Присъда по дело №136/2011 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2011 г. (в сила от 25 юли 2011 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20111310200136
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 април 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А   173

 

гр.Белоградчик, 07.07.2011г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

             Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                                      

                                                     Председател:  АННА КАЙТАЗКА

                                        Съдебни заседатели:  НОРКА ДИМИТРОВА

                                                                                          ПАВЛИНКА ЛЮБЕНОВА                                                                      

 

при участието на секретаря Н.С., в присъствието на мл.прокурор СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 136 по описа за 2011г., въз основа на закона и данните по делото                

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

            

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Л.И. - роден на ***г*** поле обл. Видин, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, учи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 21/22. 12.2010г. в с.Черно поле, обл. Видин, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и като е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, след като се уговорил предварително със С.  М.И., отнел от владението на И.Я.А. движими вещи на обща стойност 124,80 лв., без  негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от  ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн. чл.69, ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването му за срок от  една година, считано от влизане на присъдата в сила.

            ПРИЗНАВА подсъдимия С.М.И.  - роден на ***г*** поле, обл. Видин, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 19.05.2010г. до 22.12.2010г., в с.Черно поле, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и като е могъл да ръководи постъпките си, в условията на повторност и продължавано престъпление: на 19.05.2010г. чрез използване на техническо средство, извършил кражба на меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм. – 180 м., меден ел. проводник тип “рекордоман” със сечение 6 кв.мм. – 1055 м. , на обща стойност 1093,50 лв., собственост на “ЧЕЗ Разпределение България” АД-технически район Белоградчик ; на 23.07.2010г. чрез използване на техническо средство, извършил кражба на меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм. – 180 м., меден ел. проводник тип “рекордоман” със сечение 6 кв.мм. – 309 м. , на обща стойност 530,10 лв., собственост на “ЧЕЗ Разпределение България” АД-технически район Белоградчик и на 21/22.12.2010г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, след като се уговорил предварително с Д.Л.И., отнел от владението на И.Я.А. движими вещи на обща стойност 124,80 лв., без  негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на нанесените щети е в размер на 1748,40 лв., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.63 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 НК във вр. чл.36 и чл.58а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието, което следва да се търпи в “поправителен дом”.

          ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК едно общо, най-тежко наказание на С.М.И. /с посочена по-горе самоличност/, по НОХ дело №136/2011г. на РС-Белоградчик и по НОХ дело №58/2011г. на РС-Белоградчик, а именно "лишаване от свобода" за срок от една година, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален "общ" режим на изтърпяване на това общо наказание, което следва да се търпи в “поправителен дом”, като на осн. чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода" за срок от пет месеца, наложено му по н.о.х.д. №58/2011г. на РС-Белоградчик, считано от 02.06.2011г. до влизане на настоящата присъда в сила.

На осн.чл.69, ал.1 от НК подс.С.М.И. СЛЕДВА ДА ИЗТЪРПИ отделно от наказанието по настоящето дело - и част от определеното му наказание по н.о.х.д. №232/2010г. на РС-Белоградчик – “лишаване от свобода” за срок от седем месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години, като от него търпи  само ТРИ МЕСЕЦА "лишаване от свобода" , при режим „общ”, в “поправителен дом”.

            ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимите С.М.И. и Д.Л.И. /със снети самоличности/ да заплатят солидарно на пострадалия И.Я.А. ***, с ЕГН **********, сумата от общо 124,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с престъплението.

          ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимият С.М.И. /с посочена по-горе самоличност/ да заплати на ЧЕЗ „Разпределение България” АД, сумата от 1623,60 лева  - обезщетение за имуществени вреди причинени с престъплението, ведно със законните лихви от момента на увреждането до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер, като неоснователен.

 

              На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите С.М.И. и Д.Л.И. /с посочени по-горе самоличности/ да заплатят /солидарно/: по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото разноски, в размер на общо 30,00 /тридесет/ лева – възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство и по сметка на ВСС – дължимата държавна такса върху уважената гражданска претенция, спрямо пострадалия И.Я.А. в размер на общо 50,00 лв.

            На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият С.М.И. /с посочена по-горе самоличност/ да заплати по сметка на ВСС – дължимата държавна такса върху уважената гражданска претенция, спрямо ощетеното ЮЛ в размер на 64,95 лв.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.

                      

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1./

 

 

                                                                                                                                   2./  

 

 

МОТИВИ към присъда №    /07.07.2011г. по НОХ дело №136/2011г. по описа на РС-Белоградчик.

 

          Срещу подсъдимия Д.Л.И. ***, е повдигнато обвинение затова, че на 21/22.12.2010г. в с.Черно поле, обл. Видин, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и като е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, след като се уговорил предварително със С.  М.И., отнел от владението на И.Я.А. движими вещи: меден котел с вместимост около 20 л., трижилен гумиран кабел черен на цвят 22м. и 4 бр. кокошки, на обща стойност 124,80 лв., без  негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК.

          Срещу подсъдимия С.М.И. ***, е повдигнато обвинение затова, че за времето от 19.05.2010г. до 22.12.2010г., в с.Черно поле, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и като е могъл да ръководи постъпките си, в условията на повторност и продължавано престъпление: на 19.05.2010г. чрез използване на техническо средство, извършил кражба на меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм. – 180 м., меден ел. проводник тип “рекордоман” със сечение 6 кв.мм. – 1055 м. , на обща стойност 1093,50 лв., собственост на “ЧЕЗ Разпределение България” АД-технически район Белоградчик ; на 23.07.2010г. чрез използване на техническо средство, извършил кражба на меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм. – 180 м., меден ел. проводник тип “рекордоман” със сечение 6 кв.мм. – 309 м. , на обща стойност 530,10 лв., собственост на “ЧЕЗ Разпределение България” АД-технически район Белоградчик и на 21/22.12.2010г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, след като се уговорил предварително с Д.Л.И., отнел от владението на И.Я.А. движими вещи: меден котел с вместимост около 20 л., трижилен гумиран кабел черен на цвят 22м. и 4 бр. кокошки, на обща стойност 124,80 лв., без  негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на нанесените щети е в размер на 1748,40 лв., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.63 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 НК.

          Съдът е приел за съвместно разглеждане в този наказателен процес на първо място предявеният граждански иск от пострадалия И.Я.А., срещу двамата подсъдими, в размер на 124,80 лв. – представляващ претенция за обезщетение на причинени с деянието имуществени вреди, като пострадалия е конституиран като граждански ищец.

          На следващо място, съдът е приел за съвместно разглеждане в този наказателен процес и предявеният граждански иск от ощетеното ЮЛ – “ЧЕЗ Разпределение България” АД, само срещу подсъдимия С.И. /за което е постановил мотивите си в протоколно определение в с.з./, в размер на 1748,00 лв./за толкова като стойност е предявен само/ – представляващ претенция за обезщетение на причинени с деянието имуществени вреди, ведно със законните лихви от датите на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като ощетеното ЮЛ е конституирано като граждански ищец.

          По искане на подсъдимите направено в с.з., съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.

           Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите да бъде наложено наказа ние като се приложи чл.58 А ал.1 от НК, предвид съкратеното съдебно следствие, като при определяне на конкретния размер на наказанията, се вземе предвид съдебното минало на всеки подсъдим и предвид квалификацията на деянието им, им се наложи наказание “лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване по отношение на подс.С.И. и с отлагане изтърпяването – относно подс.Д.И.. Иска още постановяване на общо наказание спрямо подс.Ст.И. по негово друго осъждане – по н.о.х.д. № 58/11г. на БРС. За гражданските искове – не изразява становще.

          Гражданските ищци поддържат исковете си и искат да бъдат осъдени подсъдимите/-ия в единия случай -  да  възстановят вредите, причинени с противоправното им поведение.

 Подсъдимите, предвид допуснатото предварително изслушване, правят пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, признават се за виновни, и  изразяват съжаление за стореното.

Защитникът на подсъдимия Д.И. иска минимално наказание и то да е  “условно”.

Защитникът на подсъдимия С.И. иска по-ниско наказание, както и групиране с по-ранното ефективно такова. По гражданските искове –  предоставя на съда.

           Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното: 

            От фактическа страна: 

 Подс.Д.Л.И. е роден на ***г***, живущ *** поле, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, учи, ЕГН **********.

          Подс.С.М.И. е роден на ***г***, живее в с.Черно поле, обл.Видин, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН му е **********.*** е осъждан с влезли в сила присъди, както следва: 1./С определение 132/03.09.2010 г. по НОХ дело 232/2010 г. на РС Белоградчик, С.М.И. е признат за виновен и наказан за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК вр.чл.63. ал.1 НК на „лишаване от свобода” за срок от седем месеца, като на осн.чл.69 вр.чл.66 ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години. Определението е в сила от 03.09.2010г. 2./ С определение 32/11.02.2011г. по НОХ дело 58/2011г. на РС Белоградчик, С.М.И. е признат за виновен и наказан за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и 7 НК вр.чл.63. ал.1 НК на „лишаване от свобода” за срок от пет месеца,при режим «общ», като то се търпи в поправителен дом.

Подс.С.И. е извършил деянието по настоящето дело, преди да са минали пет години от изтърпяване /дори в изпитателният срок/ на наказанието си по н.о.х.д. №232/2010г. по описа на БРС, което е за деяние от вида „кражба”. 

Двамата подсъдими са регистрирани в ДПС за многобройни противообществени прояви, видно от приложените им по делото справки – характеристики на И-р ДПС.

На 19.05.2010г. подс.С.И. с помощта на техн.средство /клещи/ в с.Черно поле, обл.Видин отрязал ел.проводника от три междустълбия и ел.проводник тип „рекордоман” водещ до няколко от къщите в селото. На същата дата св.И.И. е уведомен, че е прекъснато ел.захранването на абонати в с.Черно поле. На място е изпратена аварийна група, която установила, че отнетите вещи са меден ел.проводник със сечение 6 кв.мм. – 180 м., меден ел.проводник тип „рекордоман” със сечение 6 кв.мм. – 1055 м. Инкриминираите вещи подс. С.И. занесъл и продал в пункт за изкупуване на метали, находящ се в с.Ружинци, обл.Видин.

На 23.07.2010г. отново подс.Ст.И. по идентичен начин отрязал ел.проводник, собственост на ЧЕЗ „Разпределение България” АД, намиращ се на стълбове в с.Черно поле и проводник тип „рекордоман” водещ до къщи на абонати в селото. На място била изпратена аварийна група, която възстановила захранването и установила, че отнетия проводник е със сечение 6 кв.мм. – 180 м., меден проводник тип „рекордоман” със сечение 6 кв.мм. – 309 м. При установените кражби служителите на ЧЕЗ „Разпределение България” АД сигнализирали в РУП Белоградчик.  В хода на работата по случая св.В.И. и И.В. разговаряли с криминално проявения и живущия в с.Черно поле подъсдим Ст.И., който пред тях признал, че е извършил кражбите и подробно разяснил, че с помощта на техн.средство – клещи – е изрязал проводниците и ги е предал впоследствие, като отпадъчно желязо в пункта за изкупуване на метали.

На 21.12.2010 г. в с.Черно поле, подс.Ст.И. отишъл в дома на подс.Д.И. и предложил заедно да отидат в имота на пострадалия И.Я.А. и да откраднат различи вещи, които да си поделят. Двамата подъсдими през нощта на 21/22.12.2010 г. прескочили оградата на имота на пострадалия и с помощта на метален предмет разбили катинара заключващ входната врата на мазето на къщата. От мазето на имота двамата откраднали меден котел с вместимост около 20 л. и трижилен гумиран кабел черен на цвят – 22 м., след което отишли в кокошарника, намиращ се в двора на къщата и убили 4 бр. кокошки, като им счупили вратовете и ги сложили в чувал намерен на местопроизшествието. Ст.И. и Д.И. занесли инкриминираните вещи в дома на С. начупили медния котел и обгорили проводника като впоследствие продали вещите като метален отпадък в пункт за метали находящ се в с.Ружинци. Откраднатите кокошки си разделили по равно.

Видно от заключението на съдебно оценъчната експертиза стойността на щетата нанесена на ЧЕЗ Разпределение България АД е 1093,50 лв. от 19.05.2010г. и 530,10 лв. – от 23.07.2010г. или общо 1623,60 лв., а на пострадалия – А. – 302,80 лв., но обвинение е повдигнато и се поддържа само за вещи, на стойност 124,80 лв./относно А./.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното ДП №849/2010г. на РУ-П-Белоградчик, както и представените в с.з. от прокурора такива.

           Съдът намери, че гореописаните доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

           Доказа се авторството на деянието и вината на подсъдимите.

 От правна страна:

           При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.т.3,4,5 и 7 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, а подс.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 от НК вр.чл.63 ал.1 от НК.

           От обективна страна – За времето от 19.05.2010г. до 22.12.2010г., в с.Черно поле, подс.С.И.: на 19.05.2010г. чрез използване на техническо средство, извършил кражба на меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм. – 180 м., меден ел. проводник тип “рекордоман” със сечение 6 кв.мм. – 1055 м. , на обща стойност 1093,50 лв., собственост на “ЧЕЗ Разпределение България” АД-технически район Белоградчик ; на 23.07.2010г. чрез използване на техническо средство, извършил кражба на меден ел. проводник със сечение 6 кв.мм. – 180 м., меден ел. проводник тип “рекордоман” със сечение 6 кв.мм. – 309 м. , на обща стойност 530,10 лв., собственост на “ЧЕЗ Разпределение България” АД-технически район Белоградчик и на 21/22.12.2010г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, заедно с Д.Л.И., отнел от владението на И.Я.А. движими вещи: меден котел с вместимост около 20 л., трижилен гумиран кабел черен на цвят 22м. и 4 бр. кокошки, на обща стойност 124,80 лв., без  негово съгласие / или общо щетите от противоправната дейност на Ст.И. са 1748,40 лв./

          На 21/22.12.2010г. в с.Черно поле, обл. Видин, подс.Д.И., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, заедно със С.  М.И., отнел от владението на И.Я.А. движими вещи: меден котел с вместимост около 20 л., трижилен гумиран кабел черен на цвят 22м. и 4 бр. кокошки, на обща стойност 124,80 лв., без  негово съгласие.

И двамата подсъдими са били непълнолетни към момента на извършване на деянията си, а също така и към момента на разглеждане на делото в с.з.

          Съдът приема, че подс.С.И. е осъществил състава и на чл.195 ал.1 т.7 от НК, т.е. “повторност” на престъплението кражба, тъй като към датата на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление - н.о.х.д. №232/2010г. на РС-Белоградчик. Съдът счете, че деянието на С.И. представлява немаловажен случай, съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК, доколкото не може да се подведе по чл.93, т.9 от НК, предвид високата степен на опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност, високия размер на имущ. щета, както и с оглед другите квалифициращи признаци – сговор, продължавана дейност, взлом и техн.средство.  

Съдът прие, че престъплението на С.И. е извършено в условията на продължавана престъпна дейност, тъй като трите деяния на подсъдимия, осъществяват поотделно един и същ или различен състав на едно и също престъпление, извършени са в непосредствена после дователност във времето, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

           От субективна страна – подс.С.И. и Д.И. са действали при условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди, съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да ги присвоят и да се разпоредат с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са искали настъпването им.

Съдът приема за установено по делото, че двамата подсъдими са действали след предварителен сговор помежду си за осъществяване на кражбата,както и че са разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си. 

           Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на труд.

           По вида и размера на наказанието:

               1. / На подс.Д.Л.И.

            За извършеното от подс.Д.И. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до десет години.

Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.

          В настоящият казус, съдът намира, че не са налице условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на Д.И. е  квалифицирана /с признака “сговор”, “взлом”, “техн.средство”, имуществените вреди причинени на пострадалия макар и не високи, не са възстановени, непълнолетният извършител е известен контингент на ДПС – има многобройни престъпни прояви, налагани възпитателни мерки, но и неподходяща семейна и приятелска среда/. При това положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на Д.И. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, ниската все пак стойност на щетите/под една МРЗ за страната/ , по-младата възраст от другия подсъдим и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на Д.И. съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в размер на минималния -  една година. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на Д.И. по настоящето дело реално наказание “лишаване от свобода” в размер на осем месеца.

   За подс. Д.И. са налице предпоставките на чл.69 ал.1 вр. 66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от свобода". Същият към момента на деянието си, не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е за срок по-малък от три години, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното му с настоящата присъда наказание. Съдът счете, обаче, че изпитателният срок следва да бъде определен в минималния размер, установен в закона за непълнолетните – една година, считано от влизане на присъдата в сила.

          2./ На подс.С.М.И.

          За извършеното от подс.Ст.И. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до десет години.

Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.

          В настоящият казус, съдът намира, че не са налице условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на С.И. е  квалифицирана / с признаците „повторност”, “сговор”, “взлом”, “техн.средство” и “ продължавано престъпление”, а видно от справката-характеристика на ИДПС простъпките на непълнолетния С.И. са многобройни, имал е налагани мерки по ЗБППМН, имущ.вреди не са възстановени/. При това положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на С.И. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното от една страна, но и високия размер на щетите от неговата проява, и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на подсъдимия съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" около, но над минималния размер – а именно една година и шест месеца. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на С.И. по настоящето дело за реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на една година.

          При наличието на предишни осъждания на подс.С.И., посочени във фактическата част на настоящите мотиви, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн. чл.191, ал.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието, наложено на С.И. , като то следва да се търпи в затворническо заведение от типа “поправителен дом” /тъй като и към момента на постановяване на присъдата, деецът е непълнолетен/.

          На следващо място, след като определи наказанието по настоящето дело, съдът се занима и с предпоставките на чл.69 от НК, относно предходната условна присъда на С.И., постановена спрямо него като непълнолетен. Съдът намира, че предвид все пак младата възраст на осъдения, социалното му положение, както и с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция, може да се приложи и прилага първата хипотеза на чл.69 вр. чл.68, ал.1 от НК, като С.И. следва да бъде освободен частично от изтърпяването на определеното му по н.о.х.д. № 232/2010г. по описа на РС-Белоградчик наказание - "лишаване от свобода" за срок от седем месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години, считано от 03.09.2010г. Съдът прецени, че С.И. следва да изтърпи само част от него – а именно три месеца “лишаване от свобода”, при режим “общ” в “поправителен дом”  - отделно от наказанието, наложено му по настоящето дело. /мотивите на съда за това частично изтърпяване са, че подсъдимия все пак е започнал продължаваната си престъпна дейност преди влизането в сила на условната присъда, но пък е довършил сегашното си деяние – след като е бил вече осъден,т.е. цялата му престъпна дейност следва да е с квалификация ”повторност”/.

След като определи наказанието на Ст.И., съдът се занима с въпроса за приложението на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на наказанията, наложени на подсъдимия по н.о.х.д № 58/2011г. на РС-Белоградчик и настоящето н.о.х.д. №136/2011г. на РС-Белоградчик, тъй като деянията - предмет на посочените дела са в съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. Съдът определи по тях едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия Ст.И. - "лишаване от свобода" за срок от една година, чието изтърпяване да е в “поправителен дом” при режим “общ”. По делото се представиха данни относно това, че от 02.06.2011г. осъдения И. търпи вече наказанието си по н.о.х.д. № 58/11г. на БРС, поради което на осн. чл.25 ал.2 от НК, съдът следва да приспадне от така определеното общо наказание, тази изтърпяна част - именно от 02.06.2011г. до влизане в сила на настоящата присъда.

            По гражданските искове:

          І./ След като призна за виновни подс. Д.И. и С.И. по повдигнатото им обвинение относно пострадалия И.А., съдът намери, че предявеният срещу тях граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от пострадалия Ив.А. е доказан по основание. Относно претендирания размер от 124,80 лв., съдът счете, че същият е основателен. Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимите и изготвена и приета експертиза, съдът приема за установено, че стойността на инкриминираните вещи, отнети от пострадалия А. е 124,80 лв. и претенцията на същия за обезщетение в този размер е основателна. Поради което и съдът уважи изцяло претенцията на гражданския ищец И.Я.А., като осъди подс. Д.И. и Ст.И. да заплатят солидарно на пострадалия така претендираната сума – а именно 124,80 лв.  

          ІІ./ След като призна за виновен подс.С.И. по повдигнатото му обвинение, съдът намери, че предявеният срещу него граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от ощетеното ЮЛ – “ЧЕЗ Разпределение България” АД е доказан по основание. Относно претендирания размер, съдът счете, че същият е недоказан относно целия претендиран размер от 1748,00 лв. Това е стойността на имущ.вреда нанесена от подс.Ст.И. от цялото му престъпно поведение, за което му се повдига обвинение по делото, но това поведение включва и посегателство върху вещи на друго лице – пострадалия Ив.А.. От изготвената по делото съд.оценителна експертиза, се установява, че вещите, собственост на ЮЛ - ЧЕЗ „Разпределение - България” АД са оценени на – 1093,50 лв. за посегателството на 19.05.2010г. и 530,10 лв. за кражбата на 23.07.2010г. /или общо 1623,60 лв./. Предвид това, съдът уважи претенцията на ЧЕЗ „Разпределение - България” АД именно в такъв само размер, като осъди подс.С.И. да заплати на ощетеното ЮЛ - ЧЕЗ „Разпределение - България” АД, сумата от общо 1623,60 лв., ведно със законните лихви, считано момента на деянието, до окончателното й изплащане. В останалата му част – до пълния претендиран размер, съдът отхвърли иска като недоказан.           

            По разноските и таксите:

            На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди двамата подсъдими да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото разноски за вещо лице, направени в хода на досъдебното производство, в размер на общо 30,00 лв., както и по сметка на ВСС – сумата от общо 50,00 лв. – дължима дръжавна такса върху уважената гр. претенция на пострадалия И.А..

          На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.И. да заплати по сметка на ВСС и сумата от 64,95 лв. – дължима държавна такса върху уважената гр. претенция на ЮЛ – ЧЕЗ Разпределение България АД.

            Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: