О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 57

 

гр. Пловдив,  07.02.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:                МАРИЯ ПЕТРОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова гр.д. № 62/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.Х. против решение  № 1312/01.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1289/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като няма формулирано конкретно искане към съда. В жалбата се твърди също, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил направеното от него искане за поставяне на допълнителна задача на вещото лице от съдебно-оценителната експертиза и по този начин не само, че не е съдействал на страните, но и е ограничил правото на защита на ищеца, поради което се иска служебно да бъде изискана справка относно всички вписани в Службата по вписванията сделки с недвижими имоти в периода на процесната сделка – 21.11.2014 г., както и да бъде допусната съдебно-оценителна експертиза със задача относно пазарната цена на процесния имот към 21.11.2014 г., като вещото лице вземе предвид ипотечни покупко-продажби и посочената справка на Служба по вписванията.

Въззиваемите В.Х.-Д. и Й.Х. твърдят, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и молят съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Считат, че направените доказателствени искания са недопустими. Претендират разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът констатира, че по искане на ищеца, направено в исковата молба, с определение № 2127/14.09.2017 г. е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Й. А, която да отговори на въпросите каква е била пазарната цена на процесния недвижим имот към момента на сделката 21.11.2014 г. и каква е била пазарната цена на запазеното право на ползване на имота към същия момент.

В съдебно заседание на 24.04.2018 г. е прието заключението на вещото лице А и по искане на ищеца е допуснато изготвянето на повторно заключение на оценъчната експертиза, като вещото лице извърши проверки и посочи конкретни източници относно това в коя година е построена сградата, в която се намира процесният апартамент, каква е конструкцията на същата сграда и ако установи, че годината на построяване и конструкцията на сградата са различни от посочените от вещото лице А, да изготви нова оценка, съответна на новите данни за същия обект.

В съдебно заседание на 19.06.2018 г. не е прието заключението на вещото лице В.Х.и е дадена възможност на вещото лице да изготви повторно заключение по поставените й задачи, като, ако използва отново метода на пазарните аналози като такъв при даване отговор на въпроса каква е справедливата пазарна стойност на апартамента, предмет на сделката, да вземе предвид реално извършени сделки, сравними с тези за процесния имот, а на вещото лице е издадено съдебно удостоверение, даващо му достъп в Агенция по вписванията – П до данни за реално извършени сделки в периода, необходим за експертизата.

 В съдебно заседание на 16.10.2018 г. е прието заключението на вещото лице Х. и е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на повторна експертиза за отговор на въпроса, формулиран към първоначалната такава, с изследване на пазарни аналози, при които изплащането на продажната цена е извършено със средства от отпуснати ипотечни банкови кредити.

Настоящият състав намира, че не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като на ищеца е била дадена неколкократна възможност за събиране на исканото доказателство по начин, формулиран от него, в т.ч. чрез основно и повторно заключение на съдебно-оценъчна експертиза, като в случай, че той е искал да бъдат изследвани от вещото лице цените на имоти, сходни на процесния, по сключени реални сделки от определен вид /закупени с ипотечни кредити/, той е можел и е трябвало да го посочи своевременно.

Тук следва да се посочи, че основният принцип в ГПК е диспозитивното начало, при което страните в определените законови срокове посочват и събират необходимите доказателства за твърдените от тях факти, като в общия исков процес съдът може да назначи служебно експертиза само, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер /чл. 162 от ГПК/.

 

 

 

 

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК, като предвид забраната за събиране на нови доказателства във въззивното производство исканията на жалбоподателя следва да бъдат оставени без уважение.

Ето защо съдът

 

   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя Д.Х. да бъде изискана служебно справка относно всички вписани в Службата по вписванията сделки с недвижими имоти в периода на процесната сделка – 21.11.2014 г., както и да бъде допусната съдебно-оценителна експертиза със задача относно пазарната цена на процесния имот към 21.11.2014 г., като вещото лице вземе предвид ипотечни покупко-продажби и посочената справка на Служба по вписванията.

НАСРОЧВА делото в съдебно заседание на 11.03.2019 г., 09,30 ч., за която дата да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящето определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

 

                                                   2.