РЕШЕНИЕ
№ 25.01.2013г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен
съд гражданска колегия
на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав:
Районен съдия: Добринка Кирева
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Кирева
гражданско дело № 697 по описа на РС-Свиленград за 2012г., и за да се произнесе
взе впредвид следното:
Производството
е по реда на чл.49, ал.1, вр. чл.49, ал. 3 и сл. от СК за допускане на развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с произнасяне по
вината.
Образувано е по искова молба
на Ж.А.М. ЕГН ********** *** против
: К.К.М. , ЕГН **********,***, в която се сочи, че с
ответника сключили граждански брак на
13.11.1999г. От брака си имали
едно дете - Кирил Крумов М. с ЕГН:**********. роден на ***г.Като семейство живяли в Благоевград, в
апартамент, собственост на родителите
на ответника и ведно с тях до 2002г., а след това самостоятелно. Отношенията им започнали да се охлаждат
и влошават след като ответникът се установил да работи в строителството и да живее на квартира в София.
Въпреки че получавал добра
заплата отделял много малко средства за издръжката на семейството, прибирал се при тях за
ден или за два дни в месеца, рядко се обаждал по телефона, за да се интересува от ищцата и детето. С течението на времето
отношенията им необратимо се влошили. През м.август 2008г. изтеглили
потребителски кредит в размер
на 5000лв за ремонт на апартамента, който бил в окаяно състояние.Ответникът
изчезнал с парите, които
впоследствие пропилял на хазартни игри. Семейното им жилище останало без вътрешни врати и
каси за тях, тъй като старите били извадени и изхвърлени. Изчезнали и златните накити на ищцата от дома
им. Контактите им станали все по редки и ответникът все по-малко
показвал съпричастност към семейството. Започнал да не отговаря на телефонните обаждания с
оправдание, че не е в настроение
или че не чул позвъняването. Почти не се прибирал в дома им. Не споделял с ищцата и не знаела нито
къде точно живее, нито къде и какво работи, нито каква заплата получава. Била в пълно неведение за
него и животът, който водел. Престанал да дава пари за издръжката на семейството. Разчитала на
нейната заплата и на материалната
помощ на родителите й. През м.октомври 2009г. се оказал без работа в София и се завърнал при ищцата. Но не
търсел активно работа, нито общувал с тях, нито го интересували проблемите на семейството. През
м.май 2010г. ищцата окончателно го напуснала,
тъй като осъзнала, че бракът им е безсмислен. Били напълно отчуждени и между тях нямало никаква духовна и физическа
близост. От тогава заедно с детето живеели в Свиленград, в дома на родителите й. С
ответника не поддържали никаква връзка.През целия им съвместен живот изцяло се грижела
за детето и то било силно привързано към ищцата. Ответникът не проявявал
елементарен интерес към него, дори и когато били заедно, не общувал с детето и
не показвал чувства към него. Дори в случаите, когато било болно и
ищцата искала пари от него , отвръщал да се оправя сама и да не го занимавала, или я лъжел, че изпраща пари с пощенски
запис, какъвто не получавала. От фактическата им раздяла не бил установявал
контакт с детето и двамата не се
били виждали. Ответникът нямал отговорно поведение на баща и не би могъл
подобаващо да се грижи за сина им и да го възпитава.Ето защо по изложените причини счита бракът им за
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49 ал.1 от СК. Липсвала
перспектива за заздравяване и запазване на
брачната им връзка.На основание
чл.49, ал.3 от СК отправя искане съда да признае , че вина за развода има ответника.Претендира за определяне
местоживеенето на детето Кирил при ищцата, за предоставяне упражняване на
родителските права върху него и за месечна издръжка в размер на
150 лв в бъдеще и такава за минало време-1 година назад, считано от предявяване на иска, в размер на 150лв месечно или общо в размер на 1800
лева.Не претендиа за ползване на
семейното жилище.
Моли след установяване на гореизложеното съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал. 1 и ал.3 от СК
прекрати брака им по вина на ответника.
Моли съда да определи местоживеенето на малолетното дете Кирил Крумов М. да бъде по нейното местоживеене, както и
да й предостави упражняването на
родителските права върху него, да осъди ответника да й заплаща, като майка и законна представителка на детето месечна
издръжка в размер на 150 лв в
бъдеще, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, както и издръжка за минало
време- за 1 година назад, считано от подаване на исковата молба в месечен
размер от 150лв или общо 1800 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащането. Моли също така
съдът да допусне промяна във фамилното й име, като след развода се именува с предбрачното си име Георгиева и й присъди
разноски по делото.
В срока даден от съда по делото е депозиран отговор от особения
представител на ответника по иска.
Твърди ,че тъй
като не разполагал с данни за верността на твърдените в исковата молба обстоятелства, но доколкото се твърдяло
,че от м.май 2010г. Ж. и К.М. не живеели заедно обуславяло основателността на иска
за допускане на развод между
двамата. Оспорва искането на ищцата с правно основание чл.49,ал.3 от СК относно
предполагаемата вина за развода на представлявания от него ответник К.М.. Фактическата раздяла била настъпила след
напускане на семейното жилище от ищцата, но липсвали доказателства, че който и да е от двамата съпрузи е положил
усилия за помирение и за преодоляване на конфликтите между двамата. В
този смисъл следвало да се приеме, че с
незаинтересоваността си страните са причинили дълбоко и непоправимо разстройство
на брака си, което налагало прекратяване на брачната връзка.Изнесените в исковата молба обстоятелства сочели, че брачната
връзка между страните била невъзвратимо изпразнена от предписваното й от
закона и добрите нрави съдържание, поради
което, като формална и ненужна, следвало да се прекрати.С оглед на изложените факти в исковата молба
местоживеенето на непълнолетния Кирил Крумов М. следвало да се определи
-местоживеенето на майката , на която да се
възложи и упражняването на родителските права . С оглед искането на ищцата , представлявания от нео
ответник да и заплаща като майка и законен представител на
непълнолетното дете месечна издръжка в размер на 150 лв. счита ,че претендирания размер е неоснователно
завишен. Не били налице и двете материално
правни предпоставки за определяне на такъв завишен размер- нито нуждите
на детето били по-големи от обикновените за гледане на дете на тази възраст и особено липсата на втората предпоставка -
ограничените възможности на К.М. да
заплаща издръжка в по-висок размер вследствие на хроничната безработица.По отношение искането за
присъждане на издръжка за минало време , а именно за 1 година назад , считано
от подаване на исковата молба в месечен размер на 250лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното и изплащане , счита , че то следва да се отхвърли
като основателен , но прекомерен по размер
и недоказан.
В съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв.Овчарова поддържа исковата молба и моли за допускане на
развод по вина на ответника.
В съдебно заседание ответника чрез
особения си представител адв.Д. ,съобразно доказателствата по делото изразява
становище за основателност на исковата претенция и моли за допускане на развод
по вина на ответника.Що се отнася за претендираната издръжка ,счита размера за
прекомерно завишен,т.к. ответника бил безработен и нямал средства.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.11.1999г. в
гр.Благоевград,
видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак издадено
от Община Благоевград, страните по делото Ж.А.М. ЕГН ********** и К.К.М. , ЕГН ********** са
сключили граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № 430
/13.11.1999г. от Община Благоевград , като съпругата
е приела фамилното име на съпруга си - М..
Съгласно удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане №711/04.10.2001г. на общ.Благоевград на
страните по време на брака се е родило на 30.09.2001г. в гр.Благоевград детето
Кирил Крумов М. с ЕГН **********.
Видно от приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Ж.А.М. ЕГН **********,ищцата е декларирала,че семейството й се състои от
съпруга й-ответник по настоящото производство и детето Кирил, получава годишно
трудово възнаграждение в размер на 1750,85лева ,посочила е че съпругът й
притежава апартамент,находящ се в гр.Благоевград,ул.Крали Марко №10-Б,ап.41 и че
двамата не притежават моторни превозни средства придобити в режим на СИО .
Приложено
е и Сведения за съпрузите,които следва за се попълват съгласно Постановление
№15 от 11.03.1977г. на Министерски съвет, от което се установява единните
граждански номера на ищеца и ответника ,както и местожителството им и
месторождението.
От удостоверение за доход с
изх.№801-77 /11.09.2012г. издедено от ДСП Свиленград се установява,че
ищцата работи на длъжността чистач и за
периода от м.септемри 2011г. до м.февруари 2012г. е получила общ доход в размер
на 1750,85лева или средно месечно възнаграждение в размер на 291,81лева.
