са усложнения в оздравителния процес -
изкривяване на носната преграда, което изкривяване реално стеснява десния
проход на носа и затруднява дишането през носа. Въпросното изкривяване може да
бъде коригирано по хирургичен път, като в медицинската практика се приема, че
подобен род усложнения или оперативни лечения се осъществяват след пълното
развитие на лицевия череп, т.е след навършване на пълнолетие. Според
експертизата травматичните увреждания са обусловили разстройство на здравето,
неопасно за живота. При изслушването на вещото лице С. С. в открито съдебно
заседание същият е разяснил, че е допуснал механична грешка, като е посочил в
заключението, че разстройството на здравето на ищеца е постоянно. Обяснява, е
това не е така, тъй като скелетът подлежи на развитие до 18-тата година и е
възможно дишането да се подобри с нарастването на отворите на носните кухини,
като освен това изкривяването на носната преграда може да бъде отстранено
оперативно. Излага още, че проходът на носа има проводимост, но е стеснен, като
при нормална сърдечна дейност в ежедневието ищецът няма проблем с дишането, а
затрудненията се проявяват при натоварване на организма и учестяване на
сърдечната дейност, при което има необходимост от повече вдишвания в минута.
Допълва, че физическата болка е силна през първите 5-10 дни, след което остава
само неудобството при дишане. При изслушването на експерта се изяснява също, че
при първоначалния преглед на ищеца същият е бил с изкривена носна пирамида
(изкривен нос), но след наместването, което е извършено инструментално, без
оперативна намеса, носната преграда е
фиксирана и след премахване на превръзката (след 4-5 дни) носната пирамида е
застанала в нормално положение, без видими външни изкривявания.
По делото са ангажирани гласни доказателства и от двете страни, като от
свидетелите се установява следното:
От показанията на св. Р. Ц. (без дела и родство със страните), се установява,
че свидетелката е учител по английски език и инцидентът се е случил в нейния
учебен час, като С. е станал от чина си и е отишъл до мястото на Я. в класната
стая. Свидетелката не е възприела пряко събитието, а е видяла единствено, че С.
стои с учебник по английски език в ръка пред чина на Я., който имал
кръвотечение от носа. По данни на учениците, присъствали в часа, преди
инцидента децата са се замеряли с хартиени топчета, което провокирало поведението
на С.. С. Ц. описва учебника, с който бил ударен ищецът, с меки корици, но
тежък. С. изразил съжаление за случилото се и коментирал, че не е искал и не е
предполагал, че това ще се случи. Сочи, че и двете деца са добри и възпитани.
Св. П. П. (без дела и родство със страните, директор на СОУ „Св.
Климент Охридски“), излага, че няколко ученици, сред които Я. и С., се замеряли
с хартиено топче в час по английски език и между тях станало пререкание. С. станал
от последния чин, на който седял, отишъл до Я. и замахнал с учебника по
английски език към главата му, като Я. се предпазил с ръце. Описаната
фактическа обстановка свидетелят твърди да е разбрал от учителката и от децата,
като отделно от това лично я е възприел от видеозаписите от камерите в класната
стая. Св. П. споделя още, че след инцидента се срещнал с бащата на С. (отв. А.К.),
който обещал пълно съдействие, признал, че поведението на сина му е укоримо, не
се противопоставил да му бъде наложена санкция и поел ангажимент да разговаря
със сина си и поведението му да се промени. Свидетелят сочи, че промяната в
поведението на С. е била факт след случката. За случилото се на С. била
наложена санкция „преместване в друга паралелка“ до края на учебната година. Свидетелят
споделя, че първоначално всички учители са били на мнение, че следва да бъде
наложено най-тежкото наказание, но впоследствие на Педагогически съвет е
изразено становище, че се касае за детинска, хлапашка, неосъзната постъпка.
Самият директор излага становище, че детето е действало импулсивно и
емоционално. Нямал е подобни простъпки преди това. Свидетелят не е сигурен дали
С. е бил наказван с друго наказание, но мисли, че е имало наложена „забележка”.
Излага, че се наказанието е било наложено за лоша дисциплина в час, но не е
сигурен, тъй като дори за закъснение може да се накаже със „забележка”. Агресия
от С. не е проявявана. Сочи, че Я. се е върнал на училище след пролетната
ваканция.
От свидетелските показания на св. И. Н. (чичо на ищеца) се установява,
че след инцидента ищецът се прибрал с бинтовано лице, при което само очите и
устата му се виждали, и бил много разстроен и притеснен, срамувал се от
ситуацията и нямал обяснение за причината за случилото се. Същият не искал да
излиза и избягвал комуникация както с приятелите си, така и със семейството;
отказвал да говори за преживяното; станал затворен и мълчалив. Това негово
състояние продължило повече от няколко месеца. Изпитвал болки в началото, които
отшумели с времето, но затрудненото дишане било актуално и понастоящем. Заради
инцидента ищецът временно преустановил и тренировките по ветроходство, които
посещавал ежеседмично преди това, бил шампион в класа и с амбиции да продължи в
по-горна категория. Целият му сезон бил провален, като към настоящия момент Я.
отново тренира, но е внимателен и се пази повече. След инцидента по пътя към
училище и обратно ищецът избягвал да ходи сам и си намирал компания, което
според свидетеля било провокирано от страх.
От показанията на ангажираната от ищеца св. М. М. (без дела и родство
със страните) се установява, че непосредствено след инцидента ищецът бил с
бинтовано лице и изглеждал зле. По данни на майка му, с която свидетелката е в
приятелски отношения, инцидентът се отразил негативно на психиката на Я.,
доколкото се е случил пред класа, детето бил с изкривен нос. Отделно трябвало
да преустанови за известно време спортните си занимания по ветроходство и
пропуснал няколко състезания; имал затруднения с дишането и хъркал, докато спи,
за което му били направили забележка наскоро при пътуване за състезание.
Св. Н. О. (без дела и родство със страните, в близки приятелски отношения
със семейство К.) сочи, че родителите на С. са със стабилни и морални семейни
ценности, децата С. и Г. растат в здрава семейна среда с добри и близки
взаимоотношения, като родителите участват активно в живота им. Свидетелката
излага, че ответниците дават добър пример на децата, семейството е сплотено и
чества заедно празници, обстановката в семейната среда е спокойна и на всички
събирания децата присъстват. Определя С. като любвеобилен, артистичен, забавен
и лъчезарен.
Предвид така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл.48 ал.1 ЗЗД изисква освен установяване на предпоставките по чл.45 ЗЗД, така и
обстоятелствата, че деликвентът е дете
на ответниците, които го отглеждат и упражняват родителските си права. Затова и
в тежест на ищеца Н. е да установи, че С. К. на 13.03.2018г. в часа по
английски език му е нанесъл удар в областта на лицето с учебник, като пряка и
непосредствена последица от този удар е било полученото увреждане- счупване на
носни кости с разместване на фрагменти, наложилото се наместване на носната
фрактура, периода на възстановяване, настъпилото твърдяно усложнение, свързано
със продължаващото затруднено дишане. Също в тежест на ищеца е да установи, че
ответниците са родители на С. К. и той живее при тях, като те упражняват
родителските си права по отношение на детето.
Наведените във
въззивната жалба основания за неправилност на решението се свеждат до
неправилна интерпретация на събраните доказателства досежно начина на
извършване на деликта, неустановяване на наличие на съпричиняване /провокиране
от страна на пострадалото лице/, несъобразяване на липсата на умисъл у детето
при извършване на деянието, несъобразяване с установените с писмените и
гласните доказателства добри характеристики на възпитанието на деликвента,
както и вида и продължителността на причинената вреда.
Затова и безспорни
са и не подлежат на установяване фактите, че ответниците са родители,
упражняващи по отношение на детето С. родителски права, както и че то живее при
тях. Също за безспорно е според настоящия състав е, че детето С. в час по
английски език е нанесъл удар с учебник в областта на лицето на Я.Н.. По делото
не са събрани гласни доказателства на свидетели- очевидци на инцидента, поради
което и не се установява по безспорен начин дали ударите са били повече от
един. В отделните писмени доказателства се съдържа разнопосочна информация дали
ударите са били два-три или само един, но доколкото тези доказателства
обективират изявления на свидетели, които обаче не са изслушани пряко и
непосредствено от съда, то описаните гласни доказателства не могат да бъдат
кредитирани и коментирани от настоящия състав. Последният обаче счита, че е
ирелевантно дали веднъж или два пъти С. е ударил с учебника ищеца, от значение
е, че именно вследствие на удар от страна на Станислав е причинено кръвотечение
от носа на пострадалото лице, както и констатираните след това счупвания на
носните носни кости и разместване на фрагменти. Затова и възражението в жалбата,
че ищецът не е доказал нанасянето на повече от един удар, е неоснователно.
По твърденията за
съпричиняване, основаващо се на изложеното, че между децата възникнал конфликт,
тъй като ищецът хвърлил хартиено топче по посока на детето С., следва да се
отбележи, че в тежест на ответника е да установи наличието на такива факти и
обстоятелства, които са обусловили до известна степен настъпването на вредата.
Доказателства, установяващи че Я. е хвърлил хартиено топче, което е провокирало
конфликт между децата, не се събраха. Отново следва да се съобрази изложеното
по-горе във връзка с представените писмени доказателства, а именно че
възпроизведените в тях свидетелски показания не могат да бъдат кредитирани в
настоящия процес. Безспорно се установява от събраните пред настоящата
инстанция гласни доказателства- св. Ц. /очевидец на инцидента/, че Я.Н. не е
напускал чина си, а С. К. е станал и е отишъл до чина на Я.. И свидетелката Ц.,
и св. П. П. /който макар и неочевидец
възпроизвежда видяното от камерата и разказаното от децата/ сочат, че в
действителност е имало подхвърляне на хартиени топчета в часа между учениците.
Няма обаче данни да е възникнал конфликт между Я. и С., нито пък такъв да е
предизвикан от Я.. Освен това настоящият състав намира, че като провокативно би
могло да бъде третирано поведение, идентично като съдържание и характер с
насрещното такова. Т.е. удар да е предизвикал ответен такъв. В случая обаче
категорично не се установява дори ищеца да е замерял с хартиено топче С. К.,
още по-малко да го нападнал или ударил с ръка или с предмет. Възражението за
съпричиняване е недоказано.
По възражението, че
неправилно е преценено отношението на дееца към извършеното от него деяние и
настъпилите последици:
Нормата на чл.45
ал.2 ЗЗД изрично предвижда, че вината се предполага до доказване на противното,
т.е. в тежест на ответниците е да установят липсата на вина при извършването на
деликта от страна на детето С. Съдът намира, че доказването не е убедително.
Както вече се коментира по-горе в изложението, детето С. е станало по време на
часа от чина си, в присъствието на учителя, който е бил на чина пред него,
отишло е до чина на Я. и го е ударило с учебника. Т.е. още при ставането си от
чина, С. е имал намерение за предприемане на някакви действия и саморазправа с Я..
Че тези действия са били насочени именно към предизвикване на настъпилите
впоследствие вреди, т.е. че именно счупването на носните кости и разместването
на фрагменти е било целения резултат, не се установи. Напротив, от поведението
на детето С. след настъпване на вредите, е видно, че същият не само че не е
целял настъпването им, но и е съжалявал за резултата. Въпреки това обаче същият
по непредпазливост/небрежност е допуснал проявата на противоправно поведение –
нанасяне на удар по другото дете, което поведение е довело до настъпване на
тези последици. Затова и въпреки че не е налице пряк умисъл в поведението на
детето С., то е налице небрежност. Без значение в случая е, че деянието е
извършено по време на започнала игра между съученици, че С. е реагирал
импулсивно и емоционално, без да прецени ситуацията. Именно поради тази причина
и непълнолетните деца не носят лична отговорност за своите деяния до навършване
на пълнолетие. Защото родителите са тези, които посредством възпитанието следва
да модулират поведението на детето. По гореизложеното и нормата на чл.48 ЗЗД
предвижда, че родителите и осиновителите на непълнолетен
извършител на деликт отговарят за уврежданията от противоправното деяние, които
те лично не са причинили. Отговорността на родителите се ангажира поради
изрично вменените им съобразно чл.125 СК задължения да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Затова и
отговорността на родителите не гарантира ангажирането отговорността на деликвента-
детето, а е на лично основание, тъй като е за неупражнен родителски контрол и за
недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се
освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен
по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по
доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител на
деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че
родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното
поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да
възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта
родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48,
ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по
възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако
непълнолетният извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като
престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не
са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са
изпълнени. В рамките на настоящото производство се установи, че преди инцидента, в
началото на учебната година, детето С. е имало лоша дисциплина в учебните
часове, натрупало е забележки в дневника във връзка с поведението му по време
на учебните занятия. Затова и е било наказано със „забележка“. Горното се
установява безспорно от представената цялостна характеристика, изготвена от
класния ръководител. Наказанието „забележка“ се установява и от директора на
учебното заведение. Вярно е, че в характеристиката е описано, че поведението на
детето е променено впоследствие, но очевидно извършеното от него деяние отново
представлява нарушаване на дисциплината в час- напуска чина си без разрешение
по време на час, удря друг съученик. Ангажираните от ответниците гласни
доказателства на св. Овчарова категорично установяват, че детето С. расте и се
отглежда в добра семейна среда, възпитано е и уважително. Факт е обаче, че
очевидно ответниците К. не са предприели достатъчно действия по констатираното
лошо поведение на детето в училище, и по-точно дисциплината му по време на
учебни занятия, тъй като процесното деяние е именно поради нарушаване на
установени с Правилника за вътрешния ред разпоредби и нарушени етични и морални
норми. Затова и в случая е без значение на какви добродетели ответниците
установяват, че са учили детето си и каква е тяхната ценностна система. Важното
е дали тяхното възпитание и методите му са имали резултат. Което безспорно не
се установява в настоящото производство, доколкото детето с поведението си е демонстрирало
незачитане на основни морални норми и неуважение към личността на други правни
субекти. Намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния
процес не са основание да се приеме, че същите са установили по безспорен
начин, че са били в невъзможност да предотвратят настъпилите последици, тъй
като са изпълнили задълженията си да възпитат правилно детето. Затова и
възражението, че отговорността на родителите не следва да бъде ангажирана, е
неоснователно.
Безспорно се установи, че именно противоправното и виновно поведение на
детето С. е станало причина за настъпването като пряка и непосредствена
последица на неимуществени вреди на ищеца. Същите се изразяват в счупване на
носните кости и разместване на фрагменти, което представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968
год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Затова и
изхождайки от теоретичните постановки в рамките на настоящото производство
следва да бъдат съобразени характера и степента на телесните увреждания и продължителността на периода, през който са
търпени, вида на лечението, настъпилите усложнения (изкривена носна пирамида),
обусловили последващо затруднено носно дишане за неопределен период, както и
психическото отражение на инцидента в съзнанието на непълнолетното дете
(десоциализиране и временно преустановяване на спортните му занимания).
Установява се по безспорен начин от заключението на вещото лице, че
болките са били по-интензивни през първите 5-10 дни от инцидента. Детето не е
посещавало училище, същото е било с превръзка и в потиснато настроение, което е
обяснимо предвид травмата и десоциализирането му, както и поради нарушаване на
нормалния ритъм на живот. Следва да бъде взето предвид, че оперативна
интервенция не е била налице, а само външно закрито наместване на носната
фрактура; детето е не е хоспитализирано /престояло е в болницата само за
процедурата/; фиксационната превръзка е премахната в кратък период около 4-5
дни след наместването; детето не е посещавало учебни и други занимания през
този период, престояло е у дома си около две седмици, след което е възстановило
посещенията на учебното заведение; въпреки констатираното изкривяване на носна
преграда, това обстоятелство не се установява визуално дори и от специалист /от
заключението на вещото лице/, поради което и следователно детето не е било
притеснено за външния си вид. Следва да се вземе предвид и начина на извършване
на деянието от страна на С. К. - без умисъл, поради проявена небрежност, с
предмет, който по принцип не представлява такъв, опасен да здравето и живота на
пострадалия. Следва да се съобрази и обстоятелството, че С. е изтърпял
наложеното му наказание и съобразно установеното от свидетелите П. и Ц. е
налице резултат от превенцията. Като съобрази всички изложени по-горе
обстоятелства, съдът намира, че краткият период, през който са търпени
интензивни болки /около 5-10 дни/, както и сравнително бързият възстановителен
период /около две седмици до завръщане на детето на училище/ следва да бъде
определено обезщетение в размер на 3 000 лв. за причинените на детето Я.
неимуществени вреди.
Следва да бъде съобразено обаче и настъпилото усложнение в
оздравителния процес - изкривената носна преграда, обуславяща затрудненото
дишане при детето и понастоящем. Последното не е постоянно разстройство на
здравето, доколкото вещото лице аргументирано е посочило, че същото може да се
компенсира с възрастта и изменението на
черепната структура или евентуално да бъде извършена операция за корекция на
изкривяването. Затова и следва да се съобрази от една страна, че затрудненото
дишане продължава сравнително дълъг период от време- около две години след
инцидента. Ограниченото дишане обаче по думите на вещото лице „не е толкова
осезаемо“, че да създава на детето Я. неудобства. Въпреки че свидетелят Игнатов
сочи, че чува детето да диша шумно и разказва проблеми с дишането, вещото лице
не е констатирало толкова драстични отклонения. Безспорно, предвид пряката
родствена връзка на свидетеля с пострадалото лице, водеща до извод за
евентуална заинтересованост, следва да бъде даден превес на заключението на
експерта- обективно и компетентно дадено. Още повече като се има предвид
ноторния факт, че изкривената носна преграда и по-точно наличието на стесняване
на една от ноздрите е често срещано физиологично състояние. Като аргумент в
полза на казаното от вещото лице е и обстоятелството, че детето вече е
възстановило спортните си занимания и няма данни да има проблеми, който да
препятства упражняването им. Затова и и съставът приема, че за причиненото
неудобство и дискомфорт, които макар и не толкова осезателни, са ежедневни,
следва да бъде обезщетен ищеца със сума още в размер на 2 000 лв. Така
общото обезщетение, което ищецът следва да получи за причинените му от С. К.
вреди възлиза на 5 000 лв. Посочената сума от 5 000 лв. съдът счита, че
обезщетява в пълна степен ищеца за вредоносните последици от инцидента.
С оглед на гореизложеното ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 13.03.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението. За разликата над посочената сума до 10 000
лв.- до която производството е висящо,
исковете следва да бъдат отхвърлени. Решението на ВРС следва да бъде отменено в
частта, с която ответниците К. са осъдени да заплатят солидарно на Я.Н.
разликата над 5 000 лв. до 10 000 лв. За разликата от 10 000лв. до
15 000лв. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението на ВРС следва да бъде отменено и в частта за разноските
предвид изхода по съществото на спора в обжалваната част. В полза на ищеца Я.Н.
