Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2019 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и
четвърти състав
в открито
заседание, проведено на двадесет и втори април 2019 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Веселка Крумова
и прокурора Иванов
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №246
по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
е образувано по искова
молба от С.Я.М., ЕГН ********** *** срещу Технически университет Варна,
представляван от ректора, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и претенция за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на непозволеното увреждане (04.11.2016 г.), до
окончателното и изплащане, причинени от Заповед № 637/04.11.2016 г. на Ректора
на ТУ – Варна, която е отменена по съответния ред.
В исковата молба се сочи, че
претендираните вреди са причинени от Заповед № 637/04.11.2016 г. на Ректора на
ТУ – Варна, която е отменена с решение на Административен съд Варна, потвърдено
с решение на ВАС. Навеждат се твърдения, че в резултат на незаконосъобразната
заповед и безизходното положение, в което е бил поставен /проведена
докторантура, без възможност за защита на докторски труд/, се е отразило
негативно на емоционалната му сфера. Ежедневните притеснения са довели до
натрупване на голямо нервно напрежение, причинило проблеми със съня, разстройство
на ежедневната му работа и здравословни проблеми, като есенциална /първична/
хипертония, сърдечна аритмия, тревожно разстройство, които продължават и до
момента. Твърди се и влошаване на семейните отношения на ищеца, както и до проблеми
при изпълняването пълноценно служебните му задължения, това и до проблеми на
работното място.
В съдебно заседание ищеца, се представлява от пълномощника си, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания. Моли съда да осъди ТУ - Варна да заплати
претендираните от доверителя му суми за неимуществени вреди, както и сторените
по делото разноски.
Ответната страна – ТУ - Варна, чрез процесуален
представител, оспорва иска и моли същия да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Представителя на прокуратурата
изразява становище за основателност на иска по основание и размер.
Съдът след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание решение на МС №
375/11.05.2012 г., Технически университет — Варна е обявил в ДВ бр.
75/02.10.2012 г., стр. 86, конкурс за заемане на място на редовен докторант по
научна специалност с шифър 02.01.03. „машинознание и машинни елементи“.
Със заявление от 27.11.2012 г. ищеца
М. е заявил желанието си да бъде допуснат до конкурс за докторантура в редовна
форма на обучение по научна специалност с шифър 02.01.03. и наименование
„машинознание и машинни елементи”. След успешно положени изпити, с решение от
22.04.2013 г. на /Факултативния съвет /ФС/ към Машинно-технологичен факултет
/МТФ/ на Технически университет — Варна М. бил записан за обучение в редовна
докторантура в катедра „транспортна техника и технологии” /ТТТ/ по научна
специалност „машинознание и машинни елементи” с шифър 02.01.03 и със срок на
обучение 3 години, считано от 01.04.2013 г. Със заповед № 191/29.04.2013 г. на
ректора на ТУ - Варна М. бил зачислен в редовна докторантура по научна специалност
с шифър 02.01.03. „машинознание и машинни елементи” към катедра „ТТТ” на МТФ
при ТУ — Варна, с тема на дисертационния труд „Кинематичен и геометричен синтез
на планетни скоростни кутии”, със срок на обучение от 01.04.2013 г. до
01.04.2016 г.
След приети, от факултетния
съвет, ежегодни отчети, с решение от 11.
04. 2016 г. на ФС на МТФ на ТУ — Варна е приет отчета на ищеца за третата
година на обучението му, работата му е оценена положително и М. е бил отчислен
от докторантура с право на защита на дисертационен труд на основание чл. 32,
ал. 1 от ППОДОНС на ТУ - Варна. За добре свършена работа и предсрочно предаване
на завършен дисертационен труд М. дори бил награден съгласно ППОДОНС на ТУ -
Варна.
На основание последното решение
на ФС Ректорът на ТУ — Варна е издал Заповед № 246/20.04.2016 г., с която М. е
бил отчислен от докторантура с право на защита на дисертационен труд.
След отчисляването с право на
защита на дисертационен труд на поредица събрания на ФС на МТФ на ТУ - Варна от
11.04.2016 г., 09.05.2016 г. и 11.07.2016 г., не са взети решения за определяне
състав на научно жури, пред което ищеца М. да защити дисертационния си труд и е
отказано да бъде насрочена дата на защитата. В съдържанието на тези решения се
съдържат признания на членове на ФС на МТФ на ТУ — Варна, че университета
изпада в ситуация „параграф 22”, доколкото е обучавал всички докторанти, приети
за обучение по обявения прием с ДВ бр. 75/02.10.2012 г., стр. 86, по научни специалности/докторски
програми, чиято акредитация е изтекла след провеждането на конкурса, но в срока
на обучение на докторантите.
Ректорът на ТУ е издал Заповед №
637/04.11.2016 г., с която отменя предходната си Заповед № 246/20.04.2016 г.
М. е обжалвал Заповед
№637/04.11.2016 г. пред Варненския административен съд. С Решение от 27.06.2017
г. по административно дело № 3149 по описа за 2016 година, съдът е отменил
Заповед № 637/04.11.2016 г. на Ректора на Технически университет - Варна, с
която е отменена Заповед № 246/20.04.2016 г., на Ректора на Технически
университет – Варна.
Касационната жалба на Ректора на
ТУ-Варна против решението е била разгледана в рамките на адм. дело №10766/2017 г. по описа на Върховен
административен съд на РБ, Седмо отделение, като с Решение № 8013/14.06.2018 г.
съдът е оставил в сила решението на Административен съд-Варна. Решението е
окончателно, като от тази дата се счита, че решението и Административен
съд-Варна е влязло в сила.
В хода на съдебното следствие
беше допусната Съдебно психиатрична експертиза, която да установи дали
описаните факти, действително са се отразили върху здравословното състояние на М.
и то по начина твърдян в исковата молба. Бяха разпитани двама свидетели. Бяха
приобщени и писмени доказателства, както и адм.д. № 3149/2016 г. по описа на
Административен съд Варна.
Горната фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно установена по делото. Изложените факти не се оспорват
и от страните по спора.
Въз основа на така изложените
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно член 1, ал.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Субект
на отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразна дейност на държавни
органи и длъжностни лица, според Конституцията е държавата. Конституционната
разпоредба има общ характер и се отнася до всички сфери на функциониране на
публичната власт на държавата. Държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, настъпили в резултат от увреждането с незаконен акт или
действие на нейни органи или длъжностни лица, тъй като те са действали не от
свое име, а от името и за сметка на държавата при осъществяване на държавни
дейности и функции.
В конкретния случай, за да
приеме, че иска е подаден срещу надлежен ответник, съдът прецени, че според §1,
т.1 от ДР на АПК, административен орган е този, който принадлежи към системата
на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон.
Според чл. 19 от Законът за
висшето образование (ЗВО), висшите учебни заведения са самостоятелни юридически
лица, които разполагат с академична автономия. По силата на чл. 32, ал. 1, т. 4
ЗВО ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането,
отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Според чл.
38 от ЗВО, актовете на органите за управление на университета могат да се
обжалват пред съда по реда на АПК. Т.е. по силата на закона ответникът ТУ -
Варна е овластен с административни правомощия, респективно разкрива всички
белези на административен орган. Следователно ищецът претендира обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт издаден от
административен орган.
За да възникне обаче право на
искане за обезщетение, е необходимо кумулативно наличие на четири предпоставки:
1/ настъпила вреда /имуществена
или морална/;
2/ незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата;
3/ вредата да е настъпила от
незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органи или длъжностно лице
при или по повод изпълнение на административната дейност и
4/ да е налице
причинно-следствена връзка между двете.
Съдът приема за безспорно
установено, че по отношение на ищеца М. е бил издаден индивидуален
административен акт Заповед № 637/04.11.2016 г. на Ректора на ТУ- Варна, с
която е отменил Заповед
№ 637/04.11.2016 г. на Ректора на ТУ- Варна, за допускането му до защита на докторантура. Заповед № 637/04.11.2016 г. на Ректора на ТУ-
Варна е била обявена за незаконосъобразна от съда.
Поради тази причина съдът намира,
че искът е предявен от надлежна страна и срещу надлежен ответник.
Разгледан по същество същият се
явява частично основателен.
Съдът намира, че изцяло в тежест
на ищеца е да докаже възникналите от незаконосъобразния административен акт
вреди, които са му причинени.
За основателна и доказана съдът намира претенцията
на ищеца за причинени му от незаконосъобразния административен акт
неимуществени вреди изразяващи се в безпокойство, притеснение и нервно
напрежение. От една страна съдът намира за житейски оправдано ищеца да изпита,
безпокойство, страх и нервно напрежение, при положение, че осъзнава, че срещу
него е издаден един незаконосъобразен административен акт, който засяга негови
основни конституционни права. Правото на образование и правото на труд.
От друга страна, тези твърдения на ищеца се
потвърждават и от заключението на изготвената по делото СПЕ, което не беше
оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и кореспондиращо с
доказателствата приобщени в хода на производството. И в заключението и в
разпита му пред съда експерта потвърди, че диагностицираното от психиатър
Смесено тревожно разстройство и установеното към момента на освидетелстването Смесено
тревожно-депресивно разстройство могат да бъдат предизвикани от затрудненията и
преживяванията на ищеца свързани с отказа от окончателна защита на
докторантурата му. Периодът
е от издаването на заповед № 637/07.11.2016г. на Ректора на ТУ-Варна до
момента. Ищецът към
момента страда от чувство за изолираност, психически и емоционален дискомфорт и
симптоми отговарящи на на критериите за диагноза : Смесено тревожно-депресивно
разстройство код F41.2 по МКБ 10 ревизия. В резултат на описаните психични симптоми е било
променено качеството на живот на ищеца по отношение на психосоциалната сфера.
Преди да бъде изслушан в съдебно заседание, експерта присъства на разпитите на
свидетелите А Г и Я М., които
потвърдиха, че след, като е разбрал, че няма да бъде допуснат до защита,
поведението и отношението на М., спрямо околните и близките му се е променило
драстично.
Свидетеля Ганчев заяви, че познава М. от
студентските им години и, че през това време познава ищеца, като общителен,
позитивен и весел човек. След възникналите проблеми и невъзможността да завърши
докторантурата си, М. е станал затворен, негативен и обезверен. Тази негативна
промяна не се е повлияла дори от хубавите неща, които са се случили в живота на
ищеца, дори и от раждането на второто му дете. Напротив, поради невъзможността
да се концентрира върху текущите си задължения М. е сменил няколко работни
места.
Свидетеля Я М., който е баща на ищеца, също потвърди за
настъпилата промяна у сина си, вследствие на невъзможността да защити
докторската си степен. Св. М. заяви, че ищеца винаги е бил много спокоен, уравновесен,
уважителен към всички. Отнасял се с много грижи към семейството си, към
родителите си, към децата. Но след злополучната заповед за отмяна на заповедта за
отчисляване право на защита, М. станал съвършено друг, до степен, че свидетеля,
като баща не можел да го познае. Станал изключително раздразнителен и груб в
отношението към родителите си, към съпругата и децата си. Винаги в разговори
основната му тема била свързана със защитата му. Чувствал се недооценен и
„ограбен“, поради отнетата му възможност да защити тази докторантура. Според
показанията на свидетеля това негативно развитие на докторантурата на М. се е
отразила не само на него, но и на близките му – майка, баща, жена, деца. Той се
отчуждил и от приятелите си, почти престанал да се събира с тях. „Основна тема
за разговор беше този случай, който буквално му провали живота.“
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които
макар и близки на ищеца изложиха показанията си разумно и аргументирано, без
следа от тенденциозност. Съдът намира, че бащата на ищеца в най-голяма степен
може да прецени дали в поведението на сина му е настъпила някаква промяна и на
какво се дължи тя.
Предвид доказаността на претенцията за
неимуществени вреди на ищеца по основание, следва да се приложи принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД и да се определи подходящо парично обезщетение
за преживените от него безпокойство, страх и нервно напрежение. При
определянето на обезщетението за неимуществени вреди е необходимо съдът да
вземе предвид всички морални, психически и физически болки и страдания, които
са били понесени. Настоящия състав счита, че за обезщетяване на понесените от ищеца
С.М. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразния административен акт претендираната
сума от 5000 лв. е напълно справедлива. За да приеме този размер, съдът отчита
дългия период от време – 3 години, в който М. се е подготвял и е работил за да
получи правото да защити докторска степен. Както е възприето от решаващия съд
отменил процесната заповед на Ректора на ТУ- Варна, основанията, с които се
отказва защита са извън сферата на М.. Отказа е базиран на две основания.
Първо: програмата по която се е обучавал М. е с отпаднала акредитация. Второ:
от необходимите 60 часа хорариум, М. е провел 30. Нито акредитацията на
програмата, нито броя на часовете, в които може да преподава зависят от волята
на М.. И двете основания, въз основа на които се отказва право на защита са в
правомощията на ТУ – Варна. Тези изводи се потвърждават и от представените в
хода на настоящото производство Протокол №5/10.12.2018 г. от заседание на ФС на
МТФ при ТУ- Варна/л.11-12/ и доклад на декана на МТФ./л.13/. От посочените
доказателства е видно, че М. се е обучавал по неакредитирана научна програма,
за което отговорност трябва да се потърси от преките му научни ръководители.
Тоест, М. няма вина за причините довели до невъзможността да бъде допуснат до
защита. Пак въз основа на същите доказателства, съдът установи, че въпреки
съдебното решение, с което е отменена заповедта, въз основа на която се
претендира настоящото обезщетение, административния орган няма намерение да допусне
М. до защита на докторския му труд. Становището на административния орган не се
е променило, освен от постановеното съдебно решение и от становището на Зам.министъра
на образованието и науката изложено в писмо №0414-96/10.10.2018 г. /л.45/ в
което е изложено мнение, че ТУ-Варна следва да допусне докторанта до защита на
дисертационен труд. Видно от Протокол
№011/08.04.2019 г. от заседание на ФС на МТФ на ТУ-Варна, М. е получил пореден
отказ да му бъде определено научно жури пред което да защити дисертационния си
труд. По този начин се слага край на възможността пред М. за научна кариера,
както и се обезсмислят труда и усилията полагани от него от 2003 г. до
настоящият момент. Съдът намира, че фрустрацията и негативните емоции,
причинени на М. от описаните факти са напълно реални и житейски оправдани.
Същите продължават вече повече от 3 години и няма изгледи въпросът на ищеца да
бъде разрешен в негова полза. Горното мотивира съда да удовлетвори претенцията
в пълен размер.
По лихвите:
С исковата молба се претендира лихва от 04.11.2016
г./ датата, на която е издадена Заповед №637/ до окончателното изплащане на
сумата.
Така формулираното искане е незаконосъобразно.
Съгласно ТР №3/22.04.2004 г. по ТД №3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни
актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи - от момента на
преустановяването им. Това означава, че лихва върху определената сума за
обезщетение се дължи от 14.06.2018 г. – датата на която е постановено решението
на ВАС по адм.д. №10766/2017 г., с което е оставено в сила решение №1149/27.06.2017
г. по адм.д. №3149/2016 г. по описа на Административен съд гр. Варна.
Следователно иска на М. следва да бъде отхвърлен по отношение на претендираната
лихва за забава от 04.11.2016 г. до 14.06.2018 г.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и разпоредбата на
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати в
полза на ищеца сторените по делото разноски в размер на 1300 лв., от които 200
лв. за заплатена ДТ, 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение
на вещо лице.
Предвид
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Технически
университет – Варна, представляван от ректора да заплати на С.Я.М. ЕГН **********
*** сумата от 5000/пет хиляди/лева представляваща неимуществени вреди, претърпени вследствие издаването на
незаконосъобразен индивидуален административен акт - Заповед № 637/04.11.2016
г. на Ректора на ТУ – Варна, която е отменена по съответния ред, ведно със законната лихва върху главницата от 5000
лева считано от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявени иск за заплащане на
законна лихва върху главницата от 5000 лв. за периода от 04.11.2016 г. до
14.06.2018 г.
ОСЪЖДА Технически
университет – Варна, представляван от ректора да заплати на С.Я.М. ЕГН **********
*** сумата от 1300/хиляда и триста лева/ лв., разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :