ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№979/25.6.2020г.
гр. Пловдив, 25.06.2020година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито
заседание на 25.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3222 по описа
за 2019 год. и взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с
чл.145 от АПК.
Жалбоподателят “ПИРИН РЕНТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Царацово, ул.“Голямоконарско шосе“ № 1, представлявано от управителя М.М.М., чрез пълномощника адв. И.Д., оспорва виза за проучване
и проектиране от 12.09.2019г., издадена от Главния архитект на Община Пловдив
за проучване и проектиране в УПИ I-къмпинг, кв. 1 по плана на Спортен комплекс
„Отдих и култура“ гр. Пловдив. В жалбата и представени писмени бележки са изложени
пороци, като се счита, че оспорената виза е нищожна с доводи, че е лишена от
фактически и правни основания, и предмет. Едва в представената писмена защита
се иска отмяна на издадената скица с виза, като незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответникът Главен архитект на
Община Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт А., оспорва жалбата
и моли да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради липсата на
правен интерес. Алтернативно на това, твърди, че от събраните по делото
доказателства, включително и от приетата съдебно-техническа експертиза се
доказва законосъобразността на обжалвания акт и жалбата е неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата
и възраженията на двете страни и след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата с искане за обявяване
нищожност на виза за проучване и проектиране е в срок, доколкото подаването й
не е ограничено във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, затова и е без правно
значение дали актът е бил съобщен
редовно. Подателят на жалба с искане за обявяване на нищожност е заинтересовано
лице като собственик на поземления имот, по отношение на който е издадения
административен акт. Като носител на вещни права в имота същият се легитимира с
представен нотариален акт за собственост.
По отношение на наведените
възражения в писмената защита от 02.06.2020 г. за незаконосъобразност на
обжалваната виза, от жалбоподателя се прави опит да разшири предмета на
оспорване. Не съществува процесуална
възможност след приключване на устните състезания и даване на ход по същество,
да се измени предметът на оспорването, като се приеме за разглеждане по
естеството си нова жалба срещу незаконосъобразен
акт, с доводи, различни от наведените в жалбата и по време на цялото
разглеждане на делото.
Отделно от това Съдът намира, че
жалбата,
в частта, в която се оспорва акта, като незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, ако изобщо
се приеме,че има такава, е подадена след предвидения в чл. 149, ал.1 от АПК
14-дневен срок.
Видно от доказателствата по
делото, визата е получена от представител на „ПИРИН РЕНТ“ ЕООД на 18.09.2019
г., според отбелязването върху писмо с изх. № 19 Ф-5550(1) от 13.09.2019 г., а
жалбата е подадена чрез административния орган до Съда на 15.10.2019 г., т.е.
след изтичане на предвидения в закона срок.
Относно искането за обявяване на
нищожност:
Административното
производство е започнало по заявление от
19.07.2019 г. от дружеството-жалбоподател, с
което е поискано да бъде издадена скица с виза за проучване и проектиране на
инвестиционен проект, съгласно отреждането по действащият ПУП-ПРЗ. Към заявлението са представени документи
за собственост, удостоверяващи, че „ПИРИН РЕНТ“ ЕООД е собственик на ПИ с идентификатор
56784.510.811 по КККР на гр. Пловдив.
От
административния орган е изпратено писмо до заявителя от 25.07.2019г., съгласно
което дружеството следва да представи комбинирана скица от кадастралната карта
и подробния устройствен план (план за регулация) по чл. 34 от Наредба № 3 от 28
април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, която комбинирана скица е представена от „ПИРИН
РЕНТ“ЕООД с писмо от 14.08.2019 г.
Последвало е
издаването на обжалваната виза, на основание чл. 140 ЗУТ, в условията на чл.
133 от ЗУТ, заповед № ОА 2298 от 14.12.2001 г., заявление с вх. № 19Ф5550(1) от
14.08.2019 г. и скица № 15151525-20.02.2019 г. на СГКК-гр. Пловдив, която служи
за проучване и проектиране в УПИ I-къмпинг, кв. 1 по плана на Спортен комплекс
„Отдих и култура“ гр. Пловдив с устройствени показатели на зона „ЗоЗ“. Посочено в обжалвания акт е, че неразделна част от
визата са: ситуационен план на подземната инженерна инфраструктура, скица №
15151525-20.02.2019 г. на СГКК-гр. Пловдив, копие от действащия ПР и
комбинирана скица.
В хода на
съдебното производство е допусната и приета без възражение от страните
съдебно-техническа експертиза, която Съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвена, и която ще бъде коментирана в хода по същество на
спора.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира оспорването за недопустимо.
В случая процесната
виза е издадена на основание чл.140 в условията на чл.133 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗУТ възложителят или упълномощено от него лице са лицата, които могат
да поискат виза за проектиране. Същата се издава от главния архитект на
общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Предвид нормата на
чл.161 ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. Заявлението за издаване на оспорената скица-виза е
подадено от лица, имащи качеството на собственик на имота. Когато кадастралната
карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен
план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и
подробния устройствен план.
В ал.2 на чл.140 е указано, че
визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен
устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с
означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти, и с нанесени
линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36 ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 140 ал.3 от ЗУТ сочи случаите, в които издаването на виза за проектиране е
задължително. В тези случаи с визата се допуска
строителство, различно от плана за застрояване или непредвидено в плана, без да
се изменя самия план - чл. 12 ал. 3, чл. 41 ал. 2, чл. 50, чл. 133 ал. 6 и чл.
134 ал. 6 ЗУТ. В случаите на чл. 58, 59 и чл. 140, ал. 4 ЗУТ визата за
проектиране изцяло замества плана, тъй като такъв не е одобрен. Когато визата
за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, тя става част от него. Скицата-виза, извън посочените по-горе хипотези, не е съставна част от
инвестиционното проектиране.
Както е констатирано и от вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза, конкретно строителство в процесната визата не
е посочено. Според заключението на експерта в графичната част на визата не
са нанесени линии на застрояване, не са описани допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и допустими отклонения по чл.36 от ЗУТ, тъй като за
УПИ I - къмпинг, кв.1 такива няма
посочени нито в ПППРЗ, одобрен със Заповед №ОА-2298/04.12.2001г., нито в
процедиращото се изменение на ПППРЗ, допуснато със Заповед №12 OA
874/09.04.2012г. и внесено като изготвени проекти в Община Пловдив на
19.08.2013г. За територията не е изготвян РУП, с който да се допускат
отклонения по чл.36 от ЗУТ.
Налага се извод,че оспорената
виза не е издадена на нито едно от основанията по чл. 140, ал.3 или ал. 4 от ЗУТ, за да е задължително издаването й, а оттам – да подлежи самостоятелно на
съдебен контрол. Със заявлението за издаване на виза не е поискано строителство
на обект, съответно не се изисква промяна на предназначението на имота (чл. 12,
ал.3 от ЗУТ), не е налице непредвидено в ПУП – ПРЗ допълващо застрояване (чл.
41, ал.2, от ЗУТ), нито временен строеж (чл. 50 – 51 от ЗУТ), не се отнася до
застрояване на неурегулиран имот (чл. 58 от ЗУТ), не е свързано със застрояване
на имот извън урбанизирана територия (чл. 59 от ЗУТ), не е обусловено от
действието на нов ПУП, променящ предвижданията на действащия ПУП (чл. 133, ал.6
от ЗУТ), не се променя разположението, конфигурацията и начина на свързване на
сградите (чл. 134, ал.6 и ал.7 от ЗУТ), съответно не е и недвижима културна
ценност.
В случая жалбоподателят няма
правен интерес от оспорването на виза с характеристики и предназначение като
процесната, тъй като с нея не се допълва или изменя плана за застрояване.
Фактът, че е издадена виза за
проектиране, при липса на законово
задължение за това, не променя крайния извод за правния й характер. Документът,
съставляващ индивидуален административен акт (ИАА), който следва да бъде
издаден в случай на ново строителство, е разрешението за строеж. Разрешителният
режим не се прилага само в изчерпателно изброените хипотези на ЗУТ, като
конкретния случай не попада в нито една от тях.
С оглед изложеното жалбата е
недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т.1 и
т.4 АПК.
За разноските:
С оглед изхода на правния спор на
ответния административен орган следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което при приложение на чл.78 ал.8 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за правната помощ, е в размер на 100 лева.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението за даване ход
по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
“ПИРИН РЕНТ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Царацово, ул.“Голямоконарско шосе“ № 1, против скица
виза за проучване и проектиране от 12.09.2019 г., издадена от Главния архитект
на Община Пловдив за проучване и проектиране в УПИ I-къмпинг, кв. 1 по плана на
Спортен комплекс „Отдих и култура“ гр. Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 3222/ 2019 г.
на Административен съд Пловдив, ХХV състав.
ОСЪЖДА “ПИРИН РЕНТ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Царацово, ул. “Голямоконарско шосе“ № 1, да заплати на Община Пловдив сумата
от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: