Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6603 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са частични установителни искове по чл. 124, ал. 1
във вр. с чл. 439 от ГПК.
Ищецът
П.Г.Д. излага в исковата молба и допълнителна искова молба следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: солидарното му осъждане заедно с
трети на настоящото производство лица - С.АД, И.М.А.и Д.Б.А., на основание чл.
242 във вр. с чл. 237, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) за
заплащане на ответника П.и.б. АД на сумата 1012651 лева, представляващи част от
главница по договор за банков кредит от 22.04.2002 г., заедно със законната
лихва върху главницата от 22.06.2007 г. до окончателното й плащане, направените
разноски в размер на 20253.02 - държавна такса, и адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.07.2007 г.
по гр. дело № 14614/2007 г. по описа на СРС, 30-ти състав, а въз основа на него
- образувано изпълнително производство по изп. дело №
1422/2009 г. по описа на ЧСИ С.Я.; прекратяване на изпълнителното производство
по право поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
тъй като последното валидно изпълнително действие по него е извършено на
09.01.2012 г.; констатиране на настъпилата перемпция
от съдебния изпълнител с постановление от 21.03.2019 г., въз основа на което е
разпоредил връщане на изпълнителния лист; образувано въз основа на молба от
20.03.2019 г. на ответника ПИБ АД ново изпълнително производство по изп. дело № 795/2019 г. срещу солидарните длъжници за сумите по същия изпълнителен лист, които са погасени
поради изтичане на петгодишната погасителна давност относно главното вземане
към 09.01.2017 г., имащо за последица покриването с давност и на акцесорните вземания. Претендира установяване несъществуването
поради погасяване по давност на вземания за сумата 26000 лева, представляваща
част от главница в общ размер от 1012651 лева по договор за банков кредит,
заедно със законната лихва върху нея от 22.06.2007 г. до окончателното й изплащате,
за сумата 1000 лева, представляваща част от разноски за държавна такса в общ размер
от 20253.02 лева, и за сумата 100 лева – част от присъдено на основание чл. 64,
ал. 4 от ГПК (отм.) адвокатско възнаграждение в общ размер от 500 лева, за
които е издаден изпълнителен лист от 04.07.2007 г. по гр. дело № 14614/2007 г.
по описа на СРС, 30-ти състав, и образувано принудителното изпълнение по изп. дело № 795/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я.. Претендира
разноски.
Ответникът
П.и.б. АД в процесуалните срокове е подал отговори, с които оспорва исковете,
възразявайки че са предприети действия по принудителното изпълнение, които са
прекъсвали давността относно вземанията, поради което за тях не е изтекла
предвидената погасителна давност, а и за спирането на погасителната давност при
образувано и висящо изпълнително производство следвало да намери приложение
разрешението, дадено в решение по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО.
Претендира разноски.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
По
делото се установява, че с изпълнителния лист от 04.07.2007 г., издаден по гр.
дело № 14617/2007 г. по описа на СРС, ГО, 30-ти състав, С.АД – кредитополучател,
И.А., Д.А.и П.Д. – поръчители, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора П.и.б.
АД на основание чл. 242 във вр. с чл. 237, ал. 1, б.
„в“ от ГПК (отм.) и чл. 42, ал. 1 от ЗБ (отм.) сумата 1012651.14 лева – представляваща
част от главница по договор за банков кредит от 22.04.2002 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 22.06.2007 г. до окончателното й изплащане,
сумата 20253.02 лева – разноски за държавна такса, и сумата 500 лева – разноски
за адвокатско възнаграждение. Със сила на пресъдено
нещо въз основа на решение, постановено по гр. дело № 2272/2010 г. по описа на
СГС (л. 495 от изпълнителното дело), между кредитора и длъжника С.Д., срещу
когото също е издаден изпълнителният лист, е установено несъществуване помежду
им на правоотношение по договор за поръчителство от 22.04.2002 г. След влизане
в сила на решението с постановление от 02.10.2013 г. на съдебния изпълнител
производството по принудително изпълнение по отношение на С.Д. е прекратено.
От
приложения по делото препис от изп. дело № 1422/2009
г. по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 и район на действие СГС се установява, че
е образувано изпълнително производство въз основа на молба от 07.07.2009 г. от кредитора П.и.б. АД на основание така
издадения изпълнителен лист срещу солидарните длъжници,
един от които е ищец в настоящото исково производство. В молбата са посочени
конкретни изпълнителни способи - пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане
на възбрана върху собствени на длъжниците недвижими
имоти и запори върху притежавани от тях вземания, МПС и дружествени дялове, като
е и осъществено възлагане на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ.
На
08.07.2009 г. съдебният изпълнител е постановил насочване на изпълнение чрез
налагане на възбрана върху посочените в молбата на взискателя
недвижими имоти и запори върху вземания и дружествени дялови и извършването на
справки за имущественото състояние на длъжниците.
За
налагането на запор върху притежавани от длъжника П.Д. моторно превозни
средства, дружествени дялове в З.М.ЕООД и вземания от търговски банки на
12.08.2009 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни
съобщения до СДП – Отдел Пътна полиция, Агенция по вписванията и търговски
банки (л. 260 и сл. от изпълнителните дело). За обезпечаване на принудителното
изпълнение на вземанията по изпълнителния лист са наложени през периода
12.08.2009 г. – 31.08.2009 г. и възбрани върху недвижими имоти, сред които и
притежавани от длъжника П.Д. 1/2 идеална част върху апартамент № 1 в ж.к.
Сердика, гр. София, земеделски земи в землището на с. Равно поле, Община Елин
Пелин, дворно място в с. Езерец, Община Шабла, и други.
Част
от така наложените запори и възбрани са посочени в поканата за доброволно изпълнение
от 10.08.2009 г., връчена на длъжника П.Д. на 16.08.2009 г. След връчването й по
изпълнителното производство липсват данни същият да е предявил възражения срещу
дължимостта на сумите по изпълнителния лист по реда
на чл. 250 от ГПК (отм.) или по исков ред.
На
18.01.2010 г. взискателят П.и.б. АД е поискал да се
пристъпи към изпълнение върху жилището на длъжника П.Д. ***, като се насрочи
опис на имота. Такъв е насрочен и извършен от съдебния изпълнител на 11.02.2010
г. (л. 431 от изпълнителното дело), като насочването на изпълнението върху
жилището е обжалвано с жалба от 18.02.2010 г., върната от съдебния изпълнител с
постановление от 22.04.2010 г. (л. 437 и сл. от изпълнителното дело).
С
молба от 09.01.2012 г. взискателят е поискал
налагането на запор върху вземания на всички солидарни длъжници,
сред които и ищецът П.Д., от Търговска банка Д АД (л. 459 от делото). На
21.10.2013 г. взискателят е поискал налагането на
запор и върху вземания на длъжника П.Д. от П.и.б. АД по изпълнителен лист от
19.06.2013 г., за който съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до ЧСИ Р.А.по изп. дело № 1051/2013 г.,
връчено й като трето задължено лице на 25.10.2013 г., като видно от платежните
нареждания ЧСИ Р.А.е изпълнила запора, като за погасяване на вземанията по
изпълнителния лист е изплатила на 22.11.2013 г. вземането на длъжника по
образуваното при нея изпълнително производство в размер на 2484 лева (л. 508 –
554 от изпълнителното дело и отбелязването върху изпълнителния лист).
Налагане
на запор и върху трудово възнаграждение на длъжника П.Д. в К.ЕООД взискателят е поискал на 19.01.2015 г. На 21.01.2015 г.
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
дружеството, което е получено от него на 27.01.2015 г. На същата дата
налагането на запора е съобщено и на длъжника (л. 703 – 704 от изпълнителното
дело).
С
молба от 27.07.2015 г. взискателят е поискал
насрочването на публична продан на 1/2 идеална част от недвижимия имот,
представляващ апартамент 1 в ж.к. Сердика, гр. София и принадлежащ на длъжника П.Д.
(и върху който е наложена възбрана и по изп. дело №
554/2010 г. на ЧСИ М.Ц., видно от справки и постановление на л. 973 от делото),
заедно с други действия по принудителното изпълнение. Нови изпълнителни
действия, изразяващи се в опис, оценка и публична продан на всички възбранени по изпълнителното производство имоти, находящи си в гр. София, е поискано от взискателя
П.и.б. на 11.07.2017 г. и 16.01.2018 г. По последните искания на взискателя липсват произнасяния от съдебния изпълнител,
който е извършвал и други изпълнителни действия по производството, но срещу
други солидарни длъжници по него.
С
молба от 05.07.2018 г. и 06.08.2018 г. солидарните длъжници
И.А. и Д.А.са поискали от съдебния изпълнител прекратяване изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Молбата от 05.07.2018 г.
е изпратена за становище на взискателя, който с молби
от 20.03.2019 г. е поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист и
образуването въз основа на него на ново изпълнително производство с изпълнение
върху недвижими и движими вещи и вземания на солидарните длъжници.
С
постановление от 21.03.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство и върнал изпълнителния лист на взискателя,
като липсват данни по производството същото да е обжалвано. С постановление от
същата дата съдебният изпълнител е образувал ново изпълнително производство по изп. дело № 795/2019 г. и разпоредил извършване на справки,
налагане на запори и възбрани, включително и върху имущество на солидарния
длъжник П.Д.. За изпълнението на тези разпореждания на съдебния изпълнител са изпратени
съответно постановления за налагане на възбрани и запорни
съобщения.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 439 от ГПК.
Погасителната
давност относно вземанията за сумите по изпълнителния лист не е изтекла. В случая
погасителна давност относно вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната
по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на
всяко действия за принудително изпълнение, каквито несъмнено представляват
молбата от 07.07.2009 г. от кредитора до съдебния
изпълнител за пристъпване към изпълнение, в която е направено искане за
прилагане на конкретни способи за изпълнение, насочването на изпълнението чрез
налагане на запори и възбрани върху недвижими имоти, извършването на опис на
един от възбранените имоти на ищеца П.Д. на 11.02.2010
г., всяко искане от взискателя за прилагането на
конкретен изпълнителен способ за вземанията срещу него като солидарен длъжник
по принудителното изпълнение, каквото искане са и направените такива с молби от
09.01.2012 г., 21.10.2013 г., 19.01.2015 г., 27.07.2015 г., 11.07.2017 г. и
16.01.2018 г., и всяко действие на съдебния изпълнител по осъществяване на
исканите изпълнителни способи, като налагането на запорите на 25.10.2013 г. и
27.01.2015 г. върху вземанията на ищеца съответно от банката – взискател и от работодателя. С прекъсването на давността с
всяко от посочените действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова
погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата
молба и не е погасил вземанията за сумите по изпълнителния лист. Внасяне на
таксите от взискателя е ирелевантно
за правната значимост на исканите от взискателя
конкретни способи за принудителното изпълнение по производство, респ. за
законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни
действия, макар и такива да не са извършвани от него по последните молби,
поради което неоснователни са доводите на ищеца П.Д., че исканията на взискателя за предприемане на принудително изпълнение по
молби от 27.07.2015 г., 11.07.2017 г. и 16.01.2018 г. не прекъсвали давността
поради невнасяне на дължимите такси по изпълнението и липсата на предприети от
съдебния изпълнител действия по тяхното осъществяване в производството. А и
последното би могло да обоснове само правна възможност на взискателя
да се брани чрез иск за вреди причинени от съдебния изпълнител по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ.
Не
е налице и твърдяната от ищеца П.Д. по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК перемпция на изпълнителното производство по отношение на
него като солидарен длъжник, тъй като в случая не е налице липсата на
предприети от взискателя по отношение на него действия
по принудително изпълнение в продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното
производство по изп. дело № 1422/2009 г. по отношение
на всички солидарни длъжници е постановено от
съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК по искане на взискателя, обективирано в
молбата му от 20.03.2019 г. за връщането на изпълнителния лист, а и изтичането
на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, каквото в случая не е налице по отношение
на ищеца П.Д. като солидарен длъжник по изпълнението, не води до погасяване на
материалното право, предмет на изпълнението, и не обосновава недължимост на същото. Изтичането на този срок препятства
само възможността материалното право да бъде реализирано в рамките на това
конкретно изпълнително производство, поради което извършените действия от
съдебния изпълнител след него ще са незаконосъобразни.
Нещо
повече, ефектът на прекъсването на давността с предприетите действия по принудителното
изпълнение не се заличава с настъпването на перемпция
относно изпълнителното производство (каквато в случая дори не е настъпила). Съгласно
дадените задължителни разяснения с точка 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно
- в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Срокът на
новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение, като в изпълнителния процес давността не
спира, защото взискателят може да избере дали да иска
нови изпълнителни способи, в случай че все още не е удовлетворен, или да не
действа – да не иска нови изпълнителни способи, поради което с посоченото
решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Тълкувателното решение на ППВС № 3/1980 г. обаче престава
да се прилага с неговата отмяна с точка 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, поради което погасителната давност за процесните
вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е била и спряна
през време на изпълнителното производство по изп.
дело № 1422/2009 г. относно принудителното осъществяване на вземанията по
силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като спирането на давността за същите
е преустановено от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено
с ППВС № 3/1980 г. В този смисъл постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят от две части.
С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част
се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие
от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от
този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може
да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са
били заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на
спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото
с ППВС № 3/1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която
за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на
давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с
настъпилата перемпция на изпълнителното производство,
новата погасителна давност за тях в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната
на даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване - 26.06.2015 г.
С
оглед на изложеното във връзка със спирането на давността и предприетите
действия по процесното принудително изпълнение,
включително и след 26.06.2015 г., несъмнено прекъсващи срока на погасителната
давност, вземанията (главни и акцесорни) на ответника
П.и.б. АД към ищеца П.Д. не са погасени по давност както към момента на
образуване на новото изпълнително производство по изп.
дело № 795/2019 г., образувано въз основа на намиращ се при съдебния изпълнител
изпълнителен лист, и предприетите по него изпълнителни действия относно
принудително удовлетворяване на вземанията, така и към момента на предявяване
на исковата молба – 20.05.2019 г., поради което предявените установителни
искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С
оглед изхода на спора право на разноски по производството има ответникът, на който
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
следва да се присъди сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение (спорът, предмет на делото, е свързан с обичайната дейност на
представляваното дружество, и разглеждането му е приключило в едно съдебно
заседание).
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против П.и.б. АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че П.Г.Д. не дължи на П.и.б. АД поради погасяване по давност вземания за
сумата 26000 лева, представляваща част от главница в общ размер от 1012651 лева
по договор за банков кредит от 22.04.2002 г., заедно със законната лихва върху тази
сума от 22.06.2007 г. до окончателното й изплащате, за сумата 1000 лева, представляваща
част от разноски за държавна такса в общ размер от 20253.02 лева, и за сумата
100 лева – част от присъдено на основание чл. 64, ал. 4 от ГПК (отм.)
адвокатско възнаграждение в общ размер от 500 лева, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 04.07.2007 г. по гр. дело № 14614/2007 г. по описа на СРС,
ГО, 30-ти състав, и образувано принудителното изпълнение по изп.
дело № 795/2019 г. по описа на ЧСИ С.Я..
ОСЪЖДА
П.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П.и.б. АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 100 лева – разноски по
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова