Р Е Ш Е Н И Е
№ 260181
гр. Пловдив, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Диана
Плачкова разгледа докладваното от съдията търг. дело № 358
по описа на съда за 2020 година, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата В.Н.З., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. С.Т., със съдебен адрес *** моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.06.2020г., до
окончателното й изплащане; сумата от 12356,54 лв., представляваща обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху сумата от 40 000 лв., за
периода 27.05.2017г. – 11.06.2020г.; обезщетение за имуществени вреди в размер
на 982,40 лв., по описани в исковата молба фактури за извършени разходи, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане; сумата от 303,48 лв., обезщетение за забава в размер на законната
лихва, върху главницата от 982,40 лв., за периода 27.05.2017г. – 11.06.2020г. Претендира разноски за настоящото производство.
Ищцата твърди, че на 27.05.2017г. е
пострадала при ПТП, настъпило в землището на с. **, област **, на път II - 56
км 90+800 км, с участници товарен автомобил - влекач марка „Мерцедес 1884 ЛС Актрос“, с ДК№ ** с полуремарке
марка „Шмитц Каргобул СЦБ
СЗТ“, с ДК№ **, управляван от В.О.А.,
лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ **, управляван от Г.А.А., и лек автомобил „Ауди 80“ с ДК№ **, управляван от И.Г.А.,
в който автомобил е пътувала ищцата.
Твърди, че причина за процесното ПТП е, че водачът на товарния автомобил
В.А. е управлявал композицията по начин и в момент в който не са били
безопасни, вследствие което настъпват удар 1- в задната лява част на
полуремаркето, прикачено към товарния автомобил, и лявата част на л.а. „Опел
Астра“ и удар 2 – настъпил в предната част на л.а. „Опел Астра“ с предната част
на л.а. „Ауди 80“.
Ищцата твърди, че при инцидента е получила
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на две дланни
кости на дясната длан и скъсване на сухожилието на третия пръст, довело до
трайно затруднение на движението на горен десен крайник за срок от около 1.5
месеца при правилно протичане на оздравителния процес; натъртвания по цялото
тяло; напукано ребро от лявата й страна. Твърди, че е престояла непосредствено
след ПТП-то 5 дни в КОТ; извършена й е операция за поставяне на пирон и
пластина на дясната ръка- счупване на метакарпална
кост; след няколко месеца - през месец октомври 2017г., й е извършена втора
операция - за премахване на пластината от дланта, за която операция В. има нов
престой от 4 дни в болницата.
Ищцата
твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни и постоянни
болки, страдания, затруднения да се обслужва сама и необходимост от чужда помощ
за всяка ежедневна дейност, наличие на ниско ниво на концентрация; изживяла е и
емоционални и психически сътресения, изразяващи се в безпокойство, притеснение,
тревожност и намалено самочувствие; настъпила е цялостна промяна и в
психическото й състояние.
Твърди,
че за процесното ПТП е образувано наказателно производство – НОХД № 4059/ 2016г.
по описа на **, като водачът на товарния автомобил В.А. е признат за виновен и
му е наложено наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година,
изпълнението на което е отложено за срок от три години.
Твърди,
че към момента на процесното ПТП с ответното дружество за товарния автомобил и
прикаченото към него ремарке е имало валидно сключени застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, обективирани в застрахователна полица Серия Go
№ 55421348, с валидност от 25.03.2017г. до 24.03.2018г., съответно
застрахователна полица Серия Go № 52790370, с валидност от 24.10.2016г. до
23.10.2017г.
Твърди,
че е поискала на 14.11.2019г. от ответното дружество да й заплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, като застрахователното дружество е
определило обезщетение в размер на 10 000 лв.
Ищцата
счита, че общият справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде в размер на 40 000 лв.
