№ 8828
гр. ..........., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110164635 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Н. ИВ. Н. ЕГН **********, с
която са предявени против Столична община ЕИК ............ с осъдителни искове с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 6000 лв. неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. до плащането, както и с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 426,70 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 21.02.2021 г. – 10.11.2021 г.
Твърди се, че на 21.02.2021 г., между 13- 15 часа, ищецът се движел по десния
тротоар на ул. ................. Настилката на тротоара непосредствено в близост до
бул.“............ срещу бл.№............ била с множество неравности, повдигнати или
липсващи плочки. До дървото на десния тротоар на ул.„........посредствено до зелената
ограда на административна сграда, където се помещавали офисите на „................. и
„.............щецът се спънал в неравност на тротоарния участък, тъй като настилката била
напълно разбита и непроходима. Вследствие на спъването ищецът паднал от
собствения си ръст по лице, като получил разкъсно-контузна рана в областта на носа,
оток и загуба на значително количество кръв, фрактура и разместване на носни кости.
Постъпил по спешност в УМБАЛСМ „......................., където от извършения преглед се
установило настъпването на травматично увреждане – закрито счупване на костите на
носа и разкъсно-контузна рана в областта на носа. Назначено било зашиване на
разкъсно-контузната рана с цел спиране на кръвотечението. Поради настъпилото
разместване на костни фрагменти било извършено и оперативно лечение под обща
анестезия. Вследствие настъпилият инцидент ищецът претърпял болки и страдания с
голям интензитет и трайност. Затруднено било дишането и храненето поради
счупването и разместването на костни фрагменти и отока. След оперативната намеса
била поставена тампонада, която правела невъзможно дишането през нос. В
продължение на седмица в гърлото му се стичал секрет, който причинявал
дискомфорт, задавяне, кашляне и нужда от често отхрачване. Изпитвал значителни
затруднения при говор, гласът му бил значително променен. Претърпял значителен
1
шок, както и временни личностови промени. Срам го било да се среща и общува с хора
поради външния му вид. След оперативната намеса останал траен белег в областта на
травмата. Поддържа, че тротоарът, където е настъпил инцидентът бил собственост и
поддържан от ответника, поради което и претендира обезщетение за вреди, причинени
от бездействието на общината във връзка с мероприятия по поддържане на пътната
мрежа и тротоарите. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор,
в който оспорва иска изцяло по основание и размер. Оспорва твърдените обстоятелства
във връзка с механизма на увреждането, тъй като в районната администрация не били
постъпвали сигнали за нарушено състояние на пътната настилка. Оспорва настъпилият
вредоносен резултат да е причинен на ищеца вследствие на действия и бездействия на
СО във връзка със задължението й да поддържа и стопанисва имотите и вещите –
общинска собственост. Поддържа, че инцидентът е могъл да бъде причинен и от
невниманието на ищеца, както и да се дължи на здравословни проблеми /нарушен
вестибуларен апарат, световъртеж от централен произход, хипертония/. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал.2 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД:
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени
от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже плащане, както и
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения.
От събраните по делото писмени доказателства от УМБАЛСМ „......................., в
т.ч. история на заболяването №4544/21.02.2021 г., амбулаторна книга неврохирургия,
лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 23659/21.02.2021 г., допълнителен лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 23659/21.02.2021 г., образна диагностика и
рентгенография на носни кости, епикриза от 21.02.2021 г. и заключението по
извършената съдебно медицинска експертиза, неоспорена от страните, се установява,
че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 21.02.2021 г. с разкъсно-контузна рана
в областта на носа, оток и разместено счупване на носни кости, като е бил настанен в
клиниката за подготовка за медикаментозно и оперативно лечение. Установява се от
заключението на вещото лице, че травмата била придружена с рана в основата на носа,
2
наличие на охлузване на кожата върхово на носната пирамида и кръвонасядане на
долните клепачи на двете очи. Не се спори между страните и от доказателствата по
делото се установява, че по повод установеното разместено счупване на носните кости
на ищеца е било предприето хирургично лечение за възстановяване на нормалната
носна конфигурация и с това и на възникващото след такава травма механично
стесняване на въздухоносни пътища, водещо до затруднение на носовото дишане.
Вещото лице посочва, че при констатираното разместено счупване на носните кости е
предприето закрито мануално и инструментално наместване на счупването. Същото е
протекло под обща анестезия с Пропифол и Фентанил, с премедикация с Мизолам. При
проста фрактура репозицията се извършва, като през носа с помощта на специален
инструмент хлътналата страна се повдига и измества навън, придавайки нормална
анатомична форма на носа. Репонирането обикновено се манифестира с костно
щракване. Накрая носът се тампонира, като е желателно да се постави гипсова лонгета.
Тампоните се изваждат на седмия ден, като лонгетата се сваля на осмия ден. При
сложните фактури, според заключението на СМЕ, се почиства фрактурираната област
през раната на меките тъкани. Фрагментите се наместват и фиксират. Меките тъкани се
зашиват, носът се тампонира, прави се външна превръзка с лонгета. Дава се
антибиотично покритие. При раздробени фрактури на носа може да се наложи
поставяне на пластинков шев на нивото на костния скелет, който се снема след 2-3
седмици. Според посоченото от вещото лице по СМЕ, като се има предвид, че без
оперативна интервенция затрудненото носово дишане би било постоянно, следва да се
приеме, че до оказване на оперативната намеса травмата реализира признаците на
медико-биологичния критерий „постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. След извършената интервенция, за около 7-10 дни средностатистически също
е налице затруднено носово дишане. Вещото лице поддържа, че при липса на
усложнения, след спадане на отока на лигавицата носовото дишане следва да се
възстанови. От посоченото в СМЕ става видно, че травмата се дължи на действие на
твърд тъп предмет, съчетаващо удар и приплъзване спрямо неравна контактна
повърхност, като получаването на тази травма може добре да се обясни със съобщения
механизъм в исковата молба /след внезапно отвеждане от равновесие при падане
напред върху терен от собствен ръст, с контакт в областта на носа/. Според посоченото
от вещото лице, теоретично кръвозагубата при травма с рана и счупване на носни
кости може да е от малка, спонтанно преустановяваща се, до значителна, вкл. с
неовладяемо кървене.
При представените медицински документи по делото според вещото лице не може
да се приеме, че при ищеца е имало реално животозастрашаващо състояние от
получената травма. От заключението на СМЕ се установява още, че от травмата и
хирургичната намеса е налице временно стичащ се секрет в носоглътката и към
хранопровода, което причинява дискомфорт и необходимост от отхрачване. При
пострадалия няма регистрирани данни за аспирация на кръв в дихателната тръба.
Вещото лице поддържа, че от травма със счупване на носа, както и от провеждана във
връзка с нея хирургична намеса, е честа и характерна изявата на отоци на клепачите с
кръвонасядане на кожата- подкожни хематоми. Това се дължи на кръвостичане от
наранените подкожни тъкани в областта на клепачите. Тези неболезнени отоци са
свързани с излялата се в подкожието кръв, като отшумяват напълно до около 2-3
седмици след травмата. Вещото лице посочва, че счупените носни кости зарастват за
около 30 дни след инцидента, като през това време следва да отшумят и свързаните с
травмата болки.
3
Според вещото лице от медицинската документация по делото не се установяват
данни за заболявания на опорно –двигателния апарат на пострадалия. При доклада си в
съдебно заседание вещото лице допълва, че от медицинската документация по делото
не се установява отразена хипертонична криза по време на настъпването на инцидента,
като описаните стойности на кръвното налягане са били нормални и описаното от
пациента като придружаващо заболяване „артериална хипертония“ е било адекватно
компенсирано към момента на постъпването му в лечебното заведение на 21.02.2021 г.
От приобщеното на основание чл.207 ГПК заключение по съдебно-техническа
експертиза по ч.гр.д.№ 19943/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, което съдът
кредитира, се установява, че при извършен оглед на място непосредствено до оградата
на сграда с административен адрес гр............, бул.“.................. III“ ....... и срещу блок
№............ настилката на тротоара е с множество неравности, повдигнати счупени и/или
липсващи плочки, а при измерване от вещото лице се установява денивелация от 5-7
см. поради счупени или липсващи плочки по тротоара.
Заключението на вещото лице по СТЕ кореспондира с показанията на
свидетелката Мария Митова Живкова. При разпита си свидетелката информира, че
живеела в един жилищен блок със свидетелката Елиана ............., дъщеря на ищеца, на
ул.“................ На 21.02.2021 г., в диапазона от 14,00 ч. до 15,00 ч. разхождала кучето
си, когато видяла бащата на св.Е. ............., подпрян на оградата на банката, срещу
бл............., в неадекватно състояние и в кръв. Тя се качила при св.Елиана ............., за да
й съобщи какво се е случило с баща й. Според свидетелката тротоарът на мястото на
инцидента от доста време е неравен, около метър от плочките липсват, а участъкът не
бил обозначен по никакъв начин. Времето било хубаво, нямало поледица или
заснежаване, но дупката по протежение на тротоара била с ширина от около метър,
поради което и нямало как да се заобиколи или прескочи.
