Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 13.12.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Дафинка
Борисова ……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 668 по описа за 2018 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М.М.П.,***,
която е ответник в производството по гр.д. № 50/2018 г. по описа на Левченски
районен съд, подадена чрез пълномощника й адв. В.П. ***, срещу постановеното по
същото дело съдебно решение № 132 от 05.07.2018 г., с което е прието за
установено на основание чл. 21, ал. 4 от СК по отношение на Н.Ф.П. и М.М.П., че
описаният в решението недвижим имот – обект „Тракторен стан в кравекомплекс“,
находящ се в землището на гр. Белене, с обща застроена площ от 197 кв.м.,
състоящ се от монолитен гараж, помощни помещения, навес и склад „ГСМ“, заедно
със съответното право на строеж за построяването му, е индивидуална собственост
на Н.Ф.П.. С жалбата се поддържа довод, че в случая не е оборена законовата
презумпция на чл. 21, ал. 1 от СК за съвместен принос, доколкото имотът е
придобит преди развода на страните – бивши съпрузи. Изложени са съображения в
подкрепа на този довод, обосновани с тълкуването, което страната дава на събраните
по делото гласни доказателства. Претендира се отмяната на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуалния представител на въззивника.
Ответникът по въззивната жалба – Н.Ф.П.
изразява становище за нейната неоснователност и моли окръжния съд да потвърди
обжалваното решение на Левченски районен съд, чрез пълномощника си адв. П.Д. ***.
Подробни съображения същият е изложил представения писмен отговор на жалбата и
писмени бележки по делото.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок и от надлежна страна в процеса, с оглед на което
разглеждането й е процесуално допустимо.
Като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал и наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав на Плевенски окръжен съд намира по същество жалбата за неоснователна,
предвид следните съображения:
По делото е безспорно установено, че
страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод на основание чл. 99,
ал. 1 от СК /отм./ със съдебно решение на Левченски районен съд от 05.03.2008
г. по гр.д. № 269/2007 г.
Не е било спорно, а е и видно от
събраните писмени доказателства, че с нотариален акт № 140, том 28, рег.№
12952, дело № 3294/2006 г. от 19.12.2006 г. на нотариус Х.К., вписан под № 021
в регистъра на НК, кооперация „***“ гр. Белене, действаща чрез своя
председател, е продала на Н.Ф.П. следния недвижим имот: Обект „Тракторен стан в
кравекомплекс“, с обща застроена площ от 197 кв.м., състоящ се от монолитен
гараж, помощни помещения, навес и склад „ГСМ“, заедно със съответното право на
строеж за построяването им, находящ се в землището на гр. Белене, построен въз
основа на отстъпено право на строеж върху държавен имот на Министерство на
земеделието и горите, с начин на трайно ползване – стопански двор, с площ от
3745 кв.м., в местността „***“, съставляващ имот № 000622 по картата на
възстановената собственост на землище гр. Белене.
Доколкото недвижимият имот е
придобит от единия от бившите съпрузи, но чрез възмездна сделка преди прекратяването на брака с развод, спорен
по делото остава въпросът налице ли е съвместен принос за придобиването му,
респективно дали имотът представлява съпружеска имуществена общност или е
индивидуална собственост на единия съпруг, който е сключил сделката по
нотариалния акт.
Съпружеска имуществена общност
възниква върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос
на съпрузите – чл. 19 при действието на СК от 1985 г. /отм./, съответно – чл.
21 от действащия СК от 2009 г., в случаите, когато в имуществените отношения
между съпрузите е приложим законовия режим на общност. Законът въвежда оборима
презумпция за наличието на съвместен принос – чл. 19, ал. 3 от СК /отм./, респ.
чл. 21, ал. 3 от действащия СК. Оборването на тази презумпция може да се извърши
само по съдебен ред, като един от способите е предявяването на положителен
установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като
ответника няма принос в придобиването му
по смисъла на чл. 19, ал. 2 от СК /отм./, респ. чл. 21, ал. 2 от СК от 2009 г.,
чрез влагане на средства, труд, грижа за децата и работа в домакинството, с
какъвто иск, предявен от Н.Ф.П., е бил сезиран в процесния случай
първоинстанционният съд.
Според изложените в исковата молба
твърдения ищецът претендира, че процесният недвижим имот е изцяло негова
собственост, тъй като е придобит повече от 5 години след настъпването на трайната фактическа раздяла между съпрузите, довела
до пълното прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки
помежду им, и ответницата М.П. няма никакъв принос в придобиването му. Имотът е
придобит не за задоволяване нужди на семейството, тъй като такова е
съществувало само формално, без общност на средства или нужди, които да бъдат задоволявани.
Ответницата не е заплатила финансови
средства за закупуването на имота, не е участвала с труд в придобиването му,
нито е полагала грижи за домакинството, каквото не е съществувало с оглед
фактическата раздяла на съпрузите, нито пък е полагала грижи за деца, доколкото
синът на страните е навършил пълнолетие още преди фактическата им раздяла и е
живеел отделно от тях.
Ответницата оспорва
основателността на исковата претенция, като навежда твърдения, че към момента
на придобиване на имота страните са били законни съпрузи, имали са дългогодишен
брак и раздялата им се дължи на работа в чужбина на различни места, но не са
прекъсвали контактите си и съпружеските си отношения, както и че имотът е
придобит с общи финанси, тъй като ответницата е изпращала парични средства от
чужбина на съпруга си чрез техния син.
За изясняване на спорните
въпроси по делото в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е била назначена съдебно-икономическа експертиза.
От показанията на свидетелите С.,
М.и С.се установява, че преди развода на страните, те са били продължително
време във фактическа раздяла, още от 2000 г., когато ищецът напуснал семейното
жилище и заминал за Ирландия заедно със свидетелката С., с която и понастоящем
живее на съпружески начала. Двамата са живяли и работили в Ирландия до 2004 г.,
когато са се върнали в България заедно с родената им през 2002 г. дъщеря. Както докато е пребивавал в Ирландия, така и
след завръщането си в страната, ищецът не е поддържал никакви отношения с
ответницата, която от своя страна е била на работа в Италия. Двамата със С.започнали
да се занимават със селскостопанска дейност, като за целта през 2006 г. ищецът
закупил процесния имот. Свидетелката С.е заявила, че имотът е закупен изцяло
със средства, придобити от нея и ищеца
от работата им в Ирландия. Според свидетеля М.ответницата е узнала, че бившият
й съпруг е закупил процесния имот през
2017 г., когато при връщането си в страната се е видяла с този свидетел и го е
разпитвала за обстоятелствата в тази връзка. И тримата свидетели са заявили, че
ищецът не поддържа добри отношения със сина си К.Ф., който също е разпитан като
свидетел по делото, както и че между тях често са възниквали конфликти, като
дори се стигнало до подаване на жалби в полицията.
Въззивният съд намира, че
показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са
взаимно непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства по делото и от
заключението на вещото лице по назначената експертиза. В този смисъл от приложеното
удостоверение за раждане е видно, че ищецът Н.П. и свидетелката Н.С.са родители
на детето Ц.Н.П., родена на *** г. в Ирландия. По делото е представено
регистрационно удостоверение на НСИ, от което се установява, че ищецът е бил
регистриран като земеделски производител по негово заявление от 07.11.2005 г. Налице
са също така данни по делото, установяващи постъпили сигнали в Районно
управление на МВР гр. Белене от К.Ф. срещу Н.П. и от Н.П. срещу К.Ф., както и
за образувани прокурорски преписки въз основа на тях. От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, допусната по искане на
ответницата, става ясно, че за проверения от вещото лице период 2003 – 2009 г.
в архивите на банките, работили на територията на гр. Белене като представители
на Уестърн юнион, няма данни за изпратени парични преводи от М.П. до К.Ф. и до Н.П., а що се касае до евентуални
такива чрез Мъни грам, същите биха били невъзможни, тъй като банките не
предлагат тази услуга.
С оглед установените по делото влошени
отношения между ищеца и неговия син К.Ф., въззивният съд намира, че показанията
на последния като свидетел по делото не следва да бъдат кредитирани, а и същите
са в противоречие с останалия доказателствен материал. Обстоятелствата, че страните са прехвърлили през 2008 г.
собствеността върху семейното жилище в
полза на техния син, както и че Н.П. е упълномощил сина си още през 2000
г. да го представлява пред различни
ведомства, по никакъв начин не опровергават
този извод. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Р.,
доколкото самият той е заявил, че не е в добри отношения с ищеца. Независимо от
това обаче, както показанията на този свидетел, така и показанията на останалите свидетели, посочени
от ответницата, не установяват
релевантни за спора факти и обстоятелства. Дори да се приеме, че в периода на
фактическата раздяла на страните до прекратяването на брака им с развод ответницата действително е изпращала от Италия
парични средства на своя пълнолетен син, този факт сам по себе си по никакъв
начин не обосновава съвместен принос по смисъла на чл. 19, ал. 2 от СК /отм./,
респ. чл. 21, ал. 2 от СК при закупуването на процесния недвижим имот.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав на въззивната инстанция приема за установено по несъмнен начин
едноличното придобиване на правото на собственост върху процесния имот от
ищеца, който се легитимира като приобретател в документа /нотариален акт/,
обективиращ придобивното основание по време на брака му с ответницата, поради
липсата на принос от страна на ответницата. Към момента на придобиването на имота страните
са били в трайна фактическа раздяла, установена още от 2000 г., от когато са преустановили съпружеските си
отношения. Не се установява принос на ответницата в придобиването на имота нито
с финансови средства, нито с труд, грижи
за деца или работа в домакинството, доколкото общо домакинство не е
съществувало и синът на страните вече е бил пълнолетен.
В този смисъл, при условията на пълно и главно доказване и правилно
разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест, ищецът е доказал
исковата си претенция, като е оборил презумпцията за съвместен принос на
ответницата при придобиването на процесния имот по време на брака на страните,
поради което предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Като е достигнал до същите
фактически и правни изводи, Левченският районен съд е постановил правилно
решение, което подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените от
него разноски по делото в размер на 200 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 от
05.07.2018 г. на Районен съд – Левски, постановено по гр.д. № 50/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК М.М.П., с ЕГН **********, да заплати на Н.Ф.П., с ЕГН **********, сумата 200 лв.,
представляваща направени от него деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: