Р
Е Ш Е
Н И Е № 131
гр.Хасково, 15.03.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на осми март
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2255 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД против Е.П.Х.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.99, ал.1,вр. с чл.9 от ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
посочва, че подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът възразил в законоустановения срок.
Основанието, на което искали да бъде издадена заповед за изпълнение, бил
подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с № 418293 от
24.09.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и ответницата като
кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него, както и че е
получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание, съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Съгласно сключения договор за кредит,
кредиторът се задължил да предостави на ответницата револвиращ кредит в
максимален размер на 100 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят
се задължавал да го ползва и върне, съгласно условията на сключения договор. С
подписването на договора предоставеният кредитен лимит бил в размер на 100
лева. Съгласно договора била предвидена възможност за увеличаване на лимита му,
като страните се съгласили да бъде увеличен същия с подписването на три Анекса
към Договор за кредит „Бяла карта“ № 418293, както следва: Анекс от
16.01.2015г. , с който кредитният лимит бил увеличен на 200 лева, Анекс от
23.05.2015г., с който кредитният лимит бил увеличен на 400 лева, или
ответницата усвоила
сума в общ размер на 400 лева, като
дължимата към настоящия момент главница била в рамер на 399.21 лева. Основанието на вземането
на ищеца произтичало от сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
10.03.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК *********, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на ищеца
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно договореното
от страните, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които
надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с
подписване на договора за кредит кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт
Файнанс“ АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния
размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Страните били подписали и Приложение
№ 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта
Access Finance/iCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Ответницата дължала
договорна лихва в размер, посочен в договора, която се начислявала ежедневно. В
настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 123.84 лева за
периода от 24.10.2014г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до
06.05.2016г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост. В случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните договорили задължение на ответника да
представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор
за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за
плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал на
кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била
включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала
за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в
който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На
посоченото основание на кредитополучателя била начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 108.44 лева. Разпоредбите на договора за
кредит предвиждали, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на
кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението.
При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, ответницата дължала на ищеца разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и
такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността
на лице/служител, което осъществявало и администрирало дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В настоящия случай ответницата дължала
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 54.99 лева. Поради
трайната забава и множеството неизпълнени задължения от нейна страна, цялото й
задължение по договора за кредит било станало предсрочно изискуемо като
предсрочната изискуемост й била обявена на 06.05.2016г., считано от която дата ответницата дължала заплащането на законна лихва за забава върху
главницата в размер на
28.39 лева за периода от 06.05.2016г. - датата на настъпване и
респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 27.06.2017г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата в размер на
399.21 лева - главница, 123.84 лева - договорна
лихва за периода от 24.10.2014г. до 06.05.2016г., 108.44 лева - неустойка за неизпълнение на
задължение, 54.99 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 54.99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски в заповедното и в настоящото производство. С молба, вх. №
22802/05.10.2017г. ищецът оттегли предявения иск за лихва в размер на 28.39
лева, поради което производството по делото в тази му част беше прекратено с
определение, постановено в закрито съдебно заседание на 06.12.2017г., което е
влязло в законна сила.
Ответницата
оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Предявен е пред
съда положителен установителен иск по чл.415, вр. чл.422 от ГПК, който е
допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се
доказва от приложеното Ч.гр.д.№ 1651/2017г.
по описа на Районен съд-Хасково, по което има издадена срещу ответницата Е.П.Х.
Заповед № 878 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.07.2017г.
за сумите: 399.21 лева – главница; 123.84 лева –договорна лихва за периода от
24.10.2014г. до 06.05.2016г.; 108.44 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение; 54.99 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението и 28.39 лева – лихва от 06.05.2016г. до 27.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 05.07.2017г. до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лева, определено от съда. Срещу заповедта за изпълнение е
било подадено възражение в законоустановения срок от ответницата, възоснова на
което е започнало настоящото исково производство.
На 24.09.2014г. „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата са сключили Договор за кредит “Бяла карта”,
който наред с Приложение № 1 към него, Анекс от 16.01.2015г., Анекс от
05.03.2015г., Анекс от 23.05.2015г., Рамков
договор от 11.11.2016г. за прехвърляне на парични задължения (цесия) между
„Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, Пълномощно от „Аксес Файнанс“ ООД с
нотариална заверка на подписа с рег. № 11767/29.12.2016г. на Нотариус
Маргарита Иванчева и Уведомление от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, са представени по делото. От
същите е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе
съдържание, поради което съдът счита, че не следва да го преповтаря. Следва да
се отбележи, че с последно подписания между страните Анекс от 23.05.2015г. към
Договор за кредит „Бяла карта“ от 24.09.2014г. те са се споразумели да изменят
срока на договора, посочен в чл.4, ал.1, т.1 с още 6 години, считано от датата
на подписване на анекса.
По делото съдът
назначи и изслуша заключение на вещо лице, от което е видно, че претендираните вземания за
главница, мораторна лихва, неустойка, разходи за извънсъдебно събиране и
законна лихва, не са платени до датата на изготвяне на заключението. При
извършване на плащания от лицето преди прехвърляне на вземанията /цесията/ е
спазван договорения между страните ред за погасяване на сумите по
договора,което експертизата е установила от анализа на Справка по Договор за
кредит № 418293/24.09.2014г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Е.П.Х..
Вещото лице е посочило, че правилно е изчислена лихвата за забава върху
остатъка от неплатената главница, която е 399.21 лева, а лихвата за забава от
10.03.2017г. до 27.06.2017г. е 28.38 лева. В заключение сочи, че общият размер
на претендираните вземания е 714.86 лева и е формиран от: 399.21 лева – главница;
123.84 лева – договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2; 108.44 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 54.99 лева – разходи за събиране по
чл.21, ал.4 и 28.38 лева- законна лихва за забава, съгласно чл.21, ал.4 до
27.06.2017г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
При предявен иск по
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната му
изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно ТР № 4/2013г. – т.18. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на кредитора,
че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Тук е
нужно да се отбележи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и заповедното производство е едностранно
до произнасянето от съда. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в този смисъл. В настоящия случай съдът счита, че до ответницата
Е.П.Х. не е стигнало надлежно волеизявление на кредитора за предсрочна
изискуемост на кредита, преди започване на заповедното производство. Това е
така, тъй като няма данни по делото /както исковото, така и по заповедното
производство/, да е направен какъвто и да било опит за връчване на уведомително
писмо, покана, съобщение или други документи, на електронната поща на
кредитополучателя, по реда и при условията, предвидени в чл.3 от Анекс от
23.05.2015г. или данни до знанието на ответницата да е стигнало волеизявлението
на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. При това
положение следва да се приеме,
че кредитополучателят
не е уведомен надлежно за упражненото от кредитора право да направи кредитът му предсрочно изискуем. След
като това волеизявление не е достигнало до длъжника, следва, че претендираната предсрочна изискуемост не е настъпила преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че в случая не са били налице
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото вземане по
Договора за кредит „Бяла карта“ от 24.09.2014г., тъй като длъжникът не е бил надлежно уведомен за обявяването
предсрочната изискуемост на кредита.
От друга страна,
самата искова молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Но това уведомяване не следва да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който да е от
значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Такова уведомяване не
може да обоснове извод за основателност на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението,тъй като според ТР № 4/2013г. уведомлението до длъжника е елемент
от фактическия състав за обявяване на изискуемостта. Такова последващо
уведомяване води до промяна на основанието, на което е издадена заповедта.
Недопустимостта на изменението на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, е прогласена в т.11б на ТР № 4/18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС и тъй като предметът на исковото производство е обвързан от
основанието на вземането, предмет на заповедта по чл.410 от ГПК, то искът по
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК следва да се отхвърли на основанието, на което е
предявен.
Предвид всичко казано
до тук, съдът счита, че кредитът, отпуснат на ответницата Е.П.Х., действително
е станал предсрочно изискуем поради забава в плащанията, на основание чл.21 от
договора, но не бе доказано в настоящия процес връчването на длъжника на
надлежно изявление на кредитора за обявена предсрочна изискуемост на кредита
преди образуване на заповедното производство. Или, фактите, имащи значение за настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.За да може кредитодателят да се
ползва от последиците на предсрочната изискуемост, волеизявлението му за това
следва да е достигнало до знанието на ответницата, и то по един от начините,
визирани в чл.3 от Анекс от 23.05.2015г. Ищецът твърди, че е уведомил ответницата
за настъпването на предсрочната изискуемост на 06.05.2016г., но в тази връзка не
представя конкретни доказателства. Нещо повече – дори не се излагат твърдения
за избрания и използван в случая начин на уведомяване. Поради изложените
съображения, съдът приема, че ищецът по делото не проведе пълно и главно
доказване на релевантния за спора факт, а именно, че предсрочната изискуемост
на кредита е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Недоказаният факт, по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, се приема за
неосъществил се факт, поради което следва да се приеме, че процесните вземания
не са изискуеми в заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца
основание - предсрочна изискуемост на вземанията за главница, договорна лихва,
неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения,
която да е настъпила преди образуване на заповедното производство. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422,
ал.1 вр. чл.415 от ГПК и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Направените в
заповедното и в настоящото производство разноски остават за сметка на ищеца, с
оглед отхвърлянето на иска.
Ответницата не
претендира разноски, поради което, въпреки изхода на спора, такива не са й
дължими, а и няма данни по делото за действително направени разходи.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул.“Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, против Е.П.Х.,
ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите в
размер на 399.21 лева - главница, 123.84 лева - договорна лихва за периода от 24.10.2014г.
до 06.05.2016г.,
108.44 лева - неустойка за неизпълнение на задължение, 54.99 лева -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2017г до изплащане на
вземането, по Заповед № 878/06.07.2017г.,
издадена по Ч.гр.д. № 1651/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, като - неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.