РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Кърджали, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200867 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *******/ 27.09.2023г., издадено
от Председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона
за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1000лв. на О. Ч. представлявана от А. О.- кмет на общината за
нарушение на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който
обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоява, че
О. Ч. не е извършила вмененото административно нарушение, както и че в
нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган не е
събрал доказателства по отношение на административното нарушение като не
е провел и разследване по спорните обстоятелства. Твърди, че при съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на материалния закон, не са спазени императивно определените от
ЗАНН изисквания да се отразят в тях обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и доказателствата, които го установяват. Настоява, че не бил
поканен за съставянето на АУАН, което обстоятелство безспорно нарушавало
правото на защита на общината, която представлявал. Твърди още, че при
1
съставянето на АУАН не бил спазен тримесечния давностен срок по чл.34 от
ЗАНН, както и е съставен в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН, а обжалваното
наказателно постановление не съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушените законови
разпоредби. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява
и не се представлява.
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно
заседание не се явява и не се представлява. От юрист към същия е постъпило
писмено становище, в което излага подробни съображения за
законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно постановление,
поради което моли съда да го потвърди. Настоява за присъждане на разноски
съобразно чл.63д от ЗАНН, а алтернативно моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на законовия минимум.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: С
Констативен протокол № *******/ 05.10.2022г. били дадени предписания на
О. Ч. по отношение на язовир „******-Ж.“ със срок на изпълнение
30.01.2023г. по т.1, а именно да се представи в ДАМТН, Регионален отдел
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Ю. Б.“ с адрес гр.К.,
характерни коти и завирени обеми при коти НВРВН и ННРВН на
водохранилището, характерни криви за залетите площи, залята площ, завирен
обем, водосборна област, оразмерителни водни количества на облекчителните
съоръжения съгласно чл.106 ал.1 т.1 и т.3 от Наредбата за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото
им състояние. Този Констативен протокол бил изпратен до жалбоподателя и
получен на 19.10.2022г. видно от приложената обратна разписка с № на
заявката ******. По този повод на 22.03.2023г. свидетелите Ц. И. и Д. К.
извършили проверка на място на язовир „******-Ж.“ находящ се в имот с
номер ********/****** в землището на с.Ж., общ.Ч., който бил собственост
2
на О. Ч. съгласно Акт № *** от 06.11.2001г. за общинска публична
собственост. От там двамата свидетели отишли в О. Ч., където от техен
служител, който отговаря за този язовир, поискали да им представи документ
доказващ изпълнение на предписанието, но такъв не им бил даден. По- късно
същият ден свидетелите Ц. И. и Д. К. в офиса на ДАМТН намиращ се в гр.К.
извършили проверка в деловодната система на агенцията, при която
установили, че информация относно изпълнението на даденото предписание
не е постъпвала при тях от страна на О. Ч.. Така било установено, че
собственикът на язовир „******-Ж.“ не е изпълнил даденото му предписание
с Констативен протокол № *********/ 05.10.2022г. със срок 30.01.2023г., а
именно да се предоставят съответните характерни коти и завирени обеми при
посочените коти, както и посочените данни съгласно чл.106 ал.1 т.1 и т.3 от
наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и
за осъществяване на контрол за техническото им състояние. При проверката
на 22.03.2023г. бил съставен и Констативен протокол, в който било описано и
това неизпълнено предписание. По този повод на 07.04.2023г. срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите в негово отсъствие след
връчване на надлежна покана входирана в О. Ч. на 04.04.2023г. Актът за
установяване на административно нарушение бил предявен на 29.08.2023г. на
кмета на О. Ч. при отказ надлежно удостоверен в присъствието на свидетел.
На тази база на 27.09.2023г. наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на О. Ч. на основание чл.200 ал.1 т.39 от
Закона за водите било наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите в размер на
1000лв.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията
на свидетелите Ц. И., Д. К., В. П. и М. К., на които съдът дава вяра изцяло
като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за
установяване на административно нарушение № ******/ 07.04.2023г.; Покана
за съставяне на АУАН изх.№ *******/ 01.04.2021г.; Констативен протокол №
******/ 05.10.2022г.; Констативен протокол № *******/ 22.03.2023г.; Акт №
*** за публична общинска собственост; както и другите приети по делото
писмени доказателства.
3
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по
същество. С обжалваното наказателно постановление на О. Ч. е наложено
административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2
вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите, която гласи, че „Собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл.138а, ал.3, т.5“. Санкцията за посоченото
нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите,
предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000
до 20000лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2. От доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил административно нарушение, чието
изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително
предписание по чл.190а, ал.2 от Закона за водите дадено с Констативен
протокол № *******/ 05.10.2022г. В случая на О. Ч. е дадено предписание- да
се представи в ДАМТН, Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях- Ю. Б.“ характерни коти и завирени обеми при коти
НВРВН и ННРВН на водохранилището, характерни криви за залетите площи,
залята площ, завирен обем, водосборна област, оразмерителни водни
количества на облекчителните съоръжения съгласно чл.106 ал.1 т.1 и т.3 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние, със срок на
изпълнение 30.01.2023г., което предписание обаче не е изпълнено. Така при
правилно установена фактическа обстановка административно наказващият
орган е подвел под правилната правна квалификация констатираното
извършено деяние. При определяне на наказанието са отчетени всички
относими към деянието и дееца обстоятелства, при което е наложено
административно наказание в минимално определения размер от 1000лв.
Спазен и предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Това е така, защото посочената
норма гласи, че не се образува административно наказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
4
извършване на нарушението. Срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е давностен и
контролния орган би могъл да състави законосъобразен акт само до
изтичането му. Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на
даденото на жалбоподателя задължително предписание е бил определен до
30.01.2023г. Деянието е осъществено с бездействие на 31.01.2023г. и от тази
дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта, което означава,
че е следвало да бъде съставен най-късно до 30.04.2023г., което и е сторено,
тъй като актът е съставен на 07.04.2023г. и следователно срокът по чл.34 ал.1
от ЗАНН е спазен.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон
в хода на административно наказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и
на санкционната такава. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
5
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на ДАМТН гр.С.,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.1 от
Устройствения правилник на ДАМТН) следва да бъдат присъдени разноските
по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******/
27.09.2023г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на основание
чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000лв. на О. Ч. представлявана от А. О.-
кмет на общината, за нарушение на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона
за водите, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА О. Ч., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
с.Ч., ул.Ш. № *, да заплати на ДАМТН гр.С. бул.Г.М.Д. № ***, сумата от
80лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6