№ 2771
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110127416 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. Е. С.,
конституиран на основание чл. 227 ГПК в качеството му на законен наследник на Е. В.
С., починал на 25.03.2022г. /след образуване на заповедното производство и преди
образуване на исковото/, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 73935/2021г. на СРС, 40-ти
състав, а именно: 2 547,67лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.12.2021г. до
изплащане на вземането; 415,71лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 07.12.2021г.; 21,96лв.,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.12.2021г. до изплащане на
вземането; и 4,53лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018г. до 07.12.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ********* , топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Прави и възражение за погасяване на вземанията до 26.05.2019г. по
давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55
от ЗПИНП от 1973г. /л. 17/, съгласно който В. Е. С. е признат за собственик на ап. №
100, находящ се в /населено място/. Видно от представеното удостоверение за
наследници /л. 16/, В. С. е починал на 10.04.1998г., като е оставил за свои наследници
Ц. Т. С. и Е. В. С.. Ц. Т. С. също е починала и е оставила за свой наследник Е. В. С.. От
това следва, че въз основа на наследствено правоприемство Е. С. е придобил
собствеността върху процесния имот. От заключението по СТЕ се установява, че
сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа, с
оглед на което при съобразяване на горните задължителни разяснения по ТР Е. С. в
качеството му на собственик се е намирал в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество през процесния период по договор за доставка на топлинна
енергия и се явява материално отговорен за задълженията за нейната стойност.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че
през процесния период в имота не е имало отоплителни тела и узаконен водомер за
топла вода. Вещото лице разяснява, че поради липсата на отоплителни тела в имота,
топлинна енергия за отопление от радиатори не е начислявана. Начислявана е топла
вода, която е изчислявана на база 1 брой потребител по 140л/ден поради липсата на
узаконен водомер за топла вода съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334. Тъй
като по делото няма доказателства за наличие на годен водомер в имота, което е
задължение на потребителя, съдът намира този начин за изчисляване на потребеното
количество за правилен. Експертът посочва, че е начислявана и топлинна енергия,
2
отдадена от сградната инсталация, като същата е изчислявана по формулата в т. 6.1.1.
от приложението към Наредба № 16-334. С оглед на това, вещото лице дава
заключение, че потребеното количество топлоенергия в имота за БГВ и за сградна
инсталация възлиза общо на 2490,86лв. за процесния период. При тези обстоятелства,
съдът намира, че предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява доказан до
този размер.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за
заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на
ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна
давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 23.12.2021г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 23.12.2018г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2018г.-м.10.2018г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди
23.12.2018г. Съгласно експертното заключение по СТЕ, техният размер възлиза на
400,95лв. След изваждане на тази сума от приетата за дължима - 2490,86лв., остава
разлика от 2089,91лв. Именно до този размер и за периода 01.11.2018г.-30.04.2020г.
искът за главница за доставена топлинна енергия се явява основателен, а за разликата
до пълния предявен размер от 2547,67лв. и за периода 01.05.2018г.-31.10.2018г.
подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за топлнна енергия:
Както се посочи по-горе, през процесния период в отношенията между страните
са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане
на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават
изискуеми, а от следващия ден длъжникът изпада в забава и дължи и законна лихва за
забава съгласно чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не твърди и установява да е погасил горепосочените парични задължения на
падежа, поради което същият е изпаднал в забава и дължи законна лихва за тях. На
основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че
мораторната лихва върху дължимата главница от 2089,91лв. възлиза на сумата от
341,02лв. за периода 15.09.2019г.-07.12.2021г. Ето защо, искът за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия следва се явява основателен до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер от 415,71лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
3
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на претендираната
сума от 21,96лв. за периода м.11.2018г.-м.04.2020г., видно от събраните писмени
доказателства. Тези вземания не са погасени по давност, тъй като най-ранното
задължение е от м.11.2018г. (виж изложените по-горе съображения за началото на
давността). Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер
възлиза на претендираната сума от 4,53лв. за периода 31.12.2018г.-07.12.2021г.,
изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също се явява изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 109,80лв., от
които следва да му се присъдят 90,25лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 92,99лв. за
платена държавна такса, 370лв. депозит за особен представител, 250лв. депозит за
експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8
ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 812,99лв., съразмерно на
уважената част следва да му се присъдят 668,21лв.
Ответникът се представлява в производството от особен представител и не е
доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу В. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, ап. 100,
конституиран на основание чл. 227 ГПК в качеството му на законен наследник на Е. В.
С., ЕГН: **********, починал на 25.03.2022г. /след образуване на заповедното
производство и преди образуване на исковото/, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 73935/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2089,91лв.,
представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до
4
30.04.2020г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № *********, ведно със
законната лихва от 23.12.2021г. до изплащане на вземането; 341,02лв., представляващи
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
07.12.2021г.; 21,96лв., представляващи цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
23.12.2021г. до изплащане на вземането; и 4,53лв., представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 07.12.2021г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 2089,91лв. до пълния предявен от 2547,67лв. и за периода 01.05.2018г.-
31.10.2018г. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 341,02лв. до пълния предявен от 415,71лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 В. Е. С., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, ап. 100, конституиран на основание чл. 227 ГПК в качеството му на
законен наследник на Е. В. С., ЕГН: **********, починал на 25.03.2022г. /след
образуване на заповедното производство и преди образуване на исковото/, да заплати
на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
сумата от 90,25лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 668,21лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5