Присъда по дело №302/2022 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 44
от 07.06.2022 г. по НОХД № 302/2022 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу З.М.Х. от ***, за престъпление по
чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 09.10.2017 г. в
гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Твърди, че от събраните по делото
доказателства категорично се установило извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК. На инкриминираната
дата той съзнателно се ползвал от неистински официални документи, а
именно свидетелство за управление на МПС и контролен талон, като от него
за самото им съставяне не можело да се търси наказателна отговорност. От
субективна страна деянието било извършено при форма на вината пряк
умисъл. Прокурорът предлага наказанието на подсъдимия да се определи по
реда на чл.54 от НК, в размер от 6 месеца „лишаване от свобода“, с отлагане
на изпълнението за срок от 3 години. Моли инкриминираните документи да
бъдат отнети в полза на държавата, както и на подсъдимия да се възложат
разноските по делото.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, като делото е
разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.4 б.„а“ от
НПК. Представлява се от служебен защитник, който не оспорва изложените в
обвинителния акт факти и тяхната правна квалификация, спира се само на
въпроса за вида и размера на наказанието, което следва да бъде определено.
Моли съдът да наложи на подсъдимия предложеното от прокурора наказание
с отлагане на изълнението на основание чл.66 от НК.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият З.М.Х. е роден на **** г. в с.***, общ.Кирково,
обл.Кърджали, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри
характеристични данни по постоянен адрес.
Подсъдимият З.Х. не е преминавал курс за обучение за шофьор и
нямал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство на
територията на Република България от български административен орган.
На 09.10.2017 г. на гише в сектор ,,Пътна полиция“ при ОД МВР-
Кърджали се явил подсъдимият З.Х., който пожелал да му се подмени
свидетелството за управление на МПС, поради изтекла валидност на
документа. Заедно със заявлението за издаване на документ за самоличност
на български гражданин, подсъдимият представил вносни бележки за платени
такси, декларация за обичайно пребиваване по смисъла на &6, т.46 от ДР на
ЗДвП, удостоверение за здравословно състояние, както и Свидетелство за
1

управление на МПС *** и Контролен талон серия А, ****, и двата документа
издадени от РДВР-София на името на З.М.Д.. На приелия заявлението
служител Д.П. й направило впечатление, че датата на документите и изпитния
протокол е една и съща, което практически било невъзможно. При направена
справка в сектор „Пътна полиция“-София било установено, че такова
свидетелство не е издавано. Според данните в АИС БДС, подсъдимият З.Х. не
притежавал българско свидетелство за управление на МПС.
В хода на досъдебното производство била извършена техническа
експертиза по отношение на инкриминираните документи – Свидетелство за
управление на МПС № ******* и Контролен талон серия А, № *******.
Според заключението на вещото лице, представените за изследване
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, и двата документа на
името на З.М.Д., са неистински. Същите не са издавани официално от МВР-
София.
Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№ 3 от 10.01.2018 г., имената З.М.Х. и З.М.Д. са имена на едно и също лице.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от дадените
в хода на съдебното следствие показания на свидетеля Й.М., кредитирани
изцяло като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с всички писмени
доказателства; заключението на вещото лице Я.М. по извършената
техническа експертиза; Заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани от 09.10.2017 г.; Вносни бележки от 09.10.2017 г.;
Декларация от 09.10.2017 г.; Медицинско удостоверение от 09.10.2017 г.;
Справка за лице от АИС БДС; Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена № 3 от 10.01.2018 г.; Характеристична справка на
подсъдимия; Справка за съдимост на подсъдимия, както и другите събрани в
хода на досъдебното и съдебното производство писмени и веществени
доказателства. Всички те кореспондират помежду си и очертават еднозначно
възприетата от съда фактическа обстановка.
При така приетото за установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият З.М.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
09.10.2017 г. в гр.Кърджали, пред длъжностното лице Д.П. - служител при ОД
МВР-Кърджали, съзнателно се ползвал от неистински официални документи -
Свидетелство за управление на превозно средство ***, издадено на името на
З.М.Д. с ЕГН **********, и Контролен талон серия А ****, издаден на името
на З.М.Д. с ЕГН **********, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност. В разпоредбата на чл.93, т.5 от НК е дадено
легално определение на официален документ - този, който е издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция.
Посочените свидетелство и контролен талон отговарят на тези условия и
2

представляват именно официални документи. Свидетелството за управление
на МПС удостоверява, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС от
съответните категории, а контролния талон към него се издава на основание
чл.157, ал.1 от ЗДвП за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. На следващо място, и двата инкриминирани документа са
неистински официални документи съгласно определението на чл.93, т.6 от
НК, тъй като се установи по делото, че на същите е бил придаден вид, че
представляват конкретно писмено изявление на друго лице, различно от това,
което действително ги е съставило. З.М.Х. е осъществил изпълнителното
деяние по чл.316 от НК, като е използвал неистинските документи -
представил ги е лично пред длъжностното лице Д.П. - служител при ОД МВР-
Кърджали. От субективна страна престъплението е извършено при пряк
умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Той
е използвал документите съзнателно и знаейки, че са неистински, тъй като е
бил наясно, че не са му издавани по надлежния ред и от компетентните
органи.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия З.М.Х., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК
относно целите на наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание
за престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК - „лишаване от
свобода“ до осем години. Освен посочените разпоредби, настоящата
инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието - типична за
престъплението; подбудите за извършване на деянието - незачитане на
нормативно установените правила за съставяне и ползване на официални
документи; степента на обществена опасност на дееца - ниска, с оглед
липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства
- чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните му характеристични
данни и изминалия период от датата на деянието; липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая съдът прие, че наказанието следва да
се определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито
многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
Затова на подсъдимия бе определено наказание ориентирано към минималния
размер, а именно 6 месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните
изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, З.Х. не е осъждан, а срокът
на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години.
Същевременно съдът счете, че за постигане целите по чл.36 от НК и по-
специално за поправянето на дееца не е наложително същият да изтърпи
реално наказанието, поради което отложи същото с изпитателен срок от 3
години на основание чл.66, ал.1 от НК. Така определеното наказание се явява
справедливо, съобразено със степента на обществена опасност на дееца и на
деянието и би постигнало целите на генералната и специалната превенция.
3

На основание чл.53, ал.1 б.„а“ от НК съдът постанови след влизане
на присъдата в сила, веществените доказателства - неистинско Свидетелство
за управление на превозно средство *** и неистински Контролен талон серия
А ****, да бъдат отнети в полза на държавата.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия З.М.Х. да заплати по сметка на
Районен съд-Кърджали сумата от 20 лева, представляваща направените в
съдебното производство разноски. Подсъдимият бе осъден да заплати и
сумата от 99.12 лева, представляваща направени на досъдебното
производство разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	44
Дата:	7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Вергиния Еланчева

Дело:	20225140200302
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 март 2022 г.

Присъда по дело №302/2022 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите