Определение по дело №371/2009 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                 / 19.05.2009г, гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на деветнадесети май  през две хиляди и деветата година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Н.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №371 по описа за 2009г. на ВОС, съобрази следното:

Производството е образувано по иск на Е.И.П., ЕГН: ********** срещу П.К.Б., ЕГН:********** с правно основание чл.21, ал.1 СК. Ишецът излага, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 12.04.1987г., е прекратен с решение по гр. дело №4230/2007г. на ВРС, 33 с-в, влязло в сила на 05.03.2008г. На 11.12.1991г. по силата на договор за доброволна делба, сключен между него, родителите му Иван Божиков П. и Марийка Тодорова Попова, и сестра му, получил в дял жилището на втория етаж от сградата на ул."Сава Доброплодни" № 22, гр. Варна. При тази делба не били заплатени суми за уравнение на дяловете. На 23.12.1991г. ищецът се снабдил с констативен акт № 43, том XIV, н.дело №8641/91 г. на нотариус Р. Табакова за собственост за това жилище. Твърди, че жилището  било построено от родителите му, като процесният втори етаж бил завършен в "груб строеж" още  преди сключването на брака му с ответницата, но тъй като договорът за доброволна делба е подписан по време на брака им, то юридическият момент на придобиването на този имот от него е станало по време на брака. Излага, че жилището е построено с пари на баща му и заем от ДСК, като още през 1986г. били закупени строителните материали. Всички разноски по строежа били поети от родителите му, които участвали в изграждането и с личен труд и усилия. Строежът на цялата сграда бил приет от техническите органи през  1991г., което е видно от у-ние № СБ-9100/268 от 02.12.1991г. на ОбНС-гр.Варна. Ищецът твърди, че баща му не само изгради цялата сграда, но през м. септември 1996г. му дарил сумата 11 957 лв. за  да погаси жилищния си заем, което той и направил с вносна бележка от 30.09.1996г. С оглед изложеното, счита, че неговият втори етаж от сградата е изцяло придобит с извънсемейни средства, като завършването му в груб строеж е станало преди сключването на брака му с ответницата. Но тъй като юридическото придобиване на имота е извършено по време на брака му с ответницата, а именно на датата на доброволната делба, то  за него се явява правен интерес от предявяването на настоящия иск, за приемане за установено по отношение на ответницата П.К.Б., че ищецът  е изключителен собственик на следния недвижим имот: жилище на втория етаж от сградата на ул."Сава Доброплодни" № 22, гр. Варна, състоящо се от три стаи, хол, кухня, коридор, баня, тоалет, пералня, тераса и три балкона, заедно с избено помещение откъм страната на гаражите, таванско помещение откъм югозападната част на сградата, гараж откъм съседа Недю Недев и съответната ид. част от общите части на сградата, на основание чл.21, ал.1 от СК С исковата молба са представени писмени доказателства, които ищецът моли да бъдат приети по делото, като са направени и доказателствени искания.

Ответницата П.Б. оспорва така предявения иск. Излага, че същият е допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението, че процесната триетажна сграда е изградена в груб строеж до края на 1986г. преди сключването на брака, както и че строежът е извършен изцяло от бащата на ищеца и с негови средства. Невярно е и твърдението, че ищецът е получил от баща си сума от 11957лв., с която е погасил жилищния си заем. Вярно е, че ищецът е собственик на 1/3 ид.част от дворното място на основание договор за дарение, сключен с нот.акт № 50 t.VIII д.№ 2831/80г., но твърди, че по време на брака между страните в съсобственото дворно място е изградена нова триетажна жилищна сграда, в кяото се намира процесното жилище. Излага, че строителството на сградата действително е започнало в края на 1986г. със събарянето на съществуващата стара сграда, но към момента на сключването на брака между страните са се изпълнявали изкопни работи. По-нататъшното изграждане на новата сграда е извършено със семейни средства на двамата съпрузи, вкл. от получен от тях заем от ДСК, както и със средства на останалите съсобственици на дворното място. Сградата е била изградена в груб строеж до покрив през 1988г. и окончателно завършена през  1989г., след което са продължили довършителните работи по нея. Строителството е извършено със средства на Марийка и Иван Попови и на семейството на страните, вкл. със средства от получен от ищеца жилищностроителен заем в размер на 12000лв., както се твърди и в исковата молба. Със средства и труд, вкл. за организация на строителството е участвувал и бащата на ответницата. Предвид изложеното счита, че на основание чл.19 ал.1 СК и чл.92 ЗС във връзка с разрешенията на ППВС №5/72г. с изграждането на сградата със семейни средства и участие на двамата съпрузи, както и другите съсобственици на мястото, 1/3 ид.част от цялата сграда и допълващите постройки са придобити от нея и ищеца в режим на съпружеска имуществена общност, а останалите 2/3 са придобити от Иван Божиков П. и Марийка Тодорова Попова при същия режим. Не оспорва, че с договор от 11.12.1991г., вписан в Службата по Вписванията акт № 178 t.IV рег. № 9474/ 11.12.1991г. е извършена доброволна делба на сградата с участието на Иван Божиков П., Марийка Тодорова Попова, Е.И.П. и Снежана Иванова Иванова, по силата на която ищецът е получил в дял жилището на втория етаж заедно с описания гараж, но излага, че построените върху гаражите две стаи изобщо не са включени в делбата, а от друга страна, към момента на сключването на договора за делба Снежана Иванова Иванова не е притежавала идеална част от сградата или от дворното място. Същевременно, ответницата е притежавала на изложеното основание в съпружеска общност с ищеца 1/3 идеална част от сградата, но не е участвала в договора за доброволна делба, поради което същият е нищожен на основание чл.75 от ЗН. Твърди, че по изложените съображения, съсобствеността върху цялата сграда не е прекратена и тя е останала съсобствена между нея, ищеца и неговите родители при части: 2/3 общо в съпружеска общност за Иван Божиков П. и Марийка Тодорова Попова и 1/3 при същия режим за П.К. Попова и Е.И.П., като неговата сестра - Снежана Иванова Иванова не е притежавала дял от сградата, но на основание нищожния договор за делба се е снабдила с констативен нот.акт № 44 t.XIV д.№ 8642/ 91г. за собственост на жилището на третия етаж, който акт удостоверява несъществуващи права. Счита, че след прекратяването на брака между нея и ищеца, респективно на съпружеската общност, всеки от тях притежава по 1/6 идеална част от описаната сграда, а 2/3 ид.части се притежават общо Марийка и Иван Попови, като  Снежана Иванова не притежава съсобственост. Освен това, следва да се има предвид, че от сключването на договора за доброволна делба на 11. 12. 1991г., ответницата и ищецът са владели жилището на втория етаж, проектирано и изпълнено като самостоятелен обект непрекъснато и необезпокоявано като свой, което владение е било явно и манифестирано и спрямо останалите съсобственици на сградата. Владението продължава и сега, като от фактическата раздяла жилището се заема само от ответницата. На това основание страните са придобили притежаваните от останалите съсобственици 2/3 ид.части от жилището на втория етаж чрез добросъвестно владение за период от пет години на осн.чл.79 ал.2 ЗС, евентуално чрез десетгодишно владение, на основание чл.79 ал.1 ЗС. С оглед изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва истинността на писмените доказателства представени под номера /страница/ съгласно приложението - опис, както следва: №11,12,22,31,33,34,39,47-53,55-59,61-64,66,68,73,75. Твърди, че в тях има дописвания и моли, ако ищецът желае да се ползва от тях, да се открие производство по проверка на истинността им по реда на чл.193 ГПК, като на основание чл.190 ГПК ищецът бъде задължен до представи оригиналите на оспорените документи. Оспорва представените документи за разходи фактури и квитанции да се отнасят до строежа на цялата сграда и твърди че те, ако изобщо са свързани с процесната сграда, са за закупуване на материали за изграждане на основите - т.нар."нулев цикъл" на сградата. Представила е с писмения отговор писмени доказателства, които следва да бъдат приобщени, като е направила и други доказателствени искания.

Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск е чл.21, ал.1 СК.

По иска с посочената правна квалификация, подлежащите на установяване факти са: имотът, предмет на спора да е придобит по време на брака, и в неговото придобиване да са вложени изцяло лични средства на единия съпруг, или друго лично имущество, придобито преди брака.

Съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес определен в чл.154, ал.1 от ГПК, тежестта за установяване на тези обстоятелства е за ищеца. Доколкото по делото има писмени доказателства досежно датата на придобиване на имота, то по пътя на пълното и главно доказване, ищецът следва да установи, че имотът е придобит изцяло с лично имущество, или, че е вложено друго имущество, придобито преди брака.

 Върху ответницата не лежи доказателствена тежест, но след като оспорва изложеното в исковата молба, то в нейн интерес е да установи фактите, на които основава своите твърдения и възражения.

 Като относими и доустими към предмена на спора следва ае приемат писмените доказателства, находящи се на стр. 7 до 22 стр. включително от делото, както и останалите, неоспорени от ответницата писмени доказателста, приложени с исковата молба под опис.

Във връзка с оспорването от страна на ответницата на истинността на писмените доказателства представени под номера /страница/ съгласно приложението - опис, както следва: №11,12,22,31,33,34,39,47-53,55-59,61-64,66,68,73,75, ищецът в първото по делото съдебно заседание следва да уточни дали желае да се ползва от тях, в който случай съдът ще открие производство по проверка на истинността им по реда на чл.193 ГПК, като на основание чл.190 ГПК ищецът ще бъде задължен до представи оригиналите на оспорените документи.

Съдът намира, че приложените към отговора писмени доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което искането за прилагането им следва да бъде уважено.

 На всяка от страните следва да бъде дадена възможност да се ползва от показанията на по двама свидетели при режим на водене, с показанията на които ще се установява времето на изграждане и завършване на процесния имот, и произхода на вложените в строежа средства.

 Съдът намира, че като относими и допустими следва да бъдат уважени и другите две искания, направени с писмения отговор на ответницата, а имено за обяснения от ищеца по реда на чл. 176 ГПК, и за назначаване на СТЕ с посочения предмет.

 

 Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищцовото дружество се връчи препис от писмения отговор на ответниците. 

 

         С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

              ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото пълномощно и удостоверение за данъчна оценка, опис на документи за построяване на жилището на Е.И.П.-4 стр., заверени копия от пълномощно, удостоверение за прекратен брак, договор за доброволна делба, удостоверение за сключен гр. брак; нот. акт №43, том  XIV, дело №8641 от 23.12.1991 година по описа на Варненския нотариус; нот. акт №50, том VIII, дело №2831 от 22.10.1980 година по описа на Варненския нотариус; разрешение за строеж №45, договор за групов строеж, извлечение от сметка в ДСК – 2 бр. ксерокопие на спестовна книжка за жилищен влог; днвен акт, писмо до Е.П., удостоверение, вносна бележка; разрешение за строеж; кредитен превод; вносен лист; протокол, извлечение от сметка в ДСК; квитанция към ПК;  фактури; сметки за преоз с такиметров автомобил, нот. Акт №16, том  XI, дело №4210 от 24.10.1969 година по описа на Варненския нотариус; нот. акт №132, том III, дело №845/986; схема - 2 бр.; решение по гр. дело 859/2008г., Писмо на ДСК до нотариуса за вписване на законна ипотека - вписано № 61 т.П от 10.04. 1992г.; Извлечение от сметка на ищеца в ДСК-2бр. и вносни бележки на ДСК за плащания на ищеца-2бр.; Нот. акт № 16 т.Х1 д.№ 4210/69г.на ВН; Нот. акт № 132 т.Ш д.№ 845/86г. на ВН; Нот.акт № 44 t.XIV д.№ 8642/ 91г.на ВН, на осн. чл. 146, ал.4 ГПК.

Във връзка с оспорването от страна на ответницата на истинността на писмените доказателства представени под номера /страница/ съгласно приложението - опис, както следва: №11,12,22,31,33,34,39,47-53,55-59,61-64,66,68,73,75, ищецът в първото по делото съдебно заседание следва да уточни дали желае да се ползва от тях, в който лсучай съдът ще открие производство по проверка на истинността им по реда на чл.193 ГПК, като на основание чл.190 ГПК ищецът ще бъде задължен до представи оригиналите на оспорените документи, поради което и на осн. чл. 140, ал.2 ГПК съдът отлага произнасянето по допускането на посочените доказателства за първото по делото съдебно заседание.

На осн. чл. 146, ал.4 ГПК ДОПУСКА допуска до разпит  в съдебно заседание по двама свидетели на всяка от страните, при режим на водене, с показанията на които ще се установява времето на изграждане и завършване на процесния имот, и произхода на вложените в строежа средства.

На осн. чл. 146, ал.4 ГПК допуска  даване на обяснения от ищеца по искане на ответницата, като задължава ищецът на основание чл.176 ал.1 ГПК да се яви лично в съдебно заседание и отговори на въпросите: Вярно ли е, че сградата е била изградена в груб строеж до покрив през 1988г и вярно ли е, че е вложил в строежа 12 000лв., получени от него в заем от ДСК. В съобщението до ищеца да се укаже изрично, че при неявяване, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 176, ал. 3 ГПК.

На осн. чл. 146, ал.4 ГПК ДОПУСКА назначаването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след оглед на място и запознаване със строителната документация по делото и тези, находящи се в Район „Приморски" на Община Варна да даде заключение какви обекти са изпълнени на място в сградата на посочения адрес и представляват ли те самостоятелни такива, при депозит 100.00 лв., вносим от ответницата в 7 дневен срок от уведомяването, с представяне на доказателства за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Йорданка Боленова, която да бъде уведомена за задачата на СТЕ след внасяне на депозита. На вещото лице да се укаже, че следва да представи заключението си по делото не по-късно от 5 дни от датата на съдебното заседание.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2009г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска. 

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: