Р Е
Ш Е Н
И Е
N 54
гр.Русе, 14.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гр. дело N340 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за
унищожаване на договор с правно основание чл.31
от ЗЗД.
Ищецът Д.К.Ц. твърди, че
с нотариален акт № *** г. на нотариус В.А.- рег.№ *** на НК сключили с
ответника О.В.П. договор за покупко- продажба на недвижим имот: апартамент №12,
находящ се на ет.2, вх.4, ж.к.“*** с площ от 79.55 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** като самостоятелния обект се намирал в сграда №15, разположена в ПШ с
идентификатор ***, с предназначение- жилище, заедно с избено помещение № 4 и
1.394% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Към
момента на сключване на сделката макар и формало дееспособен, не могъл да
разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките
си, тъй като страдал от умствена недостатъчност в степен на тежка дебилност към
ембицилност, старческа деменция, което състояние обуславяло интелектуален
дефицит и невъзможност да осъзнава жизнените си потребности, както и да разбира
свойството и значението на извършеното от него. Това му състояние датирало от
около година и половина като не разполагал с медицински документи, които да го
установяват. Твърди, че никога не е имал желание да продава недвижимия си имот.
Известно време живял съвместно с бабата на ответника, която да му осигурява
грижи срещу високата му пенсия. Не помнел по какъв повод са посещавали
нотариалната кантора, че е продал апартамента си на ответника, както и че в
близък период от време е извършил и упълномощителна сделка. Влошеното му
психично здраве към момента на сключване на сделката обусловяло нейната
унищожаемост. Претендира съдът да постанови решение, с което да унищожи договора
за покупко- продажба, сключен на 15.02.2018 г. с нотариален акт № *** г. на
нотариус В.А.- рег.№ ***на НК, по силата на който прехвърлил на ответника О.В.П.
правото на собственост върху собствения му
недвижим имот: апартамент №12, находящ се на ет.2, вх.4, ж.к***“ с площ
от 79.55 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** като самостоятелния обект се
намирал в сграда №15, разположена в ПШ с идентификатор ***, с предназначение-
жилище, заедно с избено помещение № 4, заедно с 1.394% ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж. Претендира и направените разноски за
производството.
В хода на производството
ищецът е поставен под ограничено запрещение с решение №461/09.11.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 339/2018 г. по описа на РОС, влязло в сила на 11.12.2018
г., след който момент като същият е
извършил процесуални действия със съгласието на своя попечител Д. Д. К..
Ответникът О.В.П. счита
предявеният иск за недопустим, а по същество оспорва основателността му по
съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК. Оспорва изложените
фактически твърдения като заявява, че същите не са верни, а изповяданата сделка
е валидно и сключена на законно основание. Към момента на сключване на договора
ищецът не е страдала от посочените в исковата молба психични заболявания,
същият бил в добро психично здраве, през този период извършвал и други сделки.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт –
вх.рег.№ 15850/17.12.2010 г., акт № *** на СВ-Русе Д.К.Ц. е признат за
собственик на следния недвижим имот: апартамент №12, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ***, с адрес: гр.Русе, кв.“***“, ул.“ Н. П.“
№2, вх.4, ет.2, ап.12 с площ от 79.55 кв.м., заедно с избено помещение № 4 и с
1.394% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
Съгласно нотариален акт № *** г. на БН Д.К.Ц. е признат за собственик на
земеделски земи- три ниви, находящи се в землището на с.О., общ.Д. м.
С пълномощно от
12.02.2018 г. с нотариална заверка на
подписа и съдържанието- рег. №№ 267 и 268/ 12.02.2018 г. Д.К.Ц. е упълномощил С.
П. Г. с права да продаде, на когото намери за добре на цена и условия, каквито
договори, вкл. и да договаря сама със себе си собствения му недвижим имот:
апартамент №12, находящ се в гр.Русе, кв.“***“, ул.“Н. П.“ №2, вх.4, ет.2.
С нотариален акт № ***
г. на нотариус В.А.- рег.№ /*** на НК страните по делото сключват договор за
покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който Д.Ц. прехвърля на О.В.П.
правото на собственост върху гореописания апартамент за сумата от 20 000 лв., която е платена
чрез банков превод от същата дата. По делото е представена и платежното
нареждане, удостоверяващо извършеното плащане. На същата дата Д.Ц. е упълномощил О.П. с права да продаде
собствените му земеделски земи с пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието- рег.№№ 297 и 298. В пълномощното Д.Ц. е посочил, че пълномощното
му е било прочетено и го е одобрил.
