РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501709 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на
М. Д. Д. от гр.Бургас, чрез пълномощника й адв.Б. Койнов от БАК, против решение № 1579
от 20.07.2022 г. по гр.д.1841/2022 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е
прието за установено по отношение на въззивницата, че въззиваемите Д. М. Д. и Д. К. Д.
имат учредено пожизнено, безвъзмездно и самостоятелно право на ползване върху
апартамент, находящ се в ***, понастоящем съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 07079.610.134.1.2 по КККР на гр.Бургас, и с което въззивницата Д.- Р. е
осъдена да предаде на Д. М. Д. и Д. К. Д. фактическата власт върху имота, както и да им
заплати сума в размер на по 1343 лв за всеки един, представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ищците да ползват имота за периода от 01.10.2021 г. до 10.02.2022
г., както и сумата от по 6.97 лв за всеки от ищците, съставляваща законна лихва за забава
върху главницата, дължима за периода от 22.11.2021 г. до 10.02.2022 г.; както и да заплаща
на Д. М. Д. и Д. К. Д. сумата от по 310 лв месечно за периода от влизане в сила на
настоящото решение до фактическото предаване на имота от ответницата на ищците; и да
заплати на адвокат М. Д. О., сумата от 600 лв, представляваща адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата; на адвокат Милена Трендафилова
Георгиева, сумата от 600 лв, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, както и да заплати по сметка на Районен съд- Бургас сумата от
506 лв, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице и
1
държавни такси за уважените претенции.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от въззивницата част е
неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касае за
допуснати нарушения на основни начала, регламентиращи дейността на съда при
разглеждане на делото в първото открито съдебно заседание, които са ограничили правото
на защита на ответницата.
По-конкретно се твърди, че в нарушение на чл.146, ал.3 от ГПК съдът е отказал
събирането на доказателства по реда на чл.176 от ГПК, за установяване на въведените от
ответницата с отговора й на исковата молба фактически твърдения, както и че съдът не е
допуснал извършването на медицинска експертиза.
Твърди се, че в първото открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е
докладвал делото съобразно определението от 27.05.2022 г. и е обявил за окончателен
обективирания в това определение проектодоклад. Сочи се, че в същото първо открито
съдебно заседание, в допълнение и придържайки се към вече заявеното с отговора на
исковата молба (че ищецът, който е на 94 г., е много трудно подвижен, с тежка сърдечна
операция от около преди десет години и редица други придружаващи заболявания, а ищцата
- на 88 г., с неврологично заболяване от около пет години, отличаващо се с прогресивно
влошаване на нейните умствени способности, до степен дори да не може да разбира
свойството и значението на постъпките си), ответната страна е въвела възражение за
нищожност на обективираните в нотариалната покана изявления на ищците - като дадени
при липсата на каквато и да било воля за това, евентуално - унищожаеми. Ответната страна е
твърдяла, че ищците не са могли валидно да формират воля, предвид тяхното влошено
здравословно състояние, а оттам и - че не са били наясно със съдържанието на същата тази
нотариална покана. За установяване на тези обстоятелства, ответницата е поискала личното
явяване на ищците, за да отговорят по реда на чл.176 от ГПК, дали са разбирали
съдържанието на подписаното от тях. Също за установяване на здравословното състояние на
ищците към датата, на която е била подписана нотариалната покана, ответницата е поискала
назначаване на вещо лице, което да установи дали ищците изобщо са могли да разберат
значението на подписаното от тях.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение тези
искания като преклудирани, тъй като те са били заявени в съответствие с изложените в
отговора на исковата молба твърдения по фактите, а и съгласно чл.146, ал.3 от ГПК, след
доклада по делото, страните могат да предприемат желаните от тях процесуални действия и
окончателната преклузия настъпва само, ако в изпълнение на предоставеното им
възможност за становище и ангажиране на доказателства, страните не направят
доказателствени искания, т.е.окончателната преклузия за ангажиране на доказателства от
страните по делото не настъпва преди края на първото съдебно заседание.
