Р Е Ш Е Н И Е № 48
гр. Сливен, 30.03.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на девети март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
секретаря Галя Георгиева и с
участието
на
прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от председателя КАНД № 54 по описа за 2022 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 337/13.12.2021 г., постановено по АНД №
20212230201092/2021 г. по описа на СлРС е потвърдено
като законосъобразно НП № 88/12.08.2021 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ при МОСВ, с което
на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД гр. Сливен, на основание чл.
200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от Закона за водите.
Горното решение е обжалвано от „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД. В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е материално и процесуално неправилно и необосновано.
Счита, че първоинстанционният съд е изопачил доводите
срещу НП, така и разпоредбите на закона. По делото било установено, че има
изградена санитарно-охранителна зона, но същата не е учредена, няма заповед за
учредяване. В този смисъл, фактическите действия били изпълнени, но не била
проведена административната процедура. В този случай, не можело да се приложи
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 26 от Закона за водите. Моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и
НП.
В с.з. касатора, чрез пълномощника си адв.Р.
поддържа жалбата и моли съда да отмени решението, предмет на касационен
контрол. Твърди че не е налице изпълнителното деяние на чл. 200, ал. 1, т. 26
от Закона за водите, където употребеният глагол е „изградена“, а не „учредена“,
или някакъв друг глагол. Налице е възможност поведението, нарушаващо чл. 48,
ал. 1, т. 5 от Закона за води, да бъде санкционирано, но с друга санкционна
норма, и тя е тази по т. 43, на чл. 200, ал. 1, а не тази, на която в
конкретния случай е наложено административното наказание. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да отмени НП. Претендира за направените пред
първата инстанция разноски.
В с.з. ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника
си гл. юриск. Д.Б. оспорва жалбата и моли съда, да я
отхвърли изцяло като необоснована, неправилна и неоснователна. Процедурата за
санитарно-охранителната зона била учредяване - сложна процедура, която обхващала
и изграждане на предохранително съоръжение, но с проект. Прави възражение за
прекомерност на искането за разноски. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение за явяването и на двете инстанции.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва
становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде отменено
решението на РС Сливен.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
касационният съдебен състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 11.05.2021 г. в с. Тополчане,
общ. Сливен, във връзка с изпълнението на условията на разрешително №
31510388/22.10.2012 г. за водовземане от подземни
води с титуляр „Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен е установено наличие на два броя
тръбни кладенци - ТК-la експлоатационен и ТК-2
резервен, разположени в поземлени имоти № 000170 в землището на с. Тополчане,
общ. Сливен, обл. Сливен. От същите се осъществявало
общественото питейно - битовото водоснабдяване на с.Тополчане като водите от
подземните водоизточници посредством помпена станция „Тополчане" (ПС)
директно се подавали до потребителите на населеното място.
В хода на проверката било установено, че в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски
район" гр. Пловдив няма внесена процедура от дружеството-жалбоподател по
учредяването на санитарно-охранителна зона на двата тръбни кладенци - ТК-1a
експлоатационен и ТК-2 резервен, разположени в поземлен № 000170, в землището
на с. Тополчане, общ. Сливен, с цел на водовземане за
обществено питейно-битовото водоснабдяване на с. Тополчане, общ.Сливен. Към
момента на проверката не са били предприети действия за учредяването на санитарно-охранителните
зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води, поради
което проверяващите приели, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 48,
ал. 1, т. 5 от Закона за водите.
Въз основа на посочената констатация е съставен Констативен
протокол № Сл 179/11.05.2021 г., подписан от и.. Й.Х.
като п. на санкционираното дружество както и от п. лица А. Г. и А. М.. Въз
основа на него е съставен АУАН № 45/07.06.2021г.като в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не е постъпило възражение срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район" издал обжалваното наказателно постановление като приел същите
констатации и на основание чл.200, ал.1, т.26 от Закона за водите наложил на
„Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД наказание „Имуществена
санкция" в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т.
5 от Закона за водите. АНО е приел,че нарушението няма характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото
не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на
смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират конкретно деяние като
отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че процесното нарушение е действително осъществено, доказано по несъмнен
начин и съставомерно именно по чл.200 ал.1 т.26 от Закона за водите. Обсъдени
са всички относими правни норми и с подробни мотиви наказателното постановление
е прието за законосъобразно и е потвърдено.
Решението на Районен
съд Сливен е обосновано и законосъобразно, а изводите в същото се споделят
напълно от настоящата инстанция, при следните съображения:
От доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че посоченото в НП административно нарушение е извършено. Според разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т.5 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и: а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания.
От доказателствата по делото безспорно е установено, че на 11.05.2021 г. се осъществява общественото питейно - битовото водоснабдяване на с. Тополчане като водите от двата процесни подземните водоизточници посредством помпена станция „Тополчане" /ПС/ директно се подават до потребителите на населеното място. Установено е също така, че на терен са положени усилия за обозначаване и обособяване на необходимата санитарна зона. В същото време е установено, че дружеството-жалбоподател е титуляр на разрешително № 31510388/22.10.2012 г. за водовземане от подземни води не е инициирало процедура по учредяването на санитарно- охранителна зона на двата тръбни кладенци. С оглед на това същият законосъобразно е бил санкциониран на основание чл. 200, ал. 1, т.26 от ЗВ с имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер.
Настоящият състав на АдмС Сливен не намира за основателно твърдението, че АНО не е приложил относимата санкционна правна норма. Действително в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т.26 от ЗВ е употребено понятие изградена санитарно-охранителна зона. Това понятие характеризира завършването на процедурата по установяване на санитарно-охранителна зона, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3 от 16.10.2000 г.). Този извод следва от обстоятелството, че нито един елемент от сложния правен и фактически състав по установяването на СОЗ не е именуван изграждане. Установяването на санитарно- охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води, включва дейностите по проучване, проектиране, учредяване и утвърждаване. (чл.1 ал.1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г.) Маркирането на установената СОЗ е елемент следващ нейното утвърждаване и е дейност свързана по-скоро с известяването на съответните субекти за наличието на СОЗ, както и с нейната охрана. Този извод следва и от определението дадено в т.13 на § 1 от ДР на Наредба № 3 от 16.10.2000 г., според което „утвърждаване на санитарно-охранителната зона" е учредяването с административен акт на границите на поясите на СОЗ и охранителните режими в тях.
В този смисъл, като е наложил санкцията на основание чл. 200, ал. 1, т.26 от ЗВ, АНО правилно е приложил материалния закон. В този смисъл са и Решение № 78 от 4.07.2019 г. на АдмС - Сливен по КАНД № 65/2019 г. и Решение № 111 от 29.07.2019 г. на АдмС - Сливен по КАНД № 106/2019 г.
Не са налице материалноправните предпоставки за приложение
на чл. 28 ЗАНН. Законът за водите определя
висока степен на обществена опасност на деянията, които нарушават неговите норми.
В съответствие с тази, отчетена от законодателя висока степен на обществена
опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и
имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът,
този размер да бъде налаган като наказание. АНО подробно е обсъдил
обстоятелствата относно извършване на нарушението, като не е намерил основание
за приложението на чл.28 от ЗАНН. Тези мотиви се възприемат от касационната
инстанция поради което не следва да ги преповтаря.
Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил
наказателното постановление, районният съд е постановил един законосъобразен
съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от
пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението
е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и
прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то
съответства на действителното правно положение.
В атакувания съдебен акт Районен съд гр.Сливен е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на НП. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева за настоящата инстанция, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Неоснователно е искането на ответника по касацията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Това искане не е възможно да бъде заявено пред касационната инстанция, а само пред съответния съд, който може да се произнесе по него. В случая, че този съд е пропуснал да се произнесе по такова искане, заинтересованата страна следва да отправи искане за допълване на решението в частта за разноските.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 337/13.12.2021 г., постановено по АНД № 20212230201092/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“6-ти септември“ № 27, да заплати
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, направени по делото разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.