№ 71
гр. O., 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – O. в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20221460100474 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с Вх. № ***** г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (ЕРМ ЗАПАД АД), с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от
Г.М. и В.Л. С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт К. Х. М.
срещу Т. М. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес
*** за признаване за установено, че ответникът дължи на дружеството ищец
сумите от *** лв. главница по фактура № *** г., дължима на осн. чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, лихва за периода 13.11.2020 г. до 16.03.2022 г. в
размер на *** лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2022 г. до изплащане на вземането. Претендират се и разноски по
делото. За исковите претенции е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № *** г.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. с
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От името на ищеца се твърди, че на 23.04.2020 г. служители от отдел
„Нетехнически загуби” към „Електроразпределителни мрежи Запад” АД
(ЕРМ ЗАПАД) са извършили проверка на обект, находящ се в ***** Обектът
е бил с монтирано индукционно средство за търговско измерване, което не е
било регистрирано в системата и е представлявал гараж - неправомерно
присъединен към електроразпределителната мрежа. Проверката е извършена
съвместно със служители на РУ O. (осн. чл. 58 ПИКЕЕ).
При проверката е съставен Констативен протокол (КП) № *** г. в
присъствието на М. Т. Н. - независим свидетел, които не е служител на
„дружеството ищец (чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ), като протоколът е подписан и от
полицейски служител от РУ O. – С.Цв.. Установен е собственикът и
ползвател на гаража – ответникът Т. М. П., който е присъствал на проверката,
но е отказал да подпише протокола. В последния е описано, че е направено
1
„присъединение без мерене с два броя проводници ПВ - А1-6 мм2,
подвързани към фаза и нула от мерене НН от едната страна, а от другата
страна захранват гаража, в който е монтирано табло с нерегистриран
индукционен електромер с отлепено стъкло, с което е застопорен диска, така
че да не се движи“. Поради направените констатации служителите на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са предприели премахване на
незаконното присъединение, а въз основа на КП № **** г. и на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ е преизчислена сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на
ответника за периода от 27.10.2019 г. до датата на извършената проверка от
служителите от отдел „Нетехнически загуби” на 23.04.2020 г. (чл. 51, ал. 1 от
Правилата). Издадена е фактура № *** г., с приложение към нея.
Сочи се, че присъединяването на обекта на ответника към
електроразпределителната мрежа е станало преди въвеждането в
законодателството на изисквания присъединеното лице да удостоверява с
документи каква е връзката му с присъединения обект и преди да е въведено
изискване за сключване на писмени договори, уреждащи присъединяване на
обектите на потребителите към разпределителната мрежа. На обекта не е
правена проверка в периода 27.10.2019 г. - 23.04.2020 г., видно от
„Предложение за корекция на сметка“, поради което корекцията е за период
от 6 месеца, както е предвидено в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. След това
ответникът е уведомен за преизчислените количества ел. енергия и му е
изпратена фактура № *** г. Присъединяването към
електроразпределителната мрежа е направено неправомерно с нерегистриран
индукционен електромер, без възможност потребяваната електроенергия да
се отчита и заплаща.
При горните аргументи е заявено искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че същият дължи на ищцовото дружество подробно
посочените по-горе суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № *** г.
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № *** г., като се претендират и разноски по
заповедното производство и по настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Т. М. П.,
като в хода на делото, е установено, че той е починал на 18.02.2023 г. С
Определение № *** г. като страна е конституиран неговият единствен
наследник по закон – синът му Р. Т. М.. От последния е постъпила молба по
хода на делото, в която изразява становище, че не следва да отговаря за
задълженията на починалия си баща, тъй като е вписал отказ от наследството
му, съгласно приложено удостоверение от РС O. по ч. гр. дело № *** г. за
вписан отказ в особената книга на съда.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама
свидетели и е прието заключение на изготвена СТЕ.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, съдът намери за установено
следното:
На съдът е служебно известно по смисъла на чл. 155 ГПК, че на
05.05.2022 г. ищецът е входирал в РС O. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу потребителя на ел. енергия Т. М. П., ЕГН
********** – първоначален ответник по настоящото дело. За разглеждане на
заявлението е образувано ч. гр. дело № *** г. по описа на РС O., по което на
10.05.2022 г. е издадена исканата заповед по чл. 410 ГПК, връчена редовно на
2
длъжника, който в указания от съда едномесечен срок е възразил, че не дължи
изпълнение по издадената срещу него Заповед № *** г. Поради това в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил срещу него процесните искове,
които се смятат предявени на 05.05.2022 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда срещу Т. М. П. (чл.
422, ал. 1 ГПК).
В хода на настоящото производство безспорно се установи, че
ответникът е починал на 18.02.2023 г., във връзка с което съдът е изискал
съответни справки за удостоверяване на смъртта, респ. наследниците на
ответника (л. 83 – 84 от делото). Установен е единствен наследник по закон
на починалия ответник – неговият син Р. Т. М., който на основание чл. 227 от
ГПК с Определение № *** г. е конституиран като страна в производството –
правоприемник на ответника.
Преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото, от
ответника Р. Т. М. е постъпила молба по хода на делото, в която изразява
становище, че не следва да отговаря за задълженията на починалия си баща,
тъй като е вписал отказ от наследството му, съгласно приложено
удостоверение на РС O. по ч. гр. дело № *** г. за вписан отказ в особената
книга на съда. В тази връзка следва да се обяви, че на съда също е служебно
известно по смисъла на чл. 155 ГПК, че ответникът Р. Т. М., като единствен
наследник по закон на починалия на 18.02.2023 г. негов баща Т. М., съгласно
Акт за смърт № 7/20.02.2023 г. на община O., е заявил вписване на отказ от
наследство, вписан под № 3/21.03.2023 г. по реда на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 от
ЗН в особената книга на РС O. съгласно Определение № *** г., постановено
по гр. дело № *** г. по описа на съда (л. 115 от делото).
Имайки предвид изложеното и доколкото съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, само
„наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които получават“, то за
процесните задължения, предмет на исковете по настоящото дело,
конституираният ответник Р. М. не отговаря само на това основание, именно
защото не е приел, а се е отказал от наследството на своя баща Т. М. П. – б.ж.
на гр. O., с които то е обременено (чл. 60, ал. 1, чл. 52 и чл. 49 ЗН). Именно
поради това като недоказани още в своето основание, предявените от
дружеството ищец искове за признаване за установено по отношение на
наследника Р. М., че същият дължи сумите от *** лв. главница по фактура №
*** г. на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, лихва за периода
13.11.2020 г. до 16.03.2022 г. в размер на *** лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането, следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни, без преди това да бъдат обсъждани
и останалите предпоставки за уважаването им (съобразно разпределената от
съда доказателствена тежест), както и по отношение на техния размер, защото
това се явява безпредметно.
Неоснователни са доводите за противно на изложеното по-горе на
пълномощника на ищеца в хода на делото по същество и в представените
писмени бележки по делото, а именно че в условията на универсално
правоприемство ответникът Р. Т. М. е клиент на дружеството ищец,
собственик е на процесния обект и следва да отговаря за задълженията на
своя наследодател Т. М. П. – починал в хода на производството. В случая е
вярно, че отказът на конституирания ответник Р. М. от наследството на
неговия баща е произвел действие от деня на вписването му в особената за
това книга на съда в хода на делото, а процесните задължения, с които то е
3
обременено, са възникнали преди това. Също е така е вярно, че за тях
отговорят само наследниците, които са приели наследството на починалия
наследодател, а по делото няма данни ответникът да е приел същото, за да
отговаря за тези му задължения, с които то е обременено (чл. 60, ал. 1 ЗН),
вкл. не се твърди от ищеца наличие на приемане на наследството чрез
конклудентни или други действия от страна на ответника Р. М., извършени
преди вписания от него отказ от наследство, като в този смисъл не е заявено
от дружеството ищец и оспорване на така вписания от ответника отказ от
наследство (чл. 56 от ЗН).
При този изход на делото ответникът има право да му бъдат присъдени
сторените по делото и в заповедното производство разноски, но в случая няма
данни и не е налице негово искане за присъждането на такива.
Така мотивиран, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "ЕРМ ЗАПАД" АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от
Г.М. и В.Л. С., искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. с
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
наследника на починалия Т. М. П. – б.ж на гр. O. – ответникът Р. Т. М., ЕГН
********** от ****, че дължи на дружеството ищец сумите от *** лв.
главница по фактура № *** г., дължима на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56
от ПИКЕЕ, лихва за периода 13.11.2020 г. до 16.03.2022 г. в размер на *** лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2022 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № *** г. по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № *** г. по описа на РС O..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – O.: _______________________
4