Р Е Ш
Е Н И Е
№ 67 18.02.2020г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
пети февруари през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1544 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД твърди,
че на 10.07.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд
Димитровград за вземанията си към К.Г.Т.. По входираните документи е образувано
ЧГД № 1258/2019г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
представляваното от мен дружество подава настоящата искова молба на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството. Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се
снабдяват от друг доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си
на промяна на доставчика на електроенергия. К.Г.Т. като физическо лице има
качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката и е присъединен на ниво ниско напрежение, видно от
представените по делото фактури.По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия
ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект
на ответницата с ИТН 1564413, находящ се в гр. Димитровград, ул. Никола
Вапцаров № 1, ет. 3, ап. 9.За К.Г.Т. е открит клиентски номер ********** в
качеството и на собственик, съгласно справка от Служба по вписванията -
Димитровград.Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1
от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на К.Г.Т. за периода
23.11.2018г. - 22.01.2019г. електроенергия на обща стойност 638, 64 лв., която до
този момент не била заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал
законна лихва в общ размер от 28, 84 лв. за периода 11.01.2019г. - 09.07.2019г.
Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от
датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство.
Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.
С оглед на гореизложеното моли съда, да установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
към К.Г.Т., както следва:
-
638, 64 лв., представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
23.11.2018г. - 22.01.2019г.
-
28, 84 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 11.01.2019г. - 09.07.2019г.
-
законна лихва върху горепосочената главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 10.07.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Моли на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк. Дело № 4/2013г. Т.12, да се осъди К.Г.Т. да заплати присъдените в
заповедта за изпълнение по ЧГД 1258/2019г. по описа на Районен съд Димитровград
разноски.
В
срока за отговор ответникът не е депозирал такъв.В съдебно заседание не се
явява лично, не изпраща надлежно упълномощен представител.
В
хода на производството, преди провеждане на първо съдебно заседание, ищецът е
депозирал становище с вх.№595/20.1.20г., съгласно съдържанието на което
установява пред съда, че ответникът заплатила доброволно всички дължими суми на
ищеца за главница, лихва за забава и разноски, както за настоящото дело, така и
за заповедното производство.
С
оглед на това, моли съда да се постанови решение, с което исковете да се
отхвърлят на основание погасяване на задълженията.Не се претендират разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната
квалификация на иска е: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Съдът
намира, че така предявените искове са допустими, като предявени в преклузивния
срок и следва да се разгледат по същество. Обстоятелството налице ли е плащане
в хода на процеса или не, винаги е относимо към основателността на претенциите,
но не засяга тяхната допустимост.
Не се спори
между страните, че ответникът е заплатил дължимите суми, предмет на настоящото
производство, с което напълно е погасил задължението си, с което и спорното
право. Плащането е настъпило в хода на процеса, като се установява, че ищецът – заявител е удовлетворен, тъй като
дължимите суми са платени. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят,
без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани
с тях.
Не се
претендират и разноски,поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, Димитровградски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С.,
ЕИК *********, искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че К.Г.Т., с ЕГН: ********** *** дължи
на “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С.,
ЕИК *********, 638,64/шестстотин
тридесет лева и 64 ст./, представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя електрическа енергия за периода 23.11.2018г. - 22.01.2019г., сумата
28, 84
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
11.01.2019г. - 09.07.2019г., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда -
10.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.г.д.№1258/19г. по описа на ДРС, както и да се осъди същата да заплати
присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 1258/2019г. по описа на Районен
съд Димитровград разноски, поради
плащането им в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Хасково.
Съдия:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 18.02.2020 г.
Вярно с оригинала
Секретар: Д.Петрова