О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 29.12.2020 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря
……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 695 описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,
ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 263626/ 03.12.2020 година (клеймо 02.12.2020 година) „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Р.И.И.,
срещу Разпореждане № 60796/13.11.2020 г, постановено от Районен съд – Ловеч по чгд № 1731/2020 г., с което е отхвърлено Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно
претендираното вземане за договорно възаграждение, 109.61 лева лихва за забава от 16.08.2019 година,
датата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020 година-датата на
предсрочната изискуемост; 25.59 лева, обезщетение за забава от 11.08.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост до 20.09.2020 г. срещу длъжника С.С.К., ЕГН **********.
Моли да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното разпореждане. Изтъква, че
заповедният съд се е произнесъл извън правомощията си, като се е произнесе по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Излага съображения, че съдът не е
изследвал представените доказателства и не ги е подвел под нармата на чл. 143
от ЗПП. Сочи, не е съобразена разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, поради което е извършил такава преценка.
В частта относно договорно
възнаграждение счита, че договорът за кредит отговаря на императивните
изискванияя на закона, като длъжникът е запознат предварително с условията на
договора, чрез предствяне на Стандартен европейски формуляр, при подаване на
искането и при сключване на договора. Изтъква, че уговореният годишен лихвен
процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, тъй
като е израз на принципа на свободно договаряне съгласно чл.9 ЗЗД. Сочи, че
приложената от първоинстанионния съд практик не е актуална, с оглед изменението
на чл.19, ал.4 ЗПК, с което е въведено
ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не
може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в лева и валута, а според ал.5 клаузи, надвишаващи този размер, се
считат за нищожни. Считат, че кредиторът няма задължение да посочва и изготвя
методиката за формиране на лихвения процент, предвид това че същият е фиксиран.
При изложените съображения считат, че след като са съобразени императивните
клаузи, поведението на е добросъвестно, поради което клаузата,с която е уговорена
договорна лихва не е неравноправна.
Относно датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, не приема изводите на съда, че е настъпила на датата
на която са уведимили длъжника, предвид на това, че са небанкова институция и
предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД са приложими клаузите на договора и Общите
условия към него.
При тези съображения, моли да
бъде отменен акта на заповедния съд в обжалваната част и постановено
уважаването на претендираните суми, претендират разноски.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството
е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника С.С.К., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***,
за парично вземане общо в размер на 1657.95
лева, от които 900
лева – неплатена главница по договор за кредит, 322.75 лева – договорно възнаграждение за периода 15.08.2019 г. до 11.08.2020
г., 270 лева – възнаграждение за закупена и
използвана услуга, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.08.2019 г., 109.61 лева лихва за
забава от 16.08.2019 година, датата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020
година-датата на предсрочната изискуемост; 25.59 лева, законна лихва от 11.08.2020 г. датата на предсрочната
изискуемост до 20.09.2020 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски – 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 33.16 лева държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 30038017890/11.07.2019 година за срок от 24 месеца с
месечна вноска от 100.56 лева и падежна дата на всяко 15-то число от месеца. Посочва, че дължимата главница е в размер
на 900 лева. Съгласно договора, длъжникът се е
задължил за заплати договорно възнаграждение, чийто неплатен размер е 322.75 лева за периода 15.08.2019 г. до 11.08.2020 г.. Посочва, че са сключили договор за допълнителна услуга Фаст, за срока на
договора, като е уговорено възнаграждението в размер на 270 лева за тези услуги
да се погасява разсрочено на равни месечни вноски и добавено към месечните
вноски за погасяването на кредита. Твърди, че длъжникът не е изпълнил
задължението си, което е поел по договора, като не е направил нито една погасителна
вноска и е изпаднал забава на 16.08.2019 година. Кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на
вземането,определение с Тарифа за таксите на „Профи Кредит”ООД. Поради това от 30.08.2019г.(дата
на допусната забава с повече от 14 дни) са начислени суми за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30лева.
За периода на изпадане на длъжника в забава 16.08.2019г.
до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 11.08.2020г. се дължи
мораторна лихва в размер на 109.61 лева.
На 11.08.2019 година кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
Претендира се заплащане общо на сумата 1 657.95 лева, както и съдебно деловодни разноски в размер на 25.59 лева ДТ и възнаграждение за
проц.представителство в размер на 150
лева.
Първоинстанционията
съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в частта относно искането да бъде
издадена заповед за изпълнение за 322.75 лева – договорно възнаграждение за периода 15.08.2019 г. до 11.08.2020 г., 270 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга, неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева,
начислени на 30.08.2019 г., 109.61 лева лихва за забава от 16.08.2019 година,
датата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020 година-датата на
предсрочната изискуемост; 25.59 лева, обезщетение за забава от 11.08.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост до 20.09.2020 г., като се е мотивирал, че в тази част
заявлението противоречи на добрите нрави и закона.
Въззивното
производство се развива по отношение на претендираното договорно възнаграждение
в размер на 322.75 лева за периода 15.08.2019 г. до
11.08.2020 г., законната лихва в размер на 25.59 лева, дължима от 11.08.2020 г.
– датата на предсрочната изискуемост до 20.09.2020 г. и лихва за забава в
размер на 109.61 лева, начислена от 16.08.2019 г. датата на изпадане на
длъжника в забава до 11.08.2020 г. – датата на предсрочната изискуемост.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да
бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави, искането да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище
на територията РБългария.
От приложените доказателства
безспорно се установява, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, относно който са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Съдът служебно извършва проверка за
наличието на предпоставки, респ. пречки за изването на исканата заповед за
изпълнение.
Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат
кредит в размер на 900 лева, като е уговорено възнаграждение за допълнителен
пакет услуги в размер на 270 лева. В допълнителната молба е посочено, че този
пакет включва приоритетно разглеждането на искането. Заповедният съд е отхвърлил
заявлението по отношение на така уговореното възнаграждение, като е приел че
клаузата е неравноправна и в тази част разпореждането не е обжалвано и е влязло
в сила.
По отношение на договорната лихва и
лихвите за забава.
Настоящият състав,
счита, че т.18 на ТР № 4/ 2014 г. на ВКС е приложима към на момента на настъпване на предсрочната
изискуемост, като правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да бъде упражнена преди депозиране на заявлението пред заповедния съд и
длъжникът следва да е уведомен. В този смисъл кредитът е предсрочно изискуем от
момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника. В контретния
случай това е станало на 10.09.2020
година, от който момент цялото вземане е станало предсрочно изискуемо, а не на
твърдяната от кредитора дата – 11.08.2020 година.
Предвид изложеното,
различни са началните дати, периоди и съответно размери на претендираната
възнаградителна лихва и лихви за забава, като техният размер не може да бъде определен
в настоящето производство, а в исковото.
По изложените съображения и
поради съвпадане на крайния резултат атакуваното разпореждане на РС- Ловеч в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 60796/13.11.2020 г,
постановено от Районен съд – Ловеч по чгд № 1731/2020 г., в частта с която е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С.С.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, относно претендираното вземане за договорно възаграждение, за
109.61 лева лихва за забава от 16.08.2019 година, датата на изпадане на
длъжника в забава до 11.08.2020 година-датата на предсрочната изискуемост;
25.59 лева, обезщетение за забава
от 11.08.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост до 20.09.2020 г.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.