№ 158
гр. Велико Търново , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Е." ЕИК ... против Решение №
70/29.06.2020г. по гр.дело № 998/2019г. по описа на Районен съд - Свищов, с което
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от "Л"ООД ЕИК ..., против
посоченото по-горе дружество. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата
претенция, като е приел, че ищецът не дължи на "Е" АД сумата от 15 381.79 лв., начислена
по партида с клиентски № ********** и абонатен № *********, за обект на адрес гр С,
ул.Д.А, за недоставена и непотребена ел.енергия за периода 24.08.2017г. - 10.07.2018г.
Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.
Излага, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил и обсъдил
неизпълнението от страна на ищеца на задължението му да не променя схемата на свързване
на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементите на
СТИ, да не снема самоволно или поврежда СТИ, знак, пломба или друго контролно
приспособление, поставено от служители на "Е.С" АД, овластен държавен орган или трети
лица, на които е възложена тази дейност, както и да не използва ел.енергия без тя да се
отчита от СТИ. Намира, че съдът не е съобразил безспорно доказания по делото достъп –
намеса в тарифната схема на електромера, вследствие на който СТИ било манипулирано да
не отчита само в тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, а и в тарифа 1.8.0. Счита, че потребяването на
ел.енергия е извършено в рамките на съществуващото правоотношение по продажба на
ел.енергия, поради което ищцовото дружество, в качеството си на потребител, дължи
заплащане на реално полученото количество ел.енергия. Прави искане за отмяна на
1
първонистанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковата
претенция бъде отхвърлена. Претендира направените разноски в първата и въззивната
инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Р.Т., в който излага
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
обосновано, като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните
по делото доказателства. Счита, че в хода на производството не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че цифровия запис, явяващ се разлика между
цифровите показания в нулевата /сумарна/ тарифа и сбора от показанията в дневна, нощна и
върхова тарифи представлява ел.енергия, измерена от годно СТИ и потребена от абоната.
Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението – потвърдено,
както и присъдени разноските за въззивното производство.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници,
поддържат изразените в писмен вид позиции по спора съответно във въззивната жалба и
отговора й, както и в представена от въззиваемата страна писмена защита. Поддържат
претенцията си за разноски съобразно представени списъци по чл.80 ГПК. Всяка от тях
прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, като моли за намаляването му.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд-Свищов е било образувано по иск на "Л" ООД
срещу "Е" АД, с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е поискано да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 15 381.79 лв., начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен №
*********, за обект на потребление на адрес гр С, ул.Д.А, за недоставена и непотребена
ел.енергия за периода 24.08.2017г. - 10.07.2018г. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът
узнал за начислената му сума, когато посетил каса на дружеството, за да заплати текуща
сметка. По-късно получил писмо от ответното дружество, ведно с копие от процесната
фактура № **********/16.10.2019г. на стойност 15 381.79 лв., която била формирана на
основание начислени за посочения период количества ел.енергия в размер общо на 81 472
квтч. Оспорил дължимостта на претендираната сума, както и същата да е с основание
доставка на ел.енергия, която да е реално доставена, измерена и получена въз основа на
годно и сертифицирано СТИ. Твърди, че посочената фактура е издадена без основание и
отказва да я заплати. Оспорва начина и методиката, по който е начислена същата и намира
същите за неправилни и незаконни. Твърди, че за него не съществува обвързваща
действителна клауза, по силата на която да се дължи претендираната сума и той не се е
съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал
период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел.енергия. Счита,
че извършената корекция на сметки чрез процесната фактура е недействителна, съответно
нормите в раздел IX на ПИКЕЕ са нищожни по договор с клиенти на ел.енергия. Липсва
вина на потребителя за неправилно измерване/неизмерване чрез СТИ и оспорва като
нищожни разпоредбите на чл.17 ал.1 т.6 от ОУ на "Е.С" АД и чл.13 т.4 от ОУ на "Е" АД.
Изложил е твърдения за отмяната на ПИКЕЕ, регламентиращи реда и хипотезите, при които
може да бъде извършена едностранна корекция на сметките за ел.енергия за минал период,
към датата на извършване на техническата проверка. Счита, че не може да бъде осъществен
фактическия състав, на който ответното дружество се позовава и лисва законово основание
за извършената едностранна корекция на сметката му. Излага подробни доводи, че
претендираното вземане не би могло да възникне и на основание общата договорна
отговорност на потребителя.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Е" АД е заел становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Изложил е твърдения за осъществена на
10.07.2018г. от служители на "Е.С" АД проверка на измервателните системи и свързващите
ги ел.инсталации на посочения имот, за която бил съставен приложения КП. В хода на
същата била установена потребена ел.енергия, незасечена при редовния месечен отчет, за
чиято стойност била издадена оспорената от ищеца фактура. Изложил е, че правното
основание за начисляване на процесната сума е съществуващото между страните
облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия, по което съгласно разпоредбите
на чл.183 и сл. от ЗЗД вр. чл.327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената на получената от
него вещ. Поради това счита издаването на процесната фактура за правомерно, доколкото
същата е за реално потребено от ищеца количество ел.енергия за исковия период.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е установено, че на 28.09.2017г. "Л" ООД подало заявление за продажба на
ел.енергия до ответника и заявление за ползване на електроразпределителната мрежа на "Е"
АД за процесния обект на потребление. Видно от КП № 15177974/05.10.2017г., въз основа на
постъпилите при ЕРД заявления, бил съставен посочения протокол, в който били записани
показанията на монтирания преди това в обекта електромер на дневна, нощна и върхова
тарифа.
От приложения по делото Констативен протокол № 1701646 от 10.07.2018г. е видно, че
на същата дата служители на "Е-С"АД извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на ищеца, в който е отразено,
че СТИ е демонтиран при установените показания на дневна, нощна, върхова и сумарна
тарифа, поради изпращането му в БИМ за проверка на броячите и на място монтиран друг.
Протоколът съдържа подписи на трима служители на ЕРП, извършили проверката, на
представител на дружеството-ищец и на други двама свидетели, удостоверили отсъствието
на клиента.
Видно от КП от метрологична експертиза, установено е отсъствие на механични
дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера, наличие на всички
необходими обозначения на табелата и на пломбите против неправомерен достъп до
вътрешната му конструкция. Посочено е, че в хода на проверката не е установена видима
външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. При софтуерно четене е
констатирано наличие на регистрирана сумарна ел.енергия на тарифа 1.8.0 – 0160757.1 квтч,
която не е визуализирана на дисплея. Заключено е, че електромерът отговаря на
метрологичните изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Изготвено било становище за начисление на ел.енергия от 15.10.2019г., съгласно което
на ищеца било начислено допълнително количество ел.енергия в размер на 81472 квтч за
периода 24.08.2017г. – 10.07.2018г. и издадена приложената по делото фактура на стойност
15 381.79 лв. Не се спори, че същата не е заплатена от ищеца на ответника.
От заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза,
приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че допълнително начисленото на
ищеца количество ел.енергия е констатирано след извършен софтуерен прочит на процесния
електромер, че същото може да бъде доставено, да премине и да бъде отчетено от
измервателната система на СТИ за процесния период от 335 дни, както и че е остойностено
правилно съгласно действащите цени за ел.енергия, одобрени от ДКЕВР, за съответния
ценови период. Вещото лице е заключило, че СТИ е метрологично годно.
3
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга
по смисъла на §1 т.41Б от ДР към ЗЕ по партида, заведена с клиентски № ********** и
абонатен № ********* за обект на потребление на адрес гр С, ул.Д.А и се явява краен
клиент по смисъла на §1 т.27г от ДР на ЗЕ, поради което същият е носител на правото да
закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от
СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото
доказателства установяват факта на извършване на процесната проверка от служителите на
ЕРП, съставянето на КП, подписан от представители на ЕРД и други трима свидетели,
присъствали на проверката, наличието на разлика между сбора от показанията в изведените
на дисплея регистри и показанията в сумарния регистър на СТИ, факта на начисляване на
исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно дължимостта на същата.
В писмения отговор на ИМ ответникът основава своето вземане на съществуващото с
ищеца облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия, по което съгласно
разпоредбата на чл.183 и сл. от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената на получената от
него вещ - в случая цената на доставена и потребена ел.енергия. При неизпълнение на това
свое задължение купувачът по договор за продажба следва да понесе своята договорна
отговорност. С оглед характера на предявения иск /отрицателен установителен иск/, в
тежест на ответната страна е да установи при условията на пълно и главно доказване
фактите и обстоятелствата, от които произтича оспореното вземане и неговия размер. В тази
връзка, с оглед твърденията на ответника, същият следва да установи, че служебно
начислената с процесната фактура парична сума представлява цена на реално доставена от
него на ищеца ел.енергия в процесния обект на потребление в рамките на исковия период.
В случая безспорно установеният факт на наличие на разлика между сбора от
показанията в изведените на дисплея регистри /нощна, дневна и върхова/ и показанията в
сумарния регистър на процесното СТИ не е достатъчен сам по себе си да докаже, че
ел.енергия и то в претендирания от ответника размер е била реално доставена до абоната и
потребена от него и в рамките на исковия период. Представените становище за начисляване
на ел.енергия и фактура по своята същност представляват частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и не могат да установят
реално доставена ел.енергия. Видно от представените по делото КП за извършена проверка
и протокол от извършената в БИМ метрологична експертиза, не е установена неправомерна
външна намеса в измервателната схема или схемата на свързване на СТИ, които да водят до
неточно измерване на доставяната ел.енергия. В протокола на БИМ е отразено, че
установените показания в сумарния тарифен регистър касаят регистрирана ел.енергия, но
същият представлява по своя характер официален свидетелстващ документ, който по
аргумент от чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия, а в случая
натрупването на тези показания, явяващи се разлика от отразените в общия регистър
показания и сбора от показанията по дневна, нощна и върхова тарифи, не е станало в
присъствието на тези лица, а и в БИМ не е извършено изследване работата на СТИ по
сумарния тарифен регистър и по ненастроените и невизуалиризани на дисплея му регистри,
поради което въз основа на този документ също не може да се обоснове извод, че
съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания в сумарния
регистър са на реално преминала през него ел.енергия и то за конкретен времеви период.
Видно от приложените по делото заявления, подадени от ищеца до ЕРД, съставения на
05.10.2017г. констативен протокол и експертното заключение, процесният електромер е бил
4
монтиран в обекта на потребление на 07.02.2017г., като договорните отношения между
ищеца и ЕРД възникват повече от половин година след тази дата. По делото няма данни с
какви показания на сумарната тарифа е бил монтиран процесния електромер, както и какви
са били същите към 05.10.2017г. По делото не се установява причината за установената
разлика в сбора на показанията на настроените за отчет регистри и сумарния регистър, както
и че този запис представлява именно стойност на доставена и потребена ел.енергия. Поради
липсата на възможност за извличане на минали събития от паметта на СТИ, също не може
да се установи констатираните в повече - над сбора от показанията на останалите видими на
дисплея тарифи, показания в сумарния регистър представляват ли реално доставена и
потребена ел.енергия от абоната и кога са натрупани същите. Невъзможността да се
установят данни за това кога и по какъв начин са възникнали те води до единствения и
категоричен извод, че по делото не е доказано несъмнено, че този цифров запис
представлява доставена до обекта на потребление и реално потребена от ищеца ел.енергия
именно в исковия период, а не например от предходен потребител. От друга страна,
доколкото нулевата тарифа /1.8.0/ е сборна и същата не измерва ел.енергия, а сборува
показанията на настроените за отчет тарифи на електромера, и по делото не съществуват
данни по кой регистър е преминало допълнително начисленото количество ел.енергия, кога
е станало това и в кои часови зони, то съдът не може да обоснове извод, че същото
представлява доставена и реално потребена от ищеца ел.енергия.
На следващо място, общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите
на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, винаги е
виновна и е в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтича от
сключен между страните договор, а щом се касае до договорна отговорност, приложими към
нея са общите правила на ЗЗД. В този ред следва да се отбележи, че СТИ е собственост на
разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва го
и е длъжно да го поддържа технически изправно. Достъп до СТИ имат само служители на
дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Отговорността по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността и т.н., по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество, като в тази насока не би могло да се ангажира поведение
от страна на купувача на ел.енергия, който впрочем няма и подобни задължения. Абсолютно
противоречие със закона е въз основа единствено на обективно установени показания,
представляващи разлика между сбора от показанията по трите настроени за отчет тарифи и
показанията на общата тарифа, при липсата на констатирано неправомерно вмешателство,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Ответникът, в чиято тежест е, не е установил, при условията на пълно и главно доказване, че
СТИ е манипулирано по някакъв начин от абоната. Разпоредбата на чл.83 ал.2 ЗЗД е изцяло
приложима в случая, тъй като поради неположената от ответника достатъчна грижа на
намиращите се под негов контрол средства за търговско измерване, същият следва да понесе
последиците от собственото си бездействие.
Изложеното води до извод, съвпадащ изцяло с този на първоинстанционния съд,
поради което постановеното от него решение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски, за които
е представен списък по чл.80 ГПК. Действително направените от страната разноски са за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800.00 лв., видно от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение и е
поискал редуцирането му съгласно предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер.
5
Съобразявайки цената на предявения иск, съответно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактът, че
производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание и че делото
не отличава с фактическа и правна сложност, настоящият състав намира, че така
договореното и претендирано от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция следва да бъде намалено до предвидения в наредбата минимален
размер, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна
сумата от 1 000 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/29.06.2020г. по гр.дело № 998/2019г. по описа на
Районен съд – Свищов.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Е." ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.В, бул."В.В", да заплати на "Л"ООД ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул."Т", сумата от 1 000 /хиляда/ лв., представляваща направени за
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6