РЕШЕНИЕ

                                           

№                                                09.12.2009г.                       Град П

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пски Районен съд                                                 І граждански състав

На девети декември                                             две хиляди и девета година

В  открито  заседание на седемнадесети ноември 2009г. в следния състав:

 

                                                              Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар:Л.К.

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2492   по описа за  2006 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                                                                                                                                      

Обективно съединени искове с правно основание чл.40, ал.2, чл.41, ал.1, чл.42, ал.3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, чл.45 от Закона за задълженията и договорите, чл.224, ал.1 от Кодекса на труда вр.с чл.86 от ЗЗД.

Ищецът К Н.К. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника ДП “ТСВ”” – С – П. - гр. П, на длъжността “.........”. Между страните бил сключен трудов договор № ... от 15.11.2001г., сключен със срок за изпитване шест месеца / до 15.05.2002г./, при условията на чл.70, ал.1 от КТ. На 19.12.2001г. ищецът претърпял трудова злополука, изпълнявайки възложена от работодателя работа като .......... С разпореждане № .../ 20.05.2002г. злополуката била призната за трудова. В периода 19.12.2001г. – 01.06.2002г. ползвал болнични поради временна неработоспособност. Трудовото правоотношение било прекратено от работодателя на 16.05.2002г., без работодателят да се е съобразил с болничен лист № .../ 10.05.2002г., с който на ищеца били предписано лечение до 31.05.2002г., както и обстоятелството, че е необходимо продължаване на лечението, което право до 75дни е гарантирано по закон на пострадалия от трудова злополука. Заявява, че ищецът е бил в болнични от 19.12.2001г. до 31.05.2002г. по вина на работодателя. При прекратяване на правоотношението ответникът не съобразил и колко дни полагаем платен годишен отпуск се полага на ищеца за периода от 15.11.2001г. до времето, когато щяло да изтече законно гарантираното продължение на срочния трудов договор. Твърди и че претърпял вреди вследствие незаконосъобразното прекратяване на трудовия договор от работодателя преди изтичане на срока за изпитване, тъй като в срока за изпитване не се включва времето, през което ищецът е бил неработоспособен и не е изпълнявал работата, за която е бил сключен договора със срок за изпитване. Вредите се изразили в пропуснатото трудово възнаграждение, като твърди, че е ангажирал отговорността на работодателя по чл.200 от КТ.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника на основание чл.40, ал.2 от КЗОО, да заплати на ищеца обезщетение за неизплатени болнични за периода от 17.05.2002г. до 31.05.2002г.включително в размер на 49,06лв., ведно със законната лихва за времето от 31.05.2002г. до 21.12.2004г., както и занапред. Претендира на основание чл.41, ал.1 от КЗОО и заплащане на разликата между обезщетението за трудова злополука и начисленото обезщетение за битова такава за периода от 20.12.2001г. до 17.05.2002г. в размер на 49,06лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото 21.12.2004г. до окончателното изплащане. Претендира на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 16.11.2001г. до 31.12.2002г. за 14работни дни в размер на 171,08лв., ведно с лихва за времето от 01.01.2003г. до 21.12.2004г. и законова лихва от 21.12.2004г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и обезщетение по чл.40, ал.2 вр. с чл.42, ал.3 от КЗОО в размер на 648,90лв. и лихва за забава в размер на 11,03лв. в периода 01.06.2002г. – 16.08.2002г., дължимо за незаконосъобразно прекъсване на лечението от страна на работодателя, довело до пропускане продължаването на лечението до 75календарни дни, довело до влошаване на здравословното му състояние и инвалидизиране. Претендира на основание чл.45 от ЗЗД и репариране на вредите в периода 19.12.2001г. – 31.05.2002г. в размер на 1283,10лв., изразили се в пропуснатото трудово възнаграждение, което ищецът следвало да получи от настъпване на трудовата злополука до датата на явяване на работа.