Твърди,
че е претърпяла и имуществени вреди в общ размер от 982,40 лв., от които 17.40
лв. по фактура **********/12.10.2017г. - потребителска такса за престой в УМБАЛ
”**” ЕАД - **; 29.00 лв. по фактура **********/01.06.2017г. - потребителска
такса за престой в УМБАЛ ”**” ЕАД - **; 36.00 лв. по фактура
**********/28.05.2017г. - за Киршнерова игла от УМБАЛ
"**” ЕАД - **; 900.00 лв. по фактура **********/28.05.2017г. - тубуларни плаки - нужни за извършената операция на ръката -
от УМБАЛ "**” ЕАД – **.
Твърди,
че ответното застрахователно дружество е отказало да й заплати претендираните
имуществени вреди, тъй като независимо, че ищцата е представила заверени копия
на описаните по– горе разходооправдателни документи,
същото е поискало същите да бъдат представени в оригинал.
Ответникът
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59,
чрез пълномощник адв. Б.С., със съдебен адрес ***, в срока за отговор по чл.
367 ГПК, е оспорил исковете изцяло по основание и размер, като моли съда да
отхвърли исковете изцяло, в условията на евентуалност частично. Претендира
разноски за производството.
Ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, като не
оспорва твърдението, че със застрахователното дружество са сключени
застрахователни полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния товарен автомобил и прикаченото към него ремарке, валидни към дата на
процесното ПТП.
Оспорва механизма на ПТП и
противоправното поведение от страна на водача на композицията, състояща се от
товарен автомобил – влекач с полуремарке.
Твърди, че е налице случайно деяние,
тъй като на платното за движение се е образувал аквапланинг.
Твърди, че образувалите се на процесния участък от пътя, в резултат на
дъждовното време и неравностите по пътя, локви и коловози са станали причина за
поднасяне на композицията и за причиняване на процесното ПТП. В условията на
евентуалност твърди, че същите представляват обективни предпоставки за
намаляване степента на вината на водача на процесния лек автомобил.
Прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, тъй като същата е била без поставен обезопасителен
колан по време на пътния инцидент.
Твърди, че е налице съпричиняване от
страна на участник № 2 за настъпване на произшествието и причинените вреди на
автомобила, в който е пътувала ищцата.
Оспорва твърдените от ищцата
неимуществени вреди. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като
завишен и несъответстващ на претърпените вреди.
Оспорва иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, по съображения, изложени относно
неоснователността на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
като отделно от това релевира възражение, че представените
копия на фактури и касови бележки са нечетливи.
Оспорва иска за заплащане на лихви от
датата на настъпване на застрахователното събитие като неоснователни.
Излага аргументи, че лихва върху
останалата неуважена от застрахователя претенция в размер на 30000 лв. може да
се претендира от 10.04.2020г., тъй като застрахователят се е произнесъл по
искането на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като е
определил такова в размер на 10000 лв. и сумата е преведена на ищцата на 09.04.2020г.
Оспорва претенцията за заплащане на лихви върху претендираните имуществени
вреди от датата на деликта, по съображения, че застрахователят не е изпаднал в
забава по отношение на тях, а е налице забава на кредитора, тъй като в
тримесечният срок за произнасяне ищцата не е представила изисканите от
ответника разходооправдателни документи.
В
срока по чл.372 ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, с която оспорва
направените от ответника с отговора на исковата молба възражение относно
механизма на ПТП и липсата на противоправно поведение на водача В.А.,
възражение за съпричиняване от ищцата и възражение за съпричиняване от участник
№ 2 за настъпване на произшествието и причинените вреди. Оспорва твърдението,
че представените фактури и касови бележки са нечетливи. Оспорва възражението на ответника, че лихви не се дължат
от датата на застрахователното събитие.
В
срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с
който се подържат направените с отговора на исковата молба възражения
По същество ищцата чрез своя
пълномощник адв. Т. пледира за уважаване на исковете.
По същество ответникът чрез своя
пълномощник адв. С. моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Представя писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на иска.
По делото е приложено НОХД № 4059/ 2019г.
по описа на **, от което се установява,
че с Определение № 729/ 29.08.2019г. е одобрено споразумение, по силата на
което В.О.А. се признава, че е извършил виновно престъпление за
това, че на 27.05.2017г., при управление на товарен автомобил - влекач марка „Мерцедес
1884 ЛС Актрос“, с ДК№ ** с полуремарке марка „Шмитц Каргобул СЦБ СЗТ“, с ДК№ **, в землището на с. **, област **, на път II - 56 км 90+800
км, е нарушил правилата за движение, като
е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на В.Н.З., изразяваща се в счупване на две дланни кости на дясната длан и скъсване на сухожилието на
третия пръст, довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник
за повече от 30 дни- за около 1.5 месеца.
Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение,
имащо характер на присъда, постановена по наказателното дело, на основание
чл.300 от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на
процесното ПТП, противоправността на деянието,
извършено от В.О.А. и вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие и за установяване на вида и характера на
претърпените от ищцата телесни повреди и причинно- следствената връзка между
процесното ПТП и съответните травматични увреждания по делото е допусната и
изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена
от в.л. С.М. и от в.л. ** М.Б..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на
събраните по делото доказателства.
Допусната и изслушана е повторна съдебно автотехническа експертиза, изготвена от в.л. В.С., което
заключение съдът кредитира изцяло, тъй като същото е обосновано и не
противоречи на събраните по делото доказателства. Налице е съвпадане на
изводите на вещите лица по първоначалната и повторната САТЕ. Отговорите, дадени
от вещите лица ** М. и ** С. на поставените въпроси, са аналогични и по
съдържание съвпадат напълно.
От заключението в неговата автотехническа част се
установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача
на товарния автомобил „Мерцедес Актрос“ с прикачено
към него полуремарке, който не е съобразил скоростта на управляваната от него
композиция със състоянието на пътната настилка, при което полуремаркето е
загубило напречна устойчивост, поднесло е и е навлязло в платното за насрещно
движение, в резултат на което е настъпил първият удар между товарния автомобил
и лек автомобил „Опел Астра“, след което е последвал втория удар между л.а.
„Опел Астра“ и л.а. „Ауди 80“. Установява се, че ищцата е пътувала като пътник
на предна дясна седалка на л.а. „Ауди 80“ и по време на настъпване на
процесното ПТП е била с предпазен колан.
От заключението в неговата медицинска част се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП на ищцата са причинени следните
травматични увреждания: счупване на 10-то ребро вляво, контузия на гръден кош,
счупване на ІІІ- ІV дланови кости на дясна ръка,
скъсване на сухожиелието на трети пръст на дясна
ръка. Травмите на дясната ръка на ищцата са получени при подпиране на ръката
върху предното табло, прие което при удара от получения ударен импулс, ръката е
травмирана. Счупването на 10-то ребро вляво и контузията на гръден кош са
получени най- вероятно от притискането с колана, който преминава пред предната
част на тялото и контактува с тези области. Липсват травми в областта на
главата, които са често срещани при челен удар с установените в настоящия
случай скорости на двете МПС-та, ако пътник на предна дясна седалка е без
предпазен колан, тъй като в тази хипотеза главата най- вероятно би достигнала
предното стъкло и би го счупила. Непосредствено след инцидента ищцата е
изпитвала от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им
изчезване след неговото приключване. При правилно протичане на оздравителния
период същият е траел около 3-4 месеца. При повторното постъпване на ищцата в
болница има данни за възпаление на мястото на старата оперативна интервенция и
изваждане на иглата. След проведената втора оперативна интервенция на ищцата е
било препоръчано да не натоварва крайника за период от 20 дни, след което да го
раздвижва още 20-30 дни. Според вещото лице възстановителния период е следвало
да приключи около 20-30 дни след последната извършена оперативна интервенция и
тъй като няма медицинска документация, показваща влошаване на здравословното
състояние на ищцата, което да е свързано с получените от процесното ПТП
травматични увреждания, възстановителният процес би следвало да е приключил
напълно през месец ноември или декември 2017г.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, станало
на 27.05.20217г. на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване
на 10-то ребро вляво, контузия на гръден кош, счупване на ІІІ- ІV дланови кости на дясна ръка, скъсване на сухожиелието на трети пръст на дясна ръка.
По делото са изслушани показанията на свидетелите Н.Л./без
родство със страните/, С.К./без родство със страните/ и И.А. /във фактическо
съжителство с ищцата/ относно техните преки впечатления за състоянието на
ищцата след катастрофата и по време на оздравителния процес, необходимостта от
грижи, които близките на ищцата са полагали за нея, емоционално- психическо
състояние на ищцата след ПТП и негативните отражения върху психиката на ищцата.
От показанията на свидетелите Л.и К.се установява, че
ищцата е имала нужда от помощ, тъй като около месец не е могла да се обслужва
сама. Установява се, че е изживяла психически стрес, била се променила след
пътния инцидент, станала затворена, притеснителна, страхувала се да се вози в
автомобил и отказвала тя сама да шофира.
От показанията на св. А. се установява, че
непосредствено след катастрофата ищцата изпитвала силни болки по цялото тяло,
след изписването й от болницата ръката й била неподвижна и майката и сестрата
на свидетеля се е налагало да помагат на ищцата за обслужването й и ежедневни
дейности, включително за ходене до тоалетна и поддържане на лична хигиена.
Установява се, че след инцидента ищцата се е променила, станала е по-
затворена, изпитва страх да пътува с автомобил.
При това положение, с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено, че е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и
вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на
извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността
на извършеното деяние са безспорно установени по силата на одобреното от
наказателния съд споразумение, имащо характер на присъда, която е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Безспорно установени са и получените от ищцата
травматични увреждания, които са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.
С доклада по делото е признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на процесното ПТП с
ответното дружество за товарния автомобил и прикаченото към него ремарке е
имало валидно сключени застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
обективирани в застрахователна полица Серия Go № 55421348, с валидност от
25.03.2017г. до 24.03.2018г., съответно застрахователна полица Серия Go №
52790370, с валидност от 24.10.2016г. до 23.10.2017г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В настоящия случай
наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната
легитимация на ответното дружество и задължението му за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Предявените
искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за имуществени и неимуществени вреди против
застрахователя са доказани по основание поради наличието на основните елементи
от състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и
противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищцата е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й имуществени
вреди, представляващи направени разходи от ищцата за нейното лечение, и неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания вследствие на
получените травматични увреждания.
Искът за обезщетение за причинени имуществени вреди
следва да се уважи изцяло, като неговият размер се установява от приложените по
делото писмени доказателства – фактури и касови бонове /л.78- л.82/.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалата неимуществени
вреди съдът съобрази следното:
Ищцата е претърпяла следните травматични увреди: счупване
на 10-то ребро вляво, контузия на гръден кош, счупване на ІІІ- ІV дланови кости на дясна ръка, скъсване на сухожиелието на трети пръст на дясна ръка.
Травматичното увреждане на ръката е довело до трайно
затрудняване движението на крайника в продължение на около месец – месец и половина след първата оперативна интервенция,
когато ищцата е имала нужда от чужда помощ за ежедневните си дейности и
обслужване и за около 20 дни след втората операция.
Ищцата е изпитвала физически болки, които са били най-
силни непосредствено след инцидента, които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване. Не се
установи от събраните по делото доказателства оздравителният процес да е
протекъл с усложнения и с извън обичайното за този вид травма продължителност.
Действително има данни за възпаление на мястото на първата оперативна
интервенция, но не се установява възпалението да е довело до някакви по-
значителни усложнения и да е забавило пълното възстановяване на ищцата. След
втората оперативна интервенция възстановителният период е приключил в рамките
на месец. По делото не се установи, доколкото не са представени писмени
доказателства за това - медицинска документация, че е имало влошаване на
здравословното състояние на ищцата, което да е свързано с получените от
процесното ПТП травматични увреждания.
Останалите травматични увреждания – счупване на ребро
и контузия на гръден кош са довели до болки и страдания, които са отшумели в
рамките на възстановителния период. Счупването на реброто е довело до
разстройство на здравето извън случаите на тежка и седна телесна повреда,
докато травмата на гръдния кош е довела до болки и страдания без разстройство
на здравето.
Безспорно
ищцата е преживяла и негативни емоции – стрес, нервно напрежение и
безпокойство, в резултат на претърпения пътен инцидент, които съдът отчита при
определяне на обезщетението.
С оглед на гореизложеното, установената съдебна
практика и принципите на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира,
че исковата претенция за обезщетение от причинените травматични увреди: счупване
на 10-то ребро вляво, контузия на гръден кош, счупване на ІІІ- ІV дланови кости на дясна ръка, скъсване на сухожилието на
трети пръст на дясна ръка, както и преживени негативни емоции - стрес и
безпокойство, е доказана, а предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 20000
лв. Посочената сума, според съда, справедливо възмездява ищцата за претърпените
в следствие процесното ПТП физически болки в обичаен размер и характер.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда
обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на настъпването им
и обстоятелствата, при които са извършени, вредоносния резултат. С посочените
размери, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за
репарация на търпените от увредения неимуществени вреди.
При
определяне размера, който ще се присъди на ищцата, следва да се разгледа и
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че ищцата е пътувала без предпазен колан.
Възражението
е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че
ищцата е пътувала с предпазен колан и е била с такъв по време на инцидента.
Недоказано остана и възражението на ответника, че е налице съпричиняване от
страна на водача на л.а. „Опел Астра“ за настъпване на произшествието и
причинените вреди на автомобила, в който е пътувала ищцата.
При
определяне на обезщетението, което следва да се присъди на ищцата следва да се
отчете обстоятелството, че ответното дружество е изплатило на ищцата
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000 лв., което
обстоятелство е безспорно между страните, както и се установява от събраните
писмени доказателства /л.41/.
Предвид на изложеното искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10 000
лв., като до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска за
присъждане на обезщетение за забава и законна лихва.
Ищцата претендира обезщетение за забава в размер на 12
356, 54 лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата от 40 000 лв.
/пълно претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди, в което се
включва изплатеното от ответното дружество извънсъдебно обезщетение в размер на
10 000 лв./, за периода 27.05.2017г. – 11.06.2020г., и обезщетение за забава в
размер на 303,48 лв., изчислено в размер на законната лихва върху сумата от 982, 40 лв. Претендира и законна лихва върху
присъдените главници от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният
момент на забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увредените
лица или от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищцата писмени доказателства – застрахователна претенция, вх. № 796/ 14.11.2019г.
по описа на ответното дружество /л.22-л.23/, се установява, че ответното
дружество е уведомено на 14.11.2019г., когато и е предявена пред него
претенцията.
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ е специална спрямо
разпоредбите на ЗЗД и не се прилагат общите правила на деликта, с оглед на
което е неоснователно искането на ищцата за присъждане на лихва за забава от
датата на деликта.
С оглед на горното претенциите на ищцата за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение ще бъде уважена считано от 14.11.2019г. Исковата молба е подадена
на 11.06.2020г. Доколкото ищцата претендира и законна лихва върху присъдената
главница, считано от датата на завеждане на исковата молба, то обезщетението за
забава за периода преди това следва да бъде уважен до дата 10.06.2020г.
Така по отношение на обезщетението за забава върху
сумата от 982, 40 лв. , същото ще бъде уважено за периода 14.11.2019г. –
10.06.2020 г., за сумата от 53,31 лв., като до пълния претендиран размер от
303.48 лв. и за периода 27.05.2017г. – 13.11.2019г. и за 11.06.2020г. следва да
бъде отхвърлен предявеният иск.
По отношение на обезщетението за забава върху
главницата за неимуществени вреди следва да бъде взето предвид, че от ответното
дружеството извънсъдебно определеното обезщетение за неимуществени вреди е
изплатено на 09.04.2020г., следователно по отношение на тази сума искането е
основателно за периода 14.11.2019г. - 08.04.2020г., за сумата от 408.33 лв.
Върху присъденото от съда обезщетение в размер на 10 000 лв. обезщетението за
забава е основателно за периода 14.11.2019г. – 10.06.2020г., за сумата от
583,33 лв. От изложеното следва, че искът ще бъде уважен за сумата от 991.66
лв., за периода 14.11.2019г. – 10.06.2020г., като до пълния претендиран размер
от 12 356,54 лв. и за периода 27.05.2017г. – 13.11.2019г. и за 11.06.2020г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателна е претенция за присъждане на законна лихва
върху главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане.
В частта по разноските.
Ищцата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай,
с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 и т.4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на следните суми: 1430 лв. /за иска за неимуществени вреди/, 300 лв.
/за иска за имуществени вреди/, 900,69 лв. /за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 40 000 лв./ и 300 лв. /за иска
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 982,40
лв./.
Съобразно
уважената част от исковете, на процесуалния представител на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 897,96 лв. общо, формирана от сбора на следните суми:
471,90 лв. /0,33 х 1430 лв./, 72,06 лв. /0,08 х 900,69 лв./, 300 лв. /в пълен
размер за иска за имуществени вреди/ и 54 лв. /0,18 х 300 лв./. Адвокатско
възнаграждение ще бъде присъдено на адв. С.Т., за когото е представен договор
за правна защита и съдействие /л.21/, от който договор се установява, че е
договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в общ размер на 4452 лв.,
съгласно представен списък за разноските по чл.80 ГПК /л.237/. Представени са
доказателства по делото за извършени такива, включително за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждние /л.238 – л.243/.
Съобразно на отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде осъдена да
заплати разноски на ответника в общ размер на 3205 лв.
Ищцата е освободена от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 550 лева – държавна такса съобразно уважената част от
исковата претенция; 112 лева – възнаграждение
на вещи лица по КСМАТЕ, допуснато по искане на ищцата и платени от бюджета на
съда /400 лв. общо за вещи лица по КСМАТЕ/, изчислено съответно на уважената
част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, да заплати на В.Н.З.,
ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
на ПТП, осъществило се на 27.05.2017г. в землището на с. **, област **, на път II -
56 км 90+800 км, причинено от В.О.А., при управление на товарен автомобил – влекач марка „Мерцедес 1884
ЛС Актрос“, с ДК№ ** с полуремарке
марка „Шмитц Каргобул СЦБ
СЗТ“, с ДК№ **, в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване
на исковата молба - 11.06.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, да заплати на В.Н.З.,
ЕГН **********,***, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, осъществило се на 27.05.2017г. в землището на с. **, област **, на път II -
56 км 90+800 км, причинено от В.О.А., при управление на товарен автомобил- влекач марка „Мерцедес 1884
ЛС Актрос“, с ДК№ ** с полуремарке
марка „Шмитц Каргобул СЦБ
СЗТ“, с ДК№ **, в размер на 982.40 лв. /деветстотин осемдесет и два
лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2020г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, да заплати на В.Н.З., ЕГН **********,***,
сумата 991,66 лв. /деветстотин
деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение
за забава в размер на законна лихва върху сумата от 20 000 лв., за периода
14.11.2019г. – 10.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 12356,54 лв. и за периода 27.05.2017г. –
13.11.2019г. и за 11.06.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, да заплати на В.Н.З.,
ЕГН **********,***, сумата 53,31 лв. /петдесет
и три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в
размер на законна лихва върху сумата от 982,40 лв., за периода 14.11.2019г. –
10.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 303,48 лв. и за периода 27.05.2017г. – 13.11.2019г. и за 11.06.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от иска, държавна такса в размер на 550 /петстотин
и петдесет/ лева и възнаграждение за вещи
лица по допусната КСМАТЕ в общ размер на 112
лв. /сто и дванадесет лева/ за производството по търг. дело № 358/ 2020г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, да заплати на адв. С.С.Т. ***, със служебен адрес **, адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр.
чл.36 ЗАдв в размер
на 897,96 лв. /осемстотин деветдесет и
седем лева и деветдесет и шест стотинки/ за производството по търг. дело № 358/
2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА В.Н.З., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, разноски в общ размер от 3205
лв. /три хиляди двеста и пет лева/ за производството по търг. дело № 358/
2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъда изплатени от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД на ищцата по банкова
сметка: ***, „**“ АД, с титуляр В.Н.З..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: