№ 401
гр. Смолян, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500508 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 122/30.06.2025 г. по гр. д. № 75/2024 г. Девински
районен съд е отхвърлил предявените искове от Г. Н. Ю. против Д. И. Х. за
заплащане на сумата от 500 лева, предявен като частичен иск от 2 500 лева,
представляваща обезщетение за причинените от изложени неверни и
клеветнически твърдения /в жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х.;
сигнал с вх. № 9057/05.05.2022 г. до БАБХ и сигнал с вх. № 3297/03.08.2022 г./
неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен
дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство на унижение, чувство на
дискредитиране на името му в обществото, вследствие на общо 9 броя
деликти /твърдения/ на ответника, както следва:
В жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х. и областния
управител на област Смолян: - „Ю. не полагаше необходимите грижи за тях по
отношение на пашуването. Конете редовно, още от самото начало, бяха
пускани свободно“....„многократно навлизаха в чужди имоти - включително и
в имот на А. П., като нанасяха поражения по селско стопанската продукция и
по терените“;
1
- „Конете се движат и пашуват в поясите около водоема, като
нанасят поражения върху почвения слой и замърсяват с екскременти водите
от преливника на водосъбирателното съоръжение“;
- „на всичко отгоре същият е заградил пътя, преминаващ покрай
входа на фермата, като го е завзел и разположил там беседка и друго
имущество, явно считайки го за своя собственост, каквато всъщност не е. С
това той е ограничил достъпа на външни лица до територията на юг от
неговия животновъден обект“;
- „Същите си позволяват да тероризират и тормозят съседите си
чрез противоправно поведение - вдигане на шум от озвучителна уредба,
хвърляне на бомбички и пиратки, стрелба с пневматично оръжие,
демонстративно шофиране с висока скорост по улиците в махалата и т. н.“
В сигнал с рег. № Т-94-А-44/14.06.2022г. до Министерство на
туризма и Комисия за защита на потребителите /ищеца сочи в исковата молба
- сигнал с вх. № 3297/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян, а в молба с вх. №
1729/19.06.2023 г. - жалба с вх. № 3294/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян /:
- „Както сме споменали в сигнала си, вместо общинските власти
в Чепеларе да извършват контрол и да санкционират подобен род
незаконосъобразни дейности, те промотират лицето Г. Ю. и му осигуряват
един вид протекция на местно ниво; - част от документ, озаглавен
допълнителна информация – /л.54-55 по гр. дело № 72/2023г. по описа на РС -
Чепеларе/;
- „В заключение държим да ви информираме, че лицата,
посочени в сигнала се ползват с протекции от страна на общинската
администрация при Община Чепеларе и то на ръководно ниво“.
С твърдения в жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. и сигнал с рег. №
Т-94- А-44/14.06.2022г., че Г. Ю. буквално е корумпирал Община Чепеларе.
В сигнал с вх. № 9057/05.05.2022 г. до БАБХ, МОНСВ и НАП и
Областен управител на Област Смолян:
- „В разрез с даваните обещания след обещания, че ще се
постарае да предотвратява това занапред, същият не предприе необходимите
мерки, за да пази имуществото на останалите собственици, респективно да не
пуска свободно конете си“;
- „подобно свободно пускане на животните е честа практика, а не
изключение“;
- „Фактът, че животните се пускат свободно да пашуват и че
миризмите и екскрементите им достигат целогодишно до нашите къщи и
влошават качеството ни на живот, води до основателно предположение, че от
една страна се спестяват пари за фураж по отглеждането им, а от друга, че са
нарушени разпоредбите на чл. 12 от Наредба 44/2006г.“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – като
неоснователни и недоказани.
2
Със същото решение са отхвърлени предявените искове от Г. Н.
Ю. против А. И. П. за заплащане на сумата от 500. 00 лева, предявен като
частичен от 2 500 лева, представляваща обезщетение за причинените от
изложени неверни и клеветнически твърдения /в жалба е вх.№ 216/28.07.2022
г. до кмета на с. Х.; сигнал с вх. № 9057/05.05.2022 г. до БАБХ и сигнал с вх.