Приет по делото е и
социален доклад, изготвен от Д „СП” – Свиленград, в който е удостоверено, че
при проучването е установено, че детето Кирил живее заедно с майка си ,бабата и
дядото по майчина линия в едноетажна къща, собственост на родителите на ищцата.
ДСП-Свиленград са посочили, че жилището е функционално обзаведено, както и че
са налице подходящи условия за отглеждане на дете.Посочено е че майката работи
в сладкарница Парапина и месечната й заплата е в размер на 300лева,като при
отглеждане на детето Кирил ,ищцата получава подкрепа от нейните родители, а
бащата не подпомага майката и детето си.Здравословното състояние на детето
Кирил било добро ,като детето имало личен лекар и се развивало нормално според
възрастта му. Било му осигурено обучение и образование. Детето било ученик в
пети клас на СОУ Петър Берон
гр.Свиленград. Било отличен ученик, имало много приятели сред съучениците си и
било с положително отношение към образованието, както и майката,която осигурявала
необходимите му учебни помагала. Посочена е още семейната динамика на страните
,като в доклада се сочи , че след раздялата на страните бащата е провел два три телефони разговора и е пожелал
един път да види детето ,която среща се е състояла в гр.Свиленград. На срещата
бащата бил закупил екип на детето и
дънки. Детето пред социалните работници споделило ,че се чувства непрагнато в
присъствието на баща си и не желае да живее при него,но нямало против да се
вижда с родителя си. Социалните работници са установили още, че майката полага
необходимите грижи за детето и задоволява неговите потребности, както и че
разполага и с необходимия капацитет и родителски умения да полага адекватни
грижи за детето. Излагат становище, че връзката между детето и бащата е
прекъсната и същият не подпомага по никакъв начин майката в оглеждането и
възпитанието на детето. Желанието на детето било да живее с майка си. Социалната
служба дава становище ,че в интерес на
детето е родителите да поддържат добри взаимоотношения помежду си и да осигуряват благополучието на сина
си.
Изслушаното в съдебно заседание дете
Кирил ,споделя ,че учи в Свиленград ,получава отлични бележки и се чувства
добре с майка си. Споделя още ,че баща му го е виждал едн път и много рядко се
е обаждал по телефона за да се интересува от него. И пред съда детето проявява желание да живее с майка си.
За изясняване на делото от
фактическа страна са разпитани като свидетели на страната на ищеца Мария
Георгиева Христова и Красена Димитрова
Челебиева.Свидетелката Христова майка на
ищцата твърди,че страните първоначално живеели в Благоевград при родителите на
зет й,а в последствие се устроили самостоятелно. Ответника съгласно показанията
й, работел в гр.София ,но дъщеря й не знаела точно къде живее и работи, въпреки
че многократно го била питала. Установява още ,че същият проявявал
незаинтересованост за семейното благополучие. Не подпомагал по никакъв начин
съпругата и детето си,което наложило тя и съпругът и да изпращат пари на
ищацата за да може да посреща елементарните си нужди ,както на нея ,така и на
детето. Положението станало нетърпимо ,т.к. страните били изтеглили кредит да
направят ремонт на жилището в което се били устролили,но ответника взел
парите и ремонта не се състоял, като
преди това касите и вратите на жилището били свалени с идеята да се подменят с
нови. Установява, още че пари и злато ,което били дали на дъщеря си изчезнали
от дома й,но ответника не искал да ги върне.
В предвид безотговорното поведение на ответника ,дъщеря й решила да се
върне в Свиленград ,след завършване на първи клас на детето.Ищцата се била
върнала в Свиленград през 2010г. и оттогава живеели разделени ,като ответника
не се интересувал ,както от съпругата си ,така и от детето.Свидетелката Красена
Димитрова Челебиева установява,че се познавала със страните по делото от много
години ,т.к. били приятелки с ищцата.Заедно излизали по кафе в Благоевград
,където и тя била омъжена. Установява,че от ищцата знаела за проблемите в
семейството й, даже лично видяла жилището ,което било без каси и врати.
Многократно ищцата и се била оплаквала ,че съпругът не се интересува от
семейството си и не полага финансови грижи, даже ищцата не знаела къде живее и
работи съпруга й, а след прибирането й в Свиленград, ответникът не се
интересувал от детето ,нито звънял ,нито пращал пари за издръжката му .
