Решение по дело №7/2019 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 200, 17.05.2019г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                   състав

На осемнадесети април                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно засеД.е, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 7 по описа за 2019г. на РРС

 

            Предявен е иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.367 и чл.672 ТЗ.

            Депозирана е искова молба от Д. ЕКСРЕС ООД, представлявано от управителя В. К. С., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 2640лв. за извършен превоз на товари и сумата 122.71лв. лихва от 06.06.18г.-19.11.18г. Претендира разноски за двете производства. Твърди, че ответникът му възложил извършване на превоз на товари/резервни части/ от гр.Варна до гр.Раума, Финландия, която ищецът извършил с товарен автомобил Ивеко Дейли с рег.№***. Началото на превоза било 02.06.18г., а края на 05.06.18г. Товарът бил придружен с ЧМР/товарителница/ заверена от изпращача. Транспорта е извършен в срок и без забележки. След доставката ищецът оформил фактура № 98/05.06.18г., която ответникът подписал без забележки, но не извършил плащане в срок, въпреки отправените му покани. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК против ответника, като съдът е издал заповед за изпълнение № 5094/29.11.18г. по гр.д.№2410/18г. на РРС. Тъй като ответникът е възразил, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си и пред съда. Представя ЧМР, талон част 1 на СУМПС. Има искане за разпит на свидетел относно установяване на факта, че ответникът е възложил на ищеца транспорта.

            Ответникът  Д. ТРАНС 13 ЕООД гр.Разград счита иска за частично основателен до размера на 1446.30лв. За да извърши доставката ищецът е следвало да ползва ферибот между Естония и Финландия и в двете посоки, за което трето лице, ЛОГИС ТРАН ЕООД е следвало да направи резервация. Таксата за ферибота се заплаща от превозвача, след като се фактурира съответната цена на услугата. Това става в един последващ етап, видно от фактури №15202/06.06.18г. и № 15203/08.06.18г. Ищецът отказва да заплати това задължение,като претендира неоснователно да му се заплати цялата сума, въпреки че ответникът е платил разходите за ферибот на третото лице. Ответникът твърди, че е пратил по куриер протокол за прихващане от 02.10.18г. за сумата от 1193.70лв., с молба да се върне подписан, за да се плати разликата на ищеца. Ищецът не върнал протокола, а предявил иск. За да не стане причина за завеждане на иск ответникът продължил да внася редовно малки суми по сметка на ищеца. Представя фактури №15202, №15203, №1844. Има искане за разпит на един свидетел, служител на Логис транс ЕООД относно установения начин за ползване на ферибот.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: И двете страни са търговци, извършващи меджународен превоз на товари. Ди Ейч Ел Лоджистик България ЕООД е отправило заявка-договор към ответника за извършване на транспорт на товари от гр.Варна до гр.Раума, Финландия. Предложената цена за превоз /договорено навло/, без ферибот е 2200лв. Посочен е и товарният автомобил, който следва да извърши превоза- ***. Ищецът представя свидетелство за регистрация част1, от което се установява, че процесният товарен автомобил е собственост на ищеца. От разпита на св.Д. М. твърди, че за да се извърши превоза е необходимо ползването на ферибот, с предварителна резервация. Логис Транс ЕООД е направило букировка /резервация/ на името на Д. транс 13 ЕООД за ферибот на 05.06.18г. и на 06.06.18г. на стойност 234.73евро и 222.75евро. За извършената букировка Логис Транс ЕООД е издало две фактури №15203 за 522.79лв. с ДДС и №15202 за 550.91лв. с ДДС, които са заплатени от ответника. Ищецът представя ЧМР, от което е видно се е получил товара в гр.Варна на 25.05.18г. и го е доставил в гр.Раума на 05.06.2018г. В приобщените към делото писмени доказателства, находящи се в заповедното производство ищецът е приложил фактура №98/05.06.18г. на стойност 2200лв. без ДДС за извършената транспортна услуга от България до Финландия, която е подписана от управителя на ответника. По посочената фактура ответникът е направил 11 плащания по 20лв. или общо 220лв. На 03.08.18г. ответникът е издал фактура №1844, с която е задължил ищеца за 1193.70лв., такси за ферибот за т.а ***. Същият е изпратил до ищеца и протокол за прихващане, което е направил.

           Според разпитания свидетел фериботната такса следва да се калкулира като разход от превозвача и следва да се поеме от него. Д. Транс 13 ЕООД са заплатили направените от Логис Транс ЕООД  резервации за ферибот.

           Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за частично основателен, с оглед направените плащания от ответника от 220лв.

           Ответникът е сключил договор за международен автомобилен превоз на стоки с Ди Ейч Ел Лоджистик България ЕООД, които правоотношения се регулират от разпоредбите на чл.367 и сл. ТЗ и от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Последната се прилага съгласно чл.1 за всеки договор за автомобилен превоз на стоки, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, се намират в две различни държави. В случая мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави.

           В заявката-договор ответникът се е съгласил да превози товар с товарен автомобил, собственост на ищеца за сумата от 2200лв., като в договорното навло не е включен ферибот. Т.е. ответникът е поел задължението да извърши превоз на товар от 1573кг. от гр.Варна до гр.Раума, с автомобил ***, собственост на ищеца, управляван за сумата от 2200лв., като в нея не е включена цена за ферибот. Според разпитаният свидетел превозвачът е този, който следва да калкулира в договореното навло всички разходи, вкл. и ферибот.  

           Ответникът от своя страна е възложил на ищеца да осъществи фактически превоза, като подизпълнител. Тъй като договорът между тях е неформален и консенсуален, не са налице писмени доказателства за размера на уговореното възнаграждение /навло/. За размера му може да се съди от представените доказателства, разглеД. в тяхната съвкупност. Това са фактура №98/05.06.18г. и заявка-договор. И в двата документа е посочена една и съща сума на навлото- 2200лв. Фактурата е подписана от ответника. С подписът си на фактурата ответникът се е  съгласил с посочената цена. Размерът на транспортната услуга кореспондира с тази, уговорена от него в заявката-договор с Ди Ейч Ел Лоджистик България ЕООД, по която не е включен ферибот. Това налага извода, че в тази сума също не е включен стойността на ферибота.

           В подкрепа на това, че в сумата не е включен ферибот са и утвърдените  търговски практики, в които превозвачът следва да калкулира разходите за гориво, амортизации, командировъчни на шофьори и пр. плюс печалба.           Нелогично е да се твърди, че от фактурираната услуга от 2640лв. следва да се приспаднат разходите за ферибот от 1193.70лв. Ако ищецът извърши превоза на товара за 1446.30лв., то той ще бъде на загуба. Никой търговец не би поел такъв курс. Справката с интернет калкулатор за разстояние установява, че разстоянието между гр.Варна и гр.Раума е 3523км. При разход от 18л. дизелово гориво за 100км. пробег /за Ивеко Дейли/ са необходими 634.20л. на стойност 1422.10лв. Лишена от всякаква логика е възможността ищецът да се е съгласил да извърши курса на загуба.  

          Съдът приема, че ответникът-превозвач е възложил на ищеца извърши транспорт на товар от гр.Варна до гр.Раума вместо него за сумата от 2200лв. без ДДС, в която страните не са включили такси за ферибот.  

          Ответникът представя писмени докозателства-11бр. платежни нарежД.я л.23-28 за извършени плащания по фактура №98/05.06.18г. общо за 220лв., които следва да се приспаднат като дължими от претендираната сума от 2640лв., като същият остава да заплати на ищеца сумата от 2420лв. по фактура №98/05.06.18г.

           С оглед частичната основателност на главната претенция, частично основателна е и претенцията за лихва за забава. С помощта на онлайн калкулатор на НАП съдът изчисли размера на обезщетението за забава от 112.27лв.

           С оглед частичната основателност на иска, частично основателна е и претенцията за разноски. Ищецът е сторил съдебни разноски за 299.65лв., като му се следват 274.65лв.   

           На ищеца се дължат и съразмерно разноските в заповедното производство от 233.96лв.

           Ответникът е направил съдебни разноски за 350лв., като съобразно уважената част от иска му се следват 29.20лв.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ТРАНС 13  ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя П. З. П., че дължи на Д. ЕКСПРЕС ООД, ЕИК ***, представлявано от управителите В. К. С. и Б. В. С. сумата от 2420лв./две хиляди четиристотин и двадесет лева/ за извършена транспортна услуга, за която е издадена фактура №98/05.06.18г. и сумата от 112.27лв./сто и дванадесет лева и двадесет и седем стотинки, обезщетение за забава за периода 06.06.18г.-19.11.18г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ до първоначално предявените размери за главница над 2420лв. до 2640лв. и за лихва за забава над 112.27лв. до 122.71лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            ОСЪЖДА Д. ТРАНС 13 ЕООД, ЕИК *** да заплати на  Д. ЕКСПРЕС ООД, ЕИК *** съдебни разноски от  274.65лв. и разноски по заповедното производство в размер на 233.96лв.

           ОСЪЖДА Д. ЕКСПРЕС ООД, ЕИК *** да заплати на Д. ТРАНС 13  ЕООД, ЕИК *** съдебни разноски от  29.20лв

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: