№ 60
гр. Гълъбово, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20235550100489 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1
ГПК.
Исковете са предявени от „Т.М.И.*“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: ********* срещу Г. Г. К. от *******. С исковата молба се
твърди, че ответникът е работил при ищеца на трудов договор. Със заповед №
РД-22-63/04.04.2023г. на основание чл.195, ал.1 във връзка с чл.330, ал.2, т.6
във връзка с чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 във връзка с чл.187, ал.1,
т.1 предложение трето от Кодекса на труда ответникът Г. Г. К. бил наказан с
дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено от него нарушение на
трудовата дисциплина.
Заповедта се считала за връчена на 12.05.2023 г. чрез нотариус А.Р.,
peг. № *** в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд
Гълъбово, удостоверено с нотариална покана. Заповедта, с която на Г. Г. К.
било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено от него
нарушение на трудовата дисциплина, не била обжалвана от лицето и ищецът
счита, че е влязла в законна сила на 12.07.2023 г. Ищецът претендира
обезщетение на основание чл.221, ал.2 от Кодекса на труда в размер на
брутното си трудово възнаграждение за период от 30 дни (срока на
предизвестието). Размерът на дължимото обезщетение бил изчислен при
спазване на изискванията на чл.228, ал.1, предложение последно от КТ,
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и
Вътрешните правила на „Т.М.И.*“ ЕАД за работна заплата, като за база за
изчисляването му било взето последното получено от работника месечно
брутно трудово възнаграждение, а именно това за месец април 2022 г., което
било в размер на 2 575,44 лв. Съгласно чл.224, ал.1 от КТ работникът имал
1
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
правото за който не било погасено по давност, или сума в размер на 365,99 лв.
Между двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания било извършено
прихващане, в резултат на което Г. Г. К. дължал на „Т.М.И.*“ ЕАД сумата в
размер на 2209,45 лв. Ищецът предявил претенция за доброволно плащане на
сумата в размер на 2209,45 лв. от лицето Г. Г. К., като му бил предоставен 7-
дневен срок за превеждане на дължимата сума по банковата сметка на
дружеството. Писмото за изплащане на дължимото обезщетение по чл.221,
ал.2 от КТ било получено на 03.08.2023г. от Елена К.а. Ищецът счита, че
ответникът дължи на основание чл.86 от Закона за задълженията и
договорите обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди, че ПДИ била получена на 03.08.2023г. и от този момент започнал да
тече и 7-дневният срок за изпълнение на задължението. Последният изтичал
на 10.08.2023г., съобразно изискванията на чл.72, ал.1 от ЗЗД, следователно
това било и началният момент, от който се считало, че длъжникът е изпаднал
в забава и съответно дължал законна лихва за забава върху главницата в
размер на 2209,45 лв.
За това си вземане ищецът е подал до РС Гълъбово заявление по чл.
410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.
гр. д. № 383/2023 г. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск
по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2209,45 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, сумата в размер на 80,51
лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от
10.08.2023г. до момента на предявяване на исковата молба, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия
на: Заповед № РД-22-63/04.04.2023г. на Изпълнителния директор на
„Т.М.И.*“ ЕАД;
Нотариална покана с изх. № 12322/05.04.2023 г., peг. № 1117 от
07.04.2023 г. на нотариус А.Р., peг. № *** в Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд Гълъбово; Констативен протокол, акт № 46, том № 1,
peг. № 1472 от 12.05.2023 г. на нотариус А.Р.; Разпечатка за последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение за месец април 2022 г.;
Разпечатка за дължимо обезщетение, съгласно чл.224, ал.1 КТ; Писмо изх. №
27021/28.07.2023 г. на изпълнителния директор на „Т.М.И.*“ ЕАД за
доброволно изпълнение, ведно с обратна разписка към него; Извлечение от
калкулатор на НАП за изчисляване размера на дължимото обезщетение за
забава, съгласно чл.86 от ЗЗД.
Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото
лице след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
проверки да даде заключение относно: Какъв е размерът на дължимото
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ; Да изчисли размера на дължимата законна
(мораторна) лихва върху главницата (аритметичната разлика между
изчислената сума по т. 1 и т.З от задачите към вещото лице) за периода от
2
10.08.2023г. (падежа на вземането) до момента на предявяване на исковата
молба; Да изчисли размера на дължимото обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ.
Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен
отговор изразява становище, че предявеният иск е частично недопустим, но
неоснователен. Счита, че искът е частично допустим, тъй като по ч. гр. д. №
383/2023г. на PC-Гълъбово, длъжникът бил осъден да заплати сумата от
21,74лв - законна лихва за периода от 10.08.2023г. до 05.09.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2023г. до окончателно
изплащане на вземането, а в петитума на исковата молба се претендирала
различна и по- голяма сума за лихва в размер на 80,51лв. и за период
различен от този посочен в заповедта за изпълнение. Тъй като производството
било по чл. 422 ГПК – установителен иск, то претендираното в исковата
молба следвало да съответства на претендираното в заповедното
производство, т.е. искът по чл. 422 ГПК можел да установява само вземането
изрично посочено в заповедта за изпълнение. Счита, че в частта му за
мораторна лихва искът е недопустим за размера му над 21,74 лв. до
претендирания размер от 80,51 лв. и в тази част производството по делото
следвало да се прекрати, като недопустимо. Твърди, че Заповед № РД-22-
63/04.04.2023г., с която ответникът е бил дисциплинарно уволнен и е
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ, не била връчена редовно на Г. Г. К., съответно ответникът нямал
наложено наказание „уволнение” и трудовият договор между ищеца и
ответника не бил прекратен. От представената нотариална покана и
констативен протокол не се установявало редовно връчване на заповедта.
Нотариалната покана била връчена чрез залепване на уведомление по реда на
чл. 47 ГПК. Счита, че за да се приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК,
съгласно която съобщението се смятало за връчено с изтичането на срока,
трябвало стриктно да се изпълни процедурата по чл. 47, ал. 1 и 3 ГПК,
включително да е налице отбелязване за обстоятелствата, при които е
осъществено залепването, в това число колко пъти е посетен адресът и кога,
вкл. неприсъствени дни, къде е залепено съобщението, пуснато ли е
уведомление в пощенската кутия, как се е уверил нотариусът, че именно това
е адресът на лицето. От щемпела на нотариус А.Р. не се установявало той да е
удостоверил действията си, извършени съгласно чл. 47, ал. 1 и 3 ГПК.
Подобно, но не и пълно описание на начина на връчване на поканата се
съдържало и в Констативния протокол. Заявява, че Нотариус Рангелов е
следвало да направи служебна справка за местоработата на лицето,
местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност, като
едва тогава е можел да направи констатации за връчването на поканата.
Нотариусът не бил извършил всички действия от фактическия състав на чл.
47, ал. 1 и 3 от ГПК, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и прекратяване на трудовото правоотношение не била връчена
редовно на ответника, съответно не била породила действие предвид чл. 195,
ал. 3 от КТ и нямало наложено наказание „уволнение”, трудовият договор
между ищеца и ответника не бил прекратен, поради което и нямало основание
за заплащане на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. На
следващо място счита, че размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ
бил неправилно определен, тъй като базата за изчисляването му не следвало
да бъде месец април 2022 г. (1 година назад), а месец януари 2023 г. – месецът
3
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, съгласно чл. 288, ал. 1 от КТ. Моли да се представят фишовете
за работна заплата на ответника за месеците от 01.01.2022 г. до месец май
2023 г. и доказателства за плащането на трудовото възнаграждение, в
противен случай оспорва начина на определяне на обезщетението и възразява,
че размера на обезщетението е недоказан и определен произволно и не в
съответствие на чл. 288, ал. 1 от КТ. Ако последното получено от ответника
трудово възнаграждение било през месец април 2022 г. следвало да се посочи
защо не му е плащано трудово възнаграждение до 14.02.2023 г., когато не бил
се явил на работа.
Прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ с насрещни задължения
на работодателя към работника за изплащане на трудови възнаграждения и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Счита, че поради неоснователност на
иска за главницата от 2209,45лв. се явявали неоснователни и акцесорните
претенции за лихви. Претенцията за лихви била неоснователна и поради
липса на забава, тъй като поканата не била редовно връчена на ответника. Не
било спазено изискването на чл. 46, ал. 2 от ГПК, а освен това Елена К.а, не се
била подписала на разписката със задължение да предаде поканата на
адресата.
Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените
искове, като моли алтернативно, ако съдът прецени, че ответника дължи
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ на ищеца, то същото да се установи
съобразно данните по делото, и иска да се отхвърли изцяло или частично,
като погасен чрез прихващане предвид направеното възражение за
прихващане с дължими суми от работодателя към работника за трудови
възнаграждения и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
Не се противопоставя да бъдат приети като писмени доказателства
представените от ищеца писмени документи и да бъде назначена съдебно-
счетоводна експертиза. Моли вещото лице да отговори и на въпросите: Какъв
е размерът на брутното трудово възнаграждение за месец януари 2023г. на
ответника Г. Г. К. при ищеца?
3а кой месец е последното пълно брутно трудово възнаграждение на
ответника Г. Г. К. при ищеца, ако не е това за месец януари 2023г., и какъв е
неговият размер? Колко дни платен годишен отпуск са се полагали на
ответника Г. Г. К. за 2022 г. и 2023 г. по трудов договор и КТД и колко от тях
са използвани, по молба на ответника? Какъв е размерът на обезщетението по
чл. 224, ал. 1 от КТ, което се дължи на ответника, изчислен по реда на чл. 177
от КТ? Има ли начислени, но неизплатени трудови възнаграждения от ищеца
към ответника за периода от 01.01.2022 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение?
Моли на основание чл. 190 от ГПК, съдът да задължи ответника да
представи:
1. Личното трудово досие на ответника Г. Г. К. в цялост, вкл. трудови
договори, допълнителни спорзумения, молби за ползване на платен годишен
отпуск и др. за установяване на дните на неизползван платен годишен отпуск,
респективно размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.
2. Колективен трудов договор за предприятието на „Т.М.И.*” ЕАД, с
който се определя по-голям размер на платения годишен отпуск на
работещите, включително ответника;
4
3. Документи /фишове за заплати/ за начислените трудови
възнаграждения на ответника Г. К. от 01.01.2022г. до прекратяване на
трудовото правоотношение - месец май 2023г. - за установяване на размера на
обезщетенията по чл. 221, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ.
4. Документи за извършени плащания на трудовите възнаграждения на
Г. К., за периода от 01.01.2022 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение - месец май 2023г. - за доказване на размера на насрещните
вземания с оглед направеното възражение за прихващане.
От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен иск с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от КТ, с която се
претендира признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 2209,45 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ,
сумата в размер на 80,51 лв., представляваща законна лихва върху главницата
за периода от 10.08.2023г. до момента на предявяване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното им изплащане, както и за съдебните
разноски по делото.
Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154,
ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. Поради тази причина ищецът следва да докаже
размера на трудовото възнаграждение, което служи за определяне на
обезщетението по чл.221, ал.2 КТ и размера на обезщетението, размерът на
полагаем и използван отпуск от ответника, както и датата на изпадане в
забава и размера на обезщетението за забавено плащане.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателствени
материали се изяснява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по повод на сключен Трудов договор . Със Заповед № РД-
22-63/04.04.2023г. на Изпълнителния директор на „Т.М.И.*“ ЕАД на
ответника Г. Г. К. било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за
извършено от него нарушение на трудовата дисциплина, съответно било
прекратено и трудовото правоотношение на лицето с дружеството, считано от
12.05.2023г. – датата, на която заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание била връчена чрез нотариус А.Р., удостоверено с нотариална
покана изх. № 12322/05.04.2023г., peг. № 1117 от 07.04.2023г., както и
констативен протокол акт. № 46, том № 1, peг. № 1472 от 12.05.2023г. по реда
съответно на чл.592, ал.2 и чл.593 от ГПК. От представените като писмени
доказателства в настоящото производство нотариална покана и констативен
протокол се установява, че нотариусът е спазил всички законови изисквания,
съгласно чл.47 от ГПК, поради което връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“ е напълно редовно и поражда всички
правни последици.
Посочената заповед е влязла в законна сила, считано от 12.07.2023г и
уволнението не е атакувано по съответен ред.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ се изяснява, че
размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ е 2 575,44 /две
5
хиляди петстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/
лева; за периода от 10.08.2023 г. до момента на предявяване на исковата
молба от Ищеца в съда – 17.11.2023 г. размерът на дължимата законна лихва
върху сумата от 2209,45 Брутният размер на дължимото обезщетение по чл.
224, ал.1 от КТ е 406,65 лева /четиристотин и шест лева и шестдесет и пет
стотинки/. Нетният размер на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ,
приспадайки 10% Данък върху доходите на физически лица, е в размер на
365,99 лева /триста шестдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита
същото за обективно, обосновано и пълно.
По правните аспекти на спора:
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение.
В конкретния случай, отвъд всякакво съмнение бе изяснено, че
съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя, предвид наложеното на ответника със Заповед
№ РД-22-63/04.04.2023г. на Изпълнителния директор на „Т.М.И.*“ ЕАД на
ответника Г. Г. К. дисциплинарно наказание „уволнение“. Цитираната заповед
не е атакувана по съдебен ред от ответника, поради което за съда съществува
задължение да се съобрази с настъпилата вследствие на уволнението промяна.
Тоест, след като дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен ред,
то е възникнало за работодателя вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ,
което има за цел да го възмезди поради прекратяването на трудовото
правоотношение без предизвестие. Съобразно договореното в сключения
между страните трудов договор, срокът на предизвестие за прекратяване на
правоотношението е три месеца и за двете страни (максимално допустимия
срок съобразно чл. 326, ал. 2 КТ ). Меродавно за определяне размера на
обезщетението ще бъде последно полученото от работника брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец ( в тази насока- Решение № 490 от
28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на Върховен касационен съд; Решение №
665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III- то г. о.; Решение №
432/03.12.2012 г. по , гр.д. № 1129/2011 г., по опис на ВКС, IV- то г.о.).
Съобразно заключението на вещото лице, последно полученото от
ответника преди уволнението брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец възлиза изчислено за три месеца (колкото е договореният
срок на предизвестие), дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза
на сума в размер от 2209,45 лв., поради което и следва да бъде уважен изцяло
предявеният установителен иск.
По отношение на възраженията на ответника, релевирани с отговора на
исковата молба, съдът счита същите за ирелевантни досежно процесния спор.
Възраженията на ответника, по своето същество касаят законността на
издадената от работодателя заповед на налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Тези обстоятелства обаче, не са предмет на обсъждане в
настоящото производство и след като заповедта не е атакувана по съответния
ред, то за съда съществува задължение да се съобрази със създаденото чрез
6
издаването й правно положение.
По лихвите: длъжника е осъден да заплати сумата от 21,74лв - законна
лихва за периода от 10.08.2023г. до 05.09.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.09.2023г. до окончателно изплащане на
вземането.
В петитума на исковата молба се претендира различна и по-голяма сума
за лихва в размер на 80,51лв и за период различен от този посочен в
заповедта за изпълнение.
Това е недопустимо. Производството е по чл. 422 от ГПК -
установителен иск, и изложеното и претендираното в исковата молба следва
да съответства на изложеното и претендираното в заявлението по чл. 410 ГПК
и постановеното със заповедта, т.е с иска по чл. 422 от ГПК може да се
установява само вземането изрично посочено в заповедтта за изпълнение и
нищо друго.
Предвид това, в частта му за мораторна лихва иска е недопустим за
размера му над 21.74лв до претендирания размер от 80.51лв .
С оглед гореизложеното, то предявеният иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищцовото дружество. В исковия процес са
сторени разноски в размер от 44,60 лв. за държавна такса, 495,83 лв. –
разноски за вещо лице, 529,00 лв. – разноски за особен представител, които
следва да бъдат присъдени изцяло. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 360,00 лв.
Предвид гореизложеното, то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в общ размер от 1429,43 лв. – сторени разноски в
рамките на заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Г. Г. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, ********* дължи на „Т.М.И.*“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: *********, регистрирано в
Търговски регистър при Агенция по вписванията ЕИК *********,
представлявано от Ж.Д. в качеството на Изпълнителен директор сума в
размер на 2209,45лв. /две хиляди двеста и девет лева и 45 стотинки/ –
главница за обезщетение по чл.221, ал.2 от Кодекса на труда, 21,74лв.
/двадесет и един лев и 74 стотинки/ – законната лихва за периода от
10.08.2023г. до 05.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни
разноски – държавна такса в размер на 44,60лв. /четиридесет и четири лева и
60 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00лв.
/седемдесет и пет лева/, считано от датата на подаване в съда на заявлението
по чл. 410 ГПК /05.09.2023г./, до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
7
задължение по чл. 410 ГПК № 218/ 14.09.2023г. по ч. гр. д. №383/2023 г., по
описа на РС- Гълъбово.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.М.И.*“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: *********, регистрирано в Търговски регистър при Агенция по
вписванията ЕИК *********, представлявано от Ж.Д. в качеството на
Изпълнителен директор, да бъде признато за установено, че ответника Г. Г.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, ********* дължи
мораторна лихва за размера му над 21,74лв. /двадесет и един лева и 74
стотинки/ до претендирания размер от 80,51лв. /осемдесет лева и 51
стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******, ********* да заплати на „Т.М.И.*“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: *********, регистрирано в Търговски
регистър при Агенция по вписванията ЕИК *********, представлявано от
Ж.Д. в качеството на Изпълнителен директор, сумата в общ размер на 1429,43
лв. /хиляда четиристотин двадесет и девет лева и 43 стотинки/,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство, от
които: 44,60 лв. за държавна такса, 495,83 лв. – разноски за вещо лице, 529,00
лв. – разноски за особен представител, и юрисконсултско възнаграждение в
размер от 360,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
8