пред ВРС следва да бъдат признати разноски в размер на общо 830 лв., от които
200 лв. заплатена държавна такса съобразно уважената част от претенцията, 300
лв. – заплатен депозит за вещо лице и 330 лв. адвокатско възнаграждение,
заплатено на процесуалния представител на ищеца. Съобразно представения списък
ищецът е претендирал 1 200 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу размера на
адвокатското възнаграждение процесуалният представител на насрещната страна е
направил своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
съдът намира за основателно, предвид нормативно определения минимум по чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /в редакцията й към датата на сключване на
договора/ от 980 лв. и фактическата и правна сложност на делото. Отчитайки
посочените критерии, настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението
следва да бъде редуцирано до сумата от 990 лв. В полза на ищеца не следва да
бъдат присъждани и разноски за депозит за разпит на свидетел, доколкото не е
изплатено възнаграждение на призования свидетел за явяването му пред съда.
Пред ВРС в полза на ответниците следва да бъдат признати в размер на
200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и съобразно отхвърлената част от
претенцията.
Пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени в полза на
въззивниците 400 лв. за направени разноски, от които 100 лв. за заплатена
държавна такса по уважената част от жалбата и 300 лв. заплатен адвокатски
хонорар, редуциран съобразно отхвърлената част.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 415 лв. Претендирано е такова
от 980 лв., но съобразно определения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. последното възлиза на 830 лв. Пред въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства и делото е приключило в едно съдебно заседание.
Затова и релевираното в срока по чл.78 ал.5 ГПК възражение от въззивниците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено, като същото
следва да бъде намалено на 830 лв. съобразно минимума и присъдени 415 лв.
съобразно уважената част от жалбата.
Или общо в полза на ищеца Я.Н. следва да бъдат присъдени разноски общо
в размер на 1 245 лв. общо за двете инстанции.
В полза на ответниците К. следва да бъдат присъдени общо разноски от
600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4761/07.11.2019г., постановено по гр.д. № 1320/2019г. по
описа на ВРС, 51-ви състав, САМО В
ЧАСТТА, с която са осъдени Д.С.К., ЕГН ********** и А.Г.К., EГН **********
и двамата с адрес ***, да заплатят солидарно на Я.Р.Н., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своите родители – М.С.М.-Н., ЕГН **********, и Р. С.
Н., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***, разликата над 5 000 /пет хиляди лева/ до 10 000 /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от ищеца вследствие на удар с учебник в областта на носа,
нанесен му на 13.03.2018 г. от непълнолетния син на ответниците С. А. К., ЕГН **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.03.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, както
и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Я.Р.Н., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своите родители – М.С.М.-Нанкова, ЕГН **********, и Р. С. Н., ЕГН
**********, и тримата с постоянен адрес: ***, срещу Д.С.К., ЕГН ********** и А.Г.К.,
EГН ********** и двамата с адрес ***, искове за солидарно осъждане на Костови
да заплатят разликата над 5 000 /пет
хиляди лева/ до 10 000 /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от ищеца вследствие на удар с учебник в областта на носа, нанесен му
на 13.03.2018 г. от непълнолетния син на ответниците С. А. К., ЕГН **********,
ведно с искането за заплащане на законната лихва, считано от датата на
увреждането - 13.03.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението е влязло в законна сила в частта, с която исковете на Я.Р.Н.
са отхвърлени за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв.
ОСЪЖДА Д.С.К., ЕГН **********, и А.Г.К., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, да
заплатят на Я.Р.Н., ЕГН **********, действащ със съгласието на своите
родители – М.С.М.-Н., ЕГН **********, и Р. С. Н., ЕГН **********, и тримата с
постоянен адрес: ***, сумата от 1 245
лв. /хиляда двеста четиридесет и пет лева/, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции, както следва 830 лв. пред ВРС
и 415 лв. пред ВОС, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Р.Н., ЕГН **********, действащ със съгласието
на своите родители – М.С.М.-Н., ЕГН **********, и Р. С. Н., ЕГН **********, и
тримата с постоянен адрес: ***, да
заплати на Д.С.К., ЕГН **********, и А.Г.К., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени съдебно-деловодни
разноски пред двете инстанции, както следва 400 лв. пред ВОС и 200 лв. пред
ВРС, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.