Решение по дело №3752/2019 на Софийски градски съд

         Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ……

                                                            Гр. София, 08.04.2020 г.

                                

 

      В      И  М  Е  Т  О     Н  А      Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                    ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                       Мл. съдия : Светослав Спасенов

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3752 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение от 28.11.2018 г. по гр. д. № 9273/2018 г. на СРС, 88 с - в, са отхвърлени исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу „С. А. Г. Г.“ ЕООД, ЕГН: *********, за признаване за установено, че дружеството дължи сумата от 121, 98 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот - магазин № 37, находящ се в гр. София, ж. к. „******, абонатен № Т428148, сумата от 29. 90 лв. - такса за дялово разпределение, начислени за периода от м. 09.2014г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 07.02.2017 г. – подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава начислено върху главниците за периода 01.12.2014 г. - 30.01.2017 г. в размер съответно на 18. 38 лв. и на 4. 21 лв., за които суми в производството по ч. гр. д. № 7486/2017 г. на СРС, 88 с - в, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът е осъден за разноски.

Решението се обжалва от ищеца „Т.С.” ЕАД, като се излагат доводи за неправилност и допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Според ищеца СРС недопустимо е приел, че е сезиран с искове по чл. 422, ал. 1 ГПК на договорно основание, след като в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба се е претендирало установяване на неоснователно обогатяване на ответника – по чл. 59 ЗЗД. Изводите на съда за недоказаност на претенциите и по същество са неоснователни, доколкото правата на ищеца се установяват от представените доказателства. Моли да се обезсили решението и да се върне делото на СРС или да се отмени и исковете да се уважат изцяло. Други съображения не са изложени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ответникът „С. А. Г. Г.“ ЕООД, чрез процесуалният си представител, е подал отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че решението е законосъобразно постановено, а жалбата е бланкетна и неоснователна. Правилно СРС е приел, че с договор от 02.09.2011 г. сключен между ищеца и ЕС на блока № 430 в ж. к. „Овча Купел“, където се намира магазин № 37 е изключена отговорността на ответника по ЗЕ и е прието, че той не е потребител на ТЕ по смисъла на този закон.  В договора изрично е предвидено, че разходите за дялово разпределение ще се поемат от останалите собственици във входа. СРС се е произнесъл именно по претенция за неоснователно обогатяване - по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД. Ищецът не е провел доказване, че ответникът е потребил ТЕ като ползвател на имота и че дружеството се е обогатило неоснователно със сумите за ползвана ТЕ. Не е установено изобщо дружеството да е ползвало реално имота, нито е установено, в него да е доставяна ТЕ. Поради неоснователността на главните искове, такива са и акцесорните искове за лихви за забава. Моли жалбата да остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение изцяло. Претендира разноски пред въззивната инстанция съгласно списък.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, с източник - неоснователно обогатяване.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. СРС се е произнесъл по предявеното в заповедното и исково производство основание - чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД - за неоснователно обогатяване на ответника поради липса на писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди. Неоснователни са възраженията за недопустимост на оспорения съдебен акт поради произнасяне на различно от заявеното основание.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Относно законосъобразността на решението, въззивният състав намира следното:

Ищецът не е изложил никакви конкретни съображения за незаконосъобразност на решението в жалбата, поради което съдът намира, че в правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма. По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция. При това, основателно СРС е направил извод, че при липса на договор между страните, правоотношенията следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи : 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

По делото е установено, че ответното дружество е придобило процесния имот по договор от 10.05.2012 г., чрез прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ от „С. А. Г.“ ООД. В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е оспорило обстоятелствата по извършване доставката на топлинна енергия, съответно ползването на такава енергия от негова страна за процесния имот. Ответникът е твърдял, че по силата на договор от 02.09.2011 г. между ищеца и ЕС на сградата, в която се намира процесния магазин № 37, находящ се в гр. София, ж. к. „******, дружеството не е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ, понеже в чл. 4 от договора изрично е уговорено, че разходите за ТЕ, за сградна инсталация и др. ще са за сметка на ЕС в сградата, където се намира имота.

По делото не се установява процесният имот да е бил топлоснабден и за него да е доставяна ТЕ в периода. Съдът констатира, че в договора от 02.09.2011 г. за присъединяване на собствениците на обекти в сградата, в която се намира и процесният магазин между ищеца и ЕС, страните изрично са постигнали съгласие да не се предоставя услугата по топлоподаване за част от обектите и за освобождаване на ответното дружество от задължение за заплащане на разходите за топлоенергия за сградна инсталация и общи части.

Предвид изложеното и с оглед установения в договора с етажните собственици начин на разпределяне на разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и общите части СРС е приел, че заплащането на начислените от ищеца стойности за ТЕ е договорено в тежест на останалите потребители в ЕС, които изрично са поели задължение за такова плащане с договора от 02.09.2011 г.

В заключение, настоящият състав споделя извода, че в производството не е установено разместване на блага между имуществена сфера на ищеца и ответника на извъндоговорно основание. Освен това ищецът разполага с възможност да претендира вземането за доставена ТЕ от други лица на договорно основание.

Отделно от изложеното, не са ангажирани никакви доказателства за ползване на процесния топлоснабден имот от ответното дружество през исковия период, за което ответникът да е спестил разходи за топлинна енергия.

Следователно, както е приел и СРС, ищецът не е установил да е налице обогатяване на ответника, респективно - негово обедняване, с претендираните в производството суми. След като не е доказан основния елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, главният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД е неоснователен.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и претенцията за установяване на акцесорното вземане за обезщетение за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния и процесуален закон. Решението следва се потвърди изцяло, включително в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. С оглед доказателствата за реално направени разноски за въззивната инстанция, в нейна полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По горните съображения въззивният съд

                                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 28.11.2018 г. по гр. д. № 9273/2018 г. на СРС, 88 с - в.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „.С. А. Г. Г." ЕООД, ЕИК: ******, с адрес на представителя си : гр. София, пл. ******, чрез адв. Л. И., разноски за адвокатско възнаграждение за СГС в размер на 300 лв.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.