Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, …...05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ А  състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                          МАРИЯ БОГДАНОВА  

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа  докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 15698 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ф.Х.С. срещу решение от 12.09.2017г. по гр. дело № 16470/2014г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което е признато оспорването на доклад за проведена инвентаризация на материални запаси в обект Люлин и справка за стокова наличност по артикули – 89 страници по реда на чл. 193 ГПК, за недоказано; осъдена е жалбоподателката да заплати на „Б.****“ ЕООД сумата 29 854. 69 лв., представляваща остатъка до пълния размер на установената липса – 34 276. 76 лв., след извършените удръжки от възнагражденията на другите работници и служители в обекта, с оглед на реализирана спрямо тях ограничена имуществена отговорност в общ размер от 4 422. 07 лв.; сумата 2 426. 39 лв. – лихва за забава за периода от деня на откриването й - 10.06.2013г.  до 27.03.2014г. /датата на подаване на исковата молба/ и са присъдени разноски.

Въззивницата  – ответник обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда да го отмени. Поддържа, че СРС неправилно е приел, че не е подаден отговор в срока по чл. 131 ГПК. По същество поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел приложение на чл. 193 ГПК относно оспорените доклад и справка, тъй като същите са частни свидетелстващи документи и тежестта за доказване при оспорване пада върху представилата ги страна, т.е. върху ищеца. Сочи, че по делото не е доказано тя да е приела фактически процесните стоки по приемо - предавателния протокол, поради което не може да бъде ангажирана отчетническата й отговорност по чл. 207, ал.1,т. 2 КТ. Отделно твърди, че не следва да носи отговорност за липси, тъй като от 24.05.2013г. до деня на ревизията е била в отпуск по болест и не е изпълнявала трудовите си задължения. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „Б.2.“ АД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че въпросът за пропуска на ответницата да спази срока по чл. 131 ГПК е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че изпълняваната от ответницата длъжност „управител на магазин търговия на дребно“ е отчетническа, същата е подписала приемо-предавателния протокол от 04.12.2012г. и по делото са доказани всички предпоставки за уважаване на иска. Поддържа, че неявяването на работа на ответницата по време на ревизията е нейно противоправно поведение, от което не може да черпи права. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и процесуално допустимо.

Решението е правилно по същество и следва да бъде потвърдено, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на ч. 272 ГПК, като правилни и законосъобразни. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане от ответницата, заемаща отчетническа длъжност при ищцовото дружество, на сумата 29 854. 69 лв. – стойност на липсващи стоки,  съгласно назначена на 27.05.2013г. инвентаризация на материалните запаси в магазин СВА Люлин през периода 03.06.2013г. – 07.06.2013г., както и на сумата 2426. 39 лв. – обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 10.06.2013г. – 27.03.2014г.

В първоинстанционното производство ответницата не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Молбата й за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК е била оставена без уважение с определение от 26.10.2015г. на по гр.д. № 16470/2014г. на СРС, 59 с-в, влязло в сила на 15.08.2016г. Предвид изложеното, доводите в тази връзка в жалбата за неправилно отказан срок за възстановяване са ирелевантни за спора, тъй като въпросът за пропускането на срока не може да бъде пререшаван от настоящия съд. Ответницата е оспорила иска след изтичане на срока по чл. 131 ГПК и по релевираните в хода на производството правни доводи съдът дължи произнасяне, при отчитане преклузията по чл. 133 ГПК.

           Фактическият състав на чл. 207, ал.1, т. 2 КТ за ангажиране на отчетническата отговорност за липси, се състои в установяване недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. Този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното материално отговорно лице.

          При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. Поради това, за да избегне ангажирането на имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, т.е. тежестта на доказване се обръща.  Следователно, при предявен иск по чл. 207, ал.1, т. 2 КТ, в тежест на работодателя - ищец е да установи следните правопораждащи факти: съществуването на трудовоправни отношения с ответника към момента на установяване на липсата;  възложена на последния отчетническа функция и наличието на липса, която трябва да е с неустановен произход.  Съответно в тежест на работника /материално отговорното лице/ е да опровергае презумцията, че липсата е причинена от него или по негова вина /в който смисъл е и постоянната съдебна практика, /напр. Решение № 280/02.06.2009г. по гр.д. № 758/2009г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 123 от 30.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 890/2010 г., III г. о., ГК /.

В случая по делото не се спори, а се установява и от представената длъжностна характеристика, че ответницата е работила по трудово правоотношение при ищеца, на длъжност „управител магазин търговия на дребно”, като нейните трудови задължения включват събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности, т.е. тя безспорно има качеството материално-отговорно лице. Оплакването в тази връзка в жалбата е изцяло неоснователно.

От заключението на приетата пред първоинстанционния съд ССчЕ и събраните писмени доказателства са установени по делото процесните липси на стоково-материални ценности в първоначално претендираните размери – 34 276. 76 лв. и стоки с изтекъл на срок на годност на стойност 14 276. 61 лв. Инвентаризацията е извършена съгласно заповед № 12/27.05.2013г. на управителя на ищцовото дружество. По делото е представен доклад, съгласно който инвентаризацията е извършена чрез преброяване и претегляне, като установените фактически количества са сравнени с наличностите по счетоводни данни и е съставен инвентаризационен опис със сравнителна ведомост, представен по делото в цялост. Вещото лице дава констатации, че процесните липси са констатирани след направено сравнение между предоставеното извлечение от сметка 304 „Стоки“ на наличните количества стоки към датата на започване на инвентаризацията – 03.06.2013г.  и посочената наличност на стоки по счетоводни данни. Наличието на количества и стойност с отрицателен знак е резултат от изписването на продадени стоки, които при доставката им са заприходени по неправилна партида на сметката. Предвид изложеното, неоснователен е довода в жалбата, че не  е доказано по делото фактическото получаване от ответницата на всяка една стока . По делото е представен подписан от последната приемо-предавателен протокол от  14.12.2012. на получени стоково-материални ценности, съгласно извършена инвентаризация. При преценката в съвкупност  с останалите доказателства, включително констатациите на вещото лице и всички писмени доказателства относно извършената инвентаризация, се установяват процесните липси, като не е необходомо ищецът да установява получаването „под отчет“ на всяка една стока, каквито са доводите в жалбата.

По отношение на представените по делото доклад и справка за стокова наличност по артикули – 89 страници, е открито производство по чл. 193 ГПК от СРС, по общо направено оспорване от ответницата. Във въззивното производство е направено уточнение, че оспорването е само на съдържанието на документите, т.е. по същество.

Въззивният съд намира, че неправилно е открита процедура по оспорване по реда на чл. 193 ГПК, тъй като двата частни документа – доклад и справка, не са оспорени досежно автентичност, а само по съдържание. В качеството им на частни свидетелстващи документи, същите нямат материална доказателствена сила, поради което при оспорване не е нужно откриване на нарочна процедура – в същия смисъл решение № 375/28.12.2012г. по гр.д. № 1347/2012г. на ВКС, ІV ГО.

Независимо от изложеното, с оглед липсата на оспорено формално в срока по чл. 131 ГПК наличие на процесните липси  от ответницата, в съответствие с носената от нея доказателствена тежест, в никаква степен не е опровергана презумпцията за виновно поведение, причинила процесните липси. В тази връзка нейните възражения са изцяло неоснователни и недоказани.

       Всички доводи на въззивницата за липса на материалноправна легитимация са неоснователни. Безспорно е установено по делото, че към момента на извършване на инвентаризацията същата е била материално-отговорно лице – управител на магазина, поради което дължи обезщетение за причинените вреди от липси на работодателя – ищец.

         Оплакванията в жалбата на въззивницата, че инвентаризацията не е извършена в нейно присъствие, са изцяло неотносими и без значение за крайния извод. Липсата на стокови ценности в претендирания размер е безспорно установена по делото, а ответницата носи отчетническата отговорност по силата на качеството си на управител на търговския обект, респ. на лице, заемащо отчетническа длъжност.

            По изложените съображения въззивният приема, че жалбата срещу решението в частта за уважаване на исковете е неоснователна и недоказана и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в посочената част.

       Атакуваното решение следва да бъде обезсилено в частта досежно произнасянето по чл. 193 ГПК. Оспорването инцидентно на писмен документ по чл. 193 ГПК не налага произнасяне с отделен диспозитив в акта по същество на спора, тъй като това не е част от императивното съдържание на диспозитива на съдебното решение съгласно чл. 236 ГПК – в същия смисъл решение № 270/19.02.2015г. по гр.д. № 7175/2013г. на ВКС, ІV ГО.

   По разноските пред въззивния съд:

   На въззиваемия - ищец не следва да се присъждат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за настоящата инстанция, тъй като е представен само списък по чл. 80 ГПК, но липсват доказателства за уговаряне и заплащане на претендираното възнаграждение, в съответствие с ТР № 6/2013г. на ВКС.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

         ОБЕЗСИЛВА решение от 12.09.2017г. по гр. дело № 16470/2014г. на Софийски районен съд, 59 състав, в ЧАСТТА,  с която е признато оспорването на доклад за проведена инвентаризация на материални запаси в обект Люлин и справка за стокова наличност по артикули – 89 страници по редана чл. 193 ГПК, за недоказано.

          ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.09.2017г. по гр. дело № 16470/2014г. на Софийски районен съд, 59 състав, в останалата част.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.

 

       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 12.09.2017г. по гр. дело № 16470/2014г. на Софийски районен съд, 59 състав, в ЧАСТТА,  с която е признато оспорването на доклад за проведена инвентаризация на материални запаси в обект Люлин и справка за стокова наличност по артикули – 89 страници по редана чл. 193 ГПК, за недоказано. ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.09.2017г. по гр. дело № 16470/2014г. на Софийски районен съд, 59 състав, в останалата част.