С показанията на св.В.А.-
нотариусът, изповядал атакуваната сделка, както и св.Н.Г.- помощник- нотариус
се установява, че страните са клиенти на нотариалната кантора, както и че са изготвили
документите във връзка с продажбата на апартамента и съответно
упълномощителните сделки. И двамата свидетели сочат, че страните са посетили
нотариалната кантора през м. февруари 2018 г. няколко пъти като Д.Ц. ясно е
заявил волята си да прехвърли апартамента на О.П.. Свидетелите сочат, че преди
изготвянето на документите са провели разговор със страните, за да преценят
дееспособността на прехвърлителя с оглед възрастта му- дали е ориентиран,
дали разбира свойството и значението на
постъпките си като заявяват, че при съмнения в дееспособността му, не биха
изповядали сделката. И двамата свидетели установяват още, че Д.Ц. към момента
на сключване на сделките е бил дееспособен- същият бил наясно с действията,
които извършва и с последиците от тях, че същият е искал да прехвърли
безвъзмездно апартамента си на ответника в знак на благодарност, но по
настояване на купувача са сключили договор за продажба като по- младия мъж е
платил по банков път цената на апартамента.
Съгласно показанията на
св.Н.К. ищецът е бил вложител в КСК „Р. п. к.“, същият периодично е посещавал касата по повод
оздравителната програма и възможността да се теглят средства, бил е с
придружител, както повечето възрастни хора, но същият самостоятелно е извършвал
проверки относно плащанията. Същата сочи, че му е оказвала техническа помощ при
попълването на документи, както и че той е бил напълно ориентиран за нещата.
С показанията на св.Т.М.-***,
се установява, че същата по повод на делото е извършила проверки в
документацията на ЦПЗ и установила, че на 05.02.2018 г. като психиатър е
извършила преглед на Д.Ц., както и че в медицинската документация като е отбелязала, че същият няма заболяване.
Свидетелката сочи, че ако при преглед установи данни за заболяване, насочва
пациента към психолог и скенер на главата, изписва лекарства и съответно
лечение. При прегледа на ищеца същата не е установила наличие на заболяване.
От показанията на св.В.Н.
се установява, че същият е съсед на ищеца, но от десет години се виждат по-
рядко, засичали се на спирката и в
блока. Същият сочи, че от 2-3 години забелязал, че Д.Ц. станал по- неадекватен-
започнал да си говори сам, да рови в контейнери, да върви по улицата и да се
спира, оглежда и стои сякаш не може да се ориентира, занемарил външния си вид. Свидетелят
установява също, че през м. март 2018 г. ищецът го наводнил и по този повод
разбрал, че извикал цигани, които да ремонтират жилището, но същите са се
опитали да откраднат пералнята и така изтръгнали шланга, потекла вода, а Д.Ц.
бил във водата без да е наясно какво се случва.
Съдът цени показанията
на св. А. и св.Г. през призмата на чл.172 от ГПК с оглед тяхната заинтересованост
и ги кредитира, тъй като показанията им са последователни, логични, сочат
непосредствено възприети факти и се подкрепят от показанията на св.Т.М., както
и от приетата експертиза.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св.Т.М., която сочи непосредствено възприети факти и предвид обстоятелството,
че същите са последователни, логични, основани на съществуващата документация в
ЦПЗ-Русе, където същата работи като психиатър и управител. В качеството си на
психиатър д-р М. притежава специални знания за преценка на дееспособността на
едно лице, както и за установяване на заболяване, което да засяга
интелектуалната годност на лицето самостоятелно да извършва правни и фактически
действия.
С приетата по делото
комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза на в.л. д-р
Н.Б. и С.К. се установява, Д.Ц. *** и няма данни за провеждани стационарни
лечения, както и че към момента на експертното изследване при Ц. са налице
снижени интелектуално- мнестични възможности с данни за лакунарна към глобарна
деменция и оформен психоорганичен синдром. В заключението е посочено, че това
страдание по анамнестични данни, снети от сина му- Д. Д. К., датира от 2-3 години. На база на данните от сина на
ищеца, назначен за негов попечител в хода на производството, същите са
заключили, че и към момента на сделката същият е страдал от това заболяване,
което му пречило на разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. След изслушване на свидетелите вещите лица категорично
са заявили, че в тази част не поддържат заключението и дават ново такова в
смисъл, че към момента на сделката Д.Ц. не е страдал от психично заболяване,
което да ограничава или изключва дееспособността му. Това свое заключение
същите базират на показанията на д-р М., която е преглеждала лицето непосредствено
преди сделката и не е констатирала психични отклонения, както и на база показанията
на нотариуса и помощник- нотариуса като хора с достатъчно опит, които могат да
правят адекватни преценки дали страните по сделките имат сериозни отклонения в
поведението си. Вещите лица са допълнели, че в периода от м. февруари 2018 г.
до извършения от тях преглед на ищеца на 01.11.2018 г. е възможно той да е
претърпял съдов инцидент, вкл. и травма, които да влошат психичното му
състояние.
Съдът кредитира
заключението на вещите лица с направената от тях корекция с оглед специалните
им знания и като подкрепящо се от другите доказателства по делото.
От обясненията на Д.Ц.
се установява, че през лятото на 2018 г. е паднал, ударил си е главата и имал
синини по нея и по окото си около две- три седмици.
Ищецът е поставен под
ограничено запрещение с решение №461/09.11.2018 г., постановено по гр.д.№
339/2018 г. по описа на РОС, влязло в сила на 11.12.2018 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
допустим, а доводите на ответника за недопустимост на иска са изцяло
неоснователни.
Допустимостта на иска е
обусловена от съществуването на положителни процесуални предпоставки и липсата
на процесуални пречки, а не от представителната власт на лицето, подало
исковата молба. Липсата на представителна власт на пълномощник по делото е
свързано с редовността на исковата молба, но не е със съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск. Липсата на представителна власт не е процесуална
пречка, която да обусловя недопустимост на иска.
В настоящият случай е
налице спор между правосубектни към момента на завеждане на иска лица, пораждащ
и правния интерес от претендираната защита, няма процесуални пречки за
разглеждането му, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната
страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, не
е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е
продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към
момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние е било
такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно,
така че да може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си.
В процеса в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи основанието за унищожаемост на договора.
Доказателства, които да установяват липсата на
дееспособност у ищеца към момента на сключване на сделката не са събраха по
делото.Напротив със свидетелските показания на д- р М., както и на св.А. и св.Г.
се установи по категоричен начин, че ищецът към момента на сделката е нямал
психично заболяване или отклонения, които да ограничават и изключват неговата
дееспособност. Същият е бил адекватен, ориентиран за събитията и с ясно
изразена воля за сключване на договора, както и за последиците от това. За
адекватността на ищеца да осъзнава случващото се, както и да ръководи постъпките
си показания дава и св.Н.К.- оперативен счетоводител в КСК „РПК“, където ищецът
е бил вложител и периодично я е посещавал по повод извършване на плащания от
страна на кооперацията.
Базирайки се на професионалната преценка на д-р Т.М.,
извършила преглед на ищеца десет дни преди сключването на договора, експертите
на уточнили и корегирали заключението си, като са посочили, че към момента
ищецът страда от деменция, но към момента на сключване на договора същият не е
имал сериозни качествени и количествени нарушения, които да му пречат да
разбира свойството и значението на извършеното от него, да ръководи постъпките
си и да охранява интересите си.
С обясненията на ищеца се установи, че през лятото
на 2018 г. е претърпял инцидент- паднал е и е бил с травми по главата и едното
око за период от около 2-3 седмици. Вещите лица са посочили, че едно такова
падане може да доведе до влошаване на психичното му здраве- влошаване на функциите на мозъка до такава степен, че да се
стигне до състоянието, което установили към момента на прегледа.
Съвкупната преценка на доказателствата дават
основание на съда да приеме, че към момента на сключване на договора за
покупко- продажба- предмет на иска ищъцът е бил дееспособен. Същият е разбирал
свойството и значението на извършеното от него, бил е наясно с действията си и
с последиците от тях, поради което не е налице основанието, визирано в чл.31 от ЗЗД за унищожаване на договора.
Фактът, че същият към момента е с установено
заболяване- деменция, което ограничава дееспособността му, не е основание да
уважаване на предявеният иск, тъй като меродавно е състоянието му към момента
на сключване на договора, а не в по- късен период. Според експертите и към момента ищецът е контактен,
задоволително всестранно ориентиран, без сетивни измами или качествени промени
в мисленето, като мисловния процес е лико забавен по темп, но правилен по
съдържание и структура, паметта и интелекта са съответни на възрастта и
социалния опит. Същите са констатирали раздразнителност, нарушение на
концентрацията и без данни за патопсихологични отклонения в процеса на мислене.
Отразеното състояние на ищеца и към настоящия момент сочи, че страданието на ищеца не е в такава тежка
форма, която да изключва дееспособността му. С оглед на това и съдът е поставил
ищецът под ограничено запрещение. Тези факти дават основание съдът да приеме,
че към момента на сключване на договора ищецът е бил дееспособен като е
вероятно дементния процес да се е развил следствие на получените травми по
главата през лятото на 2018 г.- т.е. след сключването на договора.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в
тежест на ищеца. Същият следва да заплати на ответника направените от него
разноски за производството в размер на 1220 лв., представляващи платено адв.
възнаграждение и депозит за свидетели.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д.К.Ц., ЕГН ********** ***, действащ със съгласието
на попечителя си Д. Д. К. против О.В.П., ЕГН ********** *** иск за унищожаване
на договора за покупко- продажба, сключен на 15.02.2018 г. с нотариален акт №
*** г. на нотариус В.А.- рег.№ *** на НК, по силата на който е прехвърлено
правото на собственост върху недвижим имот: апартамент №12, находящ се на ет.2,
вх.4, ж.к.“***“ с площ от 79.55 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** като
самостоятелния обект се намирал в сграда №15, разположена в ПШ с идентификатор
***, с предназначение- жилище, заедно с избено помещение № 4, заедно с 1.394%
ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж на основание
чл.31 от ЗЗД- като сключен от дееспособно лице, което не могло да ръзбира
свойството и значението на извършеното и на ръководи постъпките си.
ОСЪЖДА Д.К.Ц., ЕГН **********
***, действащ със съгласието на попечителя си Д. Д. К. да заплати на О.В.П.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 1220 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: