Решение по дело №575/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 210
Дата: 23 декември 2022 г. (в сила от 1 март 2023 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221840200575
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Ихтиман, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200575 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на С. Т. И. против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6 от
ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно
изложени съображения, които са доразвити с писмено становище.
Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима, доколкото всички изискуеми реквизити за
нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Въззивният съд споделя фактическите изводи, направени от АНО
(АПИ).
Жалбоподателят С. Т. И.а е собственик на лек автомобил марка
1
„Ситроен“, модел „*“ с рег. № ***. На 20.06.2021 г. поради грешка при
изписване на номера заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за
моторно превозно средство (МПС) с рег. № *, категория 3, с период на
валидност от 20.06.2021 г. до 19.06.2022 г. За плащането получил разписка,
както и писмо по електронната поща, че покупката му е успешна, въведените
данни са съхранени електронната винетка е получила идентификационен
номер.
На 08.11.2021 г. в 09.18 часа, с устройство № 20032, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на
път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ
„Тракия“) км. 54+150, община Костенец (тунел „Траянови врата“ с пътно
превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „*“ с рег. № ***,
с обща допустима максимална маса 2010 килограма, за което не е ППС не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на
пътното средство.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП и
основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП с обжалвания електронен
фиш на жалбоподателя, в качеството на водач, е наложено наказание глоба в
размер на 300 лв.
С електронния фиш е постановен наказаният да заплати пътна такса по
чл. 10а, ал. 2 ЗП в размер на 10 лв.
По доказателствата:
Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от
събраните в хода на производството писмени доказателства –доклад с
приложени статични изображения (снимки), справка за собственост на МПС с
рег. № ***, разписка за закупена винетка за МПС с рег. № *, разпечатка от
електронна поща за успешно извършена покупка справка относно МПС с рег.
№ *.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване без наличие на противоречие.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК,
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.
Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече
от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни
норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в
2
качеството на водач не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за
съответния тип ППС, което предвид цитираните разпоредби – чл. 179, ал. 3
вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че е вмененото
административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва субекта на
административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан
(собственик, водач, законен представител), вида на незаплатената такса и
конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС
или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно
да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Отговорността на
собственика на автомобила, в качеството на водач, е основана на необорената
презумпция, установена в чл. 187а, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано
достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната
практика, която константо, при идентично съдържание на електронен фиш и
сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие на съществено
процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания акт и изследва
правилното приложение на материалния закон (вж. в този смисъл Решение №
1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО, Решение №
1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение №
1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г. на АССО).
Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Материалният закон е приложен неправилно.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал
нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е
въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
3
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние
(Наредбата) е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът
или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно
периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Съвкупният анализ на посочените по-горе правни норми налага
следните изводи:
На първо място, че законодателят не е регламентирал редът, по който
собственикът или ползвател на ППС следва да декларира релевантните за
закупуване на електронна винетка обстоятелства, сред които е и
регистрационният номер на автомобила. Това може да става устно или
писмено или дори чрез действие – предоставяне на регистрационния талон на
автомобила.
На второ място, от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата е видно, че
собственикът или ползвател на ППС носи отговорност при неправилно
декларирани данни, т. е. отговорността е пряка последица именно от
неправилното деклариране, което е и основният релевантен факт, който
следва да бъде установен.
По настоящото дело не е спорно, че жалбоподателят поради техническа
грешка при изписване на регистрационния номер на автомобила е заплатил
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за моторно превозно средство (МПС)
с рег. № *, с период на валидност от 20.06.2021 г. до 19.06.2022 г., вместо за
рег. № *** на собствения си автомобил. Доказва се също, че на 08.11.2021 г. в
09.18 часа, с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“)
км. км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 54+150,
община Костенец (тунел „Траянови врата“) с пътно превозно средство – лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „*“ с рег. № ***, с обща допустима
4
максимална маса 2010 килограма, за което не е ППС не е заплатена винетна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Лекият автомобил марка „Ситроен“, модел „*“ с рег. № *** е
собственост на жалбоподателя,съгласно справката, представена от АПИ, това
не е спорно по делото и доколкото презумпцията по чл. 187а, ал. 1 ЗДвП не е
оборена следва да се приеме, че той е управлявал моторното превозно
средство на датата на вмененото нарушение.
Не се установява на територията на Република България да има
регистрирано ППС с рег. № *. Всички регистрирани пътни превозни средства
с посочения номер имат една или две букви повече.
С оглед цитираната по-горе нормативна уредба може да се направи
извод, че деянието, извършено от жалбоподателя от обективна страна
изпълнява състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
От обективно установеното – заплатена винетна такса за автомобил в
Република България с непълен регистрационен номер, чиито първо две букви
и четири цифри (*) са идентични с тези на собствения на жалбоподателя
автомобил (***) може да се направи извод, че деянието е извършено по
непредпазливост във форма на вината несъзнавана непредпазливост
(небрежност). Жалбоподателят е бил длъжен съгласно 139, ал. 6 ЗДвП, в
качеството на водач, да заплати пътна винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП
за лек автомобил с рег. № ***, могъл е да предвиди, че за същия автомобил не
е заплатена такава, като провери при закупуване или преди предприемане на
конкретното пътуване като извърши справка в интернет страницата на БГТол
или се запознае с разписката за извършено плащане и по този начин да
установи, че няма заплатена такса за автомобил с рег. № ***, а за такъв с рег.
№ *, но не го е направил.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидени случаи. За конкретното нарушение липсва предвидено
изключение.
Въпреки това, настоящият състав приема, че деянието само формално
осъществява признаците на състав на административно нарушение по чл. 139,
ал. 6 ЗДвП поради своята малозначителност, поради което приложение следва
да намери чл. 9, ал. 2 НК на основание чл. 11 ЗАНН.
Институтите „маловажен случай“, както и „явно маловажен случай“ /чл.
28, чл. 39, § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН/ се различават от малозначителното деяние по
чл. 9, ал. 2 от НК. При първите е налице деяние, което се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, поради което деецът се наказва с наказание
(чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН), т.е. извършеното съставлява административно
нарушение. При малозначителното деяние по чл. 9, ал. 2 НК липсва
административно нарушение, тъй като то не разкрива никаква степен на
обществена опасност или неговата обществена опасност е явно незначителна
и поради това не може да се квалифицира, като административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Малозначителното деяние не уврежда
конкретни правоотношения и по формата си е без вредоносни последици.
Нужно е в теоритичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН ДВ,
бр. 109 от 2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по
законодателен път е изоставено непротиворечивото разбиране, изразено в
5
правната доктрина и в преобладаващата съдебната практика, че обществената
опасност е присъща единствено на престъпленията, като наличието й прави
деянието престъпление, а не административно нарушение, тъй като
обществената опасност представлява обективно неюридическо качество
характерно само за престъплението, който извод следва при сравнение на
дефинициите, дадени в чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения
това разбиране е загърбено, като очевидно законодателят приема, че и
административните нарушения притежават обществена опасност, макар тя да
не е предвидена като признак от обективна страна на административното
нарушение (чл. 6 ЗАНН). Ето защо при преценка на вида на деянието е нужно
да се държи сметка за степента на обществена опасност.
Осъщественото от жалбоподателя деяние е малозначително, тъй като
само формално осъществява признаците на адмнистративно нарушение,
доколкото обществената му опасност е явно незначителна. В случая не е
ощетен държавният бюджет. Внесена е в пълен размер дължимата пътна
такса за съответната категория МПС. Деянието е извършено по
непредпазливост, като деецът е действал със съзнанието, че изпълнил
законовото си задължение и е заплатил дължимата годишна винетна такса и
през целия период на валидност не е бил уведомен за допуснатата грешка от
въззиваемия. Това е сторено едва с връчването на голям брой електронни
фишове за изминалата година, сред които и процесния (видно от обратната
разписка). Няма данни да съществува автомобил с регистрационен номер,
като този, за който е заплатена годишна винетка. Като е приела плащането за
редовно на годишна винетка за така въведения регистрационен номер и е
издала на жалбоподателя разписка за електронна винетка, Единната система
за събиране на пътни такси е предизвикала заблуждение у собственика и
водач на МПС, че е изпълнил задължението си и е заплатил винета такса и че
ползва правомерно пътната мрежа (вж. в този смисъл Решение №
485/13.05.2022 г. по НАХД № 311/2022 г. на Административен съд – София
област).
В тази връзка трябва да се посочи още, че съгласно чл. 10а, ал. 3б ЗП в
случай, когато се установи, че при издаване на електронна винетка е
допусната техническа грешка при деклариране на регистрационния номер на
пътното превозно средство и в Република България не съществува
регистрирано ППС с идентичен на първоначално декларираните във
винетката регистрационен номер, може да бъде извършена корекция от
съответните длъжностни лица чрез промяна в данните на електронната
винетка, която има действие от момента на извършване на корекцията и със
срок на валидност до изтичане на срока за валидност на първоначално
издадената. В тази връзка е следвало длъжностните лица, след констатиране
на предпоставките на чл. 10а, ал. 3б ЗП, да извършат промяна в данните на
електронната винетка, а не издават ЕФ срещу жалбоподателя
Поради изложеното може да се направи извод, че осъщественото от
жалбоподателя само формално осъществява признаците на нарушение по чл.
139, ал. 6 ЗДвП. Не са налице никакви вредоносно последици и извършеното
с явно незначителна степен на обществена опасност, поради което не
съставлява административно нарушение (вж. в този смисъл Решение №
1004/13.10.2022 г. по КНАД № 861/2022 г. на АССО, както и в подобен
6
смисъл Решение № 48 от 13.01.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д.
№1057/2021 г., Решение № 956 от 6.10.2022 г. на АдмС - София област по к.
а. н. д. № 478/2022 г., Решение № 48 от 13.01.2022 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 1057/2021 г., Решение № 1184 от 17.11.2021 г. на АдмС -
София област по к. а. н. д. № 733/2021 г., Решение № 1011 от 13.10.2021 г. на
АдмС - София област по к. а. н. д. № 530/2021 г.). Ето защо на основание чл.
11 ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и
електронният фиш да бъде отменен на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д,
ал. 1, т. 4 ЗАНН .
За пълнота следва да се добави и още нещо. С нормата на чл. 189з от
ЗДвП е предвидено, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28
(маловажен случай) и 58 г от Закона за административните нарушения и
наказания. Посочената правна норма е в сила от 23.12.2021 г. Тя е
неприложима в конкретното дело, тъй като дори случаят да беше маловажен,
а не малозначителен, както приема настоящият състав, прилагането й би било
в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятни за дееца
закон.
Във връзка с използваната законодателна техника обаче - абсолютно
определена санкция за конкретното нарушение, без възможност за преценка
на тежестта на нарушението, което е съставомерно дори при извършване по
непредпазливост и невъзможност за прилагане на маловажен случай, то при
констатиране на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние единственият начин да не бъде допуснато нарушение на правото на ЕС
в частта относно принципа за пропорционалност, който е общ и не е свързан
само с Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, е именно
прилагането на института малозначителен случай. Аргументът за това е, че
установената национална практика, приемаща константно, че спазването на
принципа за пропорционалност се осъществява посредством преценката по
чл. 28 ЗАНН (вж. Решение № 6696 от 15.11.2021 г. на АдмС - София по адм.
д. № 5555/2021 г., Решение № 5802 от 23.10.2020 г. на АдмС - София по адм.
д. № 7852/2020 г., Решение № 6981 от 25.11.2021 г. на АдмС - София по адм.
д. № 9472/2021 г., постановени във връзка решения по съединени дела C-
497/15 и С-498/15 на СЕС ) очевидно следва да претърпи промяна при
нарушения по ЗДвП, като с оглед посочената техника на законодателя,
занапред преценката може да бъде единствено на плоскостта на
малозначителността на деянието.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН АНО следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. за осъществената защита.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т.
4 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
7
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДА ЗАПЛАТИ
на С. Т. И., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 190, вх.
Б, ет. 1, ап. 2 сумата от 360 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8