Решение по НАХД №2206/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 310 |
| Дата: | 6 юли 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Даниела Михайлова |
| Дело: | 20213110202206 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 9 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура
- Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78
“а” от НК на Б. К. В. – ЕГН ********** от гр.Варна, за това, че на 04.05.2018г. в гр.
Варна извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по чл.325 ал.1 от НК .
С предложението прокурорът счита фактическата обстановка по делото за
изяснена от събраните на досъдебното производство доказателства и изразява
становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК.В съдебно заседание ВРП,
редовно уведомени, не изпращат представител и не ангажират становище по
постановлението.
Обв. Б.В. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител.В хода на съдебното следствие изразява съжаление за
случилото се и заявява, че е бил провокиран от отсрещната страна. В последната си
дума отново изразява съжаление за постъпката си.
Защитникът на обв. В. - адв.В.В. излага съображения, че обвиняемият не е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а действията му са били насочени единствено и само
към пострадалото лице и то с оглед неговите първоначални противоправни действия и
следователно е имал личен мотив.Защитата твърди още, че по делото не е било
установено обв.В. да е използвал обидни думи и заплахи по отношение на пострадалия,
която дава показания за такива едва в третия си разпит около година след
инцидента.Поради това и адв.В. счита, че поведението на обвиняемия може да се
квалифицира като непристойна проява по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ.На следващо
място адв.В. акцентира върху доказателствата за поведението на пострадалия, който е
предизвикал ПТП и който при опит на обвиняемия да изяснят нещата, размахал
неустановен по делото предмет, най-вероятно бастун, което пък провокирало
действията на обв.В., които били извършени при неизбежна самоотбрана, тъй като у
него бил възбуден основателен страх за здравето на бременната му приятелка и
нероденото му дете. Поради това и адв.В. пледира обвиняемият да бъде признат за
невиновен, а в условията на евентуалност да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложена административно наказание „Глоба“ в минимален
размер, като не се оспорват фактическите констатации, описани в постановлението на
ВРП.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2018г. сутринта, около 09.15ч. св.К.П. управлявал собственият си лек
автомобил „Фиат Пунто" рег.№ В 24 94 СР, като се движел в гр.Варна по
1
бул."Хр.Смирненски" в посока Военна болница.Към него момент свидетелят бил със
счупен крак и се придвижвал с помощта на бастун, който бил в колата му.Св.П.
подминал кръстовището с ул."Дубровник" и преди следващия светофар, в района на
намиращата се там автобусна спирка от страната на Военна болница, започнал да
прави маневра „завой надясно". В същото време, зад него, след като бил завил на ляво
по бул.“Хр.Смирненски“ от към ул.“Дубровник“, се движел л.а. „Ауди А3“ с рег. № В
88 22 ВА, който бил управляван от обв.Б.В..В автомобила се намирала бременната му
приятелка- св.Л.Д. и двама мъже, които участвали в ремонта на жилището им. С
начина, по който св.П. започнал да завива на дясно и при навлизането му в бус-
лентата, той създал предпоставка за пътно-транспортно произшествие между неговия
автомобил и този на обв.В., който бил зад него.Тогава обвиняемият се ядосал ,
изпреварил колата на св.П. и спрял косо пред нея в района на спирката.След това
обв.В. и двамата мъже излезли от автомобила и отишли до другото превозно
средство.Обвиняемият застанал до шофьорската врата на св.П., който силно се
притеснил от случващо се и заключил вратите. Обв.В. , който изглеждал видимо
ядосан, започнал да вика на свидетеля кой му е дал книжка, да го псува , казал му да
излезе от колата, за да го пребие, блъскал по автомобила му с юмруци и се опитвал да
отвори вратите му. След като не успял да отвори вратата на колата, обв.В. се върнал до
своята кола и от нея извадил продълговат метален предмет. После се върнал до
автомобила на св.П. и с металния предмет счупил прозореца на шофьорската врата.
Парчетата от стъклото се разпръснали в купето и част от тях порязали св.П. в лявата
част на лицето, по предмишницата на лявата ръка и по гърба на дланта. За да спре
нападението, от вътрешността на автомобила св. П. показал бастуна си. Тогава един от
мъжете, които били до колата, казал на обв.В. „Остави го, той е сакат".След това
обвиняемият тръгнал към колата си псувайки, оставил в купето металния предмет и
малко по-късно потеглил , като в автомобила се качили и двамата мъже.
Свидетел на случилото се станал св.С.Ч. , който се намирал по това време на
автобусната спирка. Той успял да направи запис с телефона си на случилото се. Св.Ч.
подал сигнал на тел.112, след което отишъл до автомобила на св.П., който се намирал в
него и бил много изплашен.Св.Ч. му казал,че е видял всичко и че е извикал полиция.
Малко по-късно на място пристигнали полицейски служители- св. К.К. и св.К.Н.,
който разговаряли със св.П. и св.Ч..За установеното изготвили докладна записка. Била
извършена проверка, при която се установило, че л.а. „Ауди“ А 3 е собственост на
обв.В., който го управлявал на 04.05.2018г.В последствие било образувано и досъдебно
производство.
В хода на разследването по отношение на получените от св.П. травматични
увреждания била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение като обективно, компетентно и пълно и неоспорено от страните, съдът
кредитира изцяло.От него се установява, че вследствие счупването на лявото предно
странично стъкло на автомобила на св.П., последният получил порезни рани по
лицето, в областта на лявата скула, левия горен крайник в областта на предмишницата
и гърба на дланта. Те са били резултат на действие на предмети, притежаващи режещи
ръбове и с неголеми размери, включително парчета счупено автомобилно стъкло. В
своята съвкупност те са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
2
По делото била назначена и съдебно-оценителна експертиза, чието заключение
съдът също кредитира.От него е видно, че стойността на счупеното предно ляво
стъкло на л.а. „Фиат Пунто“ е 46 лв., а тази на труда за подмяната му - 30 лв.
В хода на разследването св.Ч. предал доброволно диск със записа, който бил
направил с телефона си на инцидента, като била назначена видео- техническа и
лицево-идентификационна експертиза. От заключението й се установява, че
изследваният обект диск CD-R марка „Advan CD-R" съдържа видеофайл, направен с
устройство, използващо система android.version 7.0. Видеофайлът е представлявал
цифров презапис от оригинални файлове, записани върху твърдия диск на компютърна
видео-охранителна система, след което бил записан върху посочения диск.Не са били
установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация, като нямало
нарушения в структурата на пикселната решетка, зашумяване на образа или липсващи
кадри от видеофайла. На записа се виждали пътен джоб на автобусна спирка,
преминаващи автомобили, светофарна уредба. В началото на джоба на спирката се
виждал автомобил в покой, позициониран така, че предната му част навлизала в
съседното платно за движение. Автомобилът бил марка „Ауди A3", златист на цвят, с
две врати, като задните стъкла били затъмнени. Регистрационният му номер бил В
8322 ВА или В 8822 ВА. Зад „Ауди“-то имало спрян на близко разстояние друг
автомобил, червен на цвят, наподобяващ марка „Фиат".В момента на стартиране на
записа автомобилите били в покой, а червеният автомобил бил спрян така, че създавал
задръстване и ограничава преминаването през кръстовището, като автомобилите
изчаквали насрещно движещите се и заобикаляли.Около този автомобил били
застанали три лица от видимо мъжки пол с различен ръст, телосложение и облекла.В
началото на записа едно от тях , облечено с тъмно яке, с тъмна къса коса, стояло близо
до червения автомобил, леко приведено, като говорело нещо на водача му.От
противоположната страна на колата се намирали другите две лица, които разговаряли
помежду си и обикаляли около колите.Едно от тях отишло до мъжа с тъмното яке и му
казало нещо.След това този мъж с тъмното яке се обърнал, тръгнал към „Ауди“-то,
като вървейки към него е била отграничена реплика „ майка ти ши иба“.След това този
мъж отворил шофьорската врата , протегнал се и се навел на долу, като действията му
не могли да бъдат конкретизирани поради ограничената видимост и параметрите на
заснемащото устройство.Малко след това тримата мъже се качили в „Ауди“ –то , което
потеглило, управлявано от мъжът с тъмното яке, който направил лека маневра на дясно
за да избегне потока от движещи се автомобили и преминал през бус лентата.
Обв. Б. К. В. е роден на 06.09.1990г. в гр.Варна, живее в гр.Варна, български
гражданин, със средно образование, не женен, работи.По отношение на него няма
постъпвали сигнали за нарушения или престъпления.Той не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78 а от НК.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
намира за установена въз основа на писмените доказателства по досъдебно
производство № 1281/2018г. по описа на ІІ РУ- ОД на МВР -Варна на основание чл.
378 ал.2 от НПК – докладна записка, протоколи за разпит на обвиняем и свидетелите
Кирил П.,С. Ч., К.К.,К.Н.,Л.Д., копие от касова бележка, протоколи за доброволно
предаване, протокол за разпознаване и фотоалбум, заключение на съдебно-
3
медицинска експертиза, характеристична справка, справки за собственост на МПС,
справка за съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито
съвкупен анализ не налага различни изводи.
Съдът изключва от доказателствата по делото предаденият от св.Ч. диск със
запис, направен с мобилен телефон и изготвената въз основа на него ВТЛИЕ, тъй като
съдържанието на диска не е било събрано и изготвено по реда и условията ,
предвидени в НПК. Съгласно чл.105 ал.1 от НПК доказателствените средства служат за
възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства, които според чл.104
от НПК могат да бъдат данни, които са свързани с обстоятелствата по делото,
допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда на НПК, или на други
доказателствени средства, а в ал.2 на чл.105 от НПК е предвидено ,че не се допускат
доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда,
предвидени в този кодекс.В настоящият казус от показанията на св.Ч. се установява, че
той, когато е видял поведението на обв.В. и спътниците му, е започнал да снима с
мобилния си телефон, а в последствие предал на разследващите диск с този запис. За
създаването на този запис обаче участниците в инцидента не са били предупредени и
уведомени. По този начин записът е бил направени в пълно противоречие с
разпоредбата на чл.32 ал.2 от Конституцията на Р.България, която сочи, че никой не
може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други
подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в
предвидените от закона случаи. А тези случаи са уредени в НПК , глава ХІV, раздел
VІІІ «Специални разузнавателни средства» и ЗСРС, като приложението им е допустима
интервенция в личното пространство на лицето, но при строга законова регламентация.
Именно поради това и резултатите от тях, инкорпорирани във веществени
доказателствени средства, могат да бъдат използвани за установяване на конкретни
доказателства за нуждите на наказателния процес. В случая записът на действията на
обв.В. е бил направен от св.Ч. не по реда, предвиден в НПК . Доброволното предаване
на диск, съдържащ видеозапис на тези действия и последващото им изследване , не ги
превръща в годно доказателствено средство, подлежащо на приобщаване и обсъждане.
С оглед на това и съдържанието на диска – видеофайл, както и извършеното по
отношения на него изследване по експертен път на автентичността на записа, неговото
съдържание и др., обективирано в назначената и изготвена ВТЛИЕ,представлява
негодно доказателствено средство по смисъла на чл.105 ал.2 от НПК.Поради това и
доколкото процесуалната допустимост на доказателствените средства произтича от
закона, то съдът не кредитира този диск и свързаното с него експертно заключение.
Съдебната практика / Решение № 602/ 20.02.2012г. по н.д. № 2736/2011г. на ІІІ н.о. на
ВКС и др./ е категорична, че като веществени доказателства могат да бъдат използвани
снимки и записи от видеокамери и др, поставени на обществени места, тъй като в тези
случаи става въпрос за случайно създадени записи, а не за такива, извършени
целенасочено, както е в случая. В случая обаче записът не е случаен, а е създаден
нарочно и целенасочено, което е видно от показанията на св. Ч. от досъдебното
производство, поради което е в нарушение на чл.32 ал.2 от КРБ и следователно е
негоден и недопустим като доказателство. В този смисъл са Решение № 456/
14.11.2012г. по н.д. № 1388/2012год. на І н.о. на ВКС; Решение № 83/ 19.06.2012г. по
н.д. № 3135/2011год. на ІІ н.о. на ВКС; Решение № 269 / 17.09.2013г. по н.д. №
724/2013год. на ІІ н.о. на ВКС , Присъда № 260011/ 16.11.2020г. на ОС-Плевен по
н.о.х.д. № 139/2020г. и други. Същевременно, съдът намира, че няма пречка
показанията на св.Ч., който е бил очевидец на случилото се и пряко и непосредствено е
4
възприел действията на всички участници в него, да бъдат кредитирани.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Обв. Б. К. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК , тъй като на 04.05.2018г. в гр. Варна извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
Обект на противоправното засягане са обществените отношения, свързани с
реда и спокойствието на обществото като цяло.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК се състои в
извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични и безсрамни
действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък.
В този смисъл хулиганството, като престъпление в НК се извършва само при
наличието на едно или повече действия, които по своя характер са скандализиращи.
Съгласно трайната съдебна практика за да се осъществи съставът на
престъплението хулиганство, е необходимо деецът да е извършил деянието си чрез
действия, а не чрез бездействия; действията да са умишлени; те да нарушават грубо
обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото.Следователно от
обективна страна трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна
страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото. Тези
обективни и субективни признаци от състава на престъплението трябва да бъдат
реализирани винаги едновременно. Ето защо ВС, (съответно ВКС) не веднъж е
посочвал, че е необходимо да се разграничава хулиганството от другите престъпления
против здравето, честта и достойнството на гражданите, не само по обективните им
признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и
всички други обстоятелства, при които действията са извършени. Разпоредбата на
чл.325 ал.1 от НК изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и
сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените
отношения, изразяващи се в грубо нарушение на обществения ред. Този е основният
признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство
по УБДX, санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо
нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото. Съгласно
съдебната практика законът изисква чрез действията си подсъдимият да демонстрира
явното си неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно,
когато открито засяга обществения ред. В този смисъл е и Постановление №
2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., на Пленум на ВС, според което обект на
престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото
спокойствие. Под обществен ред, като обект на престъплението хулиганство, следва да
се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.
Съгласно разпоредбата на чл.325 ал.1 от НК основният признак на деянието, чрез
което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия".
"Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които са израз на
ругатни, буйство, невъзпитаност и други скандализиращи обществото. Грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява
5
брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни,
обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.Явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито
висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това
противообщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от
други лица, на които са станали достояние.Престъплението хулиганство е налице,
когато и двата признака са осъществени.
Няма спор в съдебната практика, че това дали едно деяние съставлява
хулиганство или е само обикновена укорима постъпка се определя от естеството,
съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното. Това са именно критериите,
които определят дали дадено поведение е "непристойно", нарушава ли "грубо"
обществения ред и представлява ли израз на "явно неуважение" към обществото, или е
обикновена укорима постъпка, извършена неволно, не злонамерено или като
последица от лошо възпитание.
В настоящият казус , от доказателствата по делото, а именно от показанията на
св.П. и св.Ч., се установява, че обв.В. е извършил поредица от действия, които в своята
съвкупност са били насочени пряко против реда и общественото спокойствие – грубо
и неприемливо поведение към св. П., което е осъществено на публично място и е
съпроводено с отправяне на ругатни, обидни думи, словесна агресия, опит за отваряне
на вратите на колата и завършило със счупване на предното ляво стъкло на автомобила
на свидетеля. Тези негови действия безспорно са били обективно несъответни на
установения обществен ред, като с тях обвиняемият е демонстрирал явно незачитане
на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване.
Очевидно и обяснимо е, че конкретното поведение на обв.В. е предизвикало
справедливото възмущение както на св.П., така и на св.Ч.. Съдът намира за безспорно
установено, че обв.В. е отправил обидни думи и заплахи към св.П., което е видно от
показанията на този свидетел и от заявеното от св.Ч..Обстоятелството, че св.П. е бил
разпитван три пъти в хода на досъдебното производство и едва в последния си разпит е
посочил още детайли от случилото се, по никакъв начин не води до извод, че
показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са логични,
последователни, непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по
делото. Такива са показанията на св.Ч., който случайно е бил на това място и е
незаинтеросован от изхода на делото.На следващо място следва да се отбележи, че
обвиняемият не е имал личен мотив за предприетите спрямо св.П. действия.
Обстоятелството, че непосредствено преди това е била създадена предпоставка за ПТП,
свързана с начина на управление на колата от страна на св.П., не дава основание на
обв.В. да нарушава обществения ред по описания вече начин.Ако св.П. е бил допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, то е следвало обв.В. да подаде
сигнал на тел.112 , да съобщи за това на компетентните органи и да изчака на място
тяхното идване, доколкото именно това е процедурата, визирана в ЗДвП , която е и
задължителна за прилагане от участници в пътно-транспортно произшествие.От друга
страна по делото са налице единствено твърдения от страна на обвиняемия и св.Л.Д. за
настъпило съприкосновение между двете превозни средства, като липсват
доказателства за реално причинени щети по тях, обективирани чрез оглед , фактури за
отстраняване на щети, за подмяна на части и др.Дори и да е имало обаче щети по
колата на обв.В., то действията, които е предприел за да раздаде собствено «
правосъдие» , са скандализиращи, като повече от очевидно е, че противоречат на
установения морал и порядък. Престъпният резултат е грубото нарушаване на
6
обществения ред.
На следващо място извършените от обв.В. действия, насочени спрямо св.П. като
водач на лек автомобил, времето и мястото на извършване на действията - сутринта
около 09.15ч. на оживено кръстовище и в района на автобусна спирка , поводът за
осъществяването им - възникнали различия относно начина на управлението на
автомобила от страна на св.П., респективно спазването на правилата за движение по
пътищата, отправените обидни думи към свидетеля , предизвикателствата за
саморазправа, както и последвалото счупване на предното ляво стъкло на колата с
метален предмет, който обв.В. е взел от своята кола, разкриват висока обществена
опасност на деянието, което обуславя неговата съставомерност като престъпно
хулиганство, а не като хулиганство по смисъла на УБДХ, тъй като са налице
извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
същите изразяват явно неуважение към обществото.
От субективна страна престъплението е извършено от обв. В. с пряк умисъл,
с наличието на специален субективен признак, а именно проявеното явно неуважение
от дееца към обществото, като по този начин той е демонстрира, че не се смята за
обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се
отнася към тях с явно пренебрежение.
Съдът намира за несъстоятелно твърдението, че обв.В. е извършил описаните
вече действия при условията на неизбежна самоотбрана.Разпоредбата на чл.12 ал.1 от
НК предвижда, че не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна
отбрана- за да се защитят от непосредствено противоправно нападение личността или
правата на отбраняващият се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателя
в рамките на необходимите предели.На първо място съдът намира за нужно да
отбележи, че хипотезата на чл.12 ал.1 от НК е приложима единствено при обвинение
за деяние, насочено срещу личността, а при такова, свързано с нарушаване на
обществения ред.На следващо място , от доказателствата по делото, безспорно е
установено, че обв.В. е бил този, който е имал противоправно поведение, а св.П. от
страх е стоял заключен в автомобила си, като при демонстрираното агресивно
поведение от страна на обвиняемия и неговите спътници, от вътре е размахал бастуна,
с който се е придвижвал заради счупения си крак.По никакъв начин не може да се
приеме, че с това действие св.П. е осъществил каквото и да е нападение спрямо
обвиняемия, за да се приеме, че с отправянето на обидни думи и закани, опита да
отвори колата и счупването на стъклото, В. се е защитил.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимия
обвинение е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в
съдебното производство доказателства, съдът призна Б.В. за виновен в извършването
на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:
На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките по
смисъла на чл.78 “а “от НК- обвиняемия е пълнолетно лице, предвидената за
умишленото престъпление по чл.325 ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от
свобода до 2 години” или „пробация”, както и обществено порицание, В. не е осъждан
за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78”а” от НК до настоящият момент, от деянието му не са
7
причинени съставомерни имуществени вреди.При горните констатации съдът
освободи обв. Б.В. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства ниската степен на обществена опасност на личността на
обвиняемия, който е с чисто съдебно минало, както и изразеното от него съжаление от
постъпката му. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
Мотивиран от изложеното, като съобрази изминалия период от време от извършване
на деянието, както и всички обстоятелства, свързани с извършване на деянието, а
именно причинените по автомобила щети и получените от св.П. , в следствие на
счупването на стъклото, порезни рани, и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства , съдът наложи на обв. Б.В. административно наказание “глоба” от 1
000 лв. - специалния минимум по приложимия законов текст.
Съдът счете,че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната,така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК. .
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди обв. В. да заплати направените
по делото разноски в размер на 346,26лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
8