М О
Т И В И
Обвинението срещу подс. Ж.П.К. е по чл. 198,
ал. 1 НК за това, че На 11.07.2016 г. в гр. Стара Загора отнел
чужди движими вещи - мобилен телефонен апарат „Samsung Galaxy Grand Duo“ на стойност 169,00 лева, ведно със сим –
карта на стойност 9,90 лева, всички вещи на обща стойност 178,90 лева,
собственост на С.Д.С., от владението на Я.С.Д., с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила.
В хода на съдебното следствие на
основание чл. 287, ал. 1 НПК прокурора изменя обвинението по чл. 143, ал. 1 НК
за това, че На 11.07.2016 г. в
гр. Стара Загора принудил
Я.С.Д. да претърпи нещо противно на волята и като чрез употреба на сила отнел
мобилен телефон апарат „Samsung Galaxy
Grand Duo“ собственост на баща и С.Д.С. с намерение да прочете съдържанието на текстовите съобщения в паметта на
телефона .
Подсъдимият не се признава за
виновен. Защитникът му – адв. Г. – пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Представителят на РП град Стара
Загора поддържа обвинението.
Обвинението срещу подс. Ж.П.К. е по чл. 144, ал. 3
във вр. с ал. 1 НК за това, че на 11.07.2016 г. в гр. Стара Загора се
заканил с убийство на Я.С.Д. и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимият не се признава за
виновен. Защитникът му – адв. Г. – пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Представителят на РП град Стара
Загора не поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
От
събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства–
показанията на свидетелите, писмени, веществени, експертното заключение,
обясненията на подсъдимия - преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Подс. К. и св. Я.Д.
били от фактическото
си съжителство имали едно дете – малолетната D. К..
В началото на 2016 г., св. Д.
заедно с детето, напуснала дома на подсъдимия и
заживяла в дома на родителите си в гр. Стара Загора.
На 11.07.2016 г., около 07.30 часа
сутринта, когато пострадалата Д. била само с детето в дома
на родителите й, подс. К. отишъл до там и
започнал настойчиво да звъни на звънеца на входната врата на апартамента. Св. Д. първоначално не отваряла, но подсъдимият започнал да блъска по вратата и да вика , тя решила да отвори.
Подсъдимият влязъл в апратамента
и двамата започнали да говорят за детето и евентуално да заживеят отново
заедно. Св. Д. отказала и изпратила електронно съобщение
/ СМС / на св. С.Д. / неин приятел по това време/.
Като видял, че
св. Д. пише на телефона,
подс. К. го поискал
, но пострадалата отказала да му го даде. Тогава подсъдимият се ядосал блъснал
св. Д., хванал я за ръката и взел
телефона - марка „Samsung Galaxy
Grand Duo“ собственост на св. Стначев / баща
на св. Д./.
Подсъдимят се обадил на св. Д. и
двамата се разбрали заедно със св. Д. да се срещнат. Пострадалата оправила детето и тръгнала с него и подсъдимият към детската градина. След като оставили
детето, подсъдимият останал насаме със св. Д.. След това тръгнали за уговореното място да се срещнат със св. Д..
Последният му казал да не тормози Я. и да върне телефона, но подсъдимият отказвал. Постепенно
разговорът се изострил и св. Д. подал сигнал
за случващото се на тел.112 и поискал помощ от органите на полицията. На
мястото бил изпратен полицейски екип от Второ РУ на МВР – Стара Загора в състав
– свидетелите Н.А. и М.И.. Пред тях подс. К.
отново отказал да върне телефона на св. Д., като казал че ще го върне на родителите и. Това наложило
тримата да бъдат съпроводени до сградата на Второ РУ на МВР – Стара Загора, за
изясняване на случая. Там бил иззет
мобилния телефон марка „Samsung Galaxy Grand Duo“ и по-късно върнат на собственика.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите Я.Д., С.С., С.Д., Н.А., М.И., А.С.,
И.С., Д.К., протокол за обиск и изземване, съдебно-медицинско удостоверение на
живо лице, разписки , гаранционна карта.
Видно от съдебно – медицинско удостоверение
на живо лице № 12-II/13.07.2016 г. /л.40/
и от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 268/23.07.2016 г., на 11.07.2016 г. постр. Я.С.Д. е получила
кръвонасядане и дъговидно охлузване по мишничната област на десния горен
крайник, охлузвания в областта на левия лакът. Тези
травматични увреждания отговаряли да са от действие на твърди тъпо – ръбести
предмети и можело да бъдат получени при захват и притискане с човешки ръце и по
– конкретно докато обвиняемият се е опитвал да отнеме телефона от постр. Д..
Уврежданията са причинили болка и страдание, като периода, нужен за
окончателното възстановяване е бил в рамките на 5 – 7 дни.
Видно от експертното заключение
на съдебно – икономическа
експертиза /л.54-57 от ДП/, се установява , че
пазарната стойност на процесния мобилен телефонен апарат „Samsung Galaxy
Grand Duo“, към датата на
деянието /11.07.2016 г./ е била 169,00 лева, а стойността на сим – картата –
9,90 лева, всички вещи на обща стойност 178,90 лева.
Съдът не приема за установени и
доказани обстоятелствата посочени в обвинителния акт, че подс. К. е заплашвал
св. Д., че ще намери хора да я убият, че като не иска да живеят заедно по-добре
да не живее.
От показанията на св. Я. Д.,
които са в съответствие и с обясненията на подсъдимия се установява, че
последният не е отправял към нея заплахи и закани с убийство. Тези
обстоятелства не се потвърждават и от останалия доказателствен материал.
В с.з. св. Д. твърди, че на ДП също не е давала показания сочещи,
че подсъдимият се е заканвал с убийство.
В тази връзка експертното
заключение на психолого –
психиатрична експертиза изготвено на база показанията на св. Я.Д. дадени на ДП също не следва да се кредитира с доверие тъй като реално
обстоятелства свързани със закани не са се случили т.е. няма причина за
последиците – основателен страх.
Следователно освен , че няма
доказателства установяващи посочените обстоятелства в обвинителния акт свързани
със заканата с убийство има такива, които ги опровергават.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. К. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 143, ал. 1 НК и
състава на чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.
ПО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ.
ПО чл. 143,
ал. 1 НК.
Принудата е престъпление против личността и като обект на престъплението
са обществените отношения свързани с правата и свободите на личността.
Изпълнителното деяние принуди може да се осъществи в няколко основни
форми – физическа / чрез употреба на сила / и психическа /
заплашване/,злоупотреба с власт.
В конкретният случай подс. К. е осъществил физическо въздействие спрямо
пострадалата Д. / каквото е и обвинението/ - блъснал я, хванал я за ръката и
взел мобилния телефон.
До тук обективираните действия на подсъдимия покриват състава на
престъплението. Останалите обективни и субективни признаци от състава на чл.
143, ал. 1 НК обаче не са осъществени.
Съставът на престъплението изисква физическата принуда / употребата на
сила/ да е насочена към пострадалата така, че тя да претърпи нещо противно на
волята си.
Волята е
психическо състояние, дейност при която съзнателно си поставяме цел и
преодоляваме, трудности и препядствия за нейното постигане т.е. тя съществува в
съзнанието на човека и не е видима за останалите хора.
За да се възприеме волята на един субект
/ в случая св. Д. / от друг субект / в
случая подс. К. / е необходимо волята да
бъде обективирана по определен начин – чрез изявление, чрез волеизявление, чрез
действие и въобще по всякакъв начин който да е видим и да може да се възприеме.
В конкретният случай св. Д. по
никакъв начин не е обективирала категорична воля свързана по някакъв начин по
отношение на права и свободи свързани с личността и / такъв е обекта на
престъплението по чл. 143, ал. 1 НК /. Демонстрирала е единствено нежелание да
предаде владението на мобилния си телефон на подсъдимия т.е. да не се нарушават
нейни права / вещни и облигационни /
свързани с ползваната вещ, а не с личността и.В тази насока са
показанията на св. Д. /взема телефона от ръцете, аз го стисках, исках си телефона, но не ми го върна/
,свидетелите А. и И. / установяват факти свързани с владението на телефона/.
Пострадалата не е претърпяла и
нищо противно на волята и свързано с нейните права и свободи като
личност.Употребената сила не е била насочена към понасяне, примиряване и съгласяване
с нещо, което е в разрез с нейната лична свобода .
От субективна страна за
осъществяване състава на престъплението по чл. 143, ал. 1 НК е необходим пряк
умисъл, който в случая не е осъществен.
Подс. К. не е съзнавал обществено опасния характер на деянието / не е
знаел и съзнавал, че употребява сила насочена към крайната цел – пострадалата
да претърпи нещо противно на волята и, да се ограничат или нарушат правата и
свободите и като личност / не е предвиждал обществмено опасните последици и не
е искал настъпването им – не е искал св. Д. да претърпи нещо противно на волята
и.
При прекия умисъл резултата съвпада с целта
на дееца.В случая целта на подсъдимия К. не е била да се ограничи волята и свободата на пострадалата, а да прочете
получените електронни съобщения и да разгледа електронната кореспонденция
останала в телефона ползван от св. Д../ Показанията на св. С. –проблеми с
някакви СМС-и, св. Д. – успях да напиша СМС, обясненията на подс. К.- исках да дам
телефона на баща и да види с кого си пише./.Косвено тези изводи се подкрепят и
от представените 4 броя снимки .
Обективираните действия на подс. К.
навеждат евентуално на извършено престъпление по чл. 171, ал. 1 т. 3,
предложение 1 от НК. Обвинение за това
престъпление, което има различен фактически състав от престъплението по чл.
143, ал. 1 НК не е повдигнато и съдът в настоящият процес не може да го обсъжда
и да се произнася по същество.
В заключение съдът приема, че употребената
сила от подс. К. не е била насочена към ограничаване на правата и свободите
свързани с личността, а към целта да се прочете електронно съобщение.
Пострадалата не е претърпяла нещо противно на волята си свързано с правата и
като личност.
Следователно не са осъществени в
пълнота обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.
143, ал. 1 НК, поради което съдът приема, че деянието не съставлява
престъпление и на основание чл. 304 НПК подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан.
По чл.
144, ал. 3 НК.
По-горе в мотивите съдът посочи, че не
приема за установено и доказано, че подс. К. е заплашвал св. Д., че ще намери
хора да я убият, че като не иска да живеят заедно по-добре да не живее.
От тук и от възприетата фактическа
обстановка следва извода, че подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние
закана.
Липсата на изпълнително деяние прави безпредметно обсъждането на
останалите обективни и субективни признаци от състава на престъплението / в
случая те не са и осъществени/ .
Следователно деянието не е извършено
и съдът приема, че на основание чл. 304 НПК подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 НК.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