Свидетелката .................. дъщеря на ищеца, чиито показания съдът кредитира при
съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК като непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства, информира, че случилият се с нейния баща инцидент
бил тежък. При падане на улицата, той си разбил носа и челото, което наложило
престоя му в УМБАЛСМ „....................... за операция, след което последвало
продължително възстановяване. По време на инцидента бил над 80 години, но бил в
добра форма, не се придвижвал с бастун. Инцидентът настъпил точно на улицата до
блока, в който свидетелката живеела. Това било на ............, ул.“..............., бл. .............
Ищецът живеел през линията от другата страна. Разстоянието било кратко, като
ищецът посещавал свидетелката веднъж-два пъти в седмицата, за да вземе някои неща,
тъй като майката на свидетелката била трудно подвижна. На процесната дата, след като
ищецът си тръгнал, свидетелката получила обаждане от съседка, която я информирала,
че е видяла ищеца на улицата в кръв, неадекватен и безпомощен. Свидетелката
изтичала и заварила баща си в тежко състояние, от лицето му течала кръв.
Свидетелката завела пострадалия ищец в „.................. Наложил се преглед в няколко
кабинета, след което го приели в болница. Зашили го на челото, защото било сцепено.
Информирали свидетелката, че ще му направят операция, тъй като носът е счупен и
разместен. Ищецът не можел нито да диша нормално, нито да говори. Престоят му в
лечебното заведение продължил 3-4 дни. Чувствал се зле, не можел нормално да легне
или да седне. Лицето му било в синини и подутини. Не можел да яде и да диша.
Възстановяването му продължило още 3-4 седмици. Свидетелката ходела на работа,
като й се наложило да наглежда ищеца дори през нощта, тъй като майка й била лежащо
болна. Ищецът бил много отговорен и му било неудобно, че притеснява свидетелката,
4
тъй като се е спънал и паднал. Приемал аналгин, лекарства за успокоение. Нямал
някакво особено заболяване. До този момент ищецът бил в много добра психическа и
физическа форма и това го сринало. Синините му изчезнали до 1-2 месеца. Към
момента дишал свободно. Първите две-три седмици се оплаквал от болки от
операцията и от дискомфорт. През първите дни след операцията се хранел с лъжичка.
Не ползвал бастун и към настоящия момент, но бил много по-нестабилен. След
инцидента излизал по-малко, ежедневието му било друго, гледал винаги да има
придружител с него.
Съдът намира за установено по делото, че ищецът е претърпял вреди. Безспорно в
производството е установен фактът на настъпили на 21.02.2021 г. внезапни
травматични увреждания на здравето на ищеца, изразени в разкъсно-контузна рана в
областта на носа, оток и разместено счупване на носни кости. Това се установява от
събраните писмени доказателства, от заключението по извършената СМЕ и СТЕ и от
събраните гласни доказателства.
Ищецът твърди травматичното увреждане на здравето му да е настъпило
вследствие на спъване в несигнализирана неравност на тротоарната настилка, поради
неизпълнение на предвидено в закон задължение на ответника да организира и
възложи извършването на работата, във връзка с изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите и пешеходните подлези, както и бездействие при изпълнение на
задължение, произтичащо от закона.
Съдът приема, че събраните писмени доказателства, ценените гласните
доказателства и заключението на СМЕ и СТЕ, обсъдени в съвкупност, установяват
както деликта, така и причинната връзка с вредите. Наличието на несигнализирана
неравност на тротоарната настилка към датата на настъпване на процесното увреждане
- 21.02.2021 г., се установи съвкупно от показанията на свидетелката Мария Живкова,
която е незаинтересовано от изхода на делото лице, заключението на вещите лица и
при съпоставка с приложения към исковата молба и заключението картен и снимков
материал.
Съдът намира възраженията на ответника в тази връзка за неоснователни, като
неподкрепени от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона
за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, като с разпоредбата на чл.30, ал.4 от Закон за пътищата
(ЗП), е възложено на общините и изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите и пешеходните
подлези.
Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на
задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа общинските
пътища, респективно тротоара и конкретно този, на който е станало произшествието.
Тротоарът, като част от земното платно, според пар. 1, т. 2 от ДР на ЗП, е собственост
на общината. Той може да се дефинира като издигнато място от двете страни на
улицата покрай сградите за движение на пешеходци /определение в Тълковен речник/.
Като част от общинската инфраструктура той следва да служи за безпрепятствено и
безопасно преминаване на пешеходци по него. Следователно, по силата на ЗП, на
Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците,
тротоарите и пешеходните подлези на територията на гр. ..........., което включва и
недопускането, съответно отстраняването на дупки и неравности по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
5
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците, тротоарите и
пешеходните подлези на територията на съответното населено място, на които и
общината е собственик, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от
ЗМСМА.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са:
деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното,т.е. причинителят на
увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от
отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва
да се докаже от увредения. На фона на горното съдът намира, че спъването на ищеца в
несигнализирана неравност на тротоарната настилка, находяща се на ул.“..............., бл.
............, е в пряка причинна връзка с описаното неправомерно поведение /бездействие/
на служители на ответника, вследствие на което са настъпили и процесните
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Предвид изложеното съдът
приема, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.
49 ЗЗД, породили обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната
община към ищеца, без да е нужно да се установява вина на конкретни длъжностни
лица от административната й структура, натоварени от ответника да поддържат в
изправност и безопасност тротоара или да следят за тези дейности.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да
се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой,
отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за
нормален живот, продължителността на страданието във времето, интензитета на
проявлението им. Следва да се има предвид и възрастта на увредения, както и
цялостното отражение на увреждащото събитие върху неговия социален живот. Целта
на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които, с оглед характера си, са трудно оценими.
От СМЕ и останалата медицинска документация се установиха конкретните
увреди, които е претърпял ищецът. От показанията на св.............. и заключението на
вещото лице по СМЕ се установява, че същият е изпитвал в продължение на повече от
месец болки и страдания, битов дискомфорт, емоционални тегоби и повишена
тревожност вследствие на увредата. Възрастта на пострадалия при настъпване на
инцидента - 87 години, следва също да се отчете при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. По отношение на ищеца е била проведена операция,
съпътствана от допълнителни медицински интервенции, а от показанията на св..............
се установява, че същият е имал нужда от подпомагане в ежедневието си. Съдът
съобразява установените факти относно получените увреждания и свързаните с тях
болки и страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52
ЗЗД намира, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, е именно претендираната сума от 6000 лв. Същият е съответен на обществено-
икономическите условия в страната. Следва да се присъди обезщетение за забава върху
главницата от завеждане на иска-12.11.2021 г. до плащането. От друга страна,
ангажираните доказателства, писмени и гласни, не установяват, че ищецът е паднал,
защото е имал нестабилна походка или разсеяно внимание, а напротив – от
6
показанията на св.Е. ............. се установява, че преди инцидента ищецът бил в добра
психическа и физическа форма, добре сложен, слаб човек, нормален за възрастта си.
Експертът е посочил, че по делото липсват доказателства за заболявания на опорно-
двигателния апарат на пострадалия. Предприетото оперативно лечение е в рамките на
спешност, то е навременно, адекватно, целесъобразно и съответстващо на добрата
медицинска практика. Изложеното налага извод за неоснователност на направеното
възражение за съпричиняване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на настъпване на инцидента до деня, предхождащ датата на подаване
на исковата молба. За посочения период от 21.02.2021 г. до 10.11.2021 г., същото
надхвърля размера, посочен в исковата молба от 426,70 лева, поради което и искът
следва да се уважи изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК при този изход на спора ищецът има право на
направените от него разноски в размер на общо 1340 лв. за платена държавна такса /290
лв./ депозит за вещо лице /200 лв./ и адвокатски хонорар в размер на 850 лв.
Възражението за неговата прекомерност съдът намира за неоснователно, с оглед
предвидения в чл.7 ал.2 т.3 вр. чл.2 ал.5 НМРАВ минимум, вида и броя на предявените
искове и фактическата и правна сложност на спора.
Съдът намира, че следва да присъди на ищеца и разноски за държавна такса,
адвокатски хонорар и депозит за вещо лице в общ размер от 520 лв., сторени по ч.гр.д.
№19943/2021 г. по описа на СРС, 30 състав. Съгласно чл. 209 ГПК разноските по
събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по
обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора. С оглед
правилото на чл. 209 ГПК не е необходимо искането за разноските по обезпечението
на доказателства да се направи в това производство, след като не могат да бъдат
присъдени в него /така определение № 60592 от 22.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
2505/2021 г., II т. о., ТК/.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЕИК ............, представлявана от кмета
.................. със съдебен адрес гр............, бул. „.................. III“ №124, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. ИВ. Н. ЕГН **********, със съдебен адрес гр............ ул.“....................... бл.1 сумата
от 6000 лв., на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от увреждане на здравето,
настъпило на 21.02.2021 г. в гр............, на ул.“............... в посока към бул.„..................
III“, вследствие на падане, резултат от разкъртен с липсващи елементи участък от
десен тротоар, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.11.2021 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ.
Н. ЕГН ********** сумата от 426,70 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 21.02.2021 г. до 10.11.2021 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЕИК ............ ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. Н. ЕГН
********** сумата от 1860 лв., разноски по производството и по ч.гр.д.№19943/2021 г.
7
по описа на СРС, 30 състав.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8