Р Е Ш Е Н И Е
337/15.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети състав
На двадесет и седми юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №108 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.28 от Закона за закрила на детето.
Депозирана е молба от
Дирекция “***”, гр.***, представлявана от Г. А. М., с искане за настаняване на
детето Г. А.Х., с ЕГН********** в семейството на роднини на детето по бащина
линия О.А.М., с ЕГН********** и Б.Л.М., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***.
За Дирекция “***”, гр.***
в съдебно заседание не се явява представител.
Майката на детето – М.Х., в
съдебно заседание се явява лично и с
упълномощен представител – адв.Б. Д.от АК-Пловдив, като заявява, че желае да
отглежда детето и че разполагат с нужните условия за това.
Бащата на детето – Ч.А.Г. в съдебно заседание също
се явява лично и с упълномощен
представител – адв.И. Г. Т.от ШАК, като заявява, че е съгласен детето да бъде
настанено в семейството на неговата сестра и съпругът й.
Заинтересованата страна – О.А.М. в съдебно
заседание се явяват лично, като заявява, че има желание и възможност да
отглежда детето в семейството си.
Заинтересованата страна – Б.Л.М. в последното съдебно
заседание не се явява лично и не изразява становище.
Детето Г. А.Х., поради
ниската му възраст не бе изслушано в съдебно заседание.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Детето Г. А.Х. е родено на *** год. гр.***,
Норвегия от майка М.Х. и баща – Ч.А.Г.. Родителите на детето съжителствали на
семейни начала в Норвегия, където бащата се преместил да живее през 2005 год.
От съвместното си съжителство имали родени две деца – П.А.Х., с ЕГН**********,
роден на *** год. и Г. А.Х., с ЕГН**********, родена на *** год.. През пролетта
на 2017 год. се разделили, като постигнали споразумение за съвместно
упражняване на родителските права над децата. В края на 2017 год. от публикация
в местната преса бащата установил, че ответницата е задържана от полицейските
органи на Норвегия по обвинение за извършено данъчно престъпление. Поел изцяло
грижата за децата и през месец януари 2018 год. се завърнал, заедно с децата в
Република България.
След като майката била освободена от ареста
пристигнала в Република България, като завела дело по чл. 8 от Хагската конвенция за граждански аспекти на
международното отвличане на дете. Същото е приключило с влязъл в сила съдебен
акт, с който е било отказано връщане на децата в Норвегия.
С оглед необходимостта от провеждане на медицински
преглед на детето П.бащата Ч.А.Г. извел двете деца в Република ***, но при
влизане в страната бащата е бил задържан във връзка с повдигнато срещу него
обвинение в Норвегия и отправено искане за вземане мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и екстрадиция в Норвегия. Тъй като заедно с тях в *** се
е намирала и лелята на децата по бащина линия – О.А.М., същата е върнала децата
отново в Република България, а бащата е останал в Посолството на Република
България в *** до приключване на производството.
След завръщането си в страната М. е подала молба
до Дирекция „***“, гр.*** за предприемане на мярка за закрила спрямо децата.
Със Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019 год. на
Директора на Дирекция „***“, гр.***, след преценка, че детето Г. А.Х. е
изложено на риск по смисъла на §1, т.11, б.в от ДР на ЗЗД, същото е било настанено в семейството на неговите роднини по бащина
линия О.А.М. и Б.Л.М..
Същата
мярка е била предприета и по отношение на детето П.А.Х., но настаняването на
същото не е предмет на настоящото съдебно производство.
Към настоящия момент майката на децата се намира
на територията на Република България, като трайно пребивава в гр.София, в
жилище, наето под наем, като изразява желание да отглежда децата при себе си,
въпреки, че по делото липсват доказателства за подадена от нейна страна молба
за реинтеграция на детето Г. при нея. Липсват доказателства и относно съдебния
статус на същата, доколкото от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че спрямо Х. има повдигнато обвинение за извършено
престъпление в Норвегия, но липсват каквито и да е доказателства относно
обстоятелството има ли постановена присъда по отношение на същата, евентуално
осъдена ли е същата, ако е осъдена какво наказание й е било наложено и дали
същата е влязла в сила.
Към настоящия момент бащата на детето Ч.А.Г. също се
намира на територията на Република България, като по негови сведения срещу него
има образувано дело за екстрадиция, което предстои да бъде разгледано в СГС.
От изготвения по делото социален доклад от
Дирекция „***“, гр.*** се установява, че към настоящия момент бащата на детето
не е в състояние да поеме грижите за неговото отглеждане и възпитание и че с
оглед съществуващия риск за детето е най-благоприятно за него да бъде настанено
в семейството на неговите роднини по бащина линия – О.М. и Б.М..
Във връзка с проучване възможностите на майката да
отглежда и възпитава детето Г. е назначен социален доклад на Дирекция „***“,
гр.София, кв.Възраждане. От заключението на същия се установява, че в жилището, наето под наем от майката има
добри жилищни условия, както и че майката е оказала пълно съдействие по време
на проучването. В същото време обаче заявяват, че не са в състояние да изразят
категорично становище относно родителския капацитет на майката, поради краткия
срок за изготвяне на заключението.
Майката е депозирала молба за ползване на социална
услуга в общността към ЦСП „***“ към
Фондация „За нашите деца“, като предстои да й бъде предоставена услуга – оценка
на родителския капацитет и родителско консултиране към ЦОП „***“.
Между детето Г. и неговите родители са били
осъществявани регулярни лични контакти. В тази връзка от изслушване в съдебно
заседание на социалният работник от Дирекция „***“, гр.***, става ясно, че и
двамата родители имат подход към децата и желаят да полагат грижи за тяхното
отглеждане и възпитание. В същото време личните контакти на детето Г. с майката
М.Х. са протичали трудно, поради факта, че детето владее само български език, а
майката не владее български език. В тази връзка контактът е бил предимно с
жестове и чрез игри, но не и вербален.
От обясненията на социалния работник М. А.се
установява, че след изготвяне на социалния доклад, бащата на детето е подал
молба за реинтеграция на децата в неговото семейство, но с оглед неизяснения
съдебен статус и на Г., предстои тепърва извършване на оценка на родителския му
капацитет и възможностите за отглеждане и възпитание на децата в неговото
семейство.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение
за раждане №**********, Искане за предприемане на мярка за закрила от
03.12.2019 год., Заявление от 10.12.2019 год., Заповед №ЗД/Д-Н-144/20.12.2019
год. на Директора на Дирекция “***”, ***,
Декларации за даване на съгласие по чл.24, ал.3 от ЗЗДет., Социални доклади от
Дирекция “***”, *** и от Дирекция „***“, София, Възраждане, Пълномощни, Определение от
13.09.2019 год. на ШАС по АД №451/2019 год., Сигнал
изх.№НТЛД-С-4453-4661/04.09.2019 год., Сигнал от ИДПС при РУ към ОД на МВР – ***.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че родителите на детето към настоящия момент не са в състояние
да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че същите, въпреки че разполагат с необходимите жилищни условия, както и
доходи, с които да издържат семейството, с оглед на неизяснения им съдебен
статус, не могат да гарантират сигурна и спокойна семейна среда, в която да
отглеждат детето. От събраните в тази насока писмени доказателства се
установява, че спрямо и двамата родители има повдигнати обвинения в Норвегия за
извършени различни финансови престъпления, като липсват каквито и да е
доказателства относно обстоятелството има ли постановена присъда по отношение
на същите, евентуално осъдена ли е същата, ако е осъдителна какво наказание е
било наложено и дали същата е влязла в сила. В същото време по сведения на
бащата на детето Ч.А.Г. спрямо същия има образувано дело за екстрадиция, което
предстои да бъде разгледано в СГС.
Именно неясния съдебен статус на двамата родители
и факта, че първоначално майката е била задържана на територията на Норвегия, а
впоследствие бащата е бил задържан на територията на Република ***, е причината
за извеждане на децата от семейството и в частност на детето Г.. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че съществува реална опасност с оглед липсата на яснота относно изхода на
образуваното спрямо М.Х. съдебно производство, в случай, че децата бъдат
настанени при нея и същото завърши с
осъдителна присъда, при евентуално задържане на
същата, последните да бъдат отнети от държавата, в случай, че се намират
на територията на Норвегия и да бъдат предадени на приемно семейство. Това е
бил основния мотив и на съдебните състави, разглеждали образуваното дело на
основание чл.8 и чл.12 във вр. с чл.3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца по молбата за връщане на децата П.А.Х.
и Г. А.Х. в Норвегия, да откажат да върнат децата на тяхната майка в
Норвегия.
Към настоящия момент съществува опасност и в случай, че децата бъдат
настанени при бащата, при евентуално приключване на образуваното спрямо него в
СГС дело с уважаване на искането за екстрадиция, децата да останат без надзор и
отново да се търсят варианти за тяхното настаняване извън семейството.
С оглед на всичко изложено се налага извода, че
детето Г. А.Х. представлява "дете в риск" по смисъла, вложен в
разпоредбата на §1, т.11, б.“в“ от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, доколкото съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В
настоящия случай, от материалите по делото и по-специално от изготвените
Социални доклади от Дирекция “***”, *** и от Дирекция „Социлано подпомагане“,
София, Възраждане, както и от Допълнителните доклади се установява по безспорен
начин, че към настоящия момент не може да бъде дадено категорично становище
относно родителския капацитет на всеки един от родителите и че същите, с оглед
неясния си съдебен статус са в състояние да осигурят на детето сигурна и
стабилна среда за отглеждане и възпитание, без риск за неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и здраве.
Поради изложеното съдът намира, че са налице
условията, визирани в разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на
детето, позволяващи и налагащи детето да бъде настанено извън семейството.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.4 от същия закон при определяне на мерките
за закрила на детето съдът следва поредността по чл.26, ал.1, освен ако това не
е в интерес на детето. В настоящия случай от материалите по делото и
по-конкретно от изготвените социални доклади се установява, че детето може да
бъде настанено в семейството на своите роднини по бащина линия, доколкото е
установено, че детето Г., както и братчето й П., към настоящия момент вече се
отглеждат в тяхното семейство, като същите декларират категорично желание и
готовност да полагат грижи за тяхното отглеждане и възпитание.
В настоящия случай, имайки в предвид интересите на
детето, неговата възраст и здравословно състояние най-подходяща се явява
мярката “настаняване в семейство на близки
и роднини”. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че между
семейството на лелята на детето и нейния съпруг от една страна и детето от
друга има установена силна емоционална връзка, като детето вече е настанен в
семейството им. Обстоятелството, че О. и Б. М.притежават необходимите условия,
налага извода, че на детето ще бъде осигурена подходяща за неговото развитие
битова среда. От материалите по делото се установява, че след настаняване на
детето в тяхното семейство, за същото се полагат адекватни грижи, отговарящи на
неговото здравословно, възрастово и емоционално състояние. От друга страна в това
семейство детето получава, а и за в бъдеще ще получава внимание и грижи, подобни на тези,
които евентуално би получавало в биологичното си семейство, поради което настоящият състав
намира, че посочената мярка за закрила в най-голяма степен кореспондира с
непосредствените интереси на детето до момента, в който биха настъпили
обстоятелства, при които да е възможно реинтегриране на детето в неговото
биологично семейство.
В тази връзка следва да бъдат поощрени и
подпомогнати от страна на Отдел „Закрила на детето“ усилията за продължаване на
контактите на детето с неговите биологични родители, както и усилията на
родителите да положат необходимите мерки за оказване съдействие на семейството М.в
отглеждането и възпитанието на децата и по-конкретно осигуряване на една
спокойна и сигурна среда за децата, избягване на конфликти в тяхно присъствие и
действия, които биха застрашили тяхното емоционално и психическо здраве.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед
констатираните условия към настоящия момент, молбата на Дирекция “***”, *** се
явява основателна и като такава следва да бъде напълно уважена, като на
основание чл.28, ал.1 и сл. от ЗЗДет. детето Г. А.Х., с ЕГН********** следва да
бъде настанено в семейството на роднини на детето по бащина линия О.А.М., с ЕГН**********
и Б.Л.М., с ЕГН**********, и двамата с
постоянен адрес: *** за срок от една година или до настъпване на
предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл.33 от
ЗЗДет. намира, че в настоящия случай е в интерес, както на детето, така също и
на родителите да продължат да осъществяват лични контакти помежду си.
Съобразявайки материалите по делото, местоживеенето на майката, възрастта на
детето, обстоятелството, че майката и детето Г. не говорят на един и същ език,
намира, че определения режим на лични контакти между майката и детето Г. следва
да бъде осъществяван в присъствие на социален работник от Дирекция „***“, ***,
в сградата на Дирекция „***“, гр.***, както следва: всяка седмица от месеца в
петък – за период от три часа от 10.00 часа до 13.00 часа. При определяне
режима на лични контакти на майката с детето Г. съдът съобрази обстоятелството,
че подобен режим на лични контакти е бил определен на майката с детето П.със
съдебното решение по ГД №109/2020 год. по описа на ШРС. Съдът намира, че е в
интерес на майката да контактува едновременно с двете си деца, с оглед
поддържане на емоционалната близост между тримата, поради което е
препоръчително определеният режим на лични контакти на майката с детето Г. да
бъде идентичен и съобразен с режима на лични контакти на майката с детето П.. В
същото време обаче с оглед избягване на допълнителни конфликти, които биха
могли да възникнат при определяне на личните контакти съдът намира, че същите
следва да бъдат в максимална степен конкретизирани по дни и часови диапазон.
Същото се отнася и за евентуално определения режим
на лични контакти между бащата Ч.Г. и детето Г.. Съдът съобразявайки се с
възрастта на детето и вече определения режим на лични контакти със съдебното
решение по ГД №109/2020 год. по описа на ШРС между бащата и детето П.намира, че
е в интерес на детето Г. създаването на максимален режим на близост между него,
бащата и детето П., поради което следва да бъде определен следния режим на
лични контакти: всяка неделя от месеца за по три часа в часовия интервал от
10.00 часа до 13.00 часа в дома на приемното семейство, а именно гр. ***, ул.”***”
№8, вх.3, ет.3. При определяне режима на лични контакти на бащата с детето Г. съдът
съобрази обстоятелството, че подобен режим на лични контакти е определен и по
отношение на майката с детето, а двамата родители следва да бъдат поставени в
отношение на равнопоставеност по отношение на възможностите за поддържане на
емоционална и физическа близост с всяко едно от децата си.
В тази връзка съдът намира, че следва да бъде
препоръчано на страните, изпълнението на режимът на лични контакти с
детето Г. да бъде съобразен с
изпълнението на лични контакти с детето П., именно с оглед осигуряване на максимална степен на близост
между всеки един от родителите от една страна и двете деца – от друга.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗЗДет.
следва да бъде указано на семейството на роднините на детето Г., при които
същото е настанено, че същите са длъжни да дават сведения на родителите на
детето и да им съдействат за личните им отношения с него, доколкото
поддържането на такива е изцяло в интерес на детето.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
НАСТАНЯВА
детето Г. А.Х., с ЕГН********** в семейството на роднини на детето по
бащина линия О.А.М., с ЕГН********** и Б.Л.М., с ЕГН**********, и двамата
с постоянен адрес: *** за срок от една
година или до настъпване на предвидените в закона основания за изменение или
прекратяване на настаняването.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на
майката М.Х., родена на *** год., норвежки гражданин с детето Г. А.Х., с ЕГН**********,
както следва: всяка седмица от месеца в петък – за период от три часа от 10.00
часа до 13.00 часа в присъствие на социален работник от Дирекция „***“, ***, в
сградата на Дирекция „***“, гр.***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на
бащата Ч.А.Г., с ЕГН********** с детето Г. А.Х., с ЕГН**********, както следва:
всяка неделя от месеца за по три часа в часовия интервал от 10.00 часа до 13.00
часа в дома на приемното семейство, а именно гр. ***, ул.”***” №8, вх.3, ет.3.
На основание чл.28, ал.4 от Закона за закрила на
детето решението подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл.28, ал.6 от Закона за закрила на
детето решението подлежи на обжалване пред ШОС в седемдневен срок от
обявяването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила да
се изпрати на Дирекция “***”, *** за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: