Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 07.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на
седемнадесети март, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 3466 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 04.11.2020г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК
с Определение от 19.01.2021г. по
гр.д. № 24727 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 35-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 7, т. 1 буква „а”
от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
че АД”Д.Л.” вписано в търговския
регистър на Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
******** с адрес: гр. София, ул. ********Софарма ********дължи на П.И.М., ЕГН ********** с адрес: ***
заплащане на сумата от 1,71лв.,
ведно със законната лихва от 14.02.2020г. до изплащането й, представляващи
неплатено обезщетение за отменен полет София-Франкфурт от 07.11.2019г.;
законната лихва за забава на плащането на сумата от 487,25лв. за периода от
14.02.2020г. до 12.07.2020г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 817482020г. на СРС, като неоснователен
е отхвърлен иска за горницата над 1,71лв. до 488,96лв. като погасен чрез
плащане след завеждане на делото, като АД”Д.Л.”
вписано в търговския регистър на Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
******** е осъдено да заплати на П.И.М.,
ЕГН ********** съдебни разноски по исково пи по заповедно дело от общо 50лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№25172796/24.11.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете АД”Д.Л.” вписано в търговския регистър
на Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
******** в частта в която исковете са
уважени за 1,71лв. и за лихва върху нея. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че по делото било установено че е погасил чрез
плащане цялото си задължение към ищеца. Претенцията била за 250 евро и тази
претенция била погасена чрез плащане, което било признато от ищеца. Сумата превел по банкова сметка, ***. Тази
банкова сметка ***, въззивникът превел сумата от 250 евро. Тази сума била
превалутирана от банката на ищеца по курс на лева към евро , който бил различен
от курса на БНБ и на това се дължала разликата от 1,71лв. Тази разлика обаче не
следвало да се поставя в отговорност на въззивника, защото не се дължало на
негова вина. Въззивникът не знаел каква банкова сметка ***, нито какъв е курс
на банката евро към лев.. Претендирало е
разноски. Оспорило е претенцията на
насрещната страна за разноски за възнаграждение за адвокат, сочейки че не е
установено такива да са направени.
Въззиваемият-
ищец П.И.М., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Навела е
твърдения, че решението в обжалваната част
е правилно. Посочила е, че левовата равностойност на 250 евро по
фиксинга на БНБ е 488,96лв. платена сума била 487,25лв., поради окето и дължима
останала сумата от 1,71лв. В заявлението ясно сочела, че банковата й сметка е в
лева, в отправената извънсъдебна покана сочела и банкова сметка ***,
въззивникът бил избрал да плати по банковата сметка в лева. Ноторно било че при превод на евро по сметка
в лева банката ще превалутира сумата по своя курс за тези валути , а не по фиксинга
на БНБ, като в отговорност на въззивника било да преведе сума, която да покрие
пълния размер на задължението му като съобрази публично оповестения курс на
банката на ищеца. Претендирала е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2010431/16.06.2020г. на П.И.М.,
ЕГН ********** срещу АД”Д.Л.”
вписано в търговския регистър на Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
********, с която е поискала от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 7, т. 1 буква „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, да признае за установено, че АД”Д.Л.” вписано в търговския
регистър на Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
******** дължи на П.И.М., ЕГН ********** заплащане на сумата от 250 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 488,96лв,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.02.2020г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за отменен полет LH1429 София -
Франкфурт от 07.11.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по заповедно дело № 817482020г. на СРС, като й се присъдят разноски.
Посочила е, че закупила билет за полета от София до Будапеща през Франкфурт, но
този полет бил отменен и премаршрутиран за последващ ден в следствие на което
пристигнала до крайната дестинация със закъснение от повече от 3 часа, нямало
извънредни обстоятелства, които да оправдават тази отмяна и имало право на
обезщетението от 250 евро., платена в хода на процеса била 487,25лв. В исковата молба е посочена банкова сметка, ***ниКредитБулбанк”АД
на адвокатското дружество, ангажирано от ищеца.
Ответникът АД”Д.Л.” вписано в търговския регистър на
Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
********в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че не са верни твърденията на ищеца за сключен
договор между страните, че ищецът е пътувал с полета, че е имало закъснение от
3 часа поради причини за които отговаря.Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 8174/2020г. на
СРС съгасно което по заявление вх. № 3010734/14.02.2020г. е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено АД”Д.Л.”
вписано в търговския регистър на Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
******** да заплати на П.И.М., ЕГН **********
сумата от 488,96лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 14.02.2020г., до изплащането й,
представляващи обезщетение по чл. 7, рпр.1, буква „а“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 за отменен полет, както и разноски от 325лв., за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 18.05.2020г. и възражение е подадено на
29.05.2020г., исковата молба за установяване на съществуване на вземанията по
заповедта е подадена на 16.06.2020г. В заявлението е посочена банкова сметка ***, по която да се
плати , която е в лева и е ********, номер на сметка е посочен в
заповедта.
По делото са приети билет, резервация, бордна карта,
извлечения от кореспонденция по електронна поща, съгласно окито ищцата е
закупила билет за полет , осъществяван от ответника на 07.11.2019г. от София
през Франкфурт за Будапеща , по писмо от
04.02.2020г. на ищцата е отговорено , че полета
за 07.11.2020г. от София до Будапеща е отменен поради стачни действия,
което освобождава превозвача от
отговорност съгласно чл. 5, ал. 3 от Регламент 261/2004г. на ЕС.
Прието е неоспорено от страните платежно нареждане от
13.07.2020г. , съгласно който ответникът е наредил валутен превод за 250 евро
по левова сметка на Адвокатско съдружие „М. и И.” като сметка е заверена със сумата
от 487,25лв. , № на сметка е посочена
като ********бенефициент
е посочен П.М. с банкова сметка ***.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 7, т.
1 буква „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда
и отмяна или голямо закъснение на полети.
При така
предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е въздушен превозвач
от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник,
който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по
смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от
валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че си е
изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е
възнаграждението за същия, че превозът е отменен съответно е осъществен със
закъснение повече от три часа , тоест закъснението се приравнява на отмяна на
полета, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент №
261/2004, че полетът е била под 1 500км., поради което и размер на
обезщетението е 250 евро.
Съдът приема
за установени по делото обстоятелствата
по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004- че ответникът е въздушен превозвач от
Общността, че ищецът е пътник, заминаващи от летище, в държава-член на
Общността, поради което и съдът приема, че разпоредбите на Регламент 261/2004
са приложими. Съдът приема за установено по делото, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници,
като ответникът е поел задължение към ищеца да
го превози със самолетен полет на
07.11.2019г. от София през Франкфурт за Будапеща, ищецът е заплатил
възнаграждение за същото и се е явил навреме на летището, разстояние е под
1500км, но полетът е закъснял с повече от 3 часа. Във въззивното производство не
са въведени оплаквания срещу тези изводи на районния съд, при обосноваването им
районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по
чл. 269 от ГПК съдът приема за установени същите по делото.
При така установеното съдът приема за установено
валидно възникнало вземане на ищеца към ответника по чл. 7, т.1, буква „а” от
Регламент 262/2004 за заплащане на обезщетение от 250 евро. Закъснението на полет с 3 часа или с повече (достигнали своя
краен пункт с 3 часа или повече след определения от превозвача час на
пристигане по разписание), обаче, се приравнява на отменен полет съгласно
Решение на Съда на европейските общности от 23.10.2012г. по преюдициални
запитвания по съединени дела С-581/2010 и С-629/2010 , което е задължително
за настоящия състав съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК.
По делото е установено, че на 13.07.2020г. от
ответника на ищеца е платено по банков път по
банкова сметка *** така по банкова сметка ***,26лв. за обезщетение за
отменения процесен полет, левовата равностойност на 250 евро по фиксинга на БНБ
е 488,96лв.
Спорен въпрос по делото е дали с плащането от
13.07.2020г. ответникът изцяло е погасил задължението си към ищеца за
процесните суми.
Възникването на валутни задължения и присъждането им в чуждестранна валута, в която са възникнали е
допустимо, когато същото е на основание на нормативен акт. Няма пречка да се претендира и
присъжда сума във валута и в хипотезите, когато договорът
бъде признат за нищожен, бъде унищожен или развален и се дължи връщане на
даденото във валута, с оглед разпоредбите на чл. 34 и чл. 88, ал. 1 ЗЗД. /В този смисъл ТР № 2/1997г. на ОСГТК на ВКС/. С отмяната на чл. 10, ал.1 от ЗЗД считано от
01.01.2000г. отпадна забраната за
уговаряне в договорите на задължения в чуждестранна валута и претендирането им
в тази валута. Дори да е отправена претнеция в лвова
равностойност в тоз случай съдът служебно присъжда сумата във валута. Това не
представлява промяна в предмета на делото защото дълговете за пари са дългове
за стойност. /В този смисъл ТР № 4/2014г
на ОСГТК на ВКС/.
В конкретния случай Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004г. урежда право на обезщетение в размер на 250
евро на пътник, чийто полет е отменен, поради което и допустимо е да се претендира и да се присъди
това обезщетение във валутата, в която е уредено от регламента, тоест в евро. Плащането
на суми от ответника на ищеца в случая е направено по банкова сметка ***али
платената сума погасява дължимите 250
евро. Задълженията за
чуждестранна валута са парични задължения.
Положението на българския лев на законно платежно средство в страната поставя чуждестранните валути в положението
на стока, която се купува и продава
единствено по отношение на него. Задълженията за чуждестранна валута са
задължения за стойност. Това е така, защото интересът на
кредитора е да получи стойността като цяло, независимо от вида и естеството на
паричните знаци, които могат да я съставляват. Релевантна в случая е
сумата в български лева съобразно курса за лева към евро към момента на падежа на задължението. Курс на БНБ е
фиксиран и е 1,95583лв. за 1 евро. Преведената от ответника на ищеца сума от 487,25лв. е с
1,71лв. по-малка от левовата равностойност по фиксинга на БНБ за дължимата сума от 250 евро. С валутния превод от
13.07.2020г. на 250 евро но по банкова сметка ***рации / сделки - продал е на банката 250 евро и е наредил на
банката да плати получената сума от така извършената сделка по банкова сметка ***. Така получената
сума по сделката между въззивника и банката е била 487,25лв. и тази сума е наредена
по сметка на ищеца и платена на ищеца. Не
се твърди и не се установява
ищецът да е могъл да си купи с тази сума от 487,25лв. сумата от 250 евро, тази
сума е по-ниска и от левовата
равностойност на 250 евро по фиксинга на БНБ за евро. По фиксинга на БНБ със
сумата от 487,25лв. може да се купят 249,13 евро., тоест с 0,87 евро по-малко
от посочената в чл. 7, ал.1, буква „а” от Регламент 261/2004 сума. Стойността на 0,87 евро по курс на БНБ е
1,71лв. и плащане за тази сума не е установено ищецът да е получил от ответника
за обезщетения за отменения процесен полет. При така възприето
не може да се обоснове извод, че въззивникът е погасил изцяло
задължението си към ищеца за процесното обезщетение включително и за сумата от
0,87 евро с левова равностойнст по фиксинга на БНБ от 1,71лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се оставят разноските
по делото и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
300лв. разноски за възнаграждение за адвокат в производство пред СГС. Приетата
по делото фактура носи подпис за въззиваемия и за ангажирания адвокат и
установяват валидно възникнало задължение за плащане на възнаграждение за
адвокат от 300лв. Приетата разписка носи подпис за адвоката, сочеща че е получил
сумата от 300лв. като възнаграждение по делото
и съдът приема за установено по делото, че тези разноски са направени от
въззиваемия, а доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 04.11.2020г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК
с Определение от 19.01.2021г. по
гр.д. № 24727 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 35-ти състав в обжалваната част с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 7, т. 1 буква „а” от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че АД”Д.Л.” вписано в търговския регистър
на Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
******** с адрес: гр. София, ул. ********Софарма ********дължи на П.И.М., ЕГН ********** с адрес: ***
заплащане на сумата от 1,71лв. като
левова равностойност на 0,87 евро по
фиксинга на БНБ, ведно със законната лихва от 14.02.2020г. до изплащането й,
представляващи неплатена част от обезщетение за отменен полет София-Франкфурт
планиран за 07.11.2019г.; за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
817482020г. на СРС, като АД”Д.Л.”
вписано в търговския регистър на Кьолн, Германия под № ******, извършващо дейност в България чрез
търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК
******** е осъдено да заплати на П.И.М.,
ЕГН ********** съдебни разноски по исково и по заповедно дело от общо 50лв.
ОСЪЖДА АД”Д.Л.” вписано в търговския регистър на Кьолн, Германия под № ******, извършващо
дейност в България чрез търговското си представителство ”Д.Л.”, ЕИК ******** с адрес: гр. София, ул. ********Софарма ********да
заплати на П.И.М., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК сумата от 300лв. /триста
лева / представляващи съдебни разноски по дело пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.