Решение по дело №1223/2021 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 338  

 

20.05.2022 г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при секретаря Ангелина Латунова

като разгледа докладваното от съдия Митрушева

адм. дело № 1223 по описа на съда за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на „АЛЕКС-ГГ“ ЕООД, ЕИК : *********, адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от управителя В.Р.Д., подадена чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-16002621001986- 091-001/13.09.2021 г., потвърден с Решение № 584/09.11.2021 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ - гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

 

В жалбата се посочва, че с обжалвания ревизионен акт били установени допълнителни задължения по ЗДДС за ревизирания период 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г. и 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 5 228,05 лв. - ДДС главница и 747,64 лв. - лихва; и по ЗКПО за ревизирания период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 17 119,72 лв. (16 369,72 лв. - дължима сума и 750 лв. - внесен от дружеството данък) - главница и 341,06 лв. - лихва или задължения в общ размер на 23 436,47 лв., в това число главница и лихва.

Заявява се, че ревизионният акт не съдържа годни фактически и правни основания, които да обосновават законосъобразността на допълнително установените задължения на дружеството. Констатациите на ревизията, съдържащи се в РД № Р-16002621001986-092-001/ 22.07.2021 г., отнасящи се до допълнително установените задължения, били неверни, необосновани и немотивирани. В случая ревизията била проведена по общия ред, а не по  реда на чл. 122 от ДОПК, поради което приходният орган следвало по безспорен и категоричен начин да установи предпоставките за дължимост на допълнително установените задължения.

Обхватът на ревизията по отношение на задълженията на дружеството за ДДС бил 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г. и 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. С РА компетентният орган  потвърдил изцяло констатациите на ревизията, съдържащи се в РД относно допълнително установените задължения по ЗДДС в общ размер - 5 975,69 лв., от които ДДС главница в размер на 5 228,05 лв. и лихва - 747,64 лв., вследствие отказан на дружеството данъчен кредит по следните 5 броя фактури:

• № **********/21.06.2019 г. с данъчна основа 3 259 лв. и ДДС - 651,80 лв.

• № **********/17.06.2019 г. с данъчна основа 3 203 лв. и ДДС - 640,60 лв.

• № **********/13.06.2019 г. с данъчна основа 3 318,25 лв. и ДДС - 663,65 лв.

и трите издадени от „РУМИСТРОЙ - РАР" ЕООД.

• № **********/14.08.2020 г. с данъчна основа 8 200 лв. и ДДС - 1 640 лв., издадена от „ИНОКС 2000” ЕООД.

• № **********/29.09.2020 г. с данъчна основа 8 160,00 лв. и ДДС – 1 632,00 лв., издадена от „ЕВРОГРУП 7” ЕООД.

С решението си административният орган приел, че в случая липсва спор, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчен документ (фактура), съставен в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставките на метални изделия и части, по които лицето е получател. Не било спорно и обстоятелството, че фактурите били издадени от регистрирани по ЗДДС лица. Спорът се концентрирал в реалността на процесните доставки, тоест тяхното обективиране като проявен юридически факт. Приел също така, че нито от ревизираното дружество, нито от дружеството - доставчик по всяка една от фактурите били представени доказателства, удостоверяващи реално извършено прехвърляне на собствеността на горепосочените стоки. По отношение на процесните фактури най-общо било прието, че е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като не били представени документи, които да докажат по безспорен начин, че фактурираните доставки били реално извършени. Този извод ревизията обосновала с това,  че и тримата доставчика в хода на извършените им насрещни проверки не представили изисканите им документи и обяснения във връзка с доставките към „Алекс – ГГ“ ЕООД. Освен това при извършена служебна проверка в информационната система на НАП по отношение на двама от доставчиците, а именно „ИНОКС 2000“ ЕООД и „РУМИСТРОЙ - РАР“ ЕООД, било установено, че същите към момента са с прекратена регистрация по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС - по инициатива на данъчен орган, а третият доставчик - „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД, след смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството на 03.01.2021 г., нямал предприети действия по продължаване на дейността на дружеството или прекратяване на същото. В хода на извършените служебни проверки в информационната система на НАП било установено също, че както „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД, така и „РУМИСТРОЙ – РАР“ ЕООД, включили в дневниците си за продажби за съответните данъчни периоди издадените фактури към ревизираното дружество, като нямало разминаване между номерата на фактурите, стойността и предмета на същите, отразени от доставчиците в техните дневници за продажби и от жалбоподателя - съответно в дневника за покупки за съответния данъчен период на получаване на фактурата.

За доказване правото на данъчен кредит по всяка една от процесните фактури на ревизиращия орган били представени оригиналите на фактурите, ведно с приложените към всяка една фактура касов бон от ФУ във връзка с извършеното от дружеството плащане на пълната стойност на фактурата в брой. Тоест с плащането на стойността на стоката по фактурата жалбоподателят заплатил и начисления му от доставчика ДДС. По отношение на приемо-предаването и транспортирането на стоката, в даденото до ревизиращия орган обяснение жалбоподателят посочил, че по всяка една от процесните фактури стоката  била транспортирана от доставчика до гр.Димитровград за негова сметка със собствени транспортни средства. Във връзка с изписания от дружеството разход за гориво през ревизирания период, на ревизиращия орган били предоставени две папки с оригинали на издадени пътни листи, сред които и пътните листи във връзка с транспортирането на закупените по тези фактури стоки от доставчика до обекта на жалбоподателя, като към възражението същият отново приложил тези пътни листи. Тъй като пътните листи били представени с възражението към ревизионния доклад, а не в хода на ревизията, ревизиращият орган приел същите като документ без достоверна дата. Също така констатирал, че във всеки един от тези пътни листи имало посочени няколко поредни дати, с посочени маршрути, а в самия пътен лист липсвало посочване на началните данни на километража. В предоставените данни за маршрут по пътен лист 344401 липсвали данни за дестинация гр.София, предвид доставката на стоки от „Румистрой - РАР“ ЕООД, както и по пътен лист № 655146 била посочена като дестинация гр.София на дата 23.09.2020 г. Поради това било прието, че с тези документи дружеството не доказвало твърдението си, че стоката била транспортирана с личен превоз. Този извод на приходния орган бил неправилен. По отношение достоверността на датата на представените пътни листи се посочва, че нито с връчването на първото искане в хода на ревизията, нито с издаването на РД се преклудирала правната възможност на ревизираното лице да ангажира доказателства, с които да оспори констатациите на ревизията. Още повече самият закон в чл. 117 от ДОПК предвиждал възможност ревизираното лице да възрази срещу констатациите на ревизията, съдържащи се в РД, като представи и допълнителни доказателства. Това че въпросните пътни листи били приложени към възражението по реда на чл. 117 от ДОПК, не правело същите без достоверна дата, още повече, че оригиналите на всички пътни листи, издадени през ревизирания период, били предоставени на ревизиращия орган за проверка. По отношение на посочените дестинации, макар в първия цитиран пътен лист действително да не била изрично посочена крайна дестинация София, това не означавало, че посоченото превозно средство, пътувайки до крайната дистинация - гр.Лом, не минало и през гр.София, и че не е получило и натоварило стоката, закупена от доставчика „РУМИСТРОЙ – РАР“ ЕООД. По отношение на стоката, закупена от „Еврогруп 7“ ЕООД, същата отново била транспортирана с личен превоз, като била натоварена на превозното средство, което в този период пътувало в тази посока. Неправилно било прието от ревизиращия орган, че липсата на сключени между ревизираното дружество и фирмите - доставчици договори за покупко-продажба било показателно за недобросъвестно поведение от страна на „АЛЕКС – ГГ“ ЕООД. Договорът сам по себе си установявал поемането на взаимни задължения между страните по него, но не доказвал реалното изпълнение на тези задължения. В случая фактурата, която съдържала всички необходими реквизити по закон, както и представените пътни листи, касови бонове, а също и разпечатки от счетоводството на ревизираното дружество, доказвали не само постигнатата между страните договорка, а и реалното изпълнение на същата. Освен доказателства за получаването и транспортирането на стоките, към възражението срещу РД били приложени и доказателства за последващото влагане на тези стоки - материали в изпълнени от ревизираното дружество поръчки от клиенти, за което имало издадени и фактури към тези клиенти. Тези доказателства и обстоятелствата, които удостоверявали, не били обсъдени при издаването на РА, а с решението си горестоящият административен орган ги определил като косвени такива. Макар същите да били косвени, разгледани и обсъдени съвместно с другите доказателства, удостоверяващи плащането на цената на стоката на доставчика и транспортиране на същата, те установявали, че жалбоподателят се разпореждал с тези стоки като със собствени стоки, върху които разполагал с реална фактическа власт. Предмет на всяка една от процесните доставки били стоки - материали, които били свързани с основната икономическа дейност на дружеството, от която дейност дружеството реализирало приходи, които били надлежно декларирани в подадените ГДД по ЗКПО през годините и то не само през ревизирания период. Всяка закупена с процесните фактури стока/материал била надлежно заведена като материален запас в счетоводството на дружеството и придобиването на същата било с оглед извършване на последваща доставка, в която тези материали да бъдат вложени и в които тези материали действително били вложени. По всяка една от процесните фактури ревизираното дружество извършило заплащане в брой на стойността на доставката, за което от дружеството - доставчик имало издадена ФКБ, с оглед изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Макар да не били съставени РКО, както посочил органът, издал РА, от представените разпечатки от счетоводни сметки се установявало, че ревизираното дружество към датата на извършените плащания разполагало в касата със съответната сума по фактурата, което плащане впоследствие намерило счетоводно отразяване. Това че към един по-късен момент - след датите на съответните доставки, доставчиците не били изпратили отговор на връчените им ИПДПОЗЛ или че единият от доставчиците „РУМИСТРОЙ – РАР“ ЕООД бил дерегистриран по ЗДДС по инициатива на данъчен орган, а по отношение на „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД нямало как да се извърши насрещна проверка, тъй като управителят на дружеството починал и нямало поемане на неговите дялове, нито открито производство по прекратяване и ликвидация, не можело да обоснове извод за липса на реалност на доставките от тези доставчици и да имало за последица отказване на правото на ревизираното дружество да приспадне като данъчен кредит начисления му и платен на доставчика данък при придобиване на стоките. Същото се отнасяло и по отношение на доставката от „ИНОКС 2000“ ЕООД. Обстоятелството, че дружеството било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган поради наличие на обстоятелства по чл. 176, т. 3 от ЗДДС и не било включило в дневника си за продажби, съгласно извършената в хода на насрещната проверка проверка в информационния масив на НАП, издадената към жалбоподателя фактура за извършената доставка не можело да се отрази върху реалността на тази доставка, за която към възражението били приложени доказателства за получаването на стоките от този доставчик и транспортирането им с транспорт на жалбоподателя до обекта на дружеството, както и за последващо влагане на тези закупени материали в извършени доставки към клиенти. Поведение на прекия доставчик по никакъв начин не можело да бъде контролирано от получателя по доставката, нито да бъде гарантирано, че прекият доставчик ще изпълни надлежно задълженията си и при поискване, ще се отзове и представи исканите от администрацията документи. Това били обстоятелства извън волята на ревизираното дружество. От значение в случая било, че „Алекс – ГГ“ ЕООД разполагало с оригинална фактура за всяка една от доставките, които фактури отговаряли на изискванията на ЗСч. и ЗДДС, поради което следвало да се приеме, че се ползвали с доказателствена сила, която преценена в съвкупност с останалите доказателства, включително и представените към възражението, обосновавали извода за прехвърляне на собствеността върху стоката по пряката доставка. Освен че било доказано придобиването на стоката от ревизираното дружество, от представените от същото фактури за продажби на услуги и счетоводни документи, които не били оспорени от приходния орган, било установено и заприхождаването на тази стока, както и нейната последваща реализация и начисления ДДС, който бил внесен в срок в републиканския бюджет. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите факти и обстоятелства, определящ за преценката дали доставката на услуга или стока била действително осъществена бил съвкупният анализ на всички събрани доказателства. В случая от представените документи се установявала реалността на всяка една от доставките. Затова не можел да се приеме за правилен и обоснован изводът на ревизията, че обследваните фактури били използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит, което води до невнасяне на данък в бюджета. В случая редовността на воденото от ревизираното дружество счетоводство не била спорна, поради което извършените записвания във връзка с процесните доставки, осъществено разплащане и последващите облагаеми доставки, извършени със закупените материали, се ползвали с доказателствена сила и следвало да бъдат взети предвид при формирането на изводите на ревизиращия орган.

 

С решението си горестоящият административен орган потвърдил РА и в частта относно допълнително начислените задължения за корпоративен данък за 2020 г. Същият  приел, че и в тази част констатациите на ревизиращия орган, направени въз основа на всички събрани в хода на ревизията доказателства, са правилни и законосъобразни, поради което правилен се явявал и установеният с РА размер на дължимия от дружеството корпоративен данък за 2020 г., вследствие преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение на финансовия резултат със сумите 16 360 лв. и 248 884.64 лв., на основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО, както и със сумата от 22 022.00 лв.

На първо място, ревизиращият орган приел, че финансовият резултат на дружеството трябва да бъде увеличен със сумата от 16 360 лв. - осчетоводени разходи от "АЛЕКС-ГГ" ЕООД за 2020 г. по Фактура № **********/29.09.2020 г., издадена от „Еврогруп 7" ЕООД, ЕИК:********* и по Фактура № **********/14.08.2020 г., издадена от „Инокс 2000” ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Ревизиращият орган обосновал извода си за липса на документална обоснованост на тези разходи с констатациите си в частта по ЗДДС за липса на безспорни доказателства за това, че процесните сделки се осъществили от процесните доставчици и за посочената стойност. В случая обаче от страна на ревизираното дружество били представени безспорни доказателства за това, че такава стока/материал реално бил закупен, придобит през отчетния период, този материал бил надлежно заведен при придобиването му. От представените към възражението доказателства се установявало и че е налице последваща реализация/влагане на тези стоки в последващи доставки, извършени от ревизираното дружество, от които доставки били реализирани и приходи. Представени били и доказателства за реално извършване от страна на „АЛЕКС – ГГ“ ЕООД на разхода в размер на 16 360 лв. Дружеството разполагало с оригинална фактура за този разход, така че напълно неоснователно било прието, че този разход не е документално обоснован и че със същия следва да бъде увеличен финансовият резултат на дружеството.

На следващо място, необоснована била констатацията на ревизията, че тъй като разходът в размер на 248 884.67 лв. като салдо по сметка 611 - Разходи за основна дейност, намалил печалбата на „АЛЕКС-ГГ“ ЕООД за отчетния период, не е документално обоснован по надлежния ред, той не се признава за данъчни цели и счетоводният финансов резултат се преобразува по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Според ревизиращия орган, липсата на документална обоснованост се изразявала в това, че дружеството не било извършило инвентаризация и не съставило инвентаризационен опис на наличните към края на отчетната 2020 г. стоки/материали. Нямало как точно с наличието на инвентаризационен опис да следва да се счита за обоснован „Разход за основна дейност“. При положение, че към края на отчетния период липсвали налични стоки и материали, не ставало ясно какъв инвентаризационен опис трябва да бъде съставен.

Като неоснователно било оставено възражението на жалбоподателя и в частта, в която ревизиращият орган увеличил на основание чл. 78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на "АЛЕКС-ГГ" ЕООД за 2020 г. със стойността 22 022.00 лв. по Фактура № **********/01.08.2019 г., издадена на "Юпитер - метал" ООД с ЕИК: ********* съгласно Договор за изработка от 07.05.2019 г., който приход следвало да бъде отчетен през текущата 2020 г. съгласно изискванията на ЗСч и приложимия СС 18 "Приходи". Горестоящият административен орган приел за несъмнено установено, че процесната сума касае „неправилно“ отразени приходи през предходната 2019 г. преди ревизираната 2020 г., тоест ревизиращите органи констатирали наличие на осчетоводен приход, което доказвало наличие на счетоводни грешки в този минал период, но които можело да се поправят по СС № 8 и чл. 75 от ЗКПО. В случая обаче периодът, в който била допусната счетоводната грешка - 2019 г., не бил в обхвата на ревизията и допуснатата грешка през 2019 г. не било възможно да бъде поправена от ревизиращите органи в хода на извършената ревизия. От представените на ревизиращия орган доказателства било установено, че дружеството  отчело този приход като текущ приход през 2019 г., и с включването на същата сума по същата фактура като приход и за 2020 г., два пъти се плащал данък за един и същи приход, което било недопустимо. Дори този приход да следвало да бъде отчетен през отчетната 2020 г., макар на самата фактура като основание никъде да не било посочено аванс, с отчитането му през 2019 г. и плащането на данък за същия за данъчната 2019 г. по никакъв начин не бил ощетен бюджета. Към момента дружеството не разполагало с възможност само да коригира подадените от него данни в ГДД за данъчната 2019 г. В случая с РА на дружеството не само че се начислявал отново данък върху обложен вече приход, но и се начислявала лихва за закъснение за несвоевременно разчитане със бюджета.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменен Ревизионен акт № Р-16002621001986-091-001/13.09.2021 г., потвърден с Решение № 584/09.11.2021 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр.Пловдив, като незаконосъобразен - издаден в грубо противоречие на материалния закон, и необоснован. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърден изцяло обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че ревизионният акт бъде отменен и се претендира възнаграждение за адвокат над минимума, установен в Наредба № 1/2014 г., се прави възражение за прекомерност на възнаграждението и искане същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата.

 

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002621001986-020-001/07.04.2021 г., връчена по електронен път на ревизираното лице на 07.04.2021 г., изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002621001986-020-002/06.07.2021 г., издадени от З. Д. В. - началник сектор в отдел „Ревизии“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-24-33/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, е възложено извършването на ревизия на „АЛЕКС – ГГ“ ЕООД *, за установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г. и за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са констатирали, че основната дейност на „АЛЕКС – ГГ“ ЕООД е свързана с производство на метални конструкции и части от тях, като дейността си дружеството осъществява в производствено хале под наем, находящо се в гр.Д. и в обекти на място при клиенти. Установено е още, че ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия при прилагане на утвърден индивидуален сметкоплан.

В хода на извършеното ревизионно производство, с цел установяване наличието на  предпоставките за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по по Фактури с № **********/13.06.2019 г., № **********/17.06.2019 г. и № **********/21.06.2019 г., всички издадени от „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД, гр.София, ЕИК : *********, с предмет на доставките - винкел, шини, профили и ламарина, е извършена  насрещна проверка на доставчика, за резултатите от която е съставен Протокол № П-2222221121062347-141-001/27.04.2021 г. по описа на ТД на НАП - София, офис „Красна поляна“. В протокола е отразено, че „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 05.07.2019 г. поради наличие на обстоятелствата по чл. 176 от същия закон. Установено е, че и трите горецитирани фактури са включени в дневника за продажби и справка-декларация по ЗДДС на доставчика за съответния данъчен период - м.06.2019 г. По повод извършената проверка е съставено ИПДПОЗЛ с № 22221121062347-040-001/12.04.2021 г., връчено на декларирания от „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД електронен адрес на 12.04.2021 г., за изискване на документи и писмени обяснения относно издадените на „АЛЕКС - ГГ“ ЕООД фактури за продажба на метални изделия, но такива не са представени. Установено е, че „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2019 г., от който факт проверяващите са стигнали до извод, че за този отчетен период дружеството не е осъществявало стопанска дейност. Установено е, че в дружеството няма регистрирани трудови договори за периода на фактуриране на процесните доставки и няма данни за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица за получени доходи по извънтрудови правоотношения, откъдето е направен извод, че доставчикът не е разполагал с трудов ресурс, необходим за изпълнение на облагаеми доставки. Констатирано е и обстоятелството, че „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД не притежава складово помещение или търговски обект, където да съхранява, респективно да извършва последваща продажба на метални изделия. По данни от информационната система на НАП към периода на фактурираните доставки едноличен собственик на капитала и представляващ „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД е лицето Р. А. Р., който бил управител и на още 52 фирми. С оглед тези факти, ревизиращият екип е стигнал до заключение, че „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД не разполага с материален и кадрови потенциал, необходим за реално осъществяване на дейност, свързана с търговия на едро с метални изделия. Доказателства относно реалността на доставките по посочените фактури са били изискани и от ревизираното дружество въз основа на връчени му ИПДПОЗЛ с № Р-16002621001986-040-001/09.04.2021 г. и № Р-16002621001986-040-002/11.05.2021 г. В отговор на същите от страна на „АЛЕКС - ГГ“ ЕООД са представени екземпляри на издадените от „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД фактури, ведно с фискални бонове. С оглед така установените обстоятелства, ревизиращият екип е заключил, че както доставчикът, така и получателят по обследваните първични счетоводни документи не представят доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху фактурираните стоки (метални изделия) и за тяхното транспортиране от конкретен обект на „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД до обект на ревизираното лице.

Впоследствие, във връзка с тези доставки, от страна на ревизираното дружество е представено, ведно с възражението срещу ревизионния доклад, копие на Пътен лист № 344401, в който са отразени следните данни по отношение на превозното средство: автомобил *** с peг. № ***, собственост на „Алекс – ГГ“ ЕООД, посочени са девет различни дати през месец юни 2019 г. и маршрути Димитровград-Пловдив-Димитровград и Димитровград-Лом-Димитровград, за изминати общо 3 390 километра. В пътния лист липсва отразяване на вида и количеството на превозваната стока, както и  показателя на километража на съответното МПС, с което се твърди, че е осъществен превозът на фактурираните стоки.

С цел установяване наличието на предпоставките за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по Фактура № **********/14.08.2020 г., издадена от „ИНОКС 2000“ ЕООД, гр. София, с ЕИК : *********, с предмет на доставката - резервни части за кран, редуктори, двигатели и спирачки, е извършена насрещна проверка на горопосоченото дружество. В Протокол № П-22221021067051-141-001/05.05.2021 г. по описа на ТД на НАП - София, офис Център е посочено, че „ИНОКС 2000“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 14.08.2020 г. поради установени обстоятелства по чл. 176, т. 3 от същия закон. На доставчика е връчено по електронен път ИПДПОЗЛ, но от негова страна не са представени документи и писмени обяснения във връзка с издадената фактура. Последната не е отразена в отчетните регистри по ЗДДС - дневник за продажби и справка-декларация. Установено е, че към месец август 2020 г. дружеството не е разполагало с лица, наети по трудови или извънтрудови правоотношения, не е притежавало складово помещение или търговски обект за съхранение, респективно продажба на резервни части. По повод връчени на ревизираното дружество 2 броя ИПДПОЗЛ, управителят е посочил в писмени обяснения, че контактите с „ИНОКС 2000“ ЕООД са осъществени по телефона и превозът на стоките е осъществен от „АЛЕКС - ГГ“ ЕООД от склад на доставчика. С оглед на така установеното, органите по приходите са оспорили реалността на доставката на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по процесната фактура.

Впоследствие от страна на ревизираното дружество е представено към възражението срещу съставения ревизионен доклад копие на пътен лист № 655146, в който са отразени данни за МПС, посочени са дати през месец септември  2020 г. и маршрути от Димитровград до различни градове - Шумен, Пловдив, Добрич, Благоевград, София и обратно, включително маршрут Димитровград-София-Димитровград от дата 23.09.2020 г. Органите по приходите са преценили, че това отбелязване не може да бъде обвързано с издадената от „ИНОКС 2000“ ЕООД фактура от 14.08.2020 г., предвид обстоятелството, че коментираният доставчик няма складово помещение или обект в гр.София и с оглед наличието на липсващи реквизити в представената бланка на пътен лист № 655146.

С цел установяване наличието на  предпоставките за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по Фактура № **********/29.09.2020 г., издадена от „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД, гр.София, с ЕИК : *********, с предмет на доставката – профили, на доставчика е извършена насрещна проверка и съответно издаден Протокол № П-22002321066956-141-001/07.05.2021 г. по описа на ТД на НАП - София област, офис Ихтиман, в който е отразено, че едноличен собственик на капитала и управител на „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД е И. А., починал на 03.01.2021 г., като няма данни за вписан правоприемник или наследник на управителя. Предвид това, съставеното за целите на насрещната проверка ИПДПОЗЛ не могло да бъде връчено. По данни от информационната система на НАП посочената фактура била издадена на „АЛЕКС - ГГ“ ЕООД и включена в дневника за продажби и справката-декларация, касаещи данъчния период м.09.2020 г. Дружеството-доставчик било с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 15.12.2020 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от същия закон. Установено било, че „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД не разполага с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на стопанска дейност, респективно за изпълнение на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки на стоки, съответно, че от страна на ревизираното дружество не са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършено прехвърляне на собственост върху фактурираните количества профили и тяхното реално транспортиране от обект на доставчика до обект на получателя. Предвид така установеното, ревизиращият екип е оспорил реалността на доставката по фактурата, издадена от „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД.

В случая отново от страна на ревизираното дружество с възражението против ревизионния доклад е представен пътен лист № 655146, който органите по приходите не са взели предвид, обосновавайки се с това, че нито една от отразените в пътния лист дати не може да бъде обвързана с датата, на която е съставена фактурата - 29.09.2020 г., че няма информация за вида и количеството на превозваната стока и че няма данни в посочените градове съответният доставчик да е разполагал със складово помещение или обект за съхранение на профилите.

Във връзка с проверката по Закона за корпоративното подоходно облагане е установено, че за ревизираната 2020 г. „Алекс – ГГ“ ЕООД е подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО на 24.03.2021 г. със счетоводен финансов резултат (печалба) - 2 012,88 лв. и формиран данъчен финансов резултат (печалба) в размер на 2 194,14 лв.; деклариран корпоративен данък - 219,41 лв.; авансови вноски - 750,00 лв. и надвнесен данък - 530,59 лв. Установено е, че е подаден и годишен отчет за дейността с вх. № 14930016/28.02.2021 г. По данни от годишната оборотна ведомост за 2020 г. налице е незавършено производство: към 31.12.2019 г. - 248 884,67 лв. (дебитно салда по сметка 611 - Разходи за основна дейност) и към 31.12.2020 г. - 118 245,80 лв. Тъй като разликата между крайното и началното салдо по сметка 611 за периода на ревизията е отрицателна стойност, тоест запасите от незавършено производство са намалели спрямо началото на отчетния период, то сумата 130 638,87 лв. е посочена от ревизираното лице в раздел Разходи на ред - Намаление на запасите от продукция и незавършено производство при първоначално подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО. След извършен анализ на дейността на дружеството е установено, че към 31.12.2020 г. няма незавършено производство и всички приходи и разходи са отчетени за текущия период. В хода на извършената ревизия от „АЛЕКС - ГГ“ ЕООД е подадена коригираща ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2020 г. с вх. № 2600И0278956/10.06.2021 г. със счетоводен финансов резултат (загуба) 116 232,76 лв. и формиран данъчен финансов резултат (загуба) в размер на 116 051,50 лв., авансови вноски - 750,00 лв. надвнесен данък - 750,00 лв. В изготвената нова оборотна ведомост салдото по сметка 611 - Разходи за основна дейност е нулево към 31.12.2020 г., разликата между крайното и началното салдо по сметка 611 за периода на ревизията е отрицателна стойност, тоест запасите от незавършено производство са намалели спрямо началото на отчетния период със сумата 248 884,67 лв., посочена от ревизираното лице в раздел Разходи, на ред - Намаление на запасите от продукция и незавършено производство. От представляващото дружеството лице В.Д. е декларирано, че закупените материали по Фактури № 22/21.06.2019 г., № 207/13.06.2019 г. и № 214/17.06.2019 г., издадени от „РУМИСТРОЙ-РАР“ ЕООД, са вложени в производството на изделия по договор с „ЮПИТЕР - МЕТАЛ“ ООД от 07.05.2019 г., към 31.12.2019 г. същите са отчетени по счетоводна сметка 611 и формират част от размера на незавършеното производство. При приключване на договора през 2020 г. и отчитането му е издадена Фактура № 1377/21.02.2020 г. и разходът е признат.

Според ревизиращите органи, в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 1 от Закона за счетоводството предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети. В чл. 16, ал. 1, т. 7 от същия закон е посочено, че това става по ред и начин, определен от ръководителя на предприятието, съответно, че е необходимо да се приемат вътрешни правила за организиране и провеждане на инвентаризациите. Установено е, че в случая от „АЛЕКС-ГГ“ ЕООД не е извършена инвентаризация на натрупаните разходи по сметка 611 към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г., чрез която да установят фактическите наличности на стоково-материални запаси и стойностните им параметри в съответствие с определението за инвентаризация в ДР от ЗСч. От ревизираното лице не е представена аналитична отчетност относно начина на калкулиране на разходите и формиране себестойността на услугите, както и не е представена справка за калкулираните текущи разходи по обекти, изпълнени от дружеството за 2020 г., когато такива доказателства са изискани по реда на ДОПК във връзка с връчени ИПДПОЗЛ № Р-16002621001986-040-002/11.05.2021 г. и № Р-16002621001986-040-004/16.06.2021 г. Съответно е счетено, че разходът в размер на 248 884,67 лв. не е документално обоснован по надлежния ред и същият не е признат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

На следващо място ревизиращите органи са установили, че през месец февруари 2020 г. ревизираното дружество е издало Фактура № *********/21.02.2020 г. на стойност 69 022,00 лв. с получател „ЮПИТЕР - МЕТАЛ“ ООД с предмет - проектиране, изработка и монтаж на кран мостов двугредов 16 т. и захранваща система Бусбар по договор, от която изцяло били приспаднати платени аванси по фактури от предходната 2019 г. с обща данъчна основа 66 188,66 лв., както следва: аванс по фактура № **********/22.05.2019 г. на стойност 40 000,00 лв.; аванс по фактура № **********/01.08.2019 г. на стойност 22 022,00 лв. и аванс по фактура № 2938/20.12.2019 г. на стойност 4 166,66 лв., като авансовите плащания по фактури № **********/22.05.2019 г. и № 2938/20.12.2019 г. намерили счетоводно отражение като кредитно салдо по сметка 412 - Клиенти по аванси към 31.12.2019 г. и били признати за текущ приход през 2020 г. в кореспонденция със сметка 703 - Приходи от услуги. Авансовото плащане по Фактура № **********/01.08.2019 г. на стойност 22 022,00 лв. било признато за текущ приход за 2019 г., видно от представено извлечение от сметка 411 за м.08.2019 г. въз основа на сключения договор за изработка от 07.05.2019 г. с „ЮПИТЕР - МЕТАЛ“ ООД. Ревизиращите органи са приели, че авансовите плащания са свързани със сделка за извършване на услуги с поетапно изпълнение и счетоводен приход следва да се признае в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс. Счетено е, че в случая етапът на завършеност на услугите по „проектиране, изработка и монтаж на кран мостов двугредов 16 т. и захранваща система Бусбар“ е документиран с издаването на окончателната Фактура № **********/21.02.2020 г. Прието е, че са налице приходи на стойност 22 022,00 лв. по Фактура № **********/01.08.2019 г., които не са намерили отражение при формирането на финансовия резултат за 2020 г. и на основание чл. 78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат следва да бъде увеличен с процесната сума, като е направено позоваване на Закона за счетоводството и приложимия СС № 18 - Приходи.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16002621001986-092-001/22.07.2021 г., връчен на ревизираното лице на 26.07.2021 г. Срещу ревизионния доклад е подадено Възражение вх.№ 8839/07.09.2021 г., с което се възразява срещу предложението за установяване на задължения по ЗДДС и ЗКПО. Излагат се доводи за реалност на сделките от доставчиците „Румистрой – РАР“ ЕООД, „Инокс 2000“ ЕООД, „Еврогруп 7“ ЕООД, като се твърди, и че не са налице основания за увеличение на финансовия резултат за 2020 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Прилагат се документи, свързани с извършен транспорт на стоки под формата на горецитираните пътни листове, фактури и касови бонове.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт (РА) № Р-16002621001986-091-001/13.09.2021 г., издаден от Златина Димитрова Велиева - началник сектор в отдел „Ревизии“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, възложил ревизията, и Ф.Г. К. - главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 13.09.2021 г. по електронен път.

С цитирания ревизионен акт органите по приходите са отказали на данъчно задълженото лице правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 228.05 лв. (1 956,05 лв. + 1 640,00 лв. + 1 632,00 лв.) по Фактури с № **********/13.06.2019 г., № **********/17.06.2019 г. и № **********/21.06.2019 г., всички издадени от „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД, *, ЕИК : *********, с предмет на доставките - винкел, шини, профили и ламарина, Фактура № **********/14.08.2020 г., издадена от „ИНОКС 2000“ ЕООД,*, с ЕИК : *********, с предмет на доставката - резервни части за кран, редуктори, двигатели и спирачки, Фактура № **********/29.09.2020 г., издадена от „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД, *, с ЕИК : *********, с предмет на доставката – профили, като са приели, че цитираните фактури не документират реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради липсата на представени доказателства, установяващи реалността на доставките, а отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон, както и са начислили дължими лихви за забава, възлизащи на сумата от 747,64 лв.

С ревизионния акт е увеличен и счетоводният финансов резултат на дружеството за 2020 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на 248 884,67 лв. и 16 360,00 лв., и по реда на чл. 78 от ЗКПО в размер на 22 022,00 лв., като са установени допълнителни задължения по ЗКПО за ревизирания период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 17 119,72 лв. (16 369,72 лв. - дължима сума и 750 лв. - внесен от дружеството данък) - главница и 341,06 лв. - лихва.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с жалба вх. № 20-29-39/30.09.2021 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив (подадена на 24.09.2021 г. в деловодството на ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян под вх.№ 9502-1-Д/24.09.2021 г.), ревизираното лице е оспорило констатациите, обективирани в ревизионния акт, пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП – Пловдив. По повод така подадената жалба, с Решение № 584 от 09.11.2021 г., връчено на оспорващото лице по електронен път на 09.11.2021 г., решаващият орган е потвърдил изцяло ревизионния акт. В законоустановения срок е последвало подаване на жалбата до съда чрез Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, входирана с вх. № 96-00-284/18.11.2021 г., подадена на 16.11.2021 г.

В хода на производството пред настоящата съдебна инстанция бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от жалбоподателя. Свидетелят Г. З.Г. заяви при разпита си в съдебно заседание, че работи в „Алекс-ГГ“ ЕООД като ръководител на производствени технологии, която длъжност заемал и в периода 2019 г. - 2020 г. Самият той през 2008 г. създал фирмата, но през 2009 г. я прехвърлил и останал да работи като ръководител на цялото производство. Основната дейност на фирмата била свързана с производство на метални конструкции, производство и поддръжка на кранове. Заявява, че лично той ръководил доставките от „Румистрой-Рар“ ЕООД, „Инокс 2000“ ЕООД и “Еврогруп 7“ ЕООД. Имал контакти с хора по телефона – от Благоевград, Ябланица, Габрово, от които получавал информация, когато му било необходимо нещо за производството - тези хора го насочвали към кого да се обърне. Относно доставката от „Румистрой-Рар“ ЕООД, свидетелят заявява, че предварително говорил с тях, уточнили всичко и те му пратили по факса фактурата на материала, който искал да закупи. На посочената дата свидетелят тръгнал, като шофьорът – С.В., бил след него, платил на място определената сума и закарали шофьора в склада да натоварят стоката. Доставката била на винкели - профили ламарина. Складът бил в Кремиковци и от там се натоварило всичко. Стоката я превозвали на три пъти. След вземането на стоката, тя била разтоварена в базата им в Димитровград и започнали да изработват съоръженията – едното било на Тимс, другото било на Астика, тоест влагали стоката в поръчките, които имали за изпълнение. 

По отношение на доставките от „Еврогруп 7“ ЕООД, свидетелят заявява, че отново предварително се свързал с тях по телефона. Материалът пак бил докаран с кола на тяхното дружество. Свидетелят посочва, че бил там при вземането на материала, тъй като шофьорът не знаел къде трябва да отиде. Материалите, които взели, били за изработка на мостови кранове. На въпрос съставяни ли са били документи във връзка с транспорта, свидетелят заявява, че не са били съставяни такива. Когато отидел на място и извършел разплащането, му издавали оригинална фактура, а тази, която му били пратили предварително, давал на шофьора, за да може, ако го спрат някъде за проверка, да удостовери откъде е взет материалът. Попълвал се само пътен лист за превозното средство. При доставката от „Румистрой“ ЕООД и „Инокс 2000“ ЕООД ходили, само за да вземат материала. В другите случаи – имали назначен друг шофьор – К. Т. К. и с него ходили. Свидетелят се занимавал с плащането на доставките – плащал в брой при получаването на стоката.

Свидетелят К.П.К. посочва при разпита си в съдебно заседание, че в момента бил пенсионер, но през м.септември 2020 г. работил във фирма „Алекс ГГ“ ЕООД като шофьор - управлявал товарен бус. При предявяването на Пътен лист № 655146 по отношение на автомобил с рег.№ ***, свидетелят заявява, че почеркът на пътния лист прилича на неговия. Не може точно да си спомни за удостоверения транспорт от 30.09.2020 г., защото пътувал почти всеки ден – София, Благоевград, Лом, Пловдив. На въпрос дали си спомня за доставки от гр.Самоков или от този район, посочва, че си спомня за един случай. Били с шефа на фирмата – Г.. По принцип той карал пред свидетеля, когато не знаел къде да отиде. Той оправял и документацията. За конкретния случай си спомня, че взели стоката от Благоевград. Там имали обект, оставили стоката и после от Сандански ли, от София ли, взели стока, не помни, но някъде от там, по пътя взели обратен товар. Това, което товарили, били железа за кранове – зъбчати колела, редуктори - стока, която използвали да правят кранове. Вземали и нови профили, а също и ламарини, панели. Посочва, че ако бил с шефа, той взимал документите. Ако бил сам, те му давали документ, за да може да пътува. Когато бил сам, вземал фактурата с някакъв опис. Не описвал в пътния лист какво кара. Нямал представа има ли сключени писмени договори за осъществяване на доставките към „Алекс-ГГ“ ЕООД, нито как били извършвани плащанията по сделките, не знаел дали били подписвани приемо-предавателни протоколи. Не можел да посочи наименование и местонахождение на обектите, от които взимал стоката. Не бил подписвал документи, свързани със сделките.

 

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя в хода на производството бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното заключение вещото лице посочва, че изводите му относно редовността на воденото от дружеството – жалбоподател счетоводство не се различават от констатираното в процесния РД, а именно, че ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.

Вещото лице установява още, че в счетоводството на жалбоподателя са отразени доставките по фактурите, издадени от „Румистрой – Рар“ ЕООД, „Еврогруп 7“ ЕООД и „Инокс 2000“ ЕООД, а именно: Фактури № **********/21.06.2019 г. с данъчна основа 3 259 лв. и ДДС - 651,80 лв.; № **********/17.06.2019 г. с данъчна основа 3 203 лв. и ДДС - 640,60 лв., № **********/13.06.2019 г. с данъчна основа 3 318,25 лв. и ДДС - 663,65 лв., фактура № **********/14.08.2020 г. с данъчна основа 8 200 лв. и ДДС - 1 640 лв. и фактура № **********/29.09.2020 г. с данъчна основа 8 160 лв. и ДДС – 1 632 лв. Закупените материали били отразени директно на разход. Според обяснения на дружеството материалите се закупували за конкретно производство и не се отчитали на склад. Предмет на фактурите били закупени различни метали, резервни части за кран, метални профили, всички те свързани с основната икономическа дейност на дружеството. Към процесните фактури били приложени фискални бонове, с които били документирани извършени разплащания в брой. Плащанията по процесните фактури били отразени в счетоводството на дружеството. От проверка на оборотните ведомости за м.06.2019 г., м.08.2020 г. и м.09.2020 г. се установило наличието на средства, достатъчни за извършването на плащания по процесните фактури.

На въпрос има ли данни за последваща реализация/влагане на закупените по тези фактури стоки от ревизираното лице в дейността на същото, вещото лице отговаря, че били налице данни, документиращи последващо влагане на закупените материали, като в тази връзка вещото лице цитира покупните, съответно продажни фактури, без обаче да се ангажира с категорично становище дали именно закупените стоки са били вложени в съответните ремонти или в производството на посочените изделия. Посочва още, че фактурите, които документирали последваща реализация на закупените с процесните фактури материали, били отразени в счетоводството на жалбоподателя, съответно по тях били отчетени приходи, които, от своя страна, участвали при формирането на годишния финансов резултат за съответната година. Фактурите били декларирани в дневник продажби и справките декларации на дружеството за съответния данъчен период.

По отношение на приложените по делото пътни листове № 344401 за м.06.2019 г. на автомобил *** с рег.№ *** и № 655146 за м.09.2020 г. на *** с рег.№ ***, вещото лице посочва, че наличните по делото копия на пътни листи, издадени от дружеството жалбоподател, са идентични с намиращите се в счетоводството му оригинали. В счетоводството на дружеството за всеки месец били отчетени покупки на гориво, които покупки били заведени като активи по сметка 302 Материали. В края на месеца се отчитало изписване на гориво. Основание за извършените счетоводни записвания - издадени пътни листове. С тези счетоводни записвания се изписвали закупени материали - гориво и се отчитал разход, който разход намерил отражение при формиране на годишния счетоводен резултат.

Във връзка с извършеното в ревизионния акт увеличение на финансовия резултат със сумата от 16 360 лв., осчетоводени разходи по Фактура № **********/29.09.2020 г. , издадена от „Еврогруп“ ЕООД, и Фактура № **********/14.08.2020 г., издадена от „Инокс 2000“ ЕООД, и документалната обоснованост на този разход, вещото лице посочва, че посочените фактури били отразени в счетоводството на „Алекс-ГГ“ ЕООД, като фактурите съдържали реквизитите, изискуеми от чл. 114 от ЗДДС. Налице били и счетоводни данни относно влагането на материалите в производството.

Във връзка с установеното от ревизията отразяване на прихода в размер на 22 022 лв. по Фактура № **********/01.08.2019 г., издадена от „Юпитер – метал“ ООД, като текущ приход през 2019 г., и твърдението на жалбоподателя, че е налице двойно облагане на този приход, вещото лице посочва, че Фактура № **********/01.08.2019 г. е отразена в счетоводството на „Алекс-ГГ“ ЕООД. Сумата по фактурата била авансова вноска по договор и реално същата следвало да бъде отразена като разчет по с/ка 412 Клиента по аванси и по този начин да не влияе на финансовия резултат за 2019 г. Според вещото лице, очевидно била допусната грешка и сумата по фактурата била отчетена директно на приход, като този приход бил отчетен през 2019 г. вместо през 2020 г. Отчетеният приход влияел пряко на годишния финансов резултат за 2019 г., като водел до увеличението му. Върху формираната печалба, включваща и този приход, бил начислен корпоративен данък през 2019 г. вместо през 2020 г. Начисленият данък бил разчетен с бюджета. Вещото лице заявява, че от икономическа гледна точка с по-ранното внасяне на данъка върху приходите по посочената фактура не се нанасяла щета на фиска. С процесния РА бил начислен приход по тази фактура през 2020 г., като по този начин се получавало повторно облагане, а като се вземело предвид, че в процесния РА били отказани и разходите за незавършено производство, които включвали и разходите, натрупани по този проект, то начисляването на данък по тази фактура ставало тройно.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена от лице, разполагащо с надлежна активна легитимация, срещу потвърден от решаващия орган ревизионен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

 

Преценявайки събрания по делото доказателствен материал, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания ревизионен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът счита жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният Ревизионен акт № Р-16002621001986-091-001/13.09.2021 г. е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и в предвидената за това форма. Ревизионното производство е образувано с издаването на заповед за възлагане на ревизия на З. Д. В. - началник сектор в отдел „Ревизии“ в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-24-33/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП. Ревизионен доклад № Р-16002621001986-092-001/22.07.2021 г. е съставен от определените със Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи органи на 22.07.2021 г., при спазване на предвидения в чл. 117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002621001986-020-001/07.04.2021 г., изменена със Заповед за изменение № Р-16002621001986-020-002/06.07.2021 г., срок за приключване на ревизията – 06.08.2021 г. В съответствие с изискването на чл. 117, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 26.07.2021 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.

Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 13.09.2021 г., тоест в 14-дневен срок от датата на подаване на възражение срещу ревизионния доклад – 07.09.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като ревизионният акт е съставен в писмена форма и има определеното в чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК  - 60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх. № 20-29-30/30.09.2021 г., се е произнесъл с Решение № 584 от 09.11.2021 г., с което е потвърдил изцяло обжалвания ревизионен акт.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване на установената процедура и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма.

От събраните по делото доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на ревизията. Не е накърнена възможността за участие на ревизираното лице в производството и не са нарушени основните принципи в данъчно-осигурителното производство. На дружеството-жалбоподател е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения, представител на "Алекс - ГГ" ЕООД е бил редовно уведомяван както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на данъчните задължения на жалбоподателя. Настоящият състав намира, че процедурата по издаване на оспорения РА е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността му в цялост.

 

По отношение съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДДС следва да бъде отбелязано следното:

 

С процесния ревизионен акт органите по приходите са отказали на „АЛЕКС - ГГ“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 228.05 лв. съответно: 1 956,05 лв. по Фактури с № **********/13.06.2019 г., № **********/17.06.2019 г. и № **********/21.06.2019 г., издадени от доставчика „РУМИСТРОЙ РАР“ ЕООД, *, с предмет на доставките - винкел, шини, профили и ламарина; 1 640,00 лв. по Фактура № **********/14.08.2020 г., издадена от доставчика „ИНОКС 2000“ ЕООД, *, с предмет на доставката - резервни части за кран, редуктори, двигатели и спирачки; 1 632,00 лв. по Фактура № **********/29.09.2020 г., издадена от доставчика „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД,*, с предмет на доставката - профили.

С оглед идентичния предмет на доставките по процесните фактури, както и на ангажираните идентични доказателства, настоящата инстанция намира, че следва да бъдат изложени общи правни изводи по отношение на всички така цитирани фактури. В случая непризнатото право на приспадане на данъчен кредит, както вече бе посочено, е в общ размер на 5 228,05 лв. Установено е, че четири от посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици, с изключение на Фактура № **********/14.08.2020 г., издадена от „ИНОКС 2000“ ЕООД, която не е отразена в счетоводството на доставчика. Предвид събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира, че реалната доставка на стоките, посочени в процесните фактури, не бе установена. В тази връзка, на първо място, следва да бъде отбелязано обстоятелството, че редовното счетоводно отразяване на фактурите не представлява доказателство за реалност на доставката по същите. Не се отразява като определящо за правото на приспадане на данъчен кредит и обстоятелството дали доставчикът е начислил ДДС в предвидените за това срокове, нито обстоятелството каква е последващата реализация на стоките по процесните фактури, а именно дали същите са използвани за последващи облагаеми доставки, както и обстоятелството дали е било извършено плащане по процесните фактури, на които факти основно изгражда защитата си жалбоподателят. Това, което определя предмета на спора, е реалността на доставките по процесните фактури и дали събраните по делото доказателства установяват относимите факти. Анализът на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит, налага извода, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях, не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС свързва правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги с наличието на облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. „а“, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото в държава-членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит, да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на цитираните фактури не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки. При изследване на обстоятелството дали по отношение на жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури следва да се съобрази и обстоятелството, че законодателят в никакъв случай не предпоставя признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции, както е в процесния случай. При една реално осъществена стопанска операция данъчно задължените лица трябва да я оформят и документално в счетоводствата си и тогава ще е налице както реално осъществена доставка, така и нейното документално оформяне. Другата хипотеза не намира опора в закона - недоказана реална доставка, но доказване на нейното документално оформяне в счетоводството.

По повод възраженията на жалбоподателя, следва да бъде отбелязано, че действително отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан само на липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. От друга страна, данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и по отношение на които то действително е платило ДДС. Такива доказателства не са били представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не бяха представени и в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални действия, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС, и от друга страна, възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Тоест наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, като с оглед преценката за реално осъществена доставка по конкретните фактури е необходимо да се установи дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена.

Действително отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, съответно данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи - въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС.

В тази връзка в настоящото производство, на първо място, следва да бъде отчетена липсата на каквито и да било писмени доказателства, от които да може да се установи как страните по договора са влезли в контакт и по какъв начин именно тези търговски дружества, издатели на процесните фактури, са били избрани за доставчици, а ангажираните гласни доказателства са твърде неясни и в тях липсва всякаква конкретика и детайлност. Липсват представени приемо-предавателни протоколи за предаване на съответните стоки или други писмени доказателства за прехвърляне правото на собственост върху тези стоки, липсват данни за конкретните обекти, от които стоките са натоварени и получени. Нещо повече - липсват каквито и да било данни за притежавани собствени, както и наети активи от страна на доставчиците, свързани със съхранението и доставката на стоките. По отношение на всички доставчици е констатирано, че са дерегистрирани по ЗДДС лица, че не са подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО и липсват данни за наличие на техни/наети складови площи за съхранение на стоките, както и персонал. По делото не са представени каквито и да било доказателства за придобиване на стоките от преките доставчици, съхранението им в съответно складово помещение, както и за предаването им на жалбоподателя. От събраните гласни доказателства не се установи от къде точно са натоварени стоките, дали действително са транспортирани с превозните средства и на датите, цитирани в представените пътни листове, както и как са съхранявани, съответно предадени, при положение, че е установено, че доставчиците не разполагат с нужната материално-техническа обезпеченост за това. Факт е също, че едно от дружествата - "ИНОКС 2000" ЕООД не е отразило в отчетните си регистри и дневника за продажби Фактура № **********/14.08.2020г. или каквито и да било други документи с получател жалбоподателя за визирания период. Данните от събраните по делото гласни доказателства, че контактите с доставчиците са били осъществени по телефон, тоест без изпращане, получаване и разглеждане на оферти, без сключване на писмен договор и без размяна на каквато и да било писмена кореспонденция, липсата на писмени доказателства относно това какви са били изискванията на жалбоподателя, на данни за заявени претенции относно качеството, гаранционния срок на материалите, наличието на сертификати за произход, при положение, че се касае за материали, за които се твърди, че се влагат в последващо производство, налага извода за липса от страна на жалбоподателя на направена оценка на риска, който би възникнал при неизпълнението на договорите. Тоест установява се, че жалбоподателят не е предприел разумни мерки в съответствие с добрата търговска практика да направи проучване по отношение на доставчиците, с които договаря покупката на определени стоки, да посети офисите на компаниите, които избира за свои доставчици, да проследи историята на създаването на съответната компания. А това е обстоятелство, което несъмнено би било проверено от всеки добър търговец, и обстоятелство, което несъмнено не изисква усилия, които надвишават разумните такива. В случая дружеството не е предприело минималните стъпки, за да защити икономическите си интереси, и по този начин максимално да минимизира риска за участието си в данъчна измама. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят губи правото си на приспадане на ДДС, но не като наказание за негова небрежност, а именно защото не са постигнати обективните критерии за правото на приспадане. Тоест данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Що се отнася до тежестта на доказване на качеството на данъчнозадължено лице на доставчика, следва да се направи разграничение между установяването, от една страна, на изпълнението на това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС, и от друга страна, на наличието на измама с ДДС. Затова, макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква - в контекста на борбата с измамите с ДДС - да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане. В последната хипотеза данъчнозадълженото лице следва да установи въз основа на обективни доказателства, че доставчикът има качеството на данъчнозадължено лице, освен ако данъчната администрация не разполага с необходимите данни, за да провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС. В процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания.

Ангажираните чрез поставените към съдебно-счетоводната експертиза въпроси относно вложените материали, тоест използвани ли са за последващи доставки материалите, предмет на процесните фактури, не доказват безспорно релевантните факти, доколкото вещото лице не е категорично в заключението си, че именно посочените във фактурите материали съответстват на вложените, а и, както вече бе посочено, последващата реализация на стоките и факта дали същите са използвани за последващи облагаеми доставки не е определящо само по себе си за правото на приспадане на данъчен кредит. В разглеждания случай от сочените за доставчици лица към жалбоподателя са фактурирани определени стоки, без да са налице представени годни доказателства за реалното притежание на същите от издателите на фактурите. Доказателствата за реалността на доставките следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделката, тоест да са безспорни, а не да почиват на предположения. Осчетоводяването и плащането на цената по фактурите, респективно последващата реализация могат да бъдат само косвено доказателство за реалността на доставките, но нямат водещо значение за признаване правото на данъчен кредит. Макар и документално оформени в счетоводството, нереалните доставки не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма, намерил отражение в законовите норми на Закона за счетоводството. Законът при всички случаи изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, по начина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни документи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

В обобщение и по всички обсъдени по-горе доставки, за които не се установява реално изпълнение, следва да бъде посочено, че макар и документално оформени в счетоводството при жалбоподателя, те не пораждат права за данъчно задълженото лице. Жалбоподателят не доказа договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, факта на настъпване на данъчно събитие за целите на ЗДДС, съответно и изпълнение на условията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

По отношение допълнително установени задължения по ЗКПО:

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО, местните юридически лица се облагат с данъци по ЗКПО за печалбите и доходите им от всички източници в Република България и в чужбина с корпоративен данък. На основание чл. 19 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба, която подлежи на облагане с 10 % корпоративен данък. Данъчната печалба е положителната величина, определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на чл. 22 от ЗКПО. Дължимият годишен корпоративен данък се установява по реда на ЗКПО и се посочва в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, която се подава до 31 март на следващата календарна година, заедно с годишния счетоводен отчет съгласно чл. 92 от ЗКПО.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Според ал. 2 на същата разпоредба счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Необходимо условие за приложението на тази разпоредба обаче е данъчно задълженото лице да разполага с други документи, които удостоверяват липсващата информация и отразяват вярно документираната стопанска операция. Видно от така цитираната разпоредба, при преценката за документалната обоснованост на даден разход задължително условие е наличието на доказателства за достоверността на сделка, във връзка с която е извършен разходът. Тоест, ако разходът, намалил печалбата на предприятието за отчетния период, не е документално обоснован по надлежния ред, той не се признава за данъчни цели и счетоводният финансов резултат се преобразува по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Предвид изложените по-горе мотиви в частта за непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ЕВРОГРУП 7“ ЕООД и „ИНОКС 2000“ ЕООД, законосъобразни са изводите на данъчните органи, че недоказването на реалността на доставките е основание и за увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя с данъчните основи по спорните фактури по чл. 26, т. 2 от ЗКПО. За признаване на разходите за целите на ЗКПО е необходимо по безспорен начин да се установи реалността на посочените във фактурите стопански операции. Отразяването на фактурите в счетоводните регистри на получателя не води до извод за реалното им изпълнение, предвид че при неустановяване реалността на доставките не може да има документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 3 от ЗКПО. За да увеличи финансовия резултат на дружеството с процесните суми, приходният орган е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е получил реално стоките по процесните фактури, откъдето е извел и презумпция за фиктивност на доставките. Приходният орган е посочил, че съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на същия закон, а процесните не са такива, защото документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството разход е само този, за който е издадена фактура, отразяваща вярно стопанската операция. Въз основа на установените при ревизията факти и обстоятелства е достигнат извод, че процесните фактури, издадени от съответните дружества-доставчици, не отразяват реални стопански операции, респективно - не е доказана верността на тяхното съдържание, поради което за отчетените разходи с тези фактури е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, което е самостоятелно основание за увеличението на финансовия резултат за процесните данъчни периоди. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Предвид това и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с извършеното от органите по приходите увеличение на финансовия резултат със стойността на отчетените като разход фактури, издадени за сделки, които реално не са осъществени, е отстранено влиянието на тези разходи върху финансовия резултат на жалбоподателя, тоест стойността по тези фактури не е взета под внимание

С оглед на изложеното, правилно счетоводният финансов резултат на „АЛЕКС-ГГ" ЕООД за 2020 г. е увеличен със сумата от 16 360,00 лв. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО по Фактура № **********/29.09.2020 г. на стойност 8 160,00 лв. и ДДС – 1 632,00 лв., издадена от „Еврогруп 7“ ЕООД, и Фактура № **********/14.08.2020 г. на стойност 8 200,00 лв. и ДДС – 1 640,00 лв., издадена от „Инокс 2000“ ЕООД.

 

По отношение на сумата в размер на 248 884,67 лв., за която ревизиращият орган също е приел, че се касае за разход, който не е документално обоснован по надлежния ред, съответно същият не е признат за данъчни цели и счетоводният финансов резултат е преобразуван по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, следва да бъде отбелязано следното:

Безспорно по делото бе установено, че при подаването на годишната данъчна декларация (коригираща) по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2020 г. с вх.№ 2600И0278956/10.06.2021 г. дружеството е декларирало нулево салдо към 31.12.2020 г. по сметка 611 - Разходи за основна дейност, както е безспорен и фактът, че към 31.12.2019 г. салдото по посочената сметка е възлизало на 248 884,67 лв. - незавършено производство, тоест в случая, съгласно декларираното от ревизираното лице, запасите от  незавършено производство са намалели спрямо началото на отчетния период със сумата от 248 884,67 лв., посочена в раздел Разходи на ред Намаление на запасите от продукция и незавършено производство. В тази връзка ревизиращите органи са обосновали изводите си за наличие на разход, който не може да бъде признат за данъчни цели, с факта, че от страна на дружеството не е извършена инвентаризация на натрупаните разходи по сметка 611 към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г., която да позволи да бъдат установени фактическите наличности на стоково-материални запаси и стойностните им параметри, като липсата на такава инвертаризация е факт, по отношение на който страните не спорят. Не се оспорва и обстоятелството, че въпреки изискването им с ИПДПОЗЛ №Р-16002621001986-040-002/11.05.2021 г. и № Р16002621001986-040-004/16.06.2021 г. ревизираното лице не е представило аналитична отчетност относно начина на калкулиране на разходите и формиране себестойността на услугите, както и справка за калкулираните текущи разходи по обекти, изпълнени от дружеството за 2020 г. В тази връзка следва да бъде посочено, че в ревизионното производство органите по приходите разполагат с правото да изискват от ревизираното лице данни, сведения, документи и всякакви други доказателства, отнасящи се до негови права и задължения (чл. 37, ал. 3, вр. ал. 2 от ДОПК), както и писмени обяснения (чл. 56, ал. 1 от ДОПК). При непредставянето им, те могат да приемат за доказани или недоказани фактите и обстоятелствата, за установяването на които са поискани (чл. 37, ал. 4 и чл. 56, ал. 2 от ДОПК). В случая в хода на ревизионното производство, а също и в производството пред настоящата инстанция, не се доказва, че процесната сума от 248 884.67 лв. е разходвана за дейността на дружеството или разходването й е свързано с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, поради което независимо от осчетоводяването на сумата като разход, същата не следва да бъде третирана като такъв (по аргумент за противното и от § 1, т. 4 изр. последно от ДР на ЗКПО), съответно извършеното осчетоводяване не променя фактите по делото, релевантни за спора. Установяването на този положителен от обективната действителност факт, който ползва данъчно задълженото лице, стои изцяло в доказателствена тежест на оспорващия по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим съобразно препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, опровергаващи този извод и установяващи обективното наличие на документално обосновани разходи, съответно наличието на предпоставките за признаването на процесните разходи за данъчни цели.

Неоснователни са и възраженията, че от страна на ревизиращите органи не е изследвано дали в сумата от 248 884,67 лв. не се включва сумата от 16 360 лв. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че сумата от 248 884,67 лв. е отчетена към 01.01.2020 г. по дебита на сметка 611 - Разходи за основна дейност, като към 31.12.2020 г. сметка 611 е с нулево салдо, тоест сумата от 248 884,67 лв. включва разходи за незавършено производство, направени преди 01.01.2020 г., докато фактурите, формиращи сумата от 16 360 лв., са издадени след този момент - през 2020 г., съответно са отчетени по дебита на сметка 601 - Разходи за материали.

 

По отношение на увеличения на основание чл. 78 от ЗКПО счетоводен финансов резултат за 2020 г. със стойността по Фактура № **********/01.08.2019 г., издадена на "Юпитер - метал" ООД с ЕИК: *********, съгласно Договор за изработка от 07.05.2019 г., в размер на 22 022,00 лв. следва да бъде отбелязано следното:

По отношение на тези приходи ревизиращите органи са приели, че същите неправилно са отчетени като приходи през 2019 г. и че те е следвало да намерят отражение при формирането на финансовия резултат за 2020 г., съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимия СС 18 "Приходи".

В тази връзка по делото бе установено (като по отношение на тези факти липсва спор между страните), че съгласно договор за изработка, сключен на 07.05.2019 г. между „ЮПИТЕР - МЕТАЛ“ ООД, в качеството на възложител, и „АЛЕКС-ГГ“ ЕООД, в качеството на изпълнител, с предмет - проектиране, изработка и монтаж на кран мостов двугредов 16 т. и захранваща система Бусбар, цялостното изпълнение на възложеното е следвало да бъде извършено и предадено от изпълнителя на възложителя в следните срокове: срок за проектиране, изработка и доставка - до 60 работни дни от датата на превеждане на аванса; срок за монтаж - до 7 работни дни от датата на уведомлението от страна на възложителя за наличие на фронт за работа; срок за пускане в експлоатация на съоръжението - до 10 календарни дни след приключване на монтажа. Договорено е авансово плащане в размер на 58 % от стойността на договора, възлизаща на 40 000,00 лв. без ДДС, платимо в срок до 3 работни дни, считано от датата на подписване на договора. Уговорено е окончателното плащане в размер на 29 022,00 лв. без ДДС да бъде извършено след монтажа на крана и системата „Бусбар“ и проведени тестове съгласно т. 7.1, които се удостоверяват с подписване на приемо-предавателен протокол от двете страни. По договора са издадени следните фактури: Фактура № **********/22.05.2019 г. на стойност 40 000,00 лв., Фактура № **********/01.08.2019 г. на стойност 22 022,00 лв.,  Фактура № 2938/20.12.2019 г. на стойност 4 166,66 лв., както и Фактура № *********/21.02.2020 г. на стойност 69 022,00 лв., като от последната фактура са приспаднати платените аванси по горецитираните фактури от предходната 2019 г. с обща данъчна основа 66 188,66 лв. Установено е още, че авансовите плащания по Фактури № **********/22.05.2019 г. и № 2938/20.12.2019 г. са намерили счетоводно отражение като кредитно салдо по сметка 412 - Клиенти по аванси към 31.12.2019 г. и са признати за текущ приход през 2020 г. в кореспонденция със сметка 703 - Приходи от услуги. Авансовото плащане обаче по Фактура № **********/01.08.2019 г. на стойност 22 022,00 лв. е отчетено като текущ приход за 2019 г., вместо за 2020 г.

След като по изложените съображения са налице условията за признаване на прихода в годината на завършване на сделката, то правилен е правният извод на ревизиращите органи, че РЛ е следвало да осчетоводи този приход именно през 2020 г. и след като това не е сторено, за което спор по делото не съществува, то при правилно приложение на материалния закон с оспореният РА декларираният от жалбоподателя счетоводен финансов резултат за 2020 г. е коригиран на основание чл. 78 от ЗКПО в посока увеличение със сумата от 22 022,00 лв., която е следвало да бъде отчетена през текущата 2020 г.

По отношение на възраженията на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗКПО, при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната. Алинея втора разпорежда, че при определяне на данъчното задължение върху коригирания по ал. 1 данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година. Съгласно алинея трета посочва, че в случаите по ал. 1 при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният срок за подаването й е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период. Последното изречение на алинея трета на разпоредбата дава процесуална възможност за защита на ревизираното лице, в случай на пропускане на възможността само да коригира допусната счетоводна грешка. Тази възможност не може да се замести от отмяна на ревизионния акт, в тази му част, нито от корекция, след като безспорно 2019 г. не е в ревизирания период. В този смисъл настоящата съдебна инстанция определя като правилни изводите на органите по приходите, че при съобразяване на обстоятелството, че задълженията за корпоративен данък за 2019 г. не са включени в обхвата на процесната ревизия, то не е възможно в развилото се ревизионно производство да бъде извършено преобразуване в намаление на финансовия резултат за 2019 г., съответно да бъде намален дължимия корпоративен данък за 2019 г.

С оглед така изложените съображения настоящата инстанция приема, че оспореният ревизионен акт е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗДДС и ЗКПО и не страда от твърдените от жалбоподателя пороци, съответно жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото на ответника - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1 233.09 лв., който размер е определен съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р       Е     Ш   И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЛЕКС-ГГ“ ЕООД, ЕИК : *********, ***, представлявано от управителя В.Р.Д., срещу Ревизионен акт № Р-16002621001986- 091-001/13.09.2021 г., потвърден с Решение № 584/09.11.2021 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ - гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „АЛЕКС-ГГ“ ЕООД, ЕИК : *********, представлявано от управителя В.Р.Д., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.Пловдив при Национална агенция по приходите – София сумата от 1 233.09 лева (хиляда двеста тридесет и три лева и 09 ст.), представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                             СЪДИЯ: