Присъда по дело №8658/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 375
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20211110208658
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 375
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
СъдебниСашка Мл. Божилова

заседатели:Светла Кр. Ненчева
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Г. Д. Ч.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20211110208658 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА Б. Д. Д. - родена на **. в **,
българка,българскиа гражданка, с висше образование, неомъжена , работи,
неосъждана, с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВНА в това, че На 14.08.2019г.
около 08,00 часа в гр.София,по ул.”Г. Измирлиев”,с посока на движение от
ул.”Боянски водопад“ ,към ул.“Костенски водопад“,при извършване на
маневра ляв завой по ул.“Костенски водопад“,към ул.“Славовица“, е
нарушила правилата за движение по пътищата ,визирани в:
Чл.116 от ЗДв.П „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците..“.
чл.119 ал.1 от ЗДв.П:”При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,като намали
скоростта или спре.”
1
Чл.119 ал.4 от ЗДв.П:“Водачите на завИ.щите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците“,
като не пропуснала пресичащата от дясно наляво спрямо посоката и на
движение по прилежащата пешеходна пътека сигнализирана с пътна
маркировка М-8,2, от ППЗДв. пешеходка П. Б. К. , като по непредпазливост
причинила средна телесни повреда на П. Б. К. ,изразяващи се в счупване на
таза-на горното и долно рамо на срамната кост вляво, за срок повече от 30
дни ,като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по
чл.343 ал.3,пр.последно,б.”а”,пр.2 ,вр. с чл.343 ал.1 б.”б”, пр.2 вр. с чл.342
ал.1 пр.3 от НК, поради което и на основание чл.343
ал.3,пр.последно,б.”а”,пр.2 ,вр. с чл.343 ал.1 б.”б”, пр.2 вр. с чл.342 ал.1 пр.3
от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК я осъжда на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, чието ефективно изтърпяване се отлага
на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години, считано
от влизане в сила на постановената присъда.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМАТА Б. Д. Д. - родена на **. в **,
българка,българскиа гражданка, с висше образование, неомъжена , работи,
неосъждана, с ЕГН:**********,, да заплати в полза на СДВР на основание чл.
189,ал. 3 от НПК сумата от 1 127, 40 лева, представляващи сторените в
досъдебното производство разноски, ведно със сумата от 5 лева в полза на
СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМАТА Б. Д. Д. - родена на **. в **,
българка,българскиа гражданка, с висше образование, неомъжена , работи,
неосъждана, с ЕГН:**********, да заплати в полза на СРС и по сметка на
Висш съдебен съвет на основание чл. 189, ал. 3 от НПК сумата от 924,20 лева,
представляващи сторените в съдебното производство разноски, ведно със
сумата от 5 лева в полза на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски
съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
2
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД 8658/2021 г. по описа на 109 състав на СРС.

С внесен обвинителен акт от 17.06.2021 г. Софийската районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу лицето Б. Д. Д., с ЕГН **********, за това, че на 14.08.2019г.
около 08,00 часа в гр.София,по ул.”Георги Измирлиев”,с посока на движение от
ул.”Боянски водопад“ ,към ул.“Костенски водопад“,при извършване на маневра ляв завой
по ул.“Костенски водопад“,към ул.“Славовица“, е нарушила правилата за движение по
пътищата ,визирани в:
Чл.116 от ЗДв.П „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците..“;
чл.119 ал.1 от ЗДв.П:”При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре.”;
Чл.119 ал.4 от ЗДв.П:“Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците“,
като не пропуснала пресичащата от дясно наляво спрямо посоката и на движение по
прилежащата пешеходна пътека сигнализирана с пътна маркировка М-8,2, от ППЗДв.
пешеходка П. Б. К. , като по непредпазливост причинила средна телесна повреда на П. Б. К.
,изразяващи се в счупване на таза-на горното и долно рамо на срамната кост вляво, за срок
повече от 30 дни ,като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по
чл.343 ал.3,пр.последно,б.”а”,пр.2, вр. с чл.343 ал.1 б.”б”, пр.2 вр. с чл.342 ал.1 пр.З от
НК.
В последното съдебно заседание държавното обвинение се представлява
от прокурор Ч., който в становището си по същество иска от съда да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение. Прокурорът намира,
че от обективна страна е доказано от събрания по делото доказателствен
материал, че подсъдимата е извършила процесното престъпление, в резултат
на което е причинена средна телесна повреда на пострадалата П.К.. Твърди
още, че безспорно е доказано, че деянието е осъществено на пешеходна
пътека. При определяне размера на наказателната отговорност на
подсъдимата прокурорът пледира съдът да определи наказание към
предвидения в закона минимум, което да бъде отложено за три години, както
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от единадесет
месеца.
Повереникът на частната обвинителка – адв. Д., се солидаризира изцяло
с мнението на представителя на държавното обвинение и иска подсъдимата да
бъде призната за виновна, както и да й бъде наложено наказание, близко до
минимума, както и „лишаване от право да управлява МПС‘‘ за определен от
съда срок. Претендира разноски за осъществявана адвокатска защита при
условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
1
Защитникът на подсъдимата Б.Д. – адв. Д., пледира пред съдебния
състав да признае подсъдимата за невинна, тъй като обвинението не било
доказано по несъмнен начин. Според защитата било доказано само, че на
посочените в обвинителния акт дата и място е настъпило ПТП между
управлявания от подсъдимата автомобил и пострадалата П.К.. Твърди още, че
по делото не било доказано, че въпросното пътнотранспортно произшествие е
настъпило на пешеходната пътека. Излага подробни съображения в подкрепа
на това становище. Акцентира на оказаната помощ от подсъдимата по
отношение на П.К.. Адв. Д. сочи, че не е доказано извършването на деянието
по квалифицирания състав. Ето защо, защитата пледира деянието да бъде
преквалифицирано в такова по чл. 343а от НК, както и да се приложи чл. 55,
ал. 3 от НК поради наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства.
Подсъдимата Б.Д. се явява лично в съдебното заседание и в последната
си дума изразява съжаление за случилото се. Твърди, че е направила каквото
е могла. Моли съдът да не и налага наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.

Съдът като съобрази исканията и доводите на страните, след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
доказателствените средства и способите за доказване, събрани и
приобщени към доказателствената съвкупност по делото, намери за
установено от фактическа страна следното:


Подсъдимата Б. Д. Д. е родена на **г. в гр.** българка,българскиа гражданка, с
виеше образование, неомъжена , работи, неосъждана, с ЕГН:**********.
На 14.08.2019 г. около 08.00 часа в гр. София подсъдимата Б.Д.
управлявала лек автомобил „Нисан Кашкай” с рег. № **, по ул. ”Георги
Измирлиев” в посока от ул. ”Боянски водопад” към ул. ”Костенски водопад”.
Когато достигнала до ул. „Костенски водопад“ Б.Д. предприема маневра
„завиване на ляво“ по нея в посока към ул. „Славовица“. Подсъдимата без
спиране, при зелен сигнал на светофара, навлязла в кръстовището с
управлявания от нея автомобил със скорост 25 км/ч. По това време
пешеходка – свидетелката и частен обвинител П.К. – 64 год., била предприела
пресичане от дясно на ляво спрямо посоката на движение на завиващия
наляво автомобил, също при зелен сигнал на светофара. Подсъдимата Д.
реагирала с аварийно спиране на 8 м. от мястото на удара при опасна зона за
спиране 10 м, като от това отстояние не разполагала с възможност да
установи автомобила в покой преди достигане коридора за движение на
пешеходката. Последвал удар със скорост на автомобила 19 км/ч, със зоната в
2
дясно от предната емблема, в лявата част на тялото на пешеходката. В
момента на удара л.а. „Нисан“ е бил разположен на 250 спрямо оста на ул.
„Георги Измирлиев“. От кинетичната енергия на удара, тялото на
пешеходката било отхвърлено напред спрямо посоката на движение на
автомобила. Автомобилът спрял на място, от което бил изместен преди
огледа.
Пътнотранспортното произшествие настъпило през светлата част на
денонощието при добра видимост и сухо пътно платно, кръстовище
регулирано със светофарна уредба, на обозначено място за пресичане от
пешеходци, при допустима скорост за населено място 50 км/ч.
Тези обстоятелства били забелязани от свидетелката И.Л.-Ф..
В резултат на удара на свидетелката П.К. било причинено счупване на
таза-на горното и долно рамо на срамната кост вляво, с което било причинено
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от
30 дни.
След настъпването на пътно транспортното произшествие подсъдимата слязла от
автомобила си и заедно със случаен минувач помогнали на частната обвинителка П.К. да се
изправи. Жена, която се намирала на близката спирка, заявила, че се е обадила на телефон
112. Подсъдимата предложила на свидетелката К. да я закара до УМБАЛ „Пирогов“, но
последната отказала с аргумент, че зет и ще я чака пред поликлиниката. На следващия ден
подсъдимата се информирала от предявения и от полицейски служители констативен
протокол за имената на свидетелката К. и отишла до УМБАЛ „Пирогов“, придружена от
своя приятелка – свидетелката М. В., за да се осведоми за състоянието на К., но установила,
че П.К. е била изписана. Поинтересувала се за адреса на свидетелката К., посетила я, като
била придружена от свидетелката В., разговаряли и подсъдимата закупила предписаните на
свидетелката К. лекарства. Тъй като свидетелката К. споделила, че няма възможност да
получи лично изпратени и пари, подсъдимата отишла вместо нея да ги получи, а след като и
занесла получената парична сума, свидетелката К. споделила, че телефонът и е повреден.
Подсъдимата закупила телефон марка Самсунг и го подарила на свидетелката К., тъй като се
били разбрали да се чуват във връзка със състоянието на свидетелката. След това била
осъществена неколкократна комуникация между тях във връзка със състоянието на
свидетелката К..
От назначената в хода на съдебното производство комплексна
автотехническа и медицинска експертиза се установява мястото на ПТП, а
именно „НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ НА УЛ. “КОСТЕНСКИ
ВОДОПАД“ В ГР. СОФИЯ, НА ОБОЗНАЧЕНО МЯСТО ЗА ПРЕСИЧАНЕ ОТ
ПЕШЕХОДЦИ:
-ПО ШИРОЧИНА НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ – НА 7 М ВЛЯВО
ОТ ДЕСНИЯ БОРДЮР, СЧИТАНО В ПОСОКАТА НА ОГЛЕДА (ОТ БУЛ.
“ТОДОР КАБЛЕШКОВ“ КЪМ УЛ. “СЛАВОВИЦА“).
-ПО ДЪЛЖИНА НА ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ НА 3 М СЛЕД
ОРИЕНТИРА, СЧИТАНО В СЪЩАТА ПОСОКА.“
3
От заключението на същата експертиза става ясно, че скоростта, с която
се е движил лекият автомобил при завоя е от порядъка на 25 км/ч, към
момента на удара – 19 км/ч. а опасната зона за спиране на автомобила при
скорост 25 км/ч е 10 метра. Пак според експертното заключение, водачът на
л.а. Д. е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП
при аварийно спиране.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени
средства, и способи за доказване, а именно: обясненията на подсъдимата Б.Д.,
показанията на свидетелите М. В., И.Л.- Ф. и П.К., от протокола за ПТП,
протокола за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и снимков
материал към него, заключението на съдебната медицинска експертиза,
изготвена на досъдебното производство, заключението на автотехническата
експертиза, изготвена в досъдебната фаза, заключението на съдебната
медицинска и автотехническа експертиза, изготвено на съдебната фаза на
процеса, справката за съдимост на подсъдимата, както и останалите писмени
доказателства по делото, приети и прочетени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав намира, че по делото няма спор, че е настъпило
процесното ПТП. Както от показанията на пострадалата, така и от
твърденията на подсъдимата, се установява, че Д. е ударила с автомобила си
К. на посоченото в обвинителния акт място. В този смисъл, съдът намира, че
това обстоятелство е безспорно и доказано по несъмнен начин и от протокола
за оглед, автотехническата експертиза и протокола за ПТП, като и от
показанията на свидетлките Л.-Ф. и К..
Съдът кредитира заключението на експертизата, изготвена в съдебното
производство като пълно, обосновано и изготвено от специалисти в
съответната област. Съдът не кредитира заключението на експертизата
единствено по отношение на констатацията, че е по-вероятно травмата на
П.К. да е причинена от директен удар на автомобила, отколкото при удара
върху терена, върху който е паднала, след извеждането и от равновесие
вследствие на удара, тъй като в тази насока вещото лице Николов внесе
пояснения, според които приема, че в случая травмата е причинена от
падането върху терена след удара, а не от директния удар. Този извод съдът
намира за обоснован, с оглед твърденията на вещото лице, че при директен
удар счупване на тазобедрената кост би се реализирало при големи скорост и
кинетична енергия и травмите биха били по-сериозни. В останалата му част
съдът кредитира заключението на експертизата. Съдът намира за
неоснователни доводите на защитника, че при изготвяне на експертизата са
използвани само константни величини, тъй като в използваните от вещите
лица формули е отчетено разстоянието, на което е било отхвърлено тялото на
пострадалата след удара. Съдът приема фактическата обстановка въз основа
на изготвената в съдебното производство съдебна медицинска и
4
автотехническа експертиза, тъй като същата съдържа по-пълен отговор на
поставените въпроси и е изготвена след събирането на всички останали
доказателства в производството, както и доколкото в изготвената в съдебното
производство експертиза за пръв път е установено реализирането на
настъпилото ПТП по дължина на пътното платно върху пешеходната пътека.
Следва да се има предвид, че според заключението и на автотехническата
експертиза в хода на досъдебното производство, при своевременно
възприемане на пешеходката подсъдимата е имала техническа възможност да
спре и да предотврати настъпването на ПТП с аварийно спиране преди да
достигне до мястото на удара. Съдебният състав намира, че следва да
кредитира заключението на изготвената в съдебното производство
медицинска и автотехническа експертиза, изслушана по делото, тъй като тя е
обоснована и пълна, дава изчерпателен и аргументиран отговор на
поставените задачи и е изготвена от компетентни вещи лица.
Съдът кредитира и заключените на изготвената в ДП
съдебномедицинска експертиза, приобщена в СП, като пълно и обосновано по
отношение на причинената на свидетелката К. травма.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата по отношение на
оказаната помощ на пострадалото лице като последователни, детайлни,
лишени от вътрешни противоречия и кореспондиращи с показанията на
свидетелката К. и свидетелката М. В..
Поради същите съображения съдът кредитира показанията на свидетелките К.
и В. по отношение на оказаните помощ и съдействие от страна на
подсъдимата по отношение на пострадалата К..
Съдът кредитира и показанията на свидетелката И.Л.-Ф. по отношение
на нейните възприятия за настъпилото ПТП, тъй като показанията на
свидетелката са последователни и кореспондиращи с показанията на
свидетелката К. и заключението на съдебната медицинска и автотехническа
експертиза по отношение на изложените от свидетелката обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на свидетелката К., тъй като същите
кореспондират със заключението на експертизата по отношение механизма на
настъпване на ПТП и обстоятелството, че същото е настъпило на пешеходна
пътека, като и по отношение на оказаната и от подсъдимата помощ по вече
изложените съображения. Съдът намира, че показанията на пострадалата
следва да се кредитират, тъй като са логични и последователни, подкрепени
са от изготвените по делото експертни заключения и са вътрешно
непротиворечиви. От показанията на К. съдът придоби ясна представа за
времето, мястото и начина на извършване на процесното престъпление. От
показанията на пострадалата съдът черпи информация и за това какви са
причинените й увреждания, за начина, по който те са установени, както и за
оказаните и помощ и съдействие от подсъдимата.
Спорът по делото между прокуратурата и частния обвинител, от една
страна, и защитата, от друга, е дали процесното ПТП е реализирано на
5
пешеходната пътека. Съдът намира, че по делото е доказано, че процесното
ПТП е реализирано на пешеходна пътека. Този си извод съдът базира на
пълното и обосновано заключение на изготвената в съдебното производство
съдебна медицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира по
изложените вече съображения и което кореспондира с показанията на
свидетелката К..
Ето защо, съдебният състав намира, че възраженията на защитата за
недоказаност на обвинението за настъпване на ПТП на пешеходна пътека са
неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства категорично се
установява мястото на настъпването на ПТП.

При горните правни изводи, съдът намира за установено от правна
страна следното:
От обективна страна подсъдимата Б. Д. Д., с ЕГН **********, на 14.08.2019г.
около 08,00 часа в гр.София,по ул.”Георги Измирлиев”,с посока на движение от
ул.”Боянски водопад“ ,към ул.“Костенски водопад“,при извършване на маневра ляв завой
по ул.“Костенски водопад“,към ул.“Славовица“, е нарушила правилата за движение по
пътищата ,визирани в:
Чл.116 от ЗДв.П „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците..“.
чл.119 ал.1 от ЗДв.П:”При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре.”
Чл.119 ал.4 от ЗДв.П:“Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците“
,като не пропуснала пресичащата от дясно наляво спрямо посоката и на движение по
прилежащата пешеходна пътека сигнализирана с пътна маркировка М-8,2, от ППЗДв.
пешеходка П. Б. К. , като по непредпазливост причинила средна телесна повреда на П. Б. К.
,изразяващи се в счупване на таза-на горното и долно рамо на срамната кост вляво, за срок
повече от 30 дни ,като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по
чл.343 ал.3,пр.последно,б.”а”,пр.2, вр. с чл.343 ал.1 б.”б”, пр.2 вр. с чл.342 ал.1 пр.З от
НК.
Съдът намира, че всички елементи от състава на престъплението са
налице – на първо място доказани се явяват твърденията на прокурора, че Д. е
управлявала процесния автомобил в посочените в обвинителния акт ден, час
и място.
Безспорно доказано се явява обстоятелството, че между управлявания
от подсъдимата автомобил и пострадалата К. е настъпило ПТП, в резултат на
което К. получила увреждания, който са причинили затруднение в
движението на неин крайник за повече от 30 дни, което покрива критерия за
трайност, поради което установените увреждания имат характер на средна
6
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.
Доказани се явяват и твърденията за допуснати от М.нова нарушения на правилата за
движение по пътищата, тъй като с действията си водачът действително е нарушил правилата
на чл. 119, ал. 1, чл. 119, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, тъй като на пешеходната пътека
не пропуснала преминаващата пешеходка П.К.. Всички тези действия на подсъдимата са
причината за настъпването на процесното ПТП, а преките последици от последното са
уврежданията на здравето на пострадалата.
Съдебният състав счита, че деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост, в нейната форма престъпна небрежност, тъй като
подсъдимата е могла да предвиди настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, но не го е сторила.

По наказанието.
Съдът намира, че законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Д., съдът
съобрази, че същата е с чисто съдебно минало, с добри характеристични
данни, както и че е оказала помощ на пострадалата след деянието и е
направила всичко възможно да й помогне и да й бъде оказана адекватна
помощ. Оказаните помощ и съдействие от подсъдимата по отношение на П.К.
далеч надхвърлят спешните и абсолютно необходими мерки, като се
изразяват в едно продължително съдействие и траен интерес към състоянието
на пострадалата, за чието подобрение подсъдимата е направила всичко,
зависещо от нея. Смекчаващо отговорността обстоятелство е
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата, която се явява
всеки път, когато е била призовава, при наказателно производство
продължило повече от три години, като не е ставала причина за отлагане на
делото поради неявяване без уважителни причини. Смекчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелство е и изразеното неколкократно
по време на процеса съжаление за стореното. Смекчаващо обстоятелство са
трудовата ангажираност на подсъдимата, липсата на данни за нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Съдът намира, че не се установяват отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства.
При констатацията на изброените смекчаващи обстоятелства съдът
намира, че същите са многобройни, а оказаната на пострадалата помощ в
конкретния случай и с конкретните прояви на подсъдимата следва да се
констатира и като изключителна по своя характер, като се е изразила в една
трайно проявена с поредица от действия загриженост, поради което съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено под установения в закона
минимум, на основание чл. 55 от НК. Съдът намира, че наказание „лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца би било от естество да постигне
7
визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Поради констатираните многобройни смекчаващи обстоятелства, на
основание чл. 55, ал. 3 от НК не следва да налага на подсъдимата
предвиденото в чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да управлява
МПС“. Мотив в тази насока е и отдалечения период от време между
извършването на деянието – 14.08.2019 г. и постановяване на присъдата. През
изтеклия период от време подсъдимата е управлявала МПС, като липсват
данни за допускани от нея нарушения на правилата за движение. Липсват
такива данни и за момента преди извършване на деянието, което обуславя
извод, че допуснатите нарушения са инцидентна проява в живота на
подсъдимата. Налагането на това наказание в толкова отдалечен период след
извършване на деянието не е съответен на предвидената в закона
възпитателна цел, тъй като съдът намира, че самата продължителност на
процеса е изиграла достатъчно въздействие върху подсъдимата в тази насока.
Важен фактор за ефективност на наказанията е тяхната своевременност и
налагане на подсъдимата на наказание, ограничаващо правото и да управлява
МПС, повече от три години след извършване на деянието, единствено би
довело до затруднения в нейното ежедневие, като съдът намира, че при
констатацията на гореизброените смекчаващи обстоятелства налагането
единствено на определеното от съда наказание „лишаване от свобода“ е от
естество да постигне в достатъчна степен целите на наказанието.
Съдът намира, че изпълнението на това наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца следва да се отложи по реда на чл. 66 от НК,
тъй като са налице предпоставките, визирани в цитираната разпоредба, а
именно съдът определя по-малко от пет години наказание „лишаване от
свобода“, подсъдимата е с чисто съдебно минало и за поправянето на
подсъдимата съдът намира, че не следва наказанието да се търпи ефективно.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимата
Д. да заплати по сметка на СДВР и на СРС направените по делото разноски в
досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, тъй като
същата е призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
При тези мотиви съдът постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 20.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Роси Михайлова
8
Съобщи за изтекли лични данни