Р Е Ш Е Н И Е
№ 451/27.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай
Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при
секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан
Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административнонаказателно дело № 356 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Св. Иван Рилски“ № 3,
представлявано от д-р Ц. С. С., против Решение № 53/12.02.2021 г. постановено
по АНД № 1622/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-676-4/08.04.2020
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с
което на касатора на
основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в
размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на въззивния
съд е неправилно досежно
наложения размер на наказанието. Моли се да бъде отменено решението на районния
съд и потвърденото с него наказателно постановление изцяло или евентуално да се
намали размера на административната санкция до предвидения в закона минимум.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от адв. К., която поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Претендира разноски само за производството пред
районен съд.
Ответникът – Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено
становище от процесуален представител, с което моли съда да остави без уважение
подадената касационна жалба, съответно да остави в сила решението на районния
съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
счита, за жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена на посочените в
нея основания, като се намали наложената санкция по предвидения в закона
минимум.
Административен съд Пазарджик, като взе
предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила.
С решението си Районен съд гр.
Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление
№
13-676-4/08.04.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето
е наложена имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно, в Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ бил получен сигнал от РЗОК Пазарджик за констатирани при
проверки в три лечебни заведения в гр. Пазарджик нередности относно заплатени
суми от пациенти. На база на представената в сигнала информация изпълнителният
директор на ИАМН издал заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г„ изменена със
заповед № ИАМН-РД 13-748/27.11.2019 г.
за извършване на проверка на
лечебното заведение - касатор в настоящото
производство. В хода на проверката било установено, че лицето Р. М. К.
била хоспитализирана на 27.05.2019 г. в 7:50 ч. Била прегледана
от д-р Т., като ѝ е поставена основна диагноза МКБ № Z33 „Състояние,
присъщо на бременността, Терапия: „Хоспитализира се по спешност за оперативно родоразрешение по повод начална родова дейност, вирусни
брадавици по ВПО и интроитус вагине“,
като за час на напускане бил посочен 08:05 часа. Пациентката била насочена с
„Направление за хоспитализация“ по спешност в отделение по „Акушерство и
гинекология“, издадено от д-р Т., с насочваща диагноза „Състояние присъщо на
бременността“. В 08:10 часа на 27.05.2019 г. била приета незабавно в
отделението с диагноза МКБ № 082.1: „Спешно цезарово
сечение“, като за лекуващ лекар бил определен д-р Г.. В 09:40 часа на същата
дата било предприето „Спешно цезарово сечение“,
описано в Оперативен протокол № 78/27.05.2019 г., с оператор д-р Г.. В
създадената История на бременността и раждането № 3283/470/2019 г. било
приложено „Заявление за избор на лекар/екип от 2 медицински специалисти“ от
20.05.2019 г., попълнено от К., с което заявила, че предпочита извършването на
„Раждане/Цезарово сечение“ да бъде осъществено от д-р
Г. – Г. с цена, която трябва да плати за избора от 490 лева. За избора си на
лекар според приложеното заявление пациентката е заплатила на лечебното
заведение сумата от 490.00 лв., видно от приложени Приходен касов ордер № **********/29.05.2019
г., и справка от счетоводния отдел, издадени от МБАЛ „Хигия“ АД. Поради това,
че лечебното заведение не е представило фискален бон, е изготвен констативен
протокол за липси от дата 21.11.2019 г., подписан от изпълнителния директор на
проверяваното дружество и членовете на проверяващия екип. От проверена
медицинска документация, издадена във връзка с приема и лечението на
пациентката Р. М. К. ставало ясно, че същата е постъпила по спешност в медицинското
заведение, като ѝ било извършено „Спешно цезарово
сечение“, за което пациентката е заплатила за избор на лекар. Същевременно
лечебното заведение е приело плащането за избор на лекар въпреки ограничението
по чл. 29, т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ /Наредбата/. В конкретния случай, когато пациентката е попълнила
заявлението за избор на лекар/екип, лечебното заведение е следвало да откаже
въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него, тъй като същият
противоречи на чл. 29, т. 4 от Наредбата, т.е. изборът на лекар е бил
неправомерен. С така установеното било прието, че МБАЛ „Хигия“ АД е нарушило
чл. 29, т.4 от Наредбата, която правна норма разписва: „Не се допуска
извършването на избор на лекар/екип: т.4. в условията на спешност“, във връзка
с чл. 81, ал.3 от ЗЗ, който гласи: „Условията и редът за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ по ал.1 се определя с наредба на Министерския
съвет“. Нарушението е било извършено на 29.05.2019 г, т.е. на датата, на която
пациентката е заплатила с ПКО на болничното заведение за избор на лекар в МБАЛ
„Хигия“ АД. Нарушението е установено на 21.11.2019 г. - датата на двустранно 3
подписан приемо-предавателен протокол, с който е предадена медицинската
документация отнасяща се до пациента. Нарушението било извършено за първи път.
Във връзка с констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен
АУАН № А 13-676-4/10.02.2020 г. в присъствието на пълномощник на дружеството,
на който актът бил предявен и връчен срещу подпис. Въз основа на акта било
издадено обжалваното наказателно постановление.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на чл. 29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ, вр. чл.81 ал.3 от Закона за
здравето. Законосъобразна е и преценката на контролираната инстанция досежно правилното приложение на санкционната норма - в
случая чл. 229, ал.3 от ЗЗ. Мотивите в тази насока се споделят изцяло от
настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни. Споделят се изцяло и
мотивите, че не е налице нарушение на принципа „non bis in idem“.
Фактите
по делото не са спорни. Спорен е единствено въпросът, свързан с
индивидуализацията на размера на наложеното административно наказание при
приложението на чл.27 от ЗАНН. Районният съд е намерил, че същото следва да се
отмери при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е
изложил конкретни аргументи в тази насока. Съображенията на районния съд в тази
насока обаче не се споделят от касационната инстанция.
От
една страна няма спор по делото, че процесното
нарушение е извършено за първи път, което е посочено и в самото НП. Но от друга
страна се твърди в НП, че са констатирани още 39 броя извършени нарушения от
лечебното заведение, което изключвало възможността да се касае за инцидентен
случай в действията на лечебното заведение. С оглед това твърдение в НП и
изхождайки от принципно правилната позиция, че несъмнено обществените
отношения, които се охраняват от ЗЗ, се отличават с изключителна значимост -
правото на пациента до качествена, своевременна
и достъпна медицинска помощ, като предварителното заплащане на
медицинска услуга, без нарочна нормативна регламентация в груба степен засягало
достъпността на медицинската помощ, тъй като очевидно пациент, който не може да
си позволи да я заплати, няма да получи достъп до същите медицински грижи /в
случая от избран от него медицински специалист/, каквито ще получи пациента,
осигурил на медицинското заведение съответното заплащане, РС е приел, че в случая
подходът на лечебното заведение при приемане на плащания от пациенти за избор
на лекар е системен и предварително подготвен, което повишава обществената опасност
на нарушението.
Следва
да се отбележи, че съдът, при разглеждането на делата, постановява решения с
оглед събраните в тях доказателства. На първо място по делото не са ангажирани категорични
доказателства от страна на АНО, върху когато лежи доказателствената
тежест, за така твърдените общо 39 нарушения на касатора.
НП не се ползва с доказателствена сила, поради което всяко едно изложено там
твърдение на общо основание подлежи на доказване в хода на съдебното следствие
от страна на АНО. Подобни безспорни доказателства обаче в кориците на делото не
се намират. Представените от проверките на РЗОК протоколи също не се ползват с
доказателствена сила. Иначе казано те могат да служат за индиция
за евентуално извършени нарушения, но не и да доказват извършването им по категоричен
начин. На следващо място, дори и да се
приеме, че все пак такива нарушения са налице, то отново няма безспорни данни
по делото, че касаят подобно на процесното такова по
чл.29, т.1 от Наредбата, за да се твърди евентуално наличие на системност. Нещо
повече – дори свидетелката – актосъставителя Г. например
сочи в показанията си, че не знае колко на брой са нарушенията. Накрая следва
да се отбележи и нещо много важно - до влизането в сила на всяко едно отделно
НП, които са издадени евентуално за всяко едно от тези нарушения, няма как да
се приеме с категоричност, че деянията, за които е наказано лечебното
заведение, действително са извършени, за да бъдат те (или броят им) основа,
върху която да се градят изводи за системност и оттам и такива за размера на
санкцията. Да, безспорно е, че обществените отношения, които се охраняват от ЗЗ,
се отличават с изключителна значимост - правото на пациента до качествена,
своевременна и достъпна медицинска помощ.
В случая обаче не се касае за деяние, заради което пациент е бил лишен въобще
от тази медицинска помощ, нито пък за деяние, в следствие на което пациентът не
е лекуван своевременно или качествено. Нарушението може и да води до получаване
на плащане, което не се следва, но категорично не води до предоставяне на
некачествено или неадекватно лечение.
Ето
защо настоящият състав на съда намира за основателно възражението във касационната
жалба за несправедливост на наказанието, което е наложено в завишен размер и се
явява несъответно на нарушението. По делото не се ангажираха доказателства от
страна на АНО, върху когато лежи доказателствената
тежест, защо счита, че в случая следва да наложи имуществена санкция, различна
от минималния размер, посочен в закона.
С оглед
на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че потвърждавайки НП, въззивният съд е постановил един незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен, като в резултат бъде изменено атакуваното наказателно
постановление по отношение размера на наложената санкция, като се намали от 1250
лв. на минималния размер от 500 лв., който размер съдът смята за съответен
както на целите на административното наказване, заложени в чл.12 от ЗАНН,
така и съобразен с правилата, определени в чл.27 от ЗАНН.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски в полза на касатора.
Направено е искане за заплащане на разноски пред районен съд. Такова е сторено
и пред РС. Отговорността
за разноски е уредена в чл. 143 АПК. В тази разпоредба законодателят е
регламентирал няколко хипотези за отговорност за разноски, а именно:
По ал.1 - Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
По ал.2 - Подателят на жалбата
има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт.
По ал.3 - Когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ.
По ал.4 - Когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен.
Видно
е, че процесният случай не попада в нито една от
изброените хипотези, доколкото в чл. 143 АПК не е предвидена отговорност за
разноски в полза на жалбоподателя при изменение размера на санкцията в
атакувания административен акт. В случая не се касае за частично уважаване на
иск, за да се прилага ГПК и да се извършва пресмятане на размера на дължимото
възнаграждение за процесуално представителство на всяка от страните и съответно
да се извършва служебното им прихващане (което дори е недопустимо без
съгласието на страните). В крайна сметка нарушението е извършено от
жалбоподателя и правилно е ангажирана отговорността му, но при неправилно
приложение на чл.27 ЗАНН.
Воден
от горното и на основание чл. 221,
ал.2, пр.2 от АПК и чл. 222, ал.1
от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 53/12.02.2021 г. постановено по АНД № 1622/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик и вместо
него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 13-676-4/08.04.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на МБАЛ „Хигия“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Св. Иван
Рилски“ № 3 на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)