Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 03.08.2016г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и шестнадесета
година:
Председател: Николинка Цветкова
при секретаря И.П., като разгледа
докладваното от районен съдия Н. Цветкова гражданско дело № 1028 по описа за
2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата си молба против С.И.В., ЕГН **********
*** ищцата Д.С.В., ЕГН ********** *** чрез адв. Т.В. от ПАК с адрес: ***
твърди, че ответникът образувал срещу нея изп. дело № 480/2012г. по описа на
ДСИ при РС Пазарджик, въз основа на 5 изп. листа, един от които издаден по гр.
д. № 279/2000г. по описа на РС Пазарджик за сумата от 1 920 лева, ведно
със законната лихва, считано от 18.02.2000г. до окончателното изплащане на сумата.Тази
сума била предмет на изп. дело № 480/2012г. по описа на ДСИ при РС
Пазарджик.Ищцата твърди, че сумата не се дължи поради настъпване на погасителна
давност.Решението по гр. д. № 279/2000г. по описа на РС Пазарджик било
постановено на 18.04.2000г. и влязло в законна сила на 27.03.2007г., а
изпълнителния лист бил издаден на 29.10.2010г.Изп. дело № 480/2012г. по описа
на ДСИ при РС Пазарджик било образувано след представяне на 5 изп. листа, сред
които и процесния на 21.09.2012г.Ищецът твърди, че е настъпила погасителна
давност за вземането по този изп. лист, тъй като съдебното решение било влязло
в законна сила на 27.03.2007г. и съгласно чл. 111, б. в от ЗЗД, вземането било
погасено с изтичане на 3-годишна давност предвид характера на задължението – за
наем.Поради това още на 27.03.2010г. вземането се явявало недължимо като
погасено по давност.Преди образуване на изп. дело на 27.03.2012г. изтекла и
5-годишна давност.Тъй като давността не се прилага служебно, процесуалния ред
за защита на правата на ищеца бил предявяването на иск.Твърди се, че първото
действие, с което би могло да се прекъсне давността бил наложен запор по изп.
дело № 480/2012г. на ДСИ при РС Пазарджик на 21.09.2012г. на вземанията на
ищеца по изпълнителното дело.Подаването на молба за издаване на изп. лист по
гр. д. № 279/2000г. по описа на РС Пазарджик не прекъсвало давността, тъй като
не представлявало действие по принудително изпълнение.Моли се съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи
на ищцата сумата от 1 920 лева по изп. лист от 29.10.2010г., издаден по
гр. д. № 480/2012г. на ДСИ при РС Пазарджик, поради погасяването й по
давност.Претендират се и направените по делото разноски.
С писмения отговор на ответника се
изразява становище, че предявения иск е недопустим, алтернативно
неоснователен.Иска бил недопустим с оглед разпоредбата на чл. 299 от ГПК, тъй
като спора бил разрешен с влязло в сила съдебно решение и не можело да бъде
пререшаван, поради което повторно заведеното дело следвало да бъде
прекратено.Иска бил и неоснователен, тъй като присъденото обезщетение било
установено в законен граждански процес и изтичането на погасителни срокове не
го заличавали.Вземането по гр. д. № 279/2000г. не било за наем, а за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.Поради това неправилно било позоваването на
кратката погасителна давност.Не се спори че решението по гр. д. № 279/2000г. е
влязло в сила на 27.03.2007г., а изпълнителния лист по него е издаден на
29.10.2010г., както и че първите изп. действия по него са от
21.09.2012г.Възражението е, че в 5 годишния период от постановяване на
решението са предприети действия по принудително изпълнение – издаването на
изпълнителния лист станало преди изтичане на погасителния срок – на
29.10.2010г., което прекъснало давността.Към този период било приложимо
Постановление № 3 от 18.XI.1980г. на ПВС, съгласно което за прекъсване на давността било необходимо
предприемането на действия за принудително изпълнение.Освен това дори и
съгласно ТР № 2/26.06.2015г. само подаването на молба за издаване на изп. лист
на несъдебно изпълнително основание не представлявало предприемане на действие
за принудително изпълнение по см. на чл. 116, б. в. от ЗЗД.
В хода на производството по делото ищецът чрез пълномощника си поддържа
предявения иск.