Твърди се, че като не е съобразил разпоредбата на чл.146, ал.3 от ГПК,
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, още повече, че
възражението за нищожност/унищожаемост на нотариалната покана като едностранно
волеизявление имплицитно се съдържа в обстоятелствената част на отговора на исковата
2
молба и само е било конкретизирано в първото по делото открито заседание.
Независимо от посоченото се твърди, че съгласно Тълкувателно решение №
1/27.04.2022г. по т.д.№ 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Твърди се, че доколкото в случая претенцията по
чл.108 от ЗС се основава единствено на представената нотариална покана, в исковата молба
се твърди и е приложена медицинска документация, че ищците са на преклонна възраст и с
тежко здравословно състояние, а ответницата е заявила, че между нея и родителите й никога
е имало конфликти, съдът е следвало служебно да събере доказателства за валидността или
недействителността на нотариалната покана поради трайна/временна неспособност, ищците
да разбират или ръководят действията си.
Твърди се на следващо място, че първоинстанционният съд е допуснал и друго
процесуално нарушение, станало причина делото да остане неизяснено от фактическа
страна, а оттам и до необоснованост на фактическите изводи на съда - при наличието на
писмени доказателства за влошено, прогресиращо дементно състояние на ищците, съдът не
е проявил активност чрез служебно назначаване на медицинска експертиза да провери дали
записаното в нотариалната покана отговаря на волята на ищците.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови
решение, с което да отхвърли исковите претенции.
На основание чл.266, ал.3 от ГПК са заявени искания по доказателствата (въпроси
към ищците по реда на чл.176 от ГПК и допускане на съдебно-психиатрична експертиза за
установяване, в каква степен заболяванията на ищците са им позволявали да разбират
значението на подписаната от тях нотариална покана), които са оставени от съда без
уважение по изложени в определението от 21.10.2022 г. съображения.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите-ищци Д. М. Д. и Д. К. Д., чрез
процесуалните си представители адв.М. Д. О. и адв.Милена Трендафилова Георгиева, са
представили писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна.
Твърди се, че е неоснователно оплакването на въззивника за допуснато от съда
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказа на съда да
събира доказателства - да разпореди личното явяване на ищците на основание чл.176 ГПК и
да назначи съдебно-медицинска експертиза - във връзка с направеното в първото по делото
открито съдебно заседание възражение за “нищожност, евентуално - за унищожаемост” на
представената исковата молба нотариална покана от ищците до ответницата, по
съображения, че възражението е направено след изтичане на срока по чл.133 ГПК.
Сочи се на първо място, че твърдението, че при изявлението си лицето, е било в
състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, може да бъде
релевирано единствено в процесуалната форма на възражение за унищожаемост на
3
основание чл.31, ал.1 ЗЗД, но не може да да се направи чрез възражение за нищожност на
сделката, тъй като ищците са дееспособни лица. Позовават се на разрешението, дадено с ТР
№ 5/30.05.2022 г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2020 г., съгласно което договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да
разбира и да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл.31, ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че в случая в срока за отговор ответникът не само че не е направил
възражение за унищожаемост на обективираното в нотариалната покана волеизявление, не
само че не е направил свързани с подобно възражение доказателствени искания, а дори се е
позовал на съдържанието на нотариалната покана в подкрепа на изявленията си за
влошеното здравословно състояние на ищците. Излагат се твърдения, че доколкото съгласно
чл.131, ал.2, т.5 и ал.3 ГПК в отговора си, съотв.в срока за отговор, ответникът трябва да
посочи своите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както и
да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, а съгласно
чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ и не
упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, заявените
едва в първото съдебно заседание възражение за унищожаемост на изявлението, направено
от ищците с нотариалната покана, както възражение за нищожност на дадена сделка или
договор, в случаите когато основанието за нищожност не произтича пряко от самата сделка,
са преклудирани и съдът не е длъжен да събира доказателства за доказването им от
фактическа страна.