Ответникът оспорва предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени по съображения, изложени в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представеното копие от трудов договор №.../19.11.2001г. , приложен по гр.д.№ .../ 2004г. по описа на ПРС, ХVгр.с., се установява, че ищецът е работил по срочно трудово правоотношение със срок за изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, при ответника на длъжността „.........”, считано от 16.11.2001г. На 19.12.2001г. ищецът претърпял злополука, изпълнявайки възложена от работодателя работа като .......... С разпореждане № ... / 20.05.2002г. злополуката била призната за трудова. От представената служебна бележка, изходяща от ответника, се установява, че на 17.05.2002г. трудовият договор е бил прекратен. От представените по делото копия на болнични листове, както и от заключението на ССЕ, възприето от съда като изготвено обективно и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода 21.12.2001г.- 01.06.2002г.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване в редакцията му в ДВ, бр. 1 от 2002 г. в сила от 01.01.2002г., паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и другите обезщетения по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения, като ал.4 на същия текст разпорежда, че паричните обезщетения за първите три работни дни от временната неработоспособност, но не за повече от петнадесет работни дни през една календарна година, са за сметка на осигурителите. Следователно, на ищеца следва да се присъди обезщетение за настъпилата временна неработоспособност за първите три дни от настъпването на временна неработоспособност – от 19.12.2001г. до 21.12.2001г. включително, което съгласно заключението на в.л.К. от 07.03.2007г. възлиза за м.декември 2001г. на по 2,48лв. дневно или в общ размер на 7,44лв., до който размер искът се явява основателен и доказан. Предвид липсата на доказателства за размера на обезщетението за забавено плащане на процесното обезщетение в уважения му размер в периода 31.05.2002г. до 21.12.2004г., а и поради факта, че съдът не разполага със специални знания за изчисляването му, то  и искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен. Обезщетението следва да се присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

За останалия период – от 22.12.2001г. до 16.05.2002г., обезщетенията за временна неработоспособност, се явяват за сметка на държавното обществено осигуряване, като единствено изплащането им се осъществява чрез работодателя. Последният обаче не се явява материално- правно легитимиран да заплаща същите/ при липса на твърдение и доказателства тези обезщетения да са били преведени от ДОО на работодателя, който да не ги е изплатил на ищеца/. Относно останалия процесен период – 17.05.2002г. – 31.05.2002г. за заплащане на обезщетение за неизплатено обезщетение за временна неработоспособност, искът се явява недопустим, тъй като по този спор е налице влязло в сила съдебно решение. Този иск е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение № 19 от 08.03.2006г., постановено по гр.д. № .../ 2004г. на ПРС, ХV гр.с. Ето защо, производството по делото в тази му част относно иска с правно основание чл.40, ал.2 вр. с чл.42, ал.3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване в размер на 648,90лв следва да се прекрати.

Предвид посочената правна норма на чл.40, ал.3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване задължението на работодателя обхваща разликата между обезщетението за временна неработоспособност за битова и съответно за трудова злополука за първите три дни от временната неработоспособност, което съгласно заключението на ССЕ възлиза на 0,4954лв. дневно или същото е в общ размер на 1,49лв., до който размер искът се явява доказан по основание и размер и ще се уважи, наред с обезщетение за забавено плащане от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Над този до пълния претендиран размер, както и в периода 23.12.2001г. – 17.05.2002г. искът ще се отхвърли като неоснователен. С оглед отхвърляне на главния иск ще се отхвърлят и акцесорните за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение, следващо се вследствие незаконосъобразното предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът намира, че поради непредявяване на иск за признаване незаконосъобразността на уволнението по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, не може инцидентно /поради липса и на предявен инцидентен установителен иск/ в рамките на производство за претендирани обезщетения вследствие незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение, да признае за незаконосъобразно уволнението. Предявеният иск касае последиците от незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, поради предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение, за периода 16.11.2001г. – 31.12.2002г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед отхвърляне на главния иск следва да се отхвърлят и акцесорните такива за заплащане на обезщетение за забавено плащане като неоснователни. 

Съгласно трайната съдебна практика имуществената отговорност на предприятието при смърт или увреждане здравето на работник по чл. 200 КТ е нов вид имуществена отговорност. Тя е уредена като самостоятелна и в своето приложно поле изключва отговорността по ЗЗД. В самата разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ е посочено, че за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, отговаря имуществено предприятието. Посочено е изрично, че без значение за отговорността на предприятието е дали негов орган или друг негов работник имат вина за настъпването на вредите. Смисълът, вложен в тази разпоредба, изключва възможността за посочените вреди да се търси отговорност от предприятието алтернативно и по ЗЗД. Това съдържание се разкрива и чрез систематичното тълкуване на разпоредбата. Съгласно чл. 202 КТ за изплатеното обезщетение на пострадалия или неговите наследници предприятието има право на иск срещу виновните лица съобразно правилата на раздел втори, а това са правилата на ограничената имуществена отговорност на работниците. При наличието на тази императивна по своя характер норма също следва да се направи извод, че предприятието има право на иск спрямо виновните лица само по чл. 202 КТ, но не и по чл. 54 ЗЗД, респ. че не би могла да се заангажира отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Следователно, предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл.45 от Закона за задълженията и договорите в размер на 1283.10лв., представляваща претърпени вреди за времето, през което на ищеца е отнета възможността да покаже дали съответства на работата, за която е нает, а именно за пет месеца, през които е бил неработоспособен  по вина на ответника, се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл.64, ал.1 от /отм./на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 0,81лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от /отм./ ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 50лв. – държавна такса, както и 100лв. – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                    РЕШИ

ОСЪЖДА ДП “ТСВ”” – С – П. - гр. П, със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”АШ”, да заплати на К Н.К., ЕГН **********,***, ст. – чрез адв.З.З., сумата от 7,44лв./седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение по чл.40, ал.2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване / загл.изм./ за настъпилата временна неработоспособност за първите три дни от настъпването на временна неработоспособност – от 19.12.2001г. до 21.12.2001г. включително, сумата от 1,49лв./един лев и четиридесет и девет стотинки/, дължима на основание чл.41, ал.1 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване/загл.изм./, представляваща разликата между обезщетението за временна неработоспособност за битова и съответно за трудова злополука за първите три дни от временната неработоспособност в периода от 19.12.2001г. до 21.12.2001г. включително, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.08.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и 0,81лв./осемдесет и една стотинки/ – разноски по делото, като над уважения до пълния предявен размер от 49,06лв., както и за периода от 22.12.2001г. до 16.05.2002г., отхвърля иска по чл.40, ал.2 от КЗОО, както и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на това обезщетение от 31.05.2002г. до 21.12.2004г., както и над уважения до пълния претендиран размер от 49,06лв., както и за периода от 23.12.2001г. до 17.05.2002г., отхвърля иска по чл.41, ал.1 от КЗОО, както и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на това обезщетение от 21.12.2004г. занапред, като неоснователни.       

  ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно съединени искове с правна квалификация чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от 16.11.2001г. до 31.12.2002г. за 14работни дни в размер на 171,08лв., ведно със законната лихва за времето от 01.01.2003г. до 21.12.2004г., както и законова лихва от 21.12.2004г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за репариране на вредите в периода 19.12.2001г. – 31.05.2002г. в размер на 1283,10лв., изразили се в пропуснатото трудово възнаграждение, което ищецът следвало да получи от настъпване на трудовата злополука до датата на явяване на работа – 31.05.2002г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно предявения иск с правно основание чл.40, ал.2 вр. с чл.42, ал.3 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване / загл.изм./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за временна неработоспособност за периода 17.05.2002г. до 31.05.2002г., в размер на 648,90лв., като НЕДОПУСТИМО.

Решението в частта, с която се прекратява производството по делото, има характер на определение и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението за неговото постановяване с частна жалба пред Окръжен съд – гр.П.

ОСЪЖДА ДП “ТСВ”” – С – П. - гр. П, със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”АШ”, да заплати на ВСС по сметка на ПРС сумата от 50лв./петдесет лева/ - държавна такса, и 100лв./сто лева/ - разноски за ССЕ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

 

Вярно с оригинала.

ЛК