Мотиви към
присъда № 81/06.02.2017 година по НОХД № 00942 година по описа на Пернишки
районен съд за 2016 година .
С обвинителен акт Районна
прокуратура-гр.Перник е повдигнала обвинение
срещу К.К.В. за
престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. с чл.201 от НК,за това,че на 09.03.2000 година в
гр.Перник в качеството на длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.”б” пр.2-ро от НК –*** в “ТС ***”-София по трудов договор от 04.05.1998 година присвоила чужди
движими вещи -181 820 кг. горещовалцувани стоманени пръти,собственост на “ТС-***” АД
гр.София,връчени в това й качество и поверени й да ги управлява на обща
стойност 105.184.92 лв., представляващо големи размери.
Съдът е изпратил съобщение по реда на чл.255 от НПК до “ТС-***”АД –гр.София
като ощетено от престъплението,предмет на настоящия обвинителен акт юридическо
лице.На известния в материалите по делото адрес съобщението се е върнало в
цялост,че актуалното правно положение на дружеството към 2016 година е
променено.В тази връзка са изпратени
писма както следва:
-До Софийски
градски съд за изпращане на удостоверение за актуално състояние на дружеството.
-До Агенция по
вписванията в същия смисъл.
Получено е писмо
рег.№26895/15.12.2016 година от Софийски градски съд с приложено към него
удостоверение за актуално състояние на дружеството ,видно от което дейността на
дружеството е прекратена ,считано от 01.01.2002 година.
Получено е писмо рег.№27441/23.12.2016 година от Агенция по вписванията,видно
от което в Агенция по вписванията не е
подавано заявление за пререгистрация от “ТС-***” АД за времето до 31.12.2011
година.
В съдебно заседание съдът е изслушал и изявление по изпратено до заемащия
длъжността Изпълнителен директор на “ТС ***” АД-гр.София към датата на
осъществяване на деянието,предмет на настоящия обвинителен акт и е счел ,че са
изчерпани процесуалните способи за връчване на горното съобщение,както и че не
са накърнени процесуалните права на ощетеното от престъплението,предмет на
настоящия обвинителен акт юридическо лице,поради което е взел решението си за
даване ход на делото.
Представителят на прокуратурата
поддържа така повдигнатото срещу подсъдимата обвинение .Намира,че същото е
доказано по несъмнен,безспорен и категоричен начин.По разбиране на прокурора от
събраните в хода на производството по делото писмени и гласни доказателства
може да се направи единствено възможен извод,че именно подсъдимата е
осъществила фактическия състав на престъплението,за което й е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт в съда срещу нея.Представителят на
прокуратурата предлага ,след като подсъдимата бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение да й бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за
срок от три години,чието изтърпяване да бъде отложено за срок от пет години,считано от влизане на присъдата в
законна сила.Прокурорът предлага на подсъдимата да бъдат възложени и
направените по делото разноски.
Защитникът й адв.К.М.-ПАК предлага подсъдимата да бъде призната за
невиновна по повдигнатото й и предявено обвинение и напълно оправдана по него.Намира,че същата към датата на
осъществяване на деянието не е била материално отговорно лице в ТС “***”
АД.Застъпва становище,че не е извършвала никакви действия на разпореждане с
описаните в обвинителния акт вещи.Категоричен е ,че след разбор на събраните по
делото писмени и гласни доказателства може да се направи единствения възможен
извод,че В. не е осъществила нито от обективна,нито от субективна страна
фактическия състав на престъплението,за което срещу нея е внесен обвинителен
акт в съда.
Подсъдимата К.К.В.
се присъединява към заявеното от своя защитник.Заявява,че всички осъществени от
нея действия са били по устно разпореждане на Изпълнителния директор на ТС “***” АД-гр.София.
В
последната си дума моли да бъде напълно оправдана.
Пернишкия Районен съд,след
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:
Подсъдимата К.К.В. е родена на *** ***.Българка е.Има българско
гражданство.Живее в гр.Перник ул.”***” бл.2 вх.”А” ап.4.Има средно образование.Работи
като “***” в ДГ –с.*** общ.***.*** .До настоящия момент не е осъждана за
извършени от нея престъпления от общ характер.
От
фактическа страна съдът намери за установено следното:
През 1998 година подсъдимата
К.К.В. работела в ТС “***” АД-гр.София.Трудовоправните й отношения с горепосоченото юридическо
лице били регламентирани посредством сключен трудов договор от 04.05.1998
година.По силата на същия В. заемала длъжността “***” в дружеството.Към момента
на сключване на трудовия договор “ТС ***” АД било представлявано и управлявано
от Т.Н. Ц.,която заемала длъжността
Изпълнителен директор на същото.Ц. била на тази длъжност да 31.12.2000
година.
На 11.01.1999 година между “ТС-***” АД
–гр.София с Изпълнителен директор Т.Н. Ц. в качеството на “комитент” и “***”
ООД-гр.Перник,представлявано от П.П. в качеството на “комисионер”
бил сключен комисионен договор.По силата на същия “***”ООД-гр.Перник осигурило
от името и за сметка на “ТС ***” АД-гр.София договор с “***” гр.*** *** за
износ на готова продукция,произведена в “***” АД-гр.Перник.Този договор бил сключен
на 26.04.1999 година .По силата на същия двете страни се договорили за
следното:
-Покупко-продажба на 2400
тона стоманени кръгове “”Ф-90”
-Покупко-продажба на 1200
тона стоманени топки “Ф-60”
По силата на договора “ТС ***”
АД-гр.София поело задължение за осигуряване на транспорта на договорените
стоманени изделия.Същия следвало да се осъществява от отправна митница
Перник до “Свободна безмитна зона”
гр.Видин.От “Свободна безмитна зона” гр.Видин продукцията се придвижвала до гр.*** *** ***.Към договора на
30.12.1999 година бил изготвен анекс по силата на който крайния срок за
изпълнение на предмета на същия бил 30.04.2000 година.Във връзка с установилите
се търговски взаимоотношения подсъдимата К.К.В. била
упълномощена с пълномощно рег.№ 1188/17.01.2000 година да действува като
представител на дружеството пред Районно
митническо управление София-Митница Перник.Същата по силата на цитираното
пълномощно имала право да осъществява контакти във връзка с изпълнения на
договорните отношения с всички други
митнически управления и митници в страната .
С договор №256/29.04.1999
година между “ТС *** “ АД и “*** “АД
металните изделия ,предмет на договора с “***” били доставяни на “ТС ***” АД от
“*** “АД .Същите било в количество,както следва:
-2400 тона стоманени
кръга “Ф 90”
-1200 тона стоманени топки “Ф 60”.
По силата на договора същите били
предназначени за износ,като купувачът в случая “ТС *** “АД имал задължение за
представяне на всички митнически документи,удостоверяващи извършването на
крайния износ.
Във връзка с изпълнение на
последния цитиран договор “ТС ***” АД –гр.София
на 01.06.1999 година сключило договор за наем и наело за ползване от “*** “ЕАД сграда от 1000 кв. метра,в която бил
монтиран един брой мостови кран с магнитна шайба .Същата представлявала склад
за готова продукция.
На 16.06.1999 година “ТС-***”
АД сключило със “*** ***” ООД-гр.Перник договор за охрана №117 с оглед
осъществяване на охраната на наетото помещение,описано по-горе.Именно въз
основа на този договор между “ТС-***” АД и “*** ***” ООД бил съставен приемо-предавателен протокол ,с който на управителя на
фирмата ,която следвало да осъществи охраната била предадена
продукцията,предмет на договора.
Транспортно-спедиторските
услуги били осъществявани от гр.Перник
до “Свободна безмитна зона” гр.Видин от различни транспортни фирми .Със
същите осъществявал контакт “ТС-***” АД.Такива били “*** ***” и ЕТ “С.А. ***
***”, ,представлявани от С.А..Именно А. осъществявал контакти с различни транспортни фирми,като “*** ***”
гр.Видин и “***”АД-гр.Лом,които
осъществявали транспорта на готовата продукция от гр.Перник до “Свободна
безмитна зона” гр.Видин.На” Свободна безмитна зона” гр.Видин документите се
оформяли от св.Г.И.К. и продукцията биланасочвана към
*** *** ***.
В така описаните търговски взаимоотношения
,установили се между “ТС-***” АД и изброените юридически лица участието на подсъдимата
се изразявало в следното:
Същата получавала устни
разпореждания от св.Ц..Въз основа на тях металните изделия се товарили на
автомобила в склада на “***”ЕАД,измервали се на кантар в “Промишлено строителство” АД –гр.Перник .За
същото В. съставяла кантарни бележки,в които
подпълвала задължителните реквизити /дата на измерване ,количество,вид
,регистрационен номер на измерения автомобил/ и съответно полагала подписът си
под тях.Подсъдимата по силата на пълномощното,с което разполагала оформяла и
съпровождащите превоза митнически документи.
На 09.03.2000 година определено количество метални изделия било
измерено на катара на “Заводски строежи-Промишлено строителство АД”,за което
извършено измерване била приложена справка .Видно от съдържанието й са измерени
на посочената дата 183 250 кг. метални изделия на фирма “***”ЕООД,за което
количество са налице издадени и оформени по установения ред кантарни
бележки.За това количество в Митница Видин на 13.03.2000 година са били
съставени 9 броя ЕАД за износ на
продукция с получател “***”.
На 19.01.2001 година
била издадена Заповед №2 на пълномощника на Изпълнителния директор на ТС “***”
АД-гр.София ,с която била назначена комисия за извършване на инвентаризация в
склада,находящ се на територията на “***” ЕАД-гр.Перник.Съгласно
съставен констативен протокол от 23.01.2001 година при проведената
инвентаризация била установена липса на 187 920 кг. горещовалцувани
стоманени пръти “Ф-90”.След проверка в счетоводството на дружеството била
установена липса на 6100кг. по технологични показатели и действителна такава
181820 кг.
След извършената инвентаризация пълномощника на “ТС-***” АД Л.Л.Г. депозирал сигнал до Районна прокуратура-гр.Перник и
започнало досъдебно производство.
По доказателствата :
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за
установена,като взе предвид обясненията на подсъдимата,събраните гласни
доказателства ,посредством разпит на свидетелите Л.Л.Г.
,Т.Н. Ц.,С.Й.С.,Е.Б.М.,М.Д.И.,С.П.А.,Л. Г. Г.,заключението
по назначените и изготвени съдебно-икономическа експертиза и
съдебно-психиатрична такава,както и приетите и приложени като доказателства по
делото в хода на съдебното следствие писмени документи,а именно -свидетелство за съдимост на
подсъдимата,трудов договор,сключен между “ТС-***”АД и К.К.В.,договор за
охрана на обект,сключен между “*** ***” ООД и “ТС “***” АД гр.София,приемо-предавателен протокол,договор за наем,сключен между
“ТС ***”АД и “***” ЕАД-гр.Перник,Договор
с “***”,пълномощно,издадено на името на К.К.В.,счетоводни
документи,съпровождащи изпълнение на сключения комисионен договор, транспортни
документи,съпровождащи извършените превози ,съгласно сключения договор от
Митница Перник до “Свободна безмитна зона” -гр.Видин.
В обясненията си,дадени в качеството на подсъдима К.К.В.
не оспорва факта,че към датата ,посочена в обвинителния акт е заемала
длъжността “***” в “ТС ***” АД гр.София.Не
оспорва и факта,че съгласно направеното от Изпълнителния директор на “ТС ***”АД
гр.София упълномощаване същата е извършвала дейности,свързани с изпълнение на
сключения комисионен договор и последващите във връзка с неговото изпълнение
такива, касаещи подпълването на необходимите и задължителни за осъществяване на
транспорта на готовата продукция до крайния й потребител документи.Категорична
е ,че на посочената в обвинителния акт дата и година от нейна страна не е
извършвано разпореждане с описаните вещи .Заявява,че с оглед механизма на осъществяване
на тази дейност не е възможно да е присвоила посочената в обвинителния акт
сума.
С обясненията й относно механизма на осъществяване на търговските
взаимоотношения по изпълнение на сключения договор кореспондират и свидетелките
показания на разпитаните свидетели,които с подсъдимата са имали само формални
контакти по оформяне на документите,а част от тях дори не я познават.
Видно от заключението по назначената и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза в периода от 01.04.1999
година до 30.05.2000 година в изпълнение на договора от 29.04.1999 година от “***”АД
са били закупени 2259770 кг. горещовалцувани
стоманени пръти.За 2071760 кг. от тях са изготвени всички изискващи се съгласно
законодателството на Република България митнически документи и инвойс фактури,които са подписани от подсъдимата в
качеството й на пълномощник на “ТС ***” АД-гр.София,което по същество не се
оспорва от подсъдимата.Данните в тези счетоводни и митнически документи по
заключението на назначената и изготвена експертиза кореспондират изцяло с данните за регистриран износ по направление
гр.Перник –“Свободна безмитна зона”-гр.Видин .По заключението на цитираната
експертиза стойността на липсващите горещовалцувани
пръти е в размер на 105184,92 лв.
От правна страна:
По конкретното наказателно производство
въпросите,които следва да реши и да оцени съда се свеждат до следното:
На първо
място, оценка на конкретизирано по
време, място,начин на извършване на
конкретно деяние ,което следва да съставлява престъпление по см. на чл.9 от НК.
На второ място, точна
и прецизна индивидуализация на конкретното физическо лице ,което чрез своите
действия,съответно бездействия е
осъществило едно общественоопасно виновно извършено и обявено за наказуемо
деяние.
На трето място,
прецизна и задълбочена преценка на събрания доказателствен материал.
Това е така ,защото доказателственото право е съществена част от
наказателния процес .Това е фактически въпрос във всеки конкретен случай.Съгл.чл.14 ал.2 от НПК доказателствата и доказателствените
средства нямат предварително определена
сила. В този смисъл присъдата не може да
почива на предположения. Тежестта на доказване на обвинението лежи изцяло върху разследващите органи т.е. прокурорът в наказателното
производство поддържа обвинението единствено и само когато е категоричен и убеден в извършване на престъпление от конкретно лице.Това във всички случаи
следва да бъде резултат от задълбочен анализ на всички,събрани в хода на
разследването доказателства в тяхната взаимовръзка.
След разбор на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
намира за безспорно установени следните факти:
По своя обект длъжностното присвояване включва два вида
обществени отношения .На първо място тези ,които осигуряват нормалното
упражняване на правото на собственост и на второ място специфичните отношения
по служба ,в които субектът на престъплението участва.
Субект на престъплението по чл.201
от НК може да бъде само длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 от НК т.е.
лице,на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно ,временно или
постоянно служба в държавно учреждение с изключение на лицта,които
извършват само дейност на материално изпълнение ,ръководна работа или работа
,свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие
,кооперация,обществена организация ,юридическо лице или при едноличен търговец.
По несъмнен,категоричен и безспорен начин е установено ,че с трудов договор от 04.05.1998 година К.К.В. е била назначена на длъжността “***” в “ ТС-***”
АД-гр.София, представлявано към момента на сключване на трудовия договор от
изпълнителния директор Т.Н. Ц..Безспорно е установено и по този въпрос не се
спори между страните,че на датата,посочена в обвинителния акт същата по силата
на предоставено й от пълномощника на “ТС-***” АД гр.София пълномощно е имала
определени права и задължения по осъществяване на установените търговски
взаимоотношения на дружеството във връзка с износ на готова
продукция,произведена в “***” АД-гр.Перник ,съхранявана в складово помещение
,собственост на “***” ЕАД гр.Перник ,то пък охранявано от “*** ***” ООД-гр.Перник,което
е следвало да бъде транспортирано от Митница Перник до “Свободна безмитна зона “
гр.Видин.По устно разпореждане на Изпълнителния директор на ТС “***” АД В. е
съставяла и подписвала съпровождащите превоза транспортни и митнически документи,което
й е било изрично възложено.В. е прекратила трудовите си правоотношения с
дружеството през 2001 година,видно от приложената към материалите по делото
служебна бележка №037/2001 година.
Горното води до извод,че същата е притежавала към посочената в
обвинителния акт дата качеството на длъжностно лице и в този смисъл може да
бъде субект на престъпление по чл.201 от НК.
По несъмнен,категоричен и безспорен начин е установено,че съпровождащите
превоза документи са съставяни и подписвани от В.,т.е. продукцията,приготвена
за износ,която е транспортирана от гр.Перник до “Свободна безмитна зона”
гр.Видин й е била поверена документално.
По разбиране на съда
единствено и само с тези обстоятелства и на тези доказателства се гради обвинението срещу В..Няма нито
едно,нито пряко,нито пък косвено доказателство,че на посочената в обвинителния
акт дата, а именно 09.03.2000 година подсъдимата се е разпоредила със
181 820 кг.стоманени пръти ,което е също съществен елемент от фактическия
състав на престъплението ,за което същата е привлечена в процесуалното й
качеството на подсъдима по делото.
Прави впечатление,след
запознаване със съдържанието на заключението по назначената и изготвена
съдебно-икономическа експертиза и настоящия съд подлага на обсъждане въпросът
дали това количество стоманени пръти ,оформено по документи са били произведени
и доставени в склада на “***”ЕАД-гр.Перник и са били реално поверени на
подсъдимата,което е съществен елемент от обективната страна на престъплението
по чл.201 от НК.Не съществуват по делото и не се събраха доказателства,че тази
продукция е реално придвижена от гр.Перник до “Свободна безмитна зона”
гр.Видин.Няма доказателства,че подсъдимата се е разпоредила в своя полза или в
полза на трето лице с това количество стоманени пръти.От приложените като
доказателства по делото кантарни бележки
№10/09.03.2000 година и №18/09.03.2000 година е видно ,че на тази дата на
кантара на “Заводски строежи-Промишлено строителство” АД-гр.Перник са измерени 183 520 кг. метални изделия
на името на фирма “***”.За това количество на Митница Видин на 13.03.2000
година са били съставени и оформени девет броя ЕАД за износ с получател “***”.Няма
никаква правна ,а и житейска логика “***” да не подигне спор относно
неизпълнение на договора и то ,когато става въпрос за такива количества
договорени метални изделия.Последното поставя на обсъждане въпросът има ли
въобще реализирана реална щета.
Поставя се на обсъждане пред
настоящия съд и друг въпрос,по който въобще не е проведено
разследване,въпреки,че е от съществено значение.Между “ТС ***” АД-гр.София и “***”ООД
гр.Перник безспорно е налице сключен комисионен договор от 11.01.1999 година за
износ на готова продукция.Безспорно е установено,че от 1995 година именно
управителя на “***” гр.Перник П.П. е извършвал износ
на продукция,произведена в “***” АД за *** *** ***.Управителят на “***” ЕООД С.Й.С.
е действувал
като посредник при документалното оформяне на документите по износа.В тази
насока са не само неговите показания,но и приложените към делото,приети като
доказателства от съда транспортни документи-товарителници за осъществения
износ.В подкрепа на тази позиция на съда
са и приложените по делото Записи на Заповеди от 19.07.1999 година ,30.09.1999
година,03.11.1999 година .
На последно място съдът държи да
отбележи и следното: Едва на 19.01.2001 година пълномощника на Изпълнителния
директор на ТС “***” АД-гр.София е издал Заповед №2 за извършване на
инвентаризация в склада на “***” ЕАД,охраняван от “*** ***” ООД-гр.Перник.Едва
тогава със съставен констативен протокол е била установена липса на горното
количество и едва след този момент от страна на дружеството е депозиран сигнал
до Районна прокуратура гр.Перник и е образувано досъдебно производство.
Съдът намира,че не са събрани
доказателства,че именно подсъдимата В. е осъществила от обективна страна
съставът на престъплението ,за което й е повдигнато обвинение.
Няма доказателства и за осъществен
от нея от субективна страна състав на горното престъпление ,за което формата на
вината е пряк умисъл ,а при наличието на отсъствие на елементи от обективната
страна на деянието не може и да става въпрос от събраните доказателства за
наличие на такъв.
По разбиране на съда обвинението срещу В. се гради единствено на
установено по категоричен начин,че същата e имала качеството на длъжностно лице по см. на 93
ал.1 б.”б” пр.2-ро от НК, без да са
събрани доказателства,че е осъществила от обективна и от субективна страна
съставът на престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. с
чл.201 от НК,чиито субект е безспорно само лице,което притежава качеството на
длъжностно лице,но липсват всички признаци от обективната и субективна страна
на престъплението ,което да е осъществено от страна на В. .
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК :”Присъдата не може да
почива на предположения”.Съгласно съдържанието на ал.2 на същата разпоредба
съдът признава подсъдимия за виновен само в случаите,когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.
По настоящото наказателно
производство според съда това не е сторено,поради което призна подсъдимата К.К.В.
за невиновна за извършено от нея престъпление
по чл.202 ал.2 т.1 вр.
с чл.201 от НК,за това,че на 09.03.2000 година в гр.Перник в качеството на
длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.”б” пр.2-ро от НК –*** в “ТС ***”-София
по трудов договор от 04.05.1998 година присвоила чужди движими вещи
-181 820 кг. горещовалцувани стоманени пръти,собственост на “ТС-***” АД
гр.София,връчени в това й качество и поверени й да ги управлява на обща
стойност 105.184.92 лв.представляващо големи размери и на основание чл.304 ал.1 от НПК
я оправда напълно по повдигнатото обвинение.
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива
на присъдата.
02.03.2017 година
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС