Номер 78618.08.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело №
20205500503015 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,Профи кредит България“
ЕООД гр.София против разпореждане № 440 от 11.06.2020г., постановено по ч. гр. д.
№ 219/2020 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отхвърлено заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата 4447.27 лв. – закупен пакет от допълнителни услуги.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в
обжалваната част, поради постановяването му при неправилно приложение на
разпоредбите на заповедното производство и при превишаване на правомощията на
съда. Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли
въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение
за претендираните със заявлението суми. Претендира разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК
от ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София срещу И. М. Д. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 11131.35 лв., от които размер и валута 10 692.39 лв., от които:
3942.05 лв. - главница; 2303.07лв. - договорно възнаграждение за периода от
26.12.2017 г. до 28.08.2019 г.; 4447.27 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги; 438.96 лв. - лихва за забава периода от 27.11.2017 г. до
28.08.2019 г. , законна лихва. В заявлението е посочено, че вземането произтича от
договор за потребителски кредит № **********/09.10.2017г., сключен с „Профи
кредит България“ ЕООД гр.София. Посочено е, че кредитополучателят дължи
неплатено договорно възнаграждение по заема в размер на 2303.07 лв. По
споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги длъжникът дължал
възнаграждение в размер на 44447.27 лв. Дължима била и лихва в размер на 438.96 лв.
за периода 27.11.2017г. – 28.08.2019г. Предсрочната изискуемост настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил
уведомен с нарочно писмо.
С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта,
с която ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 4447.27 лв. – неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги като е приел, че клаузата от договора, касаеща
допълнителни такси и комисионни за допълнителни услуги е нищожна.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна
и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на
договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги противоречи на закона и на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2
ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е
определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността
за предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за
допълнителни услуги, в размер на главницата по договора за кредит, се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид
противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за заплащане
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на основание чл.21, ал. 3ПК
е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът следи
служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при констатиране на
такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-2011 г., ч.т.д. 797/2010 г., ІІ
т.о.). По спорния въпрос по делото, за правомощията на заповедния съд да се позове на
нищожност, без да е сезиран с възражение, ако констатира наличие на неравноправна
клауза е налице и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е
дадено задължително тълкуване на транспонираната в законодателството ни Директива
93/13/ЕИО. Съгласно това решение, не се допуска правна уредба на държава-членка,
която не дава възможност на съда, в който и да е етап на производството, да преценява
служебно неравноправния характер на клауза на договор. В този смисъл, съдът в
заповедното производство разполага с правомощия да извърши служебно проверка
дали предявеното вземане не произтича от неравноправна клауза и ако констатира
наличието на такава клауза, заявлението следва да бъде отхвърлено.
По повод оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че
посочените по-горе клаузи от договора за потребителски кредит носят всички белези
на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като нарушават изискването за
добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП са изброени
възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с
приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се приемат
за нищожни като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде
отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като
правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 440 от 11.06.2020г., постановено по ч. гр. д.
№ 219/2020 г. по описа на Районен съд – Гълъбово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________