Ответникът чрез пълномощника си
оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
След преценка на допуснатите и събрани
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
Към настоящето дело е приложено изп. дело №
480 по описа за 2012г. на ДСИ при РС Пазарджик, образувано въз основа на молба
от 04.09.2012г. на адв. Н.С. от ПАК като пълномощник на С.И.В., ЕГН **********
за образуване на изп. дело против Д.С.В., ЕГН ********** за събиране по
принудителен ред на сумите по 5 бр. изп. листове, вкл. по изп. лист от
29.10.2010г., издаден по гр. д. № 279 по описа за 2000г. на РС Пазарджик за
присъдено с постановеното решение обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
ползване на недвижим имот – дворно място от 326 кв. м., представляващо имот №
1612 в кв. 182 по плана на гр. Пазарджик, ведно с жилищна сграда, построена на
100 кв. м. за периода 01.01.1998г. – 31.12.1999г. в размер на 1920 лв., ведно с
лихвите от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2000г. до заплащането,
както и сторените разноски в размер на 237, 69 лв.С постановление от
21.09.2012г. на ДСИ при РС Пазарджик е разпоредено образуването на изп. дело и
на основание чл. 428 от ГПК де се изпрати ПДИ на длъжника.Със същото
постановление е наложен запор на вземанията на длъжника по изп. дело № 2391/2012г. и е разпоредено да се изпрати
запорно съобщение до ДСИ по посоченото изп. дело и до длъжника.
Не е спорно в настоящето производство,
а и от приложените писмени доказателства – материалите по воденото гр. д. № 279
по описа за 2000г. на Пазарджишкия районен съд, е видно, че решението по гр. д.
№ 279/2000г. е влязло в сила на 27.03.2007г., а изпълнителния лист по него е
издаден на 29.10.2010г., както и че първите изп. действия по него са от
21.09.2012г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Ищецът основава предявения от него иск
с правно основание чл. 439 от ГПК на погасена давност, настъпила след влизане в
сила на съдебното решение по гр. д. № 279/2000г. по описа на РС Пазарджик на
27.03.2007г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗДДС давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в
случая на 27.03.2007г. – датата, на която е влязло в сила постановеното съдебно
решение по гр. д. № 279/2000г. по описа на РС Пазарджик.С изтичането на
петгодишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок.С общата петгодишна давност се погасява и
облигационното вземане по чл. 31, ал. 2 от ЗС /в този см. решение № 57 от
07.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 463/2011г., II г. о./.
В чл. 116 са посочени случаите, при
които се прекъсва давността, а съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.Съгласно
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, като в случая следва да се имат предвид
задължителните разяснения на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г.В тази насока в т. 10
от тълкувателното решение са изложени мотиви, че изпълнителния процес
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи.Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнените и др.В този ред на мисли съдът намира, че не е изп.
действие и подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, щом издаването
му не е последвано своевременно преди изтичане на давностния срок от
предприемане на действия за принудително събиране на вземането, каквито са само
предприетите изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ.Действително с т. 14 от тълкувателното решение изрично е прието, че
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по чл. 242 от ГПК /отм/ не представлява предприемане на действие на
принудително изпълнение по см. на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но това не води по argumentum
contrario до извод,
че когато молбата за издаване на изпълнителен лист е въз основа на влязло в
сила съдебно решение, с това действие се прекъсва започналата да тече
погасителна давност за вземането.Това е така, тъй като в т. 10 на
тълкувателното решение е разяснено, че давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ и изрично са посочени конкретните
изпълнителни действия.Освен това мотивите на т. 14 от тълкувателното решение са
приложими и в случая на подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на
съдебно основание, тъй като изрично е посочено, че давността се прекъсва само
със започването на производство, в което длъжникът участва, а той узнава за
издадения изпълнителен лист срещу него едва при връчване на призовката за
доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започването на
изпълнителния процес.И това е така според изложените мотиви, тъй като
прекъсването на давността без знанието на длъжника обуславя риска той да
унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на
дълга или за погасяването му по друг начин.С цитираното тълкувателно решение е
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС, поради
което не могат да бъдат споделени доводите на ответната страна по делото, че
това Постановление следва да бъде приложено в настоящата хипотеза.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че ответника в настоящето производство не е доказал предприемането на действия
по принудително събиране на процесното вземане по см. на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД
в рамките на петгодишния давностен срок, поради което и след като
правопогасяващия факт е настъпил след влизането в сила на съдебното решение по
гр. д. № 279/2000г. по описа на РС Пазарджик, то предявения иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото в тежест на ответника
следва да се възложат направените разноски от ищцата за ДТ в размер на 76, 80
лева, а искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА се явява неоснователно с оглед възражението на другата
страна и липсата на доказателства, че ищцата е материално затруднена.
По изложение съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.В., ЕГН **********
***, че не дължи на Д.С.В., ЕГН ********** *** чрез адв. Т.В. от ПАК с адрес: ***
вземането по изпълнителен лист от 29.10.2010г., издаден по гр. д. № 279/2000г.
по описа на Пазарджишкия районен съд за сумата от 1 920 лв. /хиляда
деветстотин и двадесет лева/, представляваща част от задължението по изп. дело
№ 480/2012г. по описа на ДСИ при РС Пазарджик, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА
С.И.В., ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.В., ЕГН ********** *** направени
по делото разноски в размер на 76, 80 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: