№ 6467
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря ** Д. Н.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110159504 по описа за 2024 година
П. С. Н. е предявила срещу „**“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 3700 лева, представляваща главница и сумата от 3800 лева,
представляващи лихва по Договор за кредит № N **23.06.2009 г. поради изтекла давност и
за осъждане на ответника да заличи вземането по Договор за кредит № N **23.06.2009 г.,
сключен с „**“ и Анекс № 1/26.08.2010 г.
Ищцата твърди, че между нея и „**“ с правоприемник „**“ АД е сключен Договор за
кредит № N **23.06.2009 г. за сума в размер на 3700 лева и срок на погасяване 96 месеца с
падеж на последната вноска на 23.07.2016 г., предоговорен до 26.08.2018 г. През 09.2024 г.
ищцата разбрала, че вземанията по кредита са цедирани на ищеца. По договора била
направени две плащания в общ размер на 232 лева, последното от които на 23.08.2010 г.
Намира, че вземанията са погасени по давност към 27.08.2023 г. с изтичане на 5-годишна
давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира писмен отговор на исковата
молба, с който признава на основание чл. 237 ГПК признава предявения иск. Изразява
съображения за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
във фактическия му състав, то същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, тъй
като съдът приема, че ответникът с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане
1
на иска. Ищцата е претендирала следните разноски: 300 лева за държавна такса и 1500 лева
за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. С. Н., ЕГН **********, срещу
„**“ ЕАД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 3700 лева, представляваща главница и сумата от 3800 лева,
представляващи лихва по Договор за кредит № N **23.06.2009 г. поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК **, да заплати на П. С. Н., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1800 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2