№ 3297/03.08.2022г.дов ОДБХ гр. Смолян/ неимуществени вреди, изразяващи
се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство на
унижение, чувство на дискредитиране на името му в обществото, вследствие
на общо 9 броя деликти (твърдения) на ответника, както следва:
В жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. до кмета на с. Х. и областния
управител на област Смолян: - „Ю. не полагаше необходимите грижи за тях по
отношение на пашуването. Конете редовно, още от самото начало, бяха
пускани свободно“....„многократно навлизаха в чужди имоти - включително и
в имот на А. П., като нанасяха поражения по селско стопанската продукция и
по терените“;
- „Конете се движат и пашуват в поясите около водоема, като
нанасят поражения върху почвения слой и замърсяват с екскременти водите
от преливника на водосъбирателното съоръжение“;
- „на всичко отгоре същият е заградил пътя, преминаващ покрай
входа на фермата, като го е завзел и разположил там беседка и друго
имущество, явно считайки го за своя собственост, каквато всъщност не е. С
това той е ограничил достъпа на външни лица до територията на юг от
неговия животновъден обект“;
- „Същите си позволяват да тероризират и тормозят съседите си
чрез противоправно поведение - вдигане на шум от озвучителна уредба,
хвърляне на бомбички и пиратки, стрелба с пневматично оръжие,
демонстративно шофиране с висока скорост по улиците в махалата и т. н.“
В сигнал с рег. № Т-94-А-44/14.06.2022г. до Министерство на
туризма и Комисия за защита на потребителите /ищеца сочи в исковата молба
- сигнал с вх. № 3297/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян, а в молба с вх. №
1729/19.06.2023 г. - жалба с вх. № 3294/03.08.2022 г. на ОДБХ – Смолян /:
- „Както сме споменали в сигнала си, вместо общинските власти
в Чепеларе да извършват контрол и да санкционират подобен род
незаконосъобразни дейности, те промотират лицето Г. Ю. и му осигуряват
един вид протекция на местно ниво; - част от документ, озаглавен
допълнителна информация – /л.54-55 по гр. дело № 72/2023г. по описа на РС -
Чепеларе/;
- „В заключение държим да ви информираме, че лицата,
посочени в сигнала се ползват с протекции от страна на общинската
администрация при Община Чепеларе и то на ръководно ниво“.
С твърдения в жалба с вх. № 216/28.07.2022 г. и сигнал с рег. №
Т-94- А-44/14.06.2022г., че Г. Ю. буквално е корумпирал Община Чепеларе.
3
В сигнал с вх. № 9057/05.05.2022 г. до БАБХ, МОНСВ и НАП и
Областен управител на Област Смолян:
- „В разрез с даваните обещания след обещания, че ще се
постарае да предотвратява това занапред, същият не предприе необходимите
мерки, за да пази имуществото на останалите собственици, респективно да не
пуска свободно конете си“;
- „подобно свободно пускане на животните е честа практика, а не
изключение“;
- „Фактът, че животните се пускат свободно да пашуват и че
миризмите и екскрементите им достигат целогодишно до нашите къщи и
влошават качеството ни на живот, води до основателно предположение, че от
една страна се спестяват пари за фураж по отглеждането им, а от друга, че са
нарушени разпоредбите на чл. 12 от Наредба 44/2006г.“,
Ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – като
неоснователни и недоказани.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на всеки от
ответниците по 400 лев разноски за адвокатско възнаграждение.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
Г. Н. Ю., чрез пълномощник адв. М.А., с оплаквания, че е неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди се на първо място, че обжалваното решение е неправилно
поради съществено процесуално нарушение, което не би могло да бъде
отстранено, тъй като с него се нарушава правото на защита на ищеца. Сочи се,
че от ищеца е подадено молба за поправка на протокол в открито съдебно
заседание; впоследствие предвид липсата на произнасяне в срока за подаване
на писмени бележки е депозирана молба, с която се иска отмяна на хода по
същество и насрочване за провеждане на открито съдебно заседание с оглед
допълване на протокола и определяне нов срока за представяне на писмени
бележки. Сочи се, че с определение от 30.06.2025 г. и двете молби са оставени
без уважение, на същата дата е постановено и обжалваното решение, като на
ищеца не е дадена възможност да представи писмени бележки поради липса
на допълване и поправка на протокола.
Твърди се, че в съдебния протокол не са записани всички
изявления на страните, нито като въпроси, нито като възражения, нито като
отговори на поставените въпроси - съдията е преценил кои изявления са
съществени и кои не, кои следва да се част от протокола и кои не. Оставяйки
без разглеждане искането за поправка на протокола, районният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, ограничавайки правото на страната да
вземе участие в производството по делото – чрез излагане на доводи в писмена
защита. Твърди се, че следва случая да се приравни на хипотезата за
постановяване на решение преди да е изтекъл определения за страната срок по
чл. 149 ал. 3 от ГПК, което пък е равнозначно на произнасяне на съда без
провеждане на устни състезания.
4
По-нататък във въззивната жалба се прави анализ на наказателно-
правната защита и гражданско-правната защита на клеветата. Прави се
позоваване на Решение № 242/06.04.2010 г. по гр. д. № 4431/2008 г. на ІV г.о.
на ВКС.
По-нататък в жалбата се излага, че твърденията на ответниците се
отнасят за редица според тях противоправни прояви на ищеца – повреждане
на чужди имоти, безстопанственост на животни, самоуправство /поставяне на
вещи и завземане на чужди имоти и общински път/, тормоз и
противообществени прояви спрямо съседи, намек за корупция и политически
чадър, като се твърди, че от всички писмени доказателства по делото се стига
до извода, че нито едно от тези обстоятелства не е вярно, като едновременно с
това нито в един от тези случаи не са засегнати никакви права и интереси на
двамата ответници. Поради това се твърди, че ответниците са изнесели
позорящо, клеветническо обстоятелство по отношение на ищеца, което не е
вярно.
Твърди се, че вината при подаване на сигнал с позорящи и
клеветнически твърдения, не само се предполага, а и няма как да не е налична.
Жалбоподателят счита за изключително злонамерено твърдението, че е
корумпиран, тормози съседи, завзема имоти и замърсява водоеми и околната
среда, без да има данни за това.
По повод изискването позорящите факти и обстоятелства да са
станали общоизвестни се твърди, че по делото са събрани доказателства за
извършваните на ищеца проверки по повод сигналите; твърди се, че
проверката е извършена на място в с. Х., в което посещението от каквито и да
било служители не може да остане незабелязано. Твърди се, че от показанията
на свидетелите Г. и С. става ясно, че както те двамата, така и други жители са
коментирали подаваните сигнали от ответниците; прави се позоваване и на
показанията на свидетелите М. П.а и Г. Д.
Според жалбоподателя твърдения, които освен, че не са верни, са и
недоказани и целят единствено да тормозят психически ищеца и да го накарат
да се откаже от развитие на дейността си. Твърди се, че упражнявания
психически тормоз успява – след постоянните проверки по повод сигнали,
след внушаването от страна на Д. Х., че в конната база ищецът извършва
незаконни действия, съселяните са започнали да го отбягват, не искат да
комуникират с него; дори се наложило да преместят поне временно дейността
си в с. Новаково, за да може да се успокоят малко и да намерят сили да
работят отново в с. Х. през лятото.
Според жалбоподателя твърдяното от ответниците е достояние на
всички жители на с. Х., на всички служители на институции, действащи на
територията на област Смолян, а изложените от тях неверни факти са широко
възпроизведени, с което градената от ищеца от години репутация на почтен
гражданин, инструктор по конна езда, баща и съпруг, е съсипана, като
същевременно на ищеца се приписва съучастие в престъпление – корупция,
5
кражба и злоупотреба с власт. Сочи се, че използването на думите
„политически чадър“, „толериране на незаконосъобразна дейност“,
„протекция на местно ниво“, „тероризира и тормози“ не са с положителна
насоченост, поради което Д. Х. и А. П. са имали знанието и намерението да
навредят на Г. Ю., като създадат негативно мнение за него.
Изразява се несъгласие с мотивите, че изложеното в сигналите на
ответниците представлява изразяване на мнение и упражняване на право за
подаване сигнали. Твърди се, че в случая са изнесени неверни клеветнически
твърдения по отношение на ищеца, оценки, обективирани в изрази, които
уронват престижа, честта и достойнството на ищеца, извършени
противоправно и не в обсега на свободата на словото по смисъла на чл. 39 ал.
1 от КРБ, в резултат на които ищецът е претърпял вреди; текста на
разпоредбата на Конституцията касае упражняване на право на подаване на
сигнал или жалба, но с цел да се защитят законни права и интереси; двамата
ответниците не защитават никакви свои права, същите не твърдят подобно
нещо, а и няма доказателства за това, а напротив – целта им е била единствено
и само да причинят негативни последици за ищеца.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените
искове; претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответниците А. И. П. и Д. И. Х., чрез пълномощник адв. М.О., с който се
оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди се в отговора, че не е налице твърдяното процесуално
нарушение на правото на защита на ищеца поради оставяне без уважение на
молбата за поправка на протокола – в молбата не се сочи кои изявление на
пълномощника на ищеца не са били записани в протокола и какво е тяхното
значение за решаване на делото, а и за изготвяне на писмените бележки от
страна на ищеца, каквато възможност е била предоставена и от която той не се
е възползвал и след изтичане на срока и до постановяване на решението.
В отговора се сочи, че изводите на районния съд относно
фактическата обстановка и приложимото право са формирани при спазване
правилата на формалната логика, правните му изводи са обосновани, а
съдебния акт – в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.
Според въззиваемия основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това да се установи, че конкретните твърдения и
изрази в сигналите представляват противоправно деяние, което е довело до
накърняване на защитен от закона правен интерес или субективно право или е
засегнало честта и достойнството на ищеца. Твърди се, че съдържащите се в
жалбите позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, доколкото
същите са подадени до компетентен орган. ; не се установява да са казани
/разпространени/ от ответниците, поради което е безпредметно да се изследва
дали са от естество да засегнат частта и достойнството на ищеца.
6
Прави се позоваване на съдебна практика, в която се приема, че
отговорността за непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е
неправомерно – сезирането на надлежните органи на властта с искане за
защита на лични права и имуществени интереси не съставлява противоправно
действие; действие по подаване на сигнал до разследващи органи с твърдения
за престъпления би могло да е деликтно, ако се установи състав на набедяване
или злоупотреба с право. Твърди се, сезирането на правоохранителни органи
от страна на гражданите е тяхно право и в случай, че не се установи от
субективна страна умисъл, няма основание за възникване на гражданска
отговорност за вреди от деликт.
Сочи се в отговора, че когато едно лице подаде неоснователна
жалба, то не носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД за причинените на другата
страна неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като искането за
защита на накърнени права представлява една правомерна дейност, която е
конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45 от
ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя
на вредата.
В отговора се излагат доводи, че от преценката на доказателствата
по делото не може да се направи обоснован извод, че целта на действията на
ответниците, изразяваща се в подаване на процесните жалби, е била на
навредят на ищеца; в тази връзка следва да се отбележи, че от подадените
сигнали се установява, че ответниците търсят съдействие от компетентните
органи за извършване на незабавни проверки с цел установяване, съответно
преустановяване на евентуални нарушения; не се установява, че в случая
сигналите са подадени само и единствено за да навредят на ищеца, не се
установява, че ответниците са знаели, че не са верни към датата на сезиране на
органите, до които са отправени.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв.
М.А. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемите пълномощникът им адв. М.О. оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за
процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от
надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Настоящата инстанция счита, че законосъобразно и обосновано
районният съд е постановил отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни и недоказани, като е изложил подробни мотиви в решението си
относно установената фактическа обстановка и следващите от нея правни
изводи, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на районния съд.
По оплакванията във въззивната жалба:
7
Голословни са твърденията на жалбоподателя за допуснати от
районния съд процесуални нарушения. Съдът е дал срок на ищеца и неговия
пълномощник за представяне на писмена защита. Непроизнасянето на съда по
молбата за поправка на протокола не може да е основание за непредставяне на
писмена защита и не препятства страната да осъществи това си право.
Отделно от това, непосочването и липсата на каквато и да е конкретика в
молбата за поправка на протокола кои точно изявления, въпроси или отговори
не са вписани в протокола от съдебно заседание, има значение не само при
произнасянето по искането за допускане на поправка на протокола, но липсата
на такава конкретика не дава възможност да се установи твърдението, че
непроизнасянето на районния съд по искането за поправка на протокола е
възпрепятствало страната да осъществи дадената й възможност на представи
писмена защита.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че
упражняването на законоустановената възможност за подаването на жалби и
сигнали до съответните компетентни органи само по себе си не съставлява
противоправно действия, което да обуслови отговорност за вреди.
Не почива на доказателствата по делото твърдението във
въззивната жалба, че нито едно от твърденията на ответниците в подаваните
от тях сигнали и жалби не е вярно. Така от отговора на Областна дирекция по
безопасност на храните – Смолян по повод сигнал на двамата ответници от
05.05.2022 г. е видно, че са констатирани редица нарушения от страна на
ищеца – приплодите, родени през м. юни 2021 г. не са идентифицирани и за
раждането им не е подадено писмено уведомление до регистрирания
ветеринарен лекар; пет броя от установените в обекта коне са придвижени до
обекта без ветиринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни,
без паспорти за ЕКЖ и не е подавано писмено уведомление до РВЛ в срок за
настъпилите промени в обекта; с тези 5 броя коне е превишен капацитетът на
ЖО; в обекта за отглеждан и други животни, като обекта не е регистриран по
реда на чл. 137 от ЗВМД; тези животни са постъпили в обекта без
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване, без паспорти и без
уведомление до РВЛ за настъпилите промени в обекта.
Показателно е посоченото в края на писмото, че е установено, че
на 29.04.2022 г. конете са пуснати да пашуват извън обекта без придружител в
незаградени пространства и чужди имоти.
Част от твърденията на ответниците в сигналите и жалбите са
установени от кмета на с. Х., видно от Докладна от 02.08.2022 г. – наличието
на множество конски екстременти, пашуването на 11 бр. коне и 1 бр. магаре в
близост до паметника в м. „Т.“, както и поставени по селскостопанския път
каручки, фургони и др.; липсата на договори за наем или ползване със
собствениците на по-голямата част от ползваните от ищеца земеделски имоти.
От писмото на ТД на НАП до ответника П. е видно, че във връзка
с негов сигнал са установени основания за допълнително деклариране от
8
страна на лицето на данъчни задължения и са предприети необходимите
действия.
В писмото на Комисията за защита на потребителите по сигнали
на ответниците се сочи, че в резултат на извършена проверка е съставен акт за
установено нарушение на изискванията на чл. 61 ал. 2 от ЗТ и е постановена
принудителна административна мярка „спиране на дейност“ за осъществяване
на туроператорска дейност без надлежна регистрация; за вземане на
отношение по други твърдения материалите са предоставени на съответните
регионални дирекции за предприемане на действия по компетентност.
Показанията на свид. П.а кореспондират с установеното от
горепосочените компетентни органи относно изложените факти и
обстоятелства от ответниците в депозираните от тях сигнали и жалби, поради
което следва да бъдат кредитирани, въпреки че същата е съпруга на ответника
П.. Сочените в сигналите и жалбите на ответниците действия на ищеца се
установяват с категоричност и от показанията на свид. С., която като кмет на
с. Х. има непосредствени впечатления от дейността и поведението на ищеца,
неколкократно е извършвала проверки и е констатирала нарушения.
Заявеното от свид. С., че Ю. й казал „Ние си имахме добър кмет,
но не можахме да си изберем“ при извършването на проверка от Н.Г. – бивш
кмет на с. Х., както и заявеното от свид. Г. Д. описващ нарушенията на
конната база, за които смята, че вероятно от комисията или експерти от БАБХ
са си затварял очите; заявеното, че ищеца парадира, че са близки с Г. и с кмета
на Община Чепеларе Б. Х. и казва, че ако стане нещо, кмета ще го защити,
както и че демонстрира недосегаемост и протекция, са все обстоятелства,
провокирали заявеното от ответниците, че ищеца се ползва с политически
чадър. Т.е. не се касае за клеветнически или позорящи твърдения, тъй като
поведението на ищеца и неговите действия са създали и у други хора
убеждение, че ищеца демонстрира недосегаемост за извършваните от него
нарушения и че след като до момента компетентните органи не са се
намесили, се касае за „политически чадър“.
Във връзка със соченото във въззивната жалба като „намек за
корупция“ следва да се допълни, че във връзка с осъществяваните от ищеца
нарушения за немалък период от време, за които впоследствие има
произнасяне от компетентните органи, и във връзка с демонстрирана от ищеца
недосегаемост според свид. Д. у ответниците, а и не само от тях – у
посочените по-горе свидетели и у други хора от с. Х./, се е породило
убеждение относно начина на действие на ищеца, което налага извод, че не се
установява у ответниците да е имало съзнание, че тези твърдения са неистина.
В заключение следва да се посочи, че съгласно съдебната практика
твърдения, направени пред органите на властта в сигнали и жалби, не могат да
се считат за разпространени на позорящи обстоятелства или клевета, тъй като
техните автори не целят да накърнят доброто име на споменатите лица, а да
упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да
9
търсят помощ от страна на властите.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на всеки от въззивавемите по 500 лева
деловодни разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Поради това Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 122/30.06.2025 г. по гр. д. №
75/2024 г. на на Девински районен съд.
ОСЪЖДА Г. Н. Ю., ЕГН **********, гр. П., ул. „Ц.Б. ІІІ О.“ №
147, вх. „Б“, ет. 3, да заплати на Д. И. Х., ЕГН **********, деловодни
разноски з въззивната инстанция в размер на 500 лева з адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Н. Ю., ЕГН **********, гр. П., ул. „Ц.Б. ІІІ О.“ №
147, вх. „Б“, ет. 3, да заплати на А. И. П., ЕГН **********, деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10