Р Е Ш Е Н И Е
№94
гр.
Велико Търново,2.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора В.К.от
ВТОП разгледа докладваното от съдия Костова касационно АХД №10028/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
.
Образувано е по жалба на К.Й.Д.
гражданин на К.Б., постоянно пребиваващ в РБългария чрез *** Д. против Решение
№ 578/26.11.2021г. постановено по НАХД 901/21г. по описа на Районен съд Велико
Търново , с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление –
НП № 21-1275-000496 от 23.3.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР В.
Търново ,с което на касатора за извършено от него нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП и реализирайки ПТП с материални щети на основание чл. 179, ал.2, вр. с
ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в
размер на 200 лева.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното решение, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
и неизяснена фактическа обстановка, което се субсумира под нормата на чл. 348,
ал.1 т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН. Смята, че съдът е установил
невярната фактическа обстановка, като е игнорирал единственото доказателство по
делото, а именно направения видеозапис от камера, поставена на МПС на касатора.
От същата се установява, че не е налице виновно поведение от страна на
касатора, доколкото същият , за да избегне удар с преминаващ по главния път
Мерцедес с рег. № ВТ 7583КК, който е пристроен плътно вляво и от което може да
се направи извод, че ще направи разрешен ляв завой, същият обаче е продължил
направо, при което за касатора се е породило задължение бързо да напусне
платното и да се прибере в своята лента. На втората секунда от повторното
потегляне на неговия автомобил, същият е бил блъснат от св. Русев, управляващ
лек автомобил Лексус . Съдът не е
изследвал въпроса относно скоростта на движение на последния автомобил, като от
записа, става ясно, че същият не е могъл да се движи със скорост от 30 км/ ч,
както е приел съда, не е коментирал въпроса относно видимостта, която е имал
касатора, относно движението на Лексуса, а това е съществен елемент в
административното обвинение. Съдът неправилно е предал по- голяма тежест на
снимковия материал и на показанията на заинтересования свидетел Русев, което
представлява съществено нарушение на правилата относно оценката на събраните
доказателства в тяхната съвкупност. Мотивите на съда в тази насока са толкова
пестеливи, че според касатора се приравняват на липса на такива.Механизмът на
ПТП би могъл да се изясни и чрез автотехническа експертиза, която съдът може да
допусне и служебно. С оглед на горното моли съдът да отмени обжалваното Решение
и върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВТРС.
В о.з. се явява лично, със служебен защитник ***
Ламбова,която поддържа касационната жалба с направените в нея оплаквания.
Ответник касационна жалба ОД на МВР В. Търново,
Пътна полиция не изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил
задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон.
Подкрепя изложените подробни правни съображения в оспорваното решение.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство
е Решение № 578/26.11.2021г. постановено по НАХД 901/21г. по описа на Районен
съд Велико Търново , с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление – НП № 21-1275-000496 от 23.3.2021г. на Началник сектор ПП при ОД
на МВР В. Търново ,с което на касатора за извършено от него нарушение на чл.
50, ал.1 от ЗДвП и реализирайки ПТП с материални щети на основание чл. 179,
ал.2, вр. с ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба „ в размер на 200 лева.
Въз основа на събраните в хода на
административното и съдебното производство доказателства, ВТРС е установил
следната фактическа обстановка: На 26.7.2021г. в 14,05 часа в гр.В.Търново, на
кръстовището на ул.“Х. *** касаторът е управлявал МПС товарен Ситроен Берлинго
, бял на цвят, с рег.№ ...като не е спазил поставения знак Б2 и не е пропуснал движещият се по пътя с предимство
лек автомобил Лексус ИС 220 Д сив металик с рег. № ..., в следствие на което се
реализира ПТП с материални щети. Тази фактическа обстановка съдът е приел за
установена на база представеният снимков материал, показанията на свБ.и Р. –
двамата на длъжност младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР В. Търново,
които са пристигнали на мястото на ПТП, при което автомобилите са били запазили
местоположението си при произшествието. Двамата заявяват, че в производството е
участвал преводач Д., която е превеждала на английски език, извикана от самия
касатор, като в резултат на снетите показания на двамата участници , същите
съставили Протокол за ПТП, съдържащ схема за неговото извършване. Същият, както
и съставеният АУАН са били предявени на касатора, който е отказал да ги
подпише, но е получил екземпляр от АУАН. По делото е разпитан и св. Русев, който
е участник в ПТП, чийто показания съответстват на показанията на горепосочените
свидетели, поради което съдът ги е кредитирал. Съдът е приел като доказателство
и видеозапис, направен от монтирания в автомобила на касатора видеорегистратор, от който се установява, че
касаторът е спрял на пешеходна пътека, пропуснал е минаващите по нея пешеходци,
потеглил, навлязъл в кръстовището където
се е наложило да спре, за да пропусне идващ от дясно автомобил, като в момента
на спирането е бил блъснат от идващият от ляво автомобил, собственост на св.
Русев.
По делото е приета като доказателство
и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР за доказване на компетентността на
органа, съставил АУАН.
При така установеното от фактическа
страна, съдът е направил следните изводи: ВТРС е намерил, че АУАН и
издаденото НП, съдържат всички
предвидени от ЗАНН реквизити по чл. 42 съответно чл. 57, поради което от
формална страна , същите са законосъобразни. Не е допуснато нарушение на чл. 34
от ЗАНН, тъй като същите са издадени в предвидените от закона преклузивни
срокове. Самият АУАН е съставен в присъствието на св. Р. и в присъствието на
преводач М. Д. Съдът е изложил
съображения, че нормата на чл. 53, ал3 от НПК е неприложима, доколкото
българското законодателство е транспонирало Директива 2010/64/ЕС от
20.10.2010г. , при което е предвидено, че същата не се прилага в случаите,
когато законодателството на държавата – членка предвижда налагането на санкция
за леки нарушения от орган , който е различен от съд с компетентност да
определя административни наказания, ако неговите актове подлежат на обжалване
пред съд. –чл.16 от преамбюла. По приложението на материалния закон, съдът е
намерил за доказано извършването от касатора на административно нарушение по
чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1,т. 5 от ЗДвП , тъй като са налице всички обективни
елементи от изпълнителното деяние, както и субективните такива- форма на
вината- небрежност. Съдът е намерил за доказано от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, че касаторът е отнел предимството на
автомобил , управляван от св. Русев, поради което е нарушил чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Друг аргумент за неправомерно поведение на касатора съдът е намерил в
разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДвП ,забраната за навлизане в кръстовище,
дори и разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще
принуди водача да спре в него или да възпрепятства движението. Съдът е формирал
извод, че основната предпоставка за
настъпване на ПТП е поведението на касатора.
Настоящата инстанция не споделя този извод
на съда. Следва на първо място да се
има предвид, че в голямата си част
доводите на касатора навеждат на
необоснованост на съдебния акт, което обаче не е касационно основание.
Безспорно е, че само АНО и въззивният
съд имат правомощие по установяване на фактите от предмета на доказване по
делото и когато са го сторили съобразно процесуалните правила, касационната
инстанция няма основание да се намеси в исканата от касатора насока.
Обстоятелството, че съображенията на
съда не удовлетворяват тезата на касатора, не може да се свърже с
наведените доводи за допуснати съществени отклонения от тези правила при
извеждане на правно релевантните фактически обстоятелства по делото. Така напр. Решение № 11/1.03.2017г. на ВКС по
кнохд 1254/2016 година. Решение № 2 от 14.02.2018 г. на ВКС
по н. д. № 1179/2017 г., I
В тази връзка е необходимо да бъде вметнато, че доводите в касационната жалба, свързани с участието на св. Русев, във фактическата верига на причинно-следствения процес на възникване на ПТП следва да бъдат взети предвид, на първо място, доколкото неговите показания не могат да бъдат кредитирани, тъй като лицето е заинтересовано като участник в ПТП, и на второ място, тъй като в самото съдебно решение е посочено, че единствено касаторът е станал причина за ПТП.
На плоскостта на изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, съобразно рамката на административното обвинение, следва да се отбележи, че въззивният съд е събрал и подложил на оценка необходимите доказателства за безпротиворечивото изясняване на голяма част от обстоятелствата от значение за решаване на делото. Прегледът на мотивите на атакуваното решение обаче сочи на следните неизяснени или съдържащи противоречия обстоятелства.
На първо място се констатира превратна и непълноценна оценка на приетият по делото като доказателство запис от видеорегистратор, който установява съвсем различен механизъм на ПТП, като съдът е следвало служебно да назначи съдебна автотехническа експертиза, която да отстрани констатираните съществени противоречия между този запис и представените по делото снимки и дадените показания на свидетелите. Съдът не е следвало, както се посочи по- горе да кредитира изцяло показанията на св. Русев, доколкото същият се явява заинтересовано лице, като останалите разпитани свидетели не са очевидци, а само свидетели на съставяне на АУАН.
Съдът освен това намира, че въззивният
съд е цитирал неправилно нормата на чл. 50а, ал 1 от ЗДвП, при условие,
че такова административно обвинение не е предявено, като не може от твърдяното
нарушение на тази норма да се прави логическият извод за нарушение на по-
малкото , а именно чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Ясно е че, по този начин процесът на
логическа оценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност е бил
нарушен. Така, както изисква
разпоредбата на чл. 305 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН съдът следва да изложи
подробни съображения, защо приема едни, а отхвърля други доказателствени
средства. Когато негови изводи противоречат на формалната логика, следва да се приеме, че е налице съществено
нарушение на процесуални правила.
Какъвто определено е настоящия казус . Тъй като касационната инстанция
не може да установява нова фактическа обстановка – забраната по чл.220 от АПК,
като въззивната инстанция е последната по установяване и приемане на правно
релевантните факти, поради което, след отмяна на Решението на ВТРС делото
следва да бъде върнато на друг състав на ВТРС с указания, съдържащи се в
мотивите на настоящото решение, като за установяване на обективна истина следва
да се допусне и изслушване на съдебно- автотехническа експертиза, която да
установи механизмът на ПТП , включително скоростта на лек автомобил Лексус,
дали касаторът вече е бил навлязъл в кръстовището, каква е ролята на третото
МПС – Мерцедес.
При този изход на делото разноски на касатора не следва да се присъждат, такива следва да се установят при постановяване на решение от ВТРС при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 предл. Първо от АПК втори касационен състав на Административен съд Велико Търново, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 578/26.11.2021г.
постановено по НАХД 901/21г. по описа на Районен съд Велико Търново , с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление – НП № 21-1275-000496
от 23.3.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР В. Търново ,с което на К.Й.Д.
гражданин на К.Б., постоянно пребиваващ в РБългария за извършено от него нарушение на чл. 50,
ал.1 от ЗДвП и реализирайки ПТП с материални щети на основание чл. 179, ал.2,
вр. с ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба
„ в размер на 200 лева.
ВРЪЩА делото на друг състав на ВТРС за
ново разглеждане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.