Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 733 от 22.06.2012г. по гр.д. № 770/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд е осъдил „М. Я.”-гр.В.Т. да заплати на „И. 2.”О.-гр.П. сумата 3894,05 лв. главница,сумата от 83,67 лв.законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.07.2011 год. до 26.09.2011 год.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 20.10.2011 год. до окончателното издължаване.Осъдил е Р.В.Я.,с фирма „М.-Р.Я.” -В.Т. да заплати на „И. -2.”О. разноски в размер на 409,10 лв.,като отхвърля иска за разликата до 534,10 лв. Против това решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от „М. Я.”-гр.В.Т.. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради това, че съдът превратно е направил тълкуване на събраните по делото доказателства, без да съобрази явното и съществено противоречие в тях. Съдът неправилно е игнорирал неговите доводи, вкл. и за липса на съдействие и изтекла давност, като е изложил формални мотиви за това. Счита, че неправилно съдът не е преценил, че договор между него и ответника по жалба няма, а такъв има между „Е.” О. и „Н.” ЕООД, по силата на който договор жалбоподателят е следвало да извърши превоз на стоки от Италия до България. Счита, че неправилно съдът е приел, че дължи исковата сума, тъй като на първо място, той няма договор с ответника по жалба, на второ място-не се касае за виновно неизпълнение на задълженията му по договора с „Н.” ЕООД, поради това, че стоката е станала предмет на престъпно посегателство, и на трето място-договорът е сключен не с „М. Я.”, а с „Е.” ЕООД. Моли въззивният съд да отмени решението на ВТРС и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „И. 2.”О.-гр.П. чрез пълномощника адв.Д.. Заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за съображения. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответницата по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Предмет на въззивната проверка е предявеният иск по чл.17 пар.1 вр.чл.20 пар.1 вр.чл.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявен е иск с правно основание чл.17 пар.1 вр.чл.20 пар.1 вр.чл.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: Досежно оплакването, че съдът превратно е направил тълкуване на събраните по делото доказателства, без да съобрази явното и съществено противоречие в тях-същото е носнователно. Видно от приложените по делото доказателства е, че същите не противоречат помежду си, напротив, кореспондират си, както кореспондират и на изложеното от жалбоподателя в отговора на исковата молба и в съдебно заседание по реда на чл.145 ал.1 от ГПК./л.14 от първ.дело/. Въз основа на така събраните доказателства в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е направил правилна преценка какви обстоятелства се установяват с тях и правилни правни изводи относно основателността и доказаността на предявения иск. По отношение на оплакването, че съдът неправилно е игнорирал неговите доводи, вкл. и за липса на съдействие и изтекла давност, като е изложил формални мотиви за това-същото е неоснователно. Такива доводи ответникът по делото не е излагал нито в отговора на исковата молба, нито впоследствие. Досежно оплакването, че неправилно съдът не е преценил, че договор между него и ответника по жалба няма, а такъв има между „Е.” О. и „Н.” ЕООД, по силата на който договор жалбоподателят е следвало да извърши превоз на стоки от Италия до България-същото е несъстоятелно. По делото е установено по безспорен начин,че заявката е дадена от трето лице”Н.”ЕООД,което е действало в качеството на спедитор.Макар в заявката да е посочено трето лице „Е.”О.,предвид свързаността на това дружество с и ответник по делото ”М.-Р.Я.”,превозът е приет от последния.Правоотношението по договора за превоз е възникнало не вследствие заявката на „Н.”О.,която следва да се третира като неформален повод,т.к. е отправена до трето лице,а следствие съгласуване волите на изпращача - чуждестранното лице и ответника.Именно между ответника ”М. -Р.Я.” и изпращача на стоките „МА.К.”О.-гр.В.,Италия е възникнало правоотношението по договора за превоз.Този превоз е насочен към обслужване на правоотношението по договора за търговска продажба възникнал м/у ищеца „И. 2.”О. и чуждестранното лице. Видно от изложеното от представляващия ответното Р.Я. в съдебно заседание на 29.03.2012г. е, че самият той е заявил, че е налице договор между „Е.” О. /чийто представляващ е също той, Р.Я./ и „Н.” ЕООД, но че на него като му е било възложено от представляваното от него дружество „Е.” О. да осъществи превоза, за който е сключен договорът между тези две дружества, като камионите, с които се извършва транспортът са на „М.”. Т.е., задълженията на „Е.” О. за осъществяване на процесния превоз по договора с възложителя са поети от жалбоподателя. Освен това, видно от международната товарителница от 18.07.2011г., превозвач съгласно нея е ответникът-жалбоподател, а съгласно чл.4 и чл.9 пар.1 от Конвенцията договорът за превоз се установява от товарителницата и същата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаване на стоката от превозвача./л.11 от първоинст.д./ Досежно оплакването, че неправилно съдът е приел, че дължи исковата сума, тъй като на първо място, той няма договор с ответника по жалба, на второ място-не се касае за виновно неизпълнение на задълженията му по договора с „Н.” ЕООД, поради това, че стоката е станала предмет на престъпно посегателство, и на трето място-договорът е сключен не с „М. Я.”, а с „Е.” ЕООД-същото е неоснователно. По отношение възражението, че няма сключен договор с ответника по жалба, следва да се отбележи, че видно от приложената по делото разсрочена фактура 3261 от 15.07.2011г., получател е ищецът по делото-„И. 2.”О. със седалище и адрес на управление-гр.П., ул.”Д.Д.” № 13, , представлявано от А.Л.. Именно това дружество „И. 2.”О.- е закупило стоките от дружеството в гр.В., Италия, които стоки са натоварени от товарния автомобил на жалбоподателя като превозвач, видно от международна товарителница от 18.07.2011г., който факт не се спори от него. Фактът, че няма писмен договор за превоз между тях е без значение с оглед разпоредбата на чл.4 и чл.9 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно които договорът за превоз се установява с товарителница и товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаване на стоката от превозвача. Правоимащ по смисъла на чл.17 пар.2 от Конвенцията, т.е. лицето, което следва да получи стоката, е нейният собственик, а именно-ищецът, видно от приложената фактура №3261 от 15.07.2011г. По отношение на възражението, че в случая не се касае за виновно неизпълнение на задълженията по договора за превоз, тъй като стоката е станала предмет на престъпно посегателство-и това възражение е неоснователно. На първо място, липсват доказателства за твърдяното от ответника престъпно посегателство, а приложеното такова протокол за приемане на устно съобщение № 001736/11 на Държавна полиция, Полицейско управление Б., Италия, не е достатъчно, за да обоснове извода за наличие на такова престъпно посегателство. Дори и да бе установено, то не е сред основанията, визирани в чл.17 пар.2 и пар.4 от Конвенцията, освобождаващи от отговорност превозвача. Това е така, тъй като кражбата не е обстоятелство, което превозвачът в случая не е могъл да избегне, поради това че превозвачът е бил длъжен и обективно е могъл да избере място за почивка, защитено от престъпни посегателства, напр.охраняем паркинг, а не неохраняем, какъвто е избрал водачът на товарния автомобил, служител на жалбоподателя. Освен това, съгласно чл.18 пар.1 от Конвенцията доказването, че липсата е причинена от един от фактите, предвидени в чл.17 пар.2 , е в тежест на превозвача, а същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Досежно възражението, че договорът е сключен не с „М. Я.”, а с „Е.” ЕООД-същото е неоснователно съобразно доводите на съда, изложени по-горе. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно осноÔание чл.17 пар.1 вр.чл.20 пар.1 вр.чл.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, е основателен и доказан. Въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното и предвид на това че решението в обжалваната част не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото въззивникът ще следва да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 733 от 22.06.2012г. по гр.д. № 770/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд в обжалваната част. ОСЪЖДА „М. Я.” със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”П.Я.” № 32, .2, А.4, да заплати на „И. 20120” О.,със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Д.Д.” № 13, .1, сумата 300 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |