РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. Пловдив , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20205300501964 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Г. В., чрез адв. Д. Т., против
Решение № 299 от 28.07.2020 г. на РС – Асеновград по гр. д. № 2750/2019 г., с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя против
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
за заплащане сумата от 1701,76 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 242,528 часа за периода от
10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, ведно с обезщетение за забава в размер на 213,67 лева за
периода от падежа на всяко едно задължение до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от тази дата –
11.12.2019 г. до окончателното й изплащане. С атакуваното решение
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника и сумата от 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановения съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като се излагат съображения в
тази насока. Сочи се, че страните не спорели относно фактите по делото, а
досежно това, правилно ли е отчитан положеният от ищеца нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време, допустима ли е трансформацията
на положените от него часове нощен труд в дневен, на какво основание и в
зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на
1
възнаграждение за извънреден труд. В т.н. се излагат подробни съображения
за приложението на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структура и организация на
работната заплата (НСОРЗ) в отношенията между страните. В жалбата се
сочи още, че исковата претенция се явявала основателна, с оглед на това, че
за часовете положен труд, представляващи разликата между реално
отработените и увеличения им размер след преизчисляването с коефициент
1.143, не е заплатено възнаграждение като за извънреден труд на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ГПК. Изразява се още несъгласие с аргументите на
районния съд за недопустимост на допълнителното заплащане на нощния
труд, като се сочи, че в случая се касаело за извънреден такъв. По тези
съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на
предявените искове, като основателни и доказани. Претендира се присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
чрез пълномощника ст. юрк. С. С., с който се оспорва въззивната жалба и се
излагат подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение и относно
неприложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ в отношенията между страните.
Сочи се, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, която е уреждала реда,
организацията и отчитането на работното време на служителите на МВР,
която наредба изключвала приложението на КТ и НСОРЗ, доколкото било
недопустимо тълкуването и прилагането на други нормативни актове, без
изрично препращане. В подкрепа на твърдението, че правоотношенията
между страните се уреждат само от специалния ЗМВР и приложимите към
него подзаконови нормативни актови, сочи, че служителите на МВР се
ползват със специфичен статут и изпълняват специфични функции в
обществото, поради което балансът между техните права и задължение се
постигал именно със специалната законодателна уредба. В т.н. се изразява
несъгласие с твърдението, че разглежданата категория служители би била
поставена в неравностойно положение спрямо другите работници и
служители, ако спрямо първите не се прилагат общите правила на КТ и
НСОРЗ, доколкото за тези служители на МВР били предвидени редица
компенсаторни механизми с оглед спецификата на служебните им
правоотношения. В подкрепа на изложеното се сочи съдебна практика. Моли
се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да
се потвърди. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има
интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е
в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е
длъжен да прецени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.
235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни
основания намира за установено следното:
Районен съд – Асеновград е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и чл. 86 от ЗЗД. По делото не се спори, че
жалбоподателят през процесния период е работил като пожарникар в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Садово, който е
структурно подчинена на въззиваемата страна. Същият е полагал труд на
смени по утвърдени графици при режим на нощна смяна от 22,00 часа до
06,00 часа сутринта, и при сумарно изчисляване на работното време.
За да отхвърли главния иск относно вземането за възнаграждение за
положен извънреден труд, съдът е приел, че организацията на работното
време и възнагражденията на процесната категория служители на МВР са
нормативно установени, като липсва понастоящем специална уредба за
преизчисляване на отработените часове нощен труд в дневни с определен
коефициент, подобно на уредбата в НСОРЗ, която намира за обща и
неприложима в случая. В т.н. искът е приет за неоснователен, тъй като не се
установявало ищецът да е положил труд извън установения за него график.
Допълнително се сочи, че при евентуално преизчисляване на тези часове,
коефициентът би бил 1, предвид по-голямата продължителност на нощното
работно време на служителите на МВР.
Горните мотиви на районния съд не се споделя от настоящата въззивна
инстанция, като съображенията за това са следните.
Въззиваемата страна е държавен служител от системата на МВР, чийто
статут се урежда от същия закон. На основание чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, вкл. и за
извънреден труд по арг. на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) за служителите,
работещи на смени, какъвто е и въззиваемата страна, се предвижда
3
възможност за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
Следователно за отработените часове труд над установения график както по
силата на специалния ЗМВР, така и на общия КТ, на тези служители се полага
възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. В нея е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, така както това изрично е уредено с отменената Наредба № 8121з-407 /
11.08.2014 г. Липсата на подобно правило в приложимата наредба обаче не
означава, че преизчисляване не следва да се извършва.
По силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по КТ, включително и приетите за неговото
приложение подзаконови нормативни актове, в това число и НСОРЗ.
Обратното на това тълкуване би довело до поставяне на държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и
служители по трудово правоотношение. В тази насока е налице също съдебна
практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при
липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР (Решение № 311/ 08.11.2019г.
по гр.д.№ 1144/ 2018г.), което се явява в съответствие с основен правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл. 6 от
Конституцията и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Следователно празнотата в специалния
закона се запълва с прилагането на общите правила на трудовото
законодателство.
Въз основа на гореизложеното следва, че при сумирано изчисляване на
работното време за работещите на смени държавни служители на МВР следва
да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. След
извършеното преизчисляване излиза, че ищецът е отработил повече от
дължимите по график часове труд. Последните не се считат част от редовното
работно време и за положения през тези часове труд на основание чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) се дължи заплащане на
възнаграждение за извънреден труд.
За пълнота следва да се посочи, че не се споделят твърденията на
въззиваемата страна за липса на неравно третиране на разглежданата
4
категория служители на МВР, въпреки незаплащането на възнаграждение за
положения извънреден труд, доколкото за тях били предвидени множество
компенсаторни механизми. Посочените в отговора на жалбата привилегии за
служителите на МВР са оправдани и се предвиждат с оглед на спецификите
на тяхната дейност и рисковете, които тя крие. Преизчисляването на часовете
нощен труд по КТ и НСОРЗ следва от това, че трудът, полаган през нощта, е
рисков фактор за здравето на работещите и води до физиологични и
здравословни проблеми. В т.н. неоснователно също така е прието от районния
съд, че дори да има преизчисляване, същото следвало да е с коефициент 1.
Дневните и нощите часове положен труд, независимо от категорията на
работниците и служителите и изпълняваните от тях дейност и функции, не са
еквивалентни, доколкото един и същи труд положен през нощта е всякога по-
натоварващ отколкото този през деня, поради което е приета с общото
трудово законодателство за допустима продължителност на нощното работно
време от 7 часа. Осемчасовата нощна смяна, като част от 24-часово
дежурство, е изключение и се предвижда само за конкретна категория
работници и служители, каквито са и тези по ЗМВР. Последно обаче не
означава, че положеният от тях нощен труд следва да се преизчислява с
коефициент, различен от нормативно установения.
По изложените съображение настоящата въззивна инстанция споделя
доводите във въззивната жалба, и не се солидаризира с изложеното в отговора
на същата, както и с мотивите на атакуваното съдебно решение.
На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е уважено направеното от
жалбоподателя доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводно
експертиза в хода на въззивното производство. По настоящото дело е прието
заключение, което въззивния съд намира за пълно, обективно,
непротиворечиво и компетентно изготвено, поради което и го е кредитирал.
Видно от заключението на вещото лице при преизчисляване на отработените
от жалбоподателя 1 832 часа нощен труд с коефициент 1.143 се получава, че
същият е положил допълнителни 262 часа труд извън установения график,
които представляват извънреден труд по арг. на чл. 143, ал. 1 от КТ и чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.). За тези часове извънреден труд
се полага на жалбоподателя допълнително възнаграждение в размер на
2 821,21 лв. По делото не е установено неговото заплащане. Следователно
исковата претенция се явява доказана по основание и размер, доколкото
претендираното възнаграждение от 1 701,76 лв. е по-малък дължимото такова,
посочено от вещото лице.
При уважаваното на иска за главницата, за основателен се намира и
иска и за обезщетението за забава, доколкото е налице парично вземане,
което не е своевременно погасено. Видно от заключението на вещото лице на
жалбоподателя се дължи законна лихва в размер от 246,81 лв. Същият е по-
висок от претендирания – 213,67 лв., поради което и искът по чл. 86 от ЗЗД
ще се уважи изцяло.
5
По така изложените съображения въззивната жалба се намира за
основателна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд ще се
отмени изцяло, като вместо това се присъдят претендираните суми.
Предвид изхода на спора атакуваното решение ще се ревизира и в
частта за разноските, като се отмени осъдителния диспозитив в полза на
въззиваемата страна. На жалбоподателят следва да му се присъдят
направените от него разноски в хода и на двете съдебни инстанции,
съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК и договори за правна
защита и съдействие, а именно заплатено възнаграждение за един адвокат за
всяка инстанция. За първоинстанционното производство сумата е 400 лв., а за
въззивното 450 лв. Възражението за прекомерност не се намира за
основателно, тъй като процесуалния представител на жалбоподателя се е
явявал на няколко съдебни заседания по всяка инстанция, депозирал е молба
за изменение на иска и мотивирани писмени защити както пред първата, така
пред втората съдебна инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответната Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР следва
да заплати дължимата държавна такса за депозирането на исковата молба и за
обжалването на първоинстанционното решение, както следва 118,07 лв.
държавна такса за първата инстанция и 59,04 лв. – за въззивното дело, а на
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК – сумата от 100 лв.
депозит за вещо лице. Същите следва да се заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото въззивно решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 299 от 28.07.2020 г., постановено по гр. д. №
2750/2019 г., по описа на Районен съд – Асеновград, I гр. състав, в ЧАСТТА,
с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Б. Г. В., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, ***, против Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ към МВР гр. София, с адрес гр. София 1309, ул.
„Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н., иск за
заплащане сумата от 1 701,76 лв. (хиляда седемстотин и един лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 242,528 часа за периода от 10.12.2016 г. до
10.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно с обезщетение за забава в размер на 213,67 лв. (двеста и тринадесет
лева и шестдесет и седем стотинки) за периода от падежа на всяко едно
задължение (последния ден на месеца, следващ тримесечието, за което се
дължи възнаграждението) до датата на подаване на исковата молба и в размер
6
на законната лихва от тази дата – 11.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и в ЧАСТТА, с която Б. Г. В., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, *** е ОСЪДЕН да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр. София, с адрес
гр. София 1309, ул. „Пиротска“ №171А, представлявана от главен комисар Н.
С. Н., сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), направени по производството
разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР гр. София, с адрес гр. София 1309, ул. „Пиротска“
№171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н., да заплати на Б. Г. В.,
ЕГН ********** от гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, ***, сумата от 1 701,76 лв.
(хиляда седемстотин и един лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 242,528 часа за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно с обезщетение за
забава в размер на 213,67 лв. (двеста и тринадесет лева и шестдесет и седем
стотинки) за периода от падежа на всяко едно задължение (последния ден на
месеца, следващ тримесечието, за което се дължи възнаграждението) до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането, КАКТО и сумата от 850 лв.
(осемстотин и петдесет лева) разноски за един адвокат, от които 400 лв.
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 450 лв.
за въззивното дело.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР гр. София, с адрес гр. София 1309, ул. „Пиротска“
№171А, представлявана от главен комисар Н. С. Н., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от
118,07 лв. (сто и осемнадесет лева и 07 ст.), представляващи дължима
държавна такса за първата инстанция, сумата от 59,04 лв. (петдесет и девет
лева и 04 ст.) – държавна такса за въззивното дело, както и сумата от 100 лв.
(сто лева) депозит за ССчЕ.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7