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки
от съпрузите може да иска прекратяване на сключения граждански брак, когато е
налице дълбоко и непоправимо разстройство на същия. В настоящия случай съдът
намира за доказано по несъмнен начин настъпилото между страните по делото Ж. и К. М.
дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между тях граждански брак. Това
не е спорно между страните и се потвърждава от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и
вътрешно убедителни, чиято доказателствена стойност не е разколебана от други
доказателства по делото в обратна насока. От показанията на свидетелите Мария
Георгиева Христова и Красена Димитрова
Челебиева се установява по несъмнен начин, че страните по делото са във
фактическа раздяла от началото на месец май 2010г., когато ищцата напуснала
семейния дом,т.к. ответникът по делото трайно не полагал грижи за детето и
семейството си и вместо да се грижи за благосъстоянието им ,същият взел парите
необходими за ремонт на жилището и оставил ищцата и детето им да живеят в
жилище непригодено за нормално съществуване. Също така съгласно гласните доказателства се установи ,че е налице
неразбирателство между съпрузите в резултат на некоректното поведение на ответника. Установи се ,че същият е полагал
труд в град София,но въпреки ,че е имал сключен граждански брак с ищцата и е имал дете ,същият не е подпомагал
ищцата и детето си с финанси или други
грижи ,дори напротив взел е отделени от ищцата пари и златни накити дадени й от
нейните родители , изхарчил е изтегления от ищцата кредит,необходим за ремонт
на жилището както и не е споделял важни за семейството факти, като къде живее,
къде работи и т.н., което е допринесло за непоправимото разстройство на брака
им. Очевидно не се касае за временно
и преодолимо състояние на брачната им връзка, а за настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, довело до отчуждение между съпрузите, липсата на взаимна
обич, уважение и разбирателство. И у
двамата съпрузи не е налице желание за запазване на формално съществуващия им
брак,т.к. от една страна ищцата е напуснала семейството от прибилизително 2
години впредвид поведението на ответника,като от момента на напускането до
настоящият момент ,ответника проявява незаинтересованост от семейството си,а от
друга страна ищеца впредвид поведението на ответника изразява нежелание за
запазване на съществуващия помежду им брак.
Като основание за разстройството
на брака следва да се приеме фактическа раздяла между съпрузите ,вследствие на
отчуждението помежду им,както липсата на любов и разбирателство помежду им,
които обстоятелства се установиха от свидетелските показания на разпитаните
свидетели. С оглед на това настоящият състав намира, че разстройството на брака е дълбоко и
непоправимо, без възможност да бъде преодоляна кризата в съпружеските им
отношения. Бракът съществува формално, същият е лишен от дължимото му се според
закона и морала съдържание, поради което не е в интерес и на обществото
неговото по нататъшно запазване.
Съдът на основание чл.49, ал.3 от СК дължи произнасяне и по вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака предвид искането на ищецав тази
насока. РС-Свиленград намира за доказано по несъмнен начин виновното поведение на ответника Мицанов за разстройството на
брака. Според настоящия състав вина за разстройството на брака има ответника,
тъй като се събраха категорични доказателства ,че впредвид поведението на
ответника на пълно незаинтересованост спрямо детето и съпругата си ищцата е
напуснала дома си през месец май 2010г. и от тогава до настоящият момент ответника
не е проявил заинтересованост спрямо семейството си , напротив същият е
обременил финансовото състояние на съпругата си
като е изхарчил изтегления от
ищцата кредит за ремонт на
жилището им в гр.Благоевград и по никакъв начин не е подпомагал съпругата си
при връщане на дължимата сума, въпреки
,че ищцата се е грижила и за детето им ,с което е създал финансови затруднения
на ищцата. Поради което следва да се приеме,че ответника не е опитал да положи
усилия за закрепване на брачната връзка и възстановяване на нормалните семейни
отношения. Напротив, същият се е дистанцирал
от ищеца, преустановил е всякакви контакти с нея, без да се интересува от
благополучието на семейството си. Това според съда обуславя вина на ответника
за разстройството на брака.
По тези съображение РС-Свиленград счита, че
действително бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника
Мицанов.
Досежно
това, кому да бъде предоставено упражняването на родителските права върху
роденото от брака им дете, съдът съобрази, че единствено ищцата желае да
упражнява родителските си права,като процесуалният представител на
ответника не оспорва основателността на претенцията, а напротив моли съда да уважи
искането на ищцата в тази му част . По преценка на съда
ищцата има
добри възпитателски качества, като разполага със задоволителни материални
възможности,а и същата е полагала грижи за
детето ,както преди раздялата на страните,така и след настъпилия
разрив и раздяла ,до настоящият момент. Освен това може да разчита
и на помощта на свои близки при отглеждането на детето, което несъмнено е
обстоятелство, увеличаващо възможностите й за лични грижи.
Налице е и силна взаимна привързаност между детето и майката , което е
важна предпоставка както за съвместното им живеене с него, така и за самото
упражняване на родителските права. Установи се по безспорен и категоричен начин
от приетия по делото социален доклад на ДСП Свиленград ,че
детето
е изградило социални контакти в средата ,където в момента живее и е
емоционално обвързано към заобикалящата го среда в това число и е изградило
траен приятелски кръг.Също така се установи,че детето към настоящият момент се
учи отлично , има единствено отлични оценки/което обстоятелство се подкрепя и
от изслушването на самото дете/.Привързано е емоционално и към приятелската
среда ,която е изградило и към своята майка,което обстоятелство се установява и
от св.показания на бабата по майчина линия.
Съдът, като взе
предвид родителските и морални качества на съпрузите, полагането на грижи и
умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания
и трудови навици, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на
детето, възможността за помощ от трети лица и на основание чл.59,
ал.2 и сл. от СК,намира, че в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката, която и
понастоящем отглежда и възпитава детето и която разполага с необходимите
родителски умения и капацитет да се грижи за детето, както и с подходящите
битови условия за това, което се установи от социалния доклад на Д „СП” –
Свиленград, чието становище е в същия смисъл. Същата съгласно социалния доклад и свидетелските
показания бива подпомагана от своите родители, което също е от значение
съгласно чл.59, ал.4 от СК. Решаващ критерий за съда в случая е
обективният интерес на детето, като съдът отчете като релевантни обстоятелства
при решаване на въпроса относно родителските права възрастта на детето, както и
полът на детето, което е момченце и наличието на емоционална връзка между
детето ймайката, нейните
родители, както и емоционалната му привързаност към дома , така и към
заобикалящата го среда/ битов, приятелски кръг/. Следва да се
отбележи ,че не са събрани доказателства по делото които да разколебаят извода на съда относно
предоставянето упражняването на родителските права на ищцата, което настоящият
състав счита, че ще бъде в интерес на детето и предвид неговата възраст и
по-голямата привързаност към семейното
жилище в което в момента се отглежда,привързаността към лицата които и към
настоящият момент пологат грижи за отглеждането му и възпитанието му. При
тези данни упражняването на родителските права върху малолетния Кирил следва да
бъде предоставено на майката Ж.М., а за местоживеене на детето следва да бъде
определено местоживеенето на майката.
На ответника К.М. следва да се
определи режим на виждане с детето съгласно чл.59, ал.3 от СК, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
редовния си платен годишен отпуск, със задължение да го връща след изтичане на
определеното време.
Съдът при определяне на
размера на подходящата месечна издръжка за малолетния Кирил отчете нуждите на детето и възможностите на
дължащия издръжка, съгласно чл.142, ал.1 от СК, който предвижда, че всеки
родител е длъжен съобразно възможностите си и материалното си състояние да
осигурява условия за живот, необходими за развитието на непълнолетните си деца. За подходяща за задоволяване нуждите на детето
Кирил Крумов М., ЕГН:**********, роден на ***г.,съдът намира месечната издръжка
в размер на 190,00 лв. съгласно чл.143, ал.2 вр. чл.142 от СК. Като критерии за определяне на
дължимата издръжка в чл.142, ал.1 СК са посочени нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което следва да я осигурява. За да
осигури нормални условия за живот
на детето си,
ответника М. следва да заплаща подходяща месечна
издръжка, която да е достатъчна за нормалното съществуване на детето и за
неговото развитие, като същевременно с това следва размерът й да е съобразен с
възможностите и материалното състояние на бащата. Съдът при
определяне размера на необходимата издръжка отчете обстоятелството, че малолетният
Кирил,
към настоящия момент е на ниска възраст, както и че са налице разходи във
връзка с храна, облекло, обувки, лекарства за детето,
закупуване на подходящи за възрастта му
играчки
и книжки и пр..
От друга страна следва да се отчетат и възможностите и
материалното състояние на ответника М. при
определяне на подходящия размер на издръжката съгласно чл.142, ал.1 СК. Не
е спорно, че ответника при приключване на делото е безработен ,което
обстоятелство се признава от ищцата в съдебно заседание . Същевременно с това ответника е в
трудоспособна възраст, липсват данни за влошено здраве или пък да дължи
издръжка на други лица по закон, поради което съдът счита, че има възможност да
си намери подходяща и постоянна работа, чрез която да издържа детето си чрез
една адекватна на нуждите му месечна издръжка .Съдът намира за подходяща
за задоволяване на потребностите на детето месечна издръжка от общо 190,00 лв.,
от които 110,00 лв. следва да се заплащат от бащата, а остатъкът от 80,00 лв.
следва да се поеме от майката, която
освен това полага и нематериални грижи свързани с отглеждането и възпитанието
на детето.
Както се посочи по горе няма данни за
получавани от ответника трудови или други възнаграждения, но
съдът счита, че същият реализира доходи поне в размер на минималната за
страната работна заплата за 2013г. – 310 лв.,
поради което до 110,00лева, искът следва да се уважи ,а за разликата до
пълния предявен размер от 150,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан, тъй като не се доказа наличие на възможност на ответника, която да
му позволи да плаща месечна издръжка в по-голям размер.Следва да се присъди
и законната лихва върху сумата ,считано от 14.09.2012г./
постъпване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
По отношение на иска по чл.149 СК за присъждане на издръжка за минало време в размер на 150 лв.
месечно или общо 1800 лв., за една година назад, считано от
14.09.2011г. до
завеждане на иска -14.09.2012година, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане,
съдът намира, че следва същият да бъде уважен за сумата до 1200лева/
по 100лева месечно /, а за разликата до 1800 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен. Настоящият състав
намира, че не са налице пречки за присъждане на издръжка за минало време – за
периода от 14.09.2011г. до
завеждане на иска на 14.09.2012г., тъй
като малолетното дете Кирил, има право на издръжка за минало време – най
много за една година назад. Периодът , за който се търси издръжка попада в
рамките на допустимия съгласно чл.149 СК. Съдът обаче намира за подходяща
месечна издръжка в размер на общо 160 лв., от
които 100лв. следва да се заплатят от ответника М.. До този
извод съдът достигна по следните съображения: Съгласно чл.142, ал.2 СК размерът
на минималната издръжка за едно дете е равен на ¼ от минималната работна
заплата за страната. Следователно размерът на издръжката не може да бъде
по-малко от 67,50 лв., представляващи ¼ от минималната
за страната работна заплата от 270 лв. за 2011г.
от м.септември 2011г. до 31.04.2012година, а за от 31.04.2012г. до края на 2012г при МРЗ 290лева ,не по малко от 72,50
лева. Съдът намира, че следва да се присъди
над минималния размер на месечната издръжка предвид обстоятелството, че детето
е ученик в пети клас и както се посочи по горе същото има нужда от закупуване
на учебни пособия,помагала, книги, храна и облекло и т.н. От
друга страна ,няма данни за получаваните от ответника
възнаграждения ,като единствено са ангажирани доказателства за
получаваните от ищцата доходи ,които са в средно месечен размер на 290лева. Същевременно с това ответника е в
трудоспособна възраст, липсват данни за влошено здраве или пък да дължи
издръжка на други лица по закон, поради което съдът счита, че има възможност да
си намери подходяща и постоянна работа, чрез която да издържа детето си чрез
една адекватна на нуждите му месечна издръжка, поради
което прие,
че същият е могъл да реализира доходи поне в размер на минималната
за страната работна заплата за процесния период ,
а именно в размери от 270лева до 290 лв.. Същевременно
с това следва да се отчете и обстоятелството ,че и самото дете
е било на по ниска възраст, което предполага и по малки разходи за задоволяване
на неговите потребности. При това положение за периода от 14.09.2011г. до
предявяване на иска на 14.09.2012г. общо
дължимият размер на издръжката се равнява на 1200 лв., или
по 100 лв. месечно,поради което до
посочения размер искът следва да
се уважи ,а за разликата до
пълния предявен размер от 1800,00 лв./ или по 150лева месечно/ следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказа наличие на
възможност на ответника, която да му позволи да плаща месечна издръжка в
по-голям размер.
Следва да се присъди и
законната лихва върху сумата от 1200 лв.,
считано от предявяване на иска 14.09.2012г. до
окончателното плащане на вземането.
Съдът не следва да се произнася
относно ползване на семейно жилище предвид липсата на такава претенция от
страна на страните.
Предвид прекратяването на брака и
искането в тази насока, на основание чл.326 от ГПК и чл.53 от СК, следва да се
допусне промяна във фамилното име на ищцата М., която следва да възстанови
предбрачното си фамилно име – Георгиева, съгласно Удостоверение за
сключен граждански брак от 13.11.1999г.,издадено от
Община Благоевград
По разноските и държавните такси:
На основание т. 2, на чл.6
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК , съдът
определя окончателния размер на таксата за развода да е 25,00 лева,
вносими от ответника по сметка на РС-Свиленград, съгласно чл.329, ал.1 от ГПК,
тъй като вина за дълбокото разстройство на брака има ответника. Същият следва
да заплати по сметка на съда и съответната държавна такса върху присъдените
издръжки, равняваща се в размер на общо 208,40лева/ДТ както следва за присъдена
месечна издръжка 158,40 лв. и 50,00лева издръжка за минало време/ съгласно
ТДТССГПК.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК
и предвид вината на ответника за разстройството на брака, следва разноските
направени от страна на ищеца в размер на 545лева възнаграждение за адвокат ,
особен представител и заплатена ДТ за образуване на делото, да бъдат възложени
в тежест на ответника М..
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между Ж.А.М. с ЕГН ********** *** и К.К.М.
с ЕГН **********,***,като
прекратява
сключения между тях на 13.11.1999г. граждански брак с акт за
граждански брак №430/13.11.1999г. на Община Благоевград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругът К.К.М..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
малолетно дете КИРИЛ КРУМОВ М. с ЕГН:**********.
роден на ***г., при майката Ж.А.М. с ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху роденото от брака малолетно дете КИРИЛ КРУМОВ М. с ЕГН:**********. роден на ***г.,
на майката Ж.А.М. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата К.К.М. с ЕГН **********,*** и малолетното дете КИРИЛ КРУМОВ М. с ЕГН:**********. роден на ***г., с право на
бащата да го вижда и взема при
себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката
не ползва редовния си платен годишен отпуск, със задължение да го връща след
изтичане на определеното време.
ОСЪЖДА К.К.М.
с ЕГН **********,*** да заплаща на Ж.А.М. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетното дете КИРИЛ КРУМОВ М. с ЕГН:**********. роден на ***г.,
месечна издръжка в размер на 110,00 (сто
и десет) лева, считано от 14.09.2012г. до настъпване на
законните причини за изменянето
или прекратяването
й, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното плащане, като за разликата
над 110,00лева до пълния предявен размер
от 150,00лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА К.К.М.
с ЕГН **********,***, на основание чл.149 СК да заплати на Ж.А.М. с ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетното дете КИРИЛ КРУМОВ М. с ЕГН:**********. роден на ***г., издръжка в размер на общо 1200,00
лв./
хиляда и двеста лева/ (по 100 лв.
месечно) за минало време, считано от
14.09.2011г. до
предявяване на иска на 14.09.2012г., ведно
със законната лихва върху сумата от предявяване на иска на 14.09.2012г. до
окончателното плащане, като иска за разликата над 1200,00 лв. до
пълния предявен размер от 1800 лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно
име на съпругата Ж.А.М. с ЕГН ********** ***,
която след
прекратяването на брака ще носи фамилното име ГЕОРГИЕВА.
ОСЪЖДА
ответника К.К.М.
с ЕГН **********,*** да заплати окончателна държавна такса по
бракоразводното производство в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) по сметка
на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА ответника К.К.М.
с ЕГН **********,*** да заплати държавна такса по присъдените
издръжки в
размер на общо 208,40 лв. (двеста и осем лева и четирдесет стотинки) по сметка
на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА
ответника К.К.М.
с ЕГН **********,*** да заплати на Ж.А.М. с ЕГН ********** *** направанети по делото разноски в размер на общо
545,00
лв. (петстотин
четирдесет и пет лева).
Решението подлежи на въззивно
обжалване
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................