Оспорва се като неоснователно оплакването във въззивната жалба, че като не е
събрал доказателства във връзка направено след срока за отговор възражение, съдът е
нарушил разпоредбата на чл.146, ал.3 ГПК. Твърди се, че тази възможност касае
процесуални действия на страните във връзка с изпълнение на дадените от съда с доклада
указания, вкл.указанията по чл.147, ал.2 ГПК.
Твърди се, че съгласно чл.146, ал.1, т.5 и aл.2 ГПК първоинстанционният съд
следва с доклада по делото да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните
за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но не и за доказване на факти
относно възражения, заявени след изтичане срока по чл.133 ГПК, както и да указва на
страните, че не сочат доказателства за преклудирани възражения, какъвто е настоящият
случай с възражението за унищожаемост по чл.31 ЗЗД на волеизявлението в нотариалната
покана.
Сочи се, че след като липсва нарушение на процесуалната разпоредба на чл.146,
ал.3 ГПК, не са налице основания по чл.266, ал.3 ГПК за допускане доказателства от
въззивната инстанция - даване на лични обяснения от ищците по реда на чл.176 ГПК и
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.
По същество се оспорва твърдението във въззивната жалба, че претенцията по
чл.108 ЗС се основава единствено на съставената нотариална покана, поради което съдът
4
бил длъжен служебно да назначи експертиза. Сочи се, че искът по чл.108 ЗС, се основава на
обстоятелството, че ищците са титуляри на правото на ползване върху процесния
апартамент (установено от представения по делото нотариален акт), както и на факта, че
ответницата го държи без да има основание за това (установено както от изявленията на
самата ответница, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели).
Претендира се съдът да потвърди решението на БРС в обжалваната част и да
осъди въззивната страна да заплати на всеки един от процесуалните представител на
въззиваемите възнаграждение съгласно чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и
чл.2, ал.4 от Наредбата №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за процесуалното представителство във въззивната
инстанция в размер на по 600 лв. за всеки от процесуалните представители. Няма искания
по доказателствата. По отношение на поисканите с въззивната жалба доказателства и на
искането на основание чл.176 ГПК, да бъдат задължени въззиваемите да се явят лично за
отговор на въпросите, формулирани във въззивната жалба, се изразява становище да бъдат
оставени без уважение.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззиваемите Д. М. Д. и Д. К. Д., за приемане за установено по отношение на
въззивницата М. Д. Д.- Р., че ищците са носители на право на ползване върху самостоятелен
обект с идентификатор 07079.610.134.1.2, представляващ апартамент, находящ се в ***; за
осъждане на ответницата да им предаде владението върху описания имот, както и да им
заплаща обезщетение за лишаване от правото да ползват имота в размер на по 310 лв
месечно (след направено изменение на тази претенция) за периода от 01.10.2021 г. до
10.02.2022 г., ведно със обезщетение за забава върху сумите за периода от 31.10.2021 г. до
10.02.2022 г. в размер на по 43.63 лв. Претендира се и заплащане на обезщетение в сочените
размери за периода от влизане в сила на съдебното решение до предаване на владението.
Твърди се, че с нот.акт № 150, т.ХХ VIII, н.д. № 8525/04.09.1997 г. на нотариус при БРС,
ищците са дарили на двете си дъщери, една от които е и ответницата, по 1/2 ид.ч. от
процесния апартамент, като са си запазили пожизнено, безвъзмездно и самостоятелно
ползването на имота, като от 2000 г. ответницата се настанила да живее в апартамента. Сочи
се, че в края на м.септември 2021 г. ищците установили, че не могат да влязат в апартамента,
тъй като патронът на вратата на жилището е сменен, докато ищците са пребивавали при
другата си дъщеря в гр.София. Сочи се, че са отправили до ответницата нотариална покана
да им осигури достъп до апартамента, както и да им заплаща обезщетение за лишаване от
правото да ползват имота в размер на 700 лв. месечно, но тъй като не са получили отговор,
са завели настоящите искове.
5
Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване, искове с
правно основание чл.108 ЗС, вр.чл.56-59 ЗС, чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата е оспорила предявените искове като неоснователни. В срока по
чл.131 от ГПК е представила писмен отговор на исковата молба, с който оспорват
наведените в исковата молба твърдения по фактите. Твърди, че ищците (нейни родители), в
последните 10 години преимуществено живеят в София, при другата си дъщеря, но признава
правото им да ползват процесния имот. Излагат се твърдения за лошо здравословно
състояние на двамата ищци, поради което се счита, че е налице основателно съмнение дали
ищците изобщо са имали намерение да ползват процесното жилище. Твърди се отделно, че
достъпът им до жилището никога не е бил ограничаван. Заявени са искания по
доказателствата – разпит на свидетели.
В съдебното заседание (първо и единствено), процесуалният представител на
ответницата е заявил възражение за нищожност (поради липса на воля), евентуално – за
унищожаемост на изявлението на ищците в нотариалната покана.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено по
отношение на ответницата, че ищците имат учредено пожизнено, безвъзмездно и
самостоятелно право на ползване върху процесния апартамент и е осъдил ответницата да
предаде на ищците фактическата власт върху имота, както и да им заплати сумата в размер
на по 1 343 лв за всеки ищец, представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ищците да ползват имота за периода от 01.10.2021 г. до 10.02.2022 г., както и сумата от по
6.97 лв за всеки от ищците, съставляваща законна лихва за забава върху главницата,
дължима за периода от 22.11.2021 г. до 10.02.2022 г., като исковете са отхвърлени за
разликата над присъдената сума като лихва до претендираните 43,63 лв за всеки един от
ищците, както и за периода от 31.10.2021 г. до 22.11.2021 г. Ответницата е осъдена да
заплаща на ищците сумата от по 310 лв месечно за периода от влизане в сила на решението,
до фактическото предаване на имота от ответницата на ищците. Ответницата е осъдена да
заплати на адв.М. Д. О. и на адв.Милена Трендафилова Георгиева, по 600 лв на всяка,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
както и да заплати по сметка на БРС сумата от 506 лв, представляваща заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице и държавни такси за уважените претенции.
Съдът е приел, че по делото е доказано, че ищците са носители на правото на ползване върху
имота, за което няма данни да се е погасило на някакво основание, както и – че ответницата
ги препятства да упражняват правото си на ползване. Съдът е приел, че заявеното от
ответната страна възражение за унищожаемост на изявлението на ищците в нотариалната
покана, е преклудирано.
Въззивна жалба е подадена само от ответницата, поради което спорът е висящ
пред настоящата инстанция само в частта на произнасяне по иска по чл.108 ЗС, както и – в
осъдителната част по иска по чл.59 ЗС и по чл.86 ЗЗД, като в отхвърлителната си част по
исковете по чл.59 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
6
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от представените доказателства, че с
нот.акт № 150, т.ХХ VIII, н.д. № 8525/04.09.1997 г. на нотариус при БРС, ищците са дарили
на двете си дъщери, една от които е и ответницата, по 1/2 ид.ч. от собствения си имот,
находящ се в ***, понастоящем съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
07079.610.134.1.2, като са си запазили пожизнено, безвъзмездно и самостоятелно ползването
на имота. Не е спорно, че от 2000 г. ответницата се настанила да живее в апартамента. Не е
спорно, че от години ищците живеят в гр.София - при другата си дъщеря – св.К.Б..
С оглед представения нотариален акт, съдът намира на първо място, че ищците
притежават активна легитимация за предявяване на иска по чл.108 ЗС за осъждане на
ответницата да им предаде владението върху имота, предвид притежаваното от тях право на
ползване върху него. На второ място съдът намира за основателен искът, че ищците
притежават правото на ползване върху процесния недвижим имот. Касае се за абсолютно,
лично и неделимо вещно право, противопоставимо на собственика.
Твърдението на ищците, че в края на м.септември 2021 г. ищците не са успели да
влязат в имота, тъй като са установили, че патрона на вратата на жилището е сменен, не е
оспорено от ответницата, доколкото тя не е изразила становище по това тяхно твърдение,
нито в отговора си на исковата молба, нито в откритото съдебно заседание, нито във
въззивната жалба. Това твърдение на ищците се потвърждава от показанията на св.К.Б.,
която твърди, че още през 2019 г. е установила, че патронът на бравата на входната врата на
процесния имот е бил сменен, при което нито ищците, нито тя като собственик на ½ ид.част
от имота, са имали достъп до апартамента. Съдът отчита обстоятелството, че св.Б. е в близки
родствени отношения както с ищците /свидетелката е тяхна дъщеря/, така и с ответницата
/свидетелката е сестра на ответницата/, както и обстоятелството, че св.Б. е собственик на
другата ½ ид.част от имота. Съдът кредитира показанията на св.Б., тъй като нейните
показания не са в противоречие с останалите доказателства, а и свидетелката няма интерес
от изхода на така повдигнатия спор. В отговора на исковата молба, а и в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, ответницата твърди, че никога не е ограничавала
достъпа на ищците до имота, но не оспорва твърдението на ищците, че е сменен патронът на
входната врата на имота, нито твърди, че е предоставила на ищците ключ от новия патрон
на бравата. Вместо това изразява съмнение, че родителите й са имали намерение да ползват
процесното жилище. Ангажираните от ответницата свидетели също не твърдят, че
ответницата е предоставила на ищците ключ от жилището. С оглед така събраните
доказателства, съдът приема за доказано, че поради смяна на патрона на бравата на входната
врата на процесния имот от ответницата през 2019 г. и липсата на предоставяне на ищците
на ключ за този патрон, ищците са били лишени от възможността да упражняват правото си
на ползване на имота.
7
По отношение на представената по делото нотариална покана от ищците до
ответницата да им осигури достъп до апартамента, както и да им заплаща обезщетение за
лишаване от правото да ползват имота в размер на 700 лв месечно, съдът намира следното:
С представената нотариална покана, ищците канят дъщеря си – ответницата М.
Д., в 14-дневен срок от получаването й да преустанови действията си, с които ги препятства
да осъществяват правото си на ползване на имота, както и да им заплати сумата от общо 700
лв месечно обезщетение за лишаването им от правото да ползват имота за периода след
01.10.2021 г. Поканата, видно от отразеното върху нея, е връчена на ответницата на
22.11.2021 г.
Ответницата не оспорва автентичността на подписите на ищците върху поканата.
С отговора на исковата молба ответницата е въвела твърдения за влошеното здравословно
състояние на ищците, а по отношение на ищцата Д. Д. – и за прогресивно влошаване /в
резултат на неврологично заболяване/ на нейните умствени способности „до степен дори да
не може да разбира свойството и значението на постъпките си“. В отговора на исковата
молба не е заявено възражение, че „ищците не са могли валидно да формират воля предвид
тяхното влошено здравословно състояние“, съответна на изявлението в нотариалната
покана. Такова възражение е заявено за първи път от процесуалния представител на
ответницата в съдебното заседание на 23.06.2022 г.
Настоящият състав продължава да поддържа изразеното в определението от
21.10.2022 г., по повод доказателствените искания във въззивната жалба, че предвид
обстоятелството, че ищците са дееспособни лица (към момента на подписване на
нотариалната покана, а и към настоящия момент), а ответницата твърди, че поради
напредналата си възраст и влошеното си здравословно състояние вероятно не са разбирали
свойството и значението на постъпките си към момента на подписване на нотариалната
покана, съгласно разяснението, дадено в с ТР № 5/30.05.2022 г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2020
г., ответницата би могла да се брани единствено с възражение за унищожаемост на
основание чл.31, ал.1 ЗЗД, но не и за нищожност на изявлението на ищците в нотариалната
покана. Съгласно чл.131, ал.2, т.5 и ал.3 ГПК, възражението за унищожаемост на основание
чл.31, ал.1 ЗЗД на изявлението на ищците в нотариалната покана е следвало да се заяви с
отговора на исковата молба, съотв.в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като в същия срок следва да
се посочат доказателствените искания във връзка със заявените оспорвания и възражения.
Както се посочи по-горе, в отговора на исковата молба няма заявено възражение за
унищожаемост на основание чл.31, ал.1 ЗЗД на изявлението на ищците в нотариалната
покана.
Настоящият състав не споделя твърденията във въззивната жалба, че направеното
от ответницата възражение и заявените в тази връзка доказателствени искания са били
направени преди настъпването на окончателната преклузия по чл.146, ал.3 ГПК - преди края
на първото открито съдебно заседание. Настоящият състав приема, че възможността по
чл.146, ал.3 ГПК страните „да предприемат съответните процесуални действия“, касае само
случаите, когато съдът е предоставил възможност на страните да изложат становището си
8
във връзка с дадените указания и доклада по делото. Настоящият случай не е такъв, тъй като
поради липсата на такива възражения в отговора на исковата молба, първоинстанционният
съд не ги е обсъдил в доклада си по делото и не е дал указания, съответно няма възможност
страните да заявят възражения и доказателствени искания след сроковете по чл.129 и чл.131,
ал.1 ГПК.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че в първоинстанционното
производство не е налице своевременно заявено възражение за унищожаемост на основание
чл.31, ал.1 ЗЗД на изявлението на ищците в нотариалната покана,
съотв.първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение с отказа си да
приеме заявеното в първото открито съдебно заседание възражение за унищожаемост на
основание чл.31, ал.1 ЗЗД на изявлението на ищците в нотариалната покана, и да допусне
направените в същото съдебно заседание от ответницата искания за поставяне на въпроси по
реда на чл.176 ГПК на ищците и за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.
След отправената й покана, до завеждането на иска, а и до настоящия момент,
ответницата не е предоставила на ищците владението на имота, нито е изразила готовност да
го стори. Защитата й по делото се свежда до съмнение, че ищците са имали намерение да
ползват имота, както и до оспорване на валидността на изявлението на ищците в
нотариалната покана.
При така събраните доказателства съдът намира за основателен и иска за
осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху процесния имот с оглед
упражняване от тях на правото им на ползване на имота. Доказа се по делото, че ищците са
носители на право на ползване върху имота, ответницата владее имота, лишавайки ищците
от възможността да упражняват правото си на ползване, като след отправената й нотариална
покана да им предостави достъп до апартамента, според настоящия състав, ответницата,
независимо от качеството си на собственик на ½ ид.част от имота, по отношение на ищците,
като носители на правото на ползване върху имота, владее същия без правно основание.
Предвид лишаването на ищците от правото да ползват имота, съдът намира за
основателен и иска за осъждане на ответницата да заплати на ищците обезщетение за
лишаването им от ползването на имота от 01.10.2021 г. до завеждането на иска, както и по
310 лв месечно на всеки от ищците, съгласно заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като съдът споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При така постановения резултат, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на процесуалните
представители на ищците сумата от по 1500 лв на всеки един от тях.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1579 от 20.07.2022 г. по гр.д.1841/2022 г. по описа
на Бургаски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Д. Д.- Р., ЕГН **********, да заплати на адвокат М. Д. О., сумата
от 1500 лв (хиляда и петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за осъществено процесуално представителство на Д. М.
Д. във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Д. Д.- Р., ЕГН **********, да заплати на адвокат Милена
Трендафилова Георгиева, сумата от 1500 лв (хиляда и петстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за осъществено
процесуално представителство на Д. К. Д. във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10