РЕШЕНИЕ №
гр.В., 03.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в закрито заседание на 03.05.2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря …………………….. в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 117 по описа на 2015г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е молба
от Г.В. И. с ЕГН:********** *** като в молбата е
посочено,че същата се депозира от Г. И. в качеството й на майка и законна
представителка на детето Р.И. чрез адв.Л. В.,но съдът
приема,че реално молбата е депозирана само от лицето Г. И. с оглед факта,че Р.И.
не е страна по гр.дело №117/2015г. по описа на ВРС,респективно липсва и
пълномощно на адв.В. за такова представителство пред ВРС за тълкуване на влязло в законна сила
съдебно решение №304/17.03.2015г. по гр.дело №117/2015г. по описа на ВРС в
частта относно предоставена ли е собствеността на върху недвижим имот находящ се в гр.В., ул.”К.Б.” ****след прекратяване на
брака на съпруга И.В.И. с ЕГН:**********
*** молбата, с която е сезиран съда,че посочва,че със горевизираното
съдебно решение е прекратен гражданския брак между страните по взаимно съгласие
като е утвърденото постигнатото между страните споразумение,в което е
посочено,че семейното жилище /по горе в споразумението е посочено,че това е
жилището находящо се в гр.В., ул.”К.Б.”…./ е
собственост на съпруга.Искането е за тълкуване по отношение на правото на
собственост между страните след прекратяване на брака като молителката
твърди,че не е уредено правото са собственост,същата не е прехвърляла
собствеността и няма уравнение на нейния дял.
Производството е по реда на чл.251 ГПК.
В срока по чл.251, ал.3 ГПК ответника по
молбата И.В.И. с ЕГН:********** е
депозирал писмен отговор,с който оспорва исканията като твърди,че правото на
собственост е уредено със споразумение,като волята на страните не може да се
тълкува от съда,съдът не е необходимо да следи за уравнение на дяловете,съответно
решението е изпълнено,налице са вписванията и декларирана индивидуална
собственост по отношение на
- 2 -
това жилище на И.И. *** и Агенция по вписванията-териториална служба гр.В..
Съдът намира следното:
Със съдебно решение ***** по гр.дело
№117/2015г. по описа на ВРС е прекратен сключения на 05.03.2010г. с акт №0023
от същата дата на Община гр.В. граждански брак между Г.В. И. с ЕГН:********** ***
и И.В.И. с ЕГН:********** *** поради
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между
страните споразумение, което да се счита неразделна част от настоящото решение
Съдът не споделя доводите на защитата на И.И.,че на осн.чл.251, ал.2 от ГПК
производството следва да бъде прекратено поради недопустимост на искането за
тълкуване с оглед факта,че решението е изпълнено,налице са вписванията и
декларирана индивидуална собственост по отношение на това жилище на И.И. *** и Агенция по вписванията-териториална служба гр.В..
В случая липса диспозитивна
установителна или осъдителна изпълнителна част и
реално няма изпълнение.
По делото са представени доказателства,че И.И. е вписал процесния имот като
собствен в Община гр.В. и Служба по вписванията –териториално звено гр.В.,но
само по себе си такива вписвания не водят до придобиване на вещно право на
собственост,вписването дава само гласност по отношение на трети лица на вещно
правно положение твърдяно от едно лице.
По делото е представен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №52,рег.№739,дело №35/2014г. на нотариус Р.С.и
Нотариален акт за поправка на нотариален акт №65,рег.№1023,дело №4/2014г. на
същия нотариус,от които е видно,че процесния имот е
закупен от И.И. на 18.02.2014г. ,като към тази дата
страните по делото са били в граждански брак сключен на 05.03.2010г.,т.е. имота
е станал съпружеска имуществена общност и правата на страните в съсобствеността
са равни.
В представеното по делото споразумение по
чл.51 СК в съдебно заседание по искане на молителя И.И.
молителката вписа,освен уточнението,по отношение на издръжката на детето на
страните, което уточнение бе поискано от съда поради нередовност на
споразумението в тази част,че семейното жилище е собственост на
- 3 -
съпруга.Съдът констатира още
в съдебното заседание тази допълнителна отметка като бе указано на страните,че
такова изявление дори да е вписано в споразумението е нищожно и няма никакво
вещно прехвърлително действие с оглед факта,че жилището
е съпружеска имуществена общност и не са
уредени дяловете на страните.
Съдът не е възприел,че от това нищожно
изявление ще последват някакви вещно-правни последици.
В самото споразумение не е изразена каквато и
да било воля, че след прекратяване на брака собствеността остава само за единия
съпруг.
Съдът не споделя доводите на защитата на И.,че
съдът не следва да следи за уравнение на дяловете.
Именно задължение на съда по смисъла на СК е
да следи за редовност на споразумението и ако е нередовно да дава указания на
страните за остраняване на нередовности.
Следва да следи споразумението да е
законосъобразно и да ненакърнява добрите нрави.
Действително законодателя е предвидил
възможност със споразумението по чл.51 СК да се уреждат и имуществени отношения
по отношение на правото на собственост между страните след прекратяване на
брака,но доколкото се извършва делба в брачния процес,то съдът следва да следи
дали са уравнени дяловете на страните в противен случай при липса на уравнение
ще е налице дарение,но не и делба,а такова дарение е възможно само
извънсъдебно. Настоящия съдебен състав
винаги е следял за спазване на правата на страните като няма постановени
съдебни решения,в които да няма уравнение на дяловете съдебно или извънсъдебно.
В настоящия процес страните не са декларирали
такова уравнение.
Съответно видно от мотивите на съдебното
решение и диспозитива съдът не е присъдил и следваща
се държавна такса,която се дължи при уреждане на такава собственост и това не е
пропуск на съда ,а безспорно отново отразява вече гореизложеното,че с нищожно
изявление макар и вписано в споразумение утвърдено от съда страните не са
уредили отношенията си във връзка със собствеността на семейното жилище.Съдът
не може да сънира с едно утвърждаване в съдебен акт
нищожно изявление и всяка страна може да се позове на такава нищожност.
По делото не е представена и данъчна оценка и
съдът не е дал указания за представяне на такава възоснова,
на която да се изчисли държавната такса, което още веднъж подтвърждава
вече изложеното от съда.
С оглед изложеното съдът
- 4 –
Р
Е Ш И :
ТЪЛКУВА влязло в законна сила
съдебно решение №…… по гр.дело №…. по описа на ВРС в частта относно
предоставена ли е собствеността на върху недвижим имот находящ
се в гр.В., ул.”К.Б.” ****след прекратяване на брака на съпруга И.В.И. с ЕГН:********** *** смисъл ЧЕ С ТОВА СЪДЕБНО
РЕШЕНИЕ НЕ СЕ ПРЕДОСТАВЯ след прекратяване на брака собствеността на върху
недвижим имот находящ се в гр.В., ул.”К.Б.” ****изцяло
на съпруга И.В.И. с ЕГН:********** *** и
с това съдебно решение не се уреждат между страните отношенията във връзка с
този имот след прекратяване на брака,нито е извършена делба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване с оглед
нормата на чл.251, ал.1 ГПК.Преписи да се изпратят на страните за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: