Решение по дело №744/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…149

гр. Самоков, 02.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

    

       РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                    

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 744 по описа на съда за 2018 г. и за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

В.В.А., С.И.А., Л.И.А. и Л.И.А.,***, са предявили срещу Р.С.Д. и Н.Б.Б. (вж. уточнителна молба от 21.01.2019 г. и определение от 25.01.2019 г.) от същия град, иск за установяване по отношение на ответниците на правото им на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Ковачевци, Община Самоков и представляващ УПИ V с пл. № 638 в кв. 61 по регулационния план на селото, с площ 784 кв. м.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Иван Мирчов А., починал на 16.05.2018 г., който бил съсобственик заедно с баща си Мирчо А. на имот пл. № 638 с площ 1552 кв. м. в с. Ковачевци, извън регулационния план на селото. Още през 1968 г. наследодателят на ищците построил в имота жилищна сграда, а по-късно и стопанска сграда и в този имот живеело семейството на ищците. По силата на регулационния план на с. Ковачевци от 1977 г. за имот пл. № 638 били отредени два парцела – ІV и V. През 1990 г. наследодателят на ищците се снабдил с нотариален акт за собственост на парцел ІV, а парцел V продължил да бъде съсобствен между него и баща му Мирчо А.. Те ползвали процесния парцел V като градина и го владеели общо със съседния парцел ІV, като между двата парцела нямало ограда. Това владение продължило, според твърденията в исковата молба, в период от около 58-60 години до предявяване на иска. След смъртта на Иван А. през 2018 г. ищците установили, че други хора водят преговори за продажба на парцел V. От извършени справки се установило, че въз основа на съдебно решение по гр. д. № 23/1996 г. по описа на РС – Самоков ответниците са се снабдили с нотариален акт № 192/2001 г. за собственост на процесния недвижим имот. Ищците сочат, че тъй като не са участвали в производството по това дело, то решението по него, както и черпените от него права на ответниците, не могат да им се противопоставят. Твърдят, че до предявяване на иска не са знаели, че някой има претенции към процесния имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба, в който са изразили становище за недопустимост и неоснователност на иска. Срещу допустимостта на иска възразяват, че спорът за правото на собственост върху процесния недвижим имот бил разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 502/1996 г. по описа на РС – Самоков, с което бил отхвърлен установителният иск за собственост на същия имот, предявен от наследодателя на ищците Иван Мирчов А. срещу Н. Илиева Б., Р.С.Д. и Б.С.Б..

Наред с това ответниците сочат в отговора на исковата молба, че процесният имот представлявал част от земеделски имот – нива в местността „Селище” в землището на с. Ковачевци, правото на собственост върху който било възстановено на наследодателя им Стоян Малинов Б. с решение по преписка № 448К/1993 г. на Поземлена комисия – Самоков. Тази част от земеделския имот, а именно процесният недвижим имот, била включена през 1977 г. в регулационния план на селото, като за него бил съставен акт за държавна собственост № 74-3625 от 1978 г. С решение по гр. д. № 23/1996 г. на РС – Самоков по отношение на Община Самоков било признато право на собственост върху процесния имот на ответницата Р.Д. и на Б.С.Б. – наследодател на ответницата Н.Б.Б.. Въз основа на това съдебно решение имотът бил деактуван със заповед № ДС-135/19.05.1998 г. на Областния управител на Софийска област. Ответниците считат за неоснователно твърдението в исковата молба, че ищците са придобили имота по давност. Изтъкват в тази връзка, че след възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ ищците не са упражнявали явно, непрекъснато и безспорно владение върху него с оглед приложените доказателства за водени съдебни спорове относно този имот и за изхода по тях. Относно периода от 1978 г. до 1998 г. се излагат доводи, че в полза на ищците не е текла придобивна давност с оглед обстоятелството, че той е бил собственост на държавата.

Пред съда ищците се представляват от пълномощника им адв. Л. Гуцалска, която заявява, че поддържа иска и оспорва съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Ответниците се представляват от пълномощника им адв. Л.Д., която заявява, че оспорва иска и поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Искът е допустим по съображенията, изложени в открито с. з. на 27.09.2019 г. Действително, с решение от 26.06.1998 г. на РС – Самоков по гр. д. № 502/1996 г. по описа на същия съд (л. 77-81 от делото) е отхвърлен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК от 1952 г. (понастоящем отменен), предявен по реда на чл. 181 от ГПК (отм.) от Иван Мирчов А. срещу Василка Витанова И. и Петър Витанов А. – от една страна и срещу Н. Илиева Б., Р.С.Д. и Б.С.Б. – от друга страна, за установявяне правото му на собственост върху същия недвижим имот, който е предмет и на настоящия иск. По този иск решението е влязло в сила на 09.06.2000 г., тъй като е потвърдено с решение на Софийския окръжен съд от 04.05.1999 г. по гр. д. № 179/1999 г. и в тази му част решението на окръжния съд не е засегнато от обезсилването, извършено с решение на Върховния касационен съд (вж. отбелязването на л. 82 от делото). За основанието на предявения от Иван Мирчов А. иск, а именно – изтекла в негова полза придобивна давност до предявяване на иска – може да се съди от обстоятелствената част на решението, в която това основание е посочено.

Видно е от представеното удостоверение изх. № РЛН18-УГ01-10079/1/, издадено на 23.05.2018 г. от Столична Община, район „Люлин”, че Иван Мирчов А. е починал на 16.05.2018 г. и че ищците са негови наследници по закон. Установява се от представения нотариален акт № 136/2002 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на действие съдебния район на РС – Самоков, че Н. Илиева Б. е частен праводател на настоящата ответница Р.С.Д. на основание договор за продажба на идеални части от същия имот. Съгласно представеното удостоверение изх. № ГР-14-3772, издадено на 02.10.2014 г. (л. 101 от делото) Б.С.Б. е починал на 25.09.2014 г. и понастоящем единствен негов наследник по закон е  ответницата в настоящото производство Н.Б.Б..

Изложеното дотук обосновава извод, че с влизането в сила на решението по гр. д. № 502/1996 г. по описа на РС – Самоков неговата сила на пресъдено нещо е преклудирала всички факти от основанието, а именно придобивна давност, на установителния иск за собственост на Иван Мирчов А. срещу Н. Илиева Б., Р.С.Д. и Б.С.Б., които са се осъществили до влизането в сила на 09.06.2000 г. на това съдебно решение. Елемент от фактическия състав на заявеното основание на иска в настоящото производство, а именно придобивна давност, изтекла в полза на наследодателя на ищците и в тяхна полза след смъртта му общо в период 58-60 години до предявяване на иска, е обаче владение на имота в определен период от време. Така настоящият иск е основан и на факти, осъществили се от деня, следващ влизане в сила на решението по гр. д. № 502/1996 г. на РС – Самоков, т. е. от 10.06.2000 г. до предявяване на иска на 20.07.2018 г. Следователно основанието на двата иска не е идентично и в настоящото производство е допустимо съдът да се произнесе придобили ли са ищците право на собственост върху процесния недвижим имот на основание придобивна давност, изтекла в периода 10.06.2000 г. – 20.07.2018 г., независимо че с оглед разпоредбите на чл. 221, ал. 1, вр. чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 298, ал. 1 и 2 от действащия ГПК настоящите ищци като наследници на Иван Мирчов А. и ответниците Р.С.Д. (лично и като частен правоприемник на Н. Илиева Б.) и Н.Б.Б. (като наследник на Б.С.Б.) са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по гр. д. № 502/1996 г. относно фактите, съставляващи придобивна давност като основание на иска за собственост на процесния имот и осъществили се до влизането му в сила, които по арг. от разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК не подлежат на разглеждане по същество в настоящото производство.

Искът е основателен.

С нотариален акт № 2, т. ІІ, д. № 464/1990 г. на РС – Самоков на 07.06.1990 г. наследодателят на ищците Иван Мирчов А. е бил признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на дворно място в с. Ковачевци, Софийска област, с площ 772 кв. м. при съседи: улица, Васил Димов, блок на АПК и Сийка и Иван Ангьозови, заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, което място се включва като основа за образуване на парцел ІV с пл. № 638 в кв. 61 по плана на селото, към който е предвидено придаване по регулация на 52 кв. м. и е с урегулирано пространство от 824 кв. м., при неуредени регулационни сметки.

Установява се от приетото заключение на в. л. инж. К.Д. по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), а и се потвърждава от представените скици от 1989 г. (л. 7 от делото) и от 28.09.2018 г. (л. 32), че процесният УПИ V-638 в кв. 61 по плана на селото е съседен на горепосочения УПИ ІV от югоизток и е с урегулирана площ 784 кв. м. На скицата от 2018 г. е отбелязано наличието на кладенец в пространството на този УПИ.

Свидетелят Сашко Дойчинов сочи в показанията си, че в близост до негов имот в с. Ковачевци родителите на Иван А. имали имот с площ от около 1,5 дка. Свидетелят Дойчинов (на 63 годишна възраст към датата на разпита му) посочва, че е израснал в с. Ковачевци и като дете се пързалял в този имот към близката река. В имота имало кладенец, от който свидетелят си наливал вода. През 50-те години на ХХ век в имота била построена голяма къща, а освен това в него имало и по-стара плевня, в която родителите на Иван А. отглеждали животни. След тяхната смърт Иван А. продължил да стопанисва имота, редовно го почиствал и косял. Имотът бил ограден и Иван А. поддържал оградата, а около 2 години преди разпита на свидетеля той я подменил с по-масивна ограда, но не променил мястото, на което тя се намира. Свидетелят Дойчинов допълва, че не си спомня оградата на имота да е била някога местена и в тази връзка уточнява, че до пенсионирането си през 1999 г. живеел и работел в София и посещавал селото през съботите и неделите, но оттогава заживял постоянно в селото и живее там и към датата на разпита му. Според показанията на Дойчинов съседи на имота са: от юг – Митко Кощров, от запад – Милчо Димов, а от останалите две страни – улица и земеделски земи. Също така, този свидетел посочва, че не е виждал други хора освен Ангьозови да идват в този имот, да се интересуват от него и да го поддържат.

В показанията си св. Гошо Станчов сочи, че с Иван А. го свързвало приятелство от детинство и че от 1957 г. (т. е. откакто свидетелят си спомня, според показанията му) Иван А. до смъртта си живеел в имот в с. Ковачевци, който по преценка на св. Станчов е с площ от около и над 1,5 дка, като съседи на имота са учителя Димитър Кощров, Милчо Димов, улица и земеделски земи. Според св. Станчов в имота има построена масивна къща и стара постройка – плевня, както и външна тоалетна в края на имота, а незастроената му част се ползвала като градина и в нея били засадени овощни дървета на възраст повече от 10-20 години. Наред с това, свидетелят сочи, че в имота на Иван А. има кладенец, който винаги е бил в границите на този имот. Според показанията на този свидетел имотът на Иван А. винаги е бил заграден от всички страни и представлява това, което е представлявал и при първите му спомени, като в имота други лица освен Ангьозови не са влизали.

Гореобсъдените свидетелски показания и съпоставката им с описанието в н. а. № 2/1990 г. на дворното място, образуващо УПИ ІV в кв. 61 по плана на с. Ковачевци и на неговите съседи, обосновават еднозначен извод, че свидетелите Дойчинов и Станчов възпроизвеждат пред съда възприятията си за обстоятелства, релевантни към упражняване на фактическа власт от Иван Мирчов А. върху имот с пл. № 638 по плана на селото от 1977 г. Първо, съгласно скицата от 1989 г. този имот е с площ 1552 кв. м., каквато приблизително сочат и двамата свидетели. Второ, за северозападната част от този имот по силата на регулационния план на селото от 1977 г. е отреден парцел ІV, като в н. а. № 2/1990 г. като съседи на дворното място, образуващо този парцел са посочени улица, Васил Димов, блок на АПК и Сийка и Иван Ангьозови. Освен улицата и земеделските земи, и двамата свидетели еднозначно сочат като съсед на имота от запад Милчо Димов - очевидно в родствена връзка с Васил Димов, посочен като съсед на имота в обсъдения нотариален акт. Трето, това, че за съседи от изток на имота свидетелите не сочат Сийка и Иван Ангьозови (както е посочено в нотариалния акт), е съвсем естествено, тъй като и двамата свидетели възприемат имота, за който дават показания, като един цял имот на Иван А., на който той да е съсед е нелогично, докато в нотариалния акт описанието на дворното място, образуващо парцел ІV, е естествено повлияно от предвижданията на регулационния план, според които югоизточната част от дворното място, образува друг парцел – V в кв. 61 съгласно плана. Дори и това обстоятелство обаче, с оглед първоначалните записвания в разписния лист към плана на с. Ковачевци, обосновава извод, че във възприятията на свидетелите Дойчинов и Станчов УПИ ІV и V в кв. 61 по плана на с. Ковачевци са представлявали и представляват един имот, идентичен с имот пл. № 638, именно за който те дават показания. Не на последно място, по делото не са ангажирани никакви доказателства Иван А. до смъртта си да е притежавал други недвижими имоти в границите на с. Ковачевци, от което да се породи съмнение, че показанията на свидетелите Дойчинов и Станчов касаят някакъв друг, а не процесния имот.

От така обсъдените показания на посочените свидетели, които съдът кредитира като логични, безпротиворечиви и ясно възпроизвеждащи техни лични възприятия, без индиции за заинтересуваност в полза или вреда на някоя от страните, се установява, че и до 09.06.2000 г. (датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 502/1996 г. на РС – Самоков), но и от 10.06.2000 г. до смъртта си на 16.05.2018 г. Иван Мирчов А. е владял за себе си явно, непрекъснато и необезпокоявано както УПИ ІV-638, така и УПИ V-638, двата в кв. 61 по плана на с. Ковачевци, Община Самоков. Между двата урегулирани поземлени имота не е имало ограда и те са владяни от Иван А. като един имот с общи външни граници. Тези граници са материализирани от ограда, за която не се установява да е била измествана в периода от 1957 г. до предявяване на иска през 2018 г.

От показанията на свидетелката Ягодинка Войчева не се установява съществуващите външни огради на съседните УПИ ІV и V в кв. 61 по плана на с. Ковачевци да са измествани, в т. ч. и през 2018 г. Това е така, защото от една страна св. Войчева изтъква, че през 2018 г. имотът на Ангьозови бил заграден с нова ограда „но не на друго място”, а от друга страна тя сочи, че освен техния имот ищците заградили и имота на Стоян Малинов Б..

Според тази свидетелка Стоян Малинов Б. имал земеделски имот, възстановен в реални граници на наследниците му, както и съседен имот, попадащ в регулационните граници на селото, но не уточнява кой от тези имоти бил заграден от ищците, респ. техния наследодател в посочения от нея период. При положение, че ответниците твърдят, че процесният УПИ V в кв. 61 е част от имот № 247011 по картата на възстановената собственост в землището на с. Ковачевци, който им е възстановен като наследници на Стоян Малинов Б. с т. 3 от решение № К26/01.09.2003 г. на ОС „ЗГ” – Самоков (вж. отговора на ИМ и уточняващото го писмено изявление на пълномощника на ответниците на л. 124 от делото), а съгласно заключението по СТЕ липсва идентичност между УПИ V и имот № 247011, то дори да се приеме, че ищците са предприели действия по заграждане на земеделския имот на Стоян Б. с настоящ номер 247011, това е без правно значение по настоящото дело, защото не касае действия по упражняване на фактическа власт върху УПИ V. Ако пък се приеме, че свидетелката Войчева има предвид действия на ищците или техния наследодател по заграждане на имот на Стоян Малинов Б. в регулация, то следва да се вземе предвид, че това лице е починало през 1987 г. (вж. удостоверение за наследниците му от 1992 г. на л. 99 от делото) и по делото няма доказателства то да е притежавало до смъртта си имот в регулационните граници на селото, който да се явява съседен на сегашния имот № 247011 по КВС, възстановен на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ. Вярно е, че с решението по гр. д. № 23/1996 г. на РС – Самоков на наследниците му е признато спрямо Община Самоков право на собственост върху процесния УПИ V-638 в кв. 61 по плана на с. Ковачевци, но освен че в производството по това дело настоящите ищци, респ. техния наследодател Иван А. не са участвали, то от самото решение е видно, че правото на собственост на наследниците на Стоян Б. върху УПИ V е изведено от възстановяването по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху земеделска земя. Казано иначе, след колективизацията на земята до смъртта си през 1987 г. Стоян Б. не е притежавал недвижим имот в регулационните граници на с. Ковачевци, който да е идентичен с процесния, още повече, че съгласно заключението на СТЕ процесният имот е включен в регулация през 1977 г. и през 1978 г. за него е съставен акт за държавна собственост (л. 83 от делото). От друга страна, дали Стоян Малинов Б. е владял, респ. е бил собственик на земеделски имот идентичен с процесния до колективизацията на земята в България в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. е без правно значение по настоящото дело с оглед основанието и предмета на предявения иск.

Така, освен че са не особено конкретни и в известна степен са вътрешно противоречиви относно обстоятелството къде ищците или техния наследодател са поставили нова ограда, показанията на св. Войчева с оглед цялостното им съдържание представляват една смесица между обстоятелства, относими към времето на обобществяването на земеделските земи при образуване на ТКЗС и такива относно съществуващото понастоящем фактическо положение. Съдът отдава това както на възрастта на тази свидетелка, така и на активното й (според собствените й показания) участие в дейностите по възстановяване на собствеността върху земеделските земи в селото предвид дългогодишно заеманата от нея в миналото длъжност на кмет на село Ковачевци, която активност рефлектира и в склонност на свидетелката да оценява в показанията си и правилността на влезли в сила съдебни решения, които не би трябвало да я касаят.

По изложените съображения, от показанията на св. Войчева не се установява ищците, респ. наследодателят им, да са завладели имот на наследниците на Стоян Малинов Б. през 2018 г., изграждайки по това време ограда. Както вече се посочи, дори св. Войчева заявява, че тогава старата ограда била изградена, но не на друго място, а от кредитираните показания на свидетелите Дойчинов и Станчов е видно, че оградите на имота на Иван А. (т. е. на владяните от него заедно УПИ ІV и V) не са премествани поне от края на 50-те години на ХХ в. до разпита им през 2019 г.

Ето защо въз основа на явно, непрекъснато и несмущавано владение за себе си върху процесния УПИ V-638 в кв. 61 по регулационния план на с. Ковачевци, което е продължило повече от 10 години от началото на релевантния в настоящото производство период (10.06.2000 г.), наследодателят на ищците Иван Мирчов А. е станал собственик на този недвижим имот на основание придобивна давност. Осъществяваното от Иван А. владение на имота е продължило до смъртта му на 16.05.2018 г., а оттогава до предявяване на иска на 20.07.2018 г. то е осъществявано от ищците – негови наследници по закон. На тези основания – придобивна давност, изтекла в полза на Иван Мирчов А. и наследяване по закон, ищците са собственици на процесния имот към настоящия момент.

В тази връзка следва да се подчертае, че ищците и ответниците не са съсобственици на имота по наследство, поради което след влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 502/1996 г. на РС – Самоков не е било необходимо наследодателят на ищците Иван А. изрично да манифестира пред ответниците, съответно пред техните универсални и частни праводатели, намерение да владее имота за себе си въпреки изхода на това дело. Обстоятелството, че този имот в целия процесен период е бил ограден от всички страни е достатъчно да подкрепи презумпцията на чл. 69 от ЗС, че Иван А., респ. наследниците му след неговата смърт, са осъществявали фактическа власт върху имота за себе си, която презумпция не е опровергана в настоящото производство.

И на следващо място, неоснователни са доводите на пълномощника на ответниците, че след 10.06.2000 г. владението на ищеца е било смутено от наличие на спор по гр. д. № 405/2002 г. по описа на РС – Самоков. Видно е от решението по това дело, че то е образувано по иск срещу Н. Илиева Б., Р.С.Д. и Б.С.Б., предявен не от Иван А., а от наследници на Витан А. и е имал за предмет спор относно принадлежността на правото на собственост върху имот, за който се е твърдяло да е идентичен с процесния имот, към момента на образуване на ТКЗС. Правен спор, по който владелецът на недвижим имот не е страна, и то с предмет установяване на право на собственост към минал момент с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, не е от естество да смути фактическата власт на владелеца, а и не прекъсва течението на срока на придобивната давност.

Не на последно място, установеното от заключението на СТЕ обстоятелство, че част от възстановения на ответниците имот № 247011 по картата на възстановената собственост за землището на с. Ковачевци попада в малка част от УПИ V, не легитимира ответниците като собственици на тази част от процесния УПИ. По делото не са ангажирани доказателства земеделският имот с № 247011 да е възстановен на ответниците след провеждане на процедура по чл. 13, ал. 4-6, вр. чл. 11 от ППЗСПЗЗ.

По всички изложени съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

С оглед основателността на иска, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен констативният нотариален акт № 192, т. Іа, рег. № 1046, д. №168/2001 г. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие РС – Самоков, с който Н. Илиева Б., Р.С.Д. и Б.С.Б. са признати за собственици, при посочените в нотариалния акт дялове, на поземлен имот с площ 773 кв. м., идентичен с парцел V, пл. № 638 в кв. 61 по регулационния план от 1977 г. на село Ковачевци, Община Самоков, Софийска област, при граници и съседи: улица и поземлен имот, идентичен с парцел ІV.

При този изход на делото и с оглед направеното от ищците искане за присъждане на разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят сумата 745 лв. за разноски, от които 50 лв. – за внесена държавна такса при предявяване на иска, 180 лв. – за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, 15 лв. – за платени държавни такси за издаване на съдебни удостоверения и 500 лв. – за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от гореизложеното, съдът  

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, по отношение на Р.С.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и Н.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че В.В.А., ЕГН **********, С.И.А., ЕГН **********, Л.И.А., ЕГН ********** и Л.И.А., ЕГН **********, всички с адрес ***, ж. к. „Люлин”, бл. 535, вх. Б, ет. 14, ап. 132, са собственици на основание придобивна давност и наследяване на недвижим имот, находящ се в с. Ковачевци, Община Самоков и представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-638 в кв. 61 по регулационния план на селото, с площ 784 кв. м.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот с № 192, т. Іа, рег. № 1046, д. № 168/2001 г. на нотариус Борислав Механджийски, с район на действие РС – Самоков, с който Н. Илиева Б., Р.С.Д. и Б.С.Б. са признати за собственици (при дялове 4/6 идеални част за Н. Илиева Б. и по 1/6 идеална част за Р.С.Д. и за Б.С.Б.), на поземлен имот с площ 773 кв. м., идентичен с парцел V, пл. № 638 в кв. 61 по регулационния план от 1977 г. на село Ковачевци, Община Самоков, Софийска област, при граници и съседи: улица и поземлен имот, идентичен с парцел ІV.

ОСЪЖДА Р.С.Д. и Н.Б.Б. да заплатят на В.В.А., С.И.А., Л.И.А. и Л.И.А. сумата 745 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: