№ 503
гр. П., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Я.П.Д.
при участието на секретаря Е.Н.К.
като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20231720100211
по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .
По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, ищеца П. С. В., с
ЕГН **********, от ***, чрез процесуален представител адв. Б. В., вписан в Адвокатска
колегия – К. със съдебен адрес: ***, е поискал да бъде осъдена ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, да му заплати сума в общ размер на 20 224.00 /двадесет хиляди
двеста двадесет и четири/лева, от които 20 000.00 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от болки и страдания, както и сума в размер на 224.00 лева,
представляваща имуществени вреди от разходи направени от ищеца, в резултат от ухапване
от безстопанствено куче на 16.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба е връчена на ответника – Община П.. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Твърди, че
ищецът не е бил увредена от куче, което е безстопанствено, както и че в резултат на
увреждането не е претърпяла описаните от него неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска. Моли съда да го уважи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът – община П., чрез процесуалния си представител
поддържа отговора . Моли съда да отхвърли предявения срещу община П. иск, а в случай,
1
че го уважи, да уважи да не е в претендирания размер като силно завишен. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, намери следното:
Искът по чл. 49 от ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието
на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е възложител на
работа, свързана с улавяне и изолиране на скитащи кучета, като в резултата на
неизпълнението на тази работа противоправно са му били причинени неимуществени вреди.
Съгласно § 3, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 35, ал. 4 от
ЗВМД на общините, включително чрез техните кметове е възложено да организират
улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигуряват финансови средства за
провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия. Следователно
община П. има задължение, вменено и със закон да реализира фактически улавянето и
изолирането на безстопанствени кучета на нейна територия.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М.Г.В. и
свидетеля А.С.А., на които съдът дава вяра и кредитира, като дадени за непосредствено
възприети факти, обективни, логични и подкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява, че на 16 юни 2022г. около 5:40 часа тръгвайки за
работа от дома, в който живеел временно ищеца на адрес ***, е бил нападнат и повален на
земята от безстопанствено голямо куче. Падайки на земята ищеца си е ударил рамото в
камъни, които са били от страни на пътя. Кучето нападнало В. се е опитало да го захапе за
гушата и с цел да се предпази ищеца е поставил лявата си ръка пред лицето. Кучето го е
захапало първоначално за лявата ръка, а впоследствие и за дясната. На виковете за помощ се
е притекъл съсед- св.В., който при проведения разпит заявява, че е спасил ищеца. Като видял
колко е голямо кучето, взел сопа и започнал да удря кучето докато то избягало. Същото
било черно, „вълча“ порода. Съседът е помогнал на В. да се изправи и да отиде до дома, за
да се обади на сина си и да потърсят медицинска помощ. Свидетеля сочи, че ищеца много го
е боляло рамото и целия бил в кръв. Обадили се на сина му, но той бил в чужбина и пратил
негов приятел а именно втория свидетел А.. Ищецът бил откаран от А. в „Спешно
отделение" към МБАЛ Р. А.. Същия заявява, че ищеца е бил страшно уплашен и целия е
треперил, якето му било скъсано и имал дупки по ръцете и кръв, същия бил изпаднал в ужас
и не можел да говори. Съответно първия свидетел заявява, че кучето така го „яло“ , че ако
не бил той да се притече на помощ, можело кучето да убие ищеца.
Видно от заключението на вещото лице д-р К. Ч., след проверка по приложената
към делото медицинска документация на името на П. С. В., са установени следните
травматични увреждания: Три разкъсно-контузни наранявания по дланната повърхност на
2
лява ръка; Контузия в областта на дясна раменна става - Травматично увреждане на
брахиалния плексус /мишничното нервно сплетение/, Импийджмент синдром /синдром на
притискане/ в областта на дясната раменна става.
Вещото лице сочи, че мекотъканните травматични увреждания - рани, изразяващи
се в нарушение на целостта на кожата са увреждания, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Средностатистическият период на
възстановяване при травми от такъв вид и в тази степен е от порядъка на около 3-4 седмици.
По време на оздравителния период ищецът е търпял умерени по интензитет физически
болки и страдания в резултат от мекотъканните травматични увреждания, които са били с
по-голям интензитет в първите часове и дни след инцидента и са намалявали по сила по
време на оздравителния период. В резултат от нараняванията са останали ръбци, които
представляват козметичен дефект.
Травмата в областта на дясното рамо е довела до трайно ограничение на
двигателните функциите на десен горен крайник. Периода на възстановяване по отношение
на травмата в областта на дясно рамо в този и вид и в тази степен е индивидуален. В
конкретния случай периода на възстановяване е бил от порядъка на около 75 дни, видно от
издадените болнични листа за временна нетрудоспособност приложени към делото. Към
момента на осъществения преглед на 12.04.2023г. са налице данни за леко ограничение в
движенията на дясна раменна става при повдигане и отвеждане встрани на крайника и
оплаквания от болезненост при ротационни движения в ставата.
Също така вещото лице сочи, че описаните мекотъканни увреждания са получени в
резултат от действието на островърхи предмети, каквито представляват и кучешки зъби и
отговарят и е възможно да са получени по начин и по време, за които се съобщава в
исковата молба и в медицинската документация, същите цитирани в обстоятелствената част
на експертизата, а именно в резултат на ухапване от куче а по отношение на травмата в
областта на дясното рамо следва да се приеме, че същата е получена по механизма на удар
върху твърд тъп предмет и по своят вид и характеристики отговаря и е възможно да е
получена в резултат от падане върху терена, при инцидента настъпил на 16.06.2022г.
Легално определение за безстопанствено животно се съдържа в чл. 70 от ЗВМД
/отменен/, действащ на основание § 3, т. 1 от ЗВМД. Според него безстопанствено животно е
роденото като такова, загубеното или изоставено от своите собственици, което не обитава
дом, ферма или специално определено за него място. Следователно кучето, нападнало и
увредило ищцата е безстопанствено по смисъла на цитираната законова разпоредба, в която
подкрепа са и събраните свидетелски показания.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки на чл. 49 от ЗЗД за уважаване на предявения иск. Като взе предвид вида и
характера на причинените телесни увреждания, обстановката при която са настъпили,
медико-биологичните последици до които са довели, периодът на възстановяване,
допълнителните неудобства в ежедневния начин на живот на ищеца и възрастта, то съдът
намира, че с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение от 14 000.00 лв. се явява
3
справедливо и достатъчна да репарира настъпилите неимуществани вреди, като за разликата
до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При определяне на възнаграждението съдът взема предвид множеството нанесени рани и
контузии настъпили в настоящия случай, силния стрес и уплаха, които ищеца е получил към
момента на настъпване на травмите, продължителния период на възстановяване, болките и
страданията по време на възстановителния период, неудобствата от служене с дясна ръка.
Също така при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взема предвид
реално настъпилите такива а не и на предполагаеми, съобразно показанията на св. В., който
заявява, че ако не се е намесил е могло да настъпи летален изход за пострадалия.
Доказан по основание се явява и иска за присъждане на имуществени вреди. Видно
от представените писмени доказателства – фискални бонове 9 бр., фактура и рецепти 3 бр.,
се установява, че за лечението ищеца е похарчил сумата от 223.18 лева, до който и размер
иска следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен такъв от 224.00 лева, ще
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Тъй като се касае за отговорност за увреждане, ответникът по силата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД е в забава от датата на увреждането – 16.06.2022г., поради което и искът по чл. 86 от
ЗЗД, следва да бъде уважен, като се присъди законната лихва за забава върху така
определеното обезщетение неимуществени вреди от 16.06.2022г., до окончателното
изплащане, така както е предявено.
С оглед уважаването на иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 3625.41 лв., изчислени съобразно уважената
част на исковите претенции.
Съдът определя юристконсултско възнаграждение за ответната страна в размер на
300.00 лева. Съответно ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната община 89.01
лева юристконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД ***, със седалище и адрес на управление гр.
П., ***, да заплати на П. С. В., с ЕГН **********, от ***, чрез процесуален представител
адв. Б. В., вписан в Адвокатска колегия – К. със съдебен адрес: ***, сумата от 14 000.00 лева
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, както и сума в
размер на 223.18 лева, представляваща имуществени вреди от разходи направени от ищеца,
в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 16.06.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата от 14 000.00 лева, считано от 16.06.2022г. до окончателното и изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 3625.41 лв., изчислени съобразно
уважената част на исковите претенции, като за разликата до пълния предявен размер от 20
4
000.00 лева неимуществени вреди и 224.00 имуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. С. В., с ЕГН **********, от ***, чрез процесуален представител адв. Б.
В., вписан в Адвокатска колегия – К. със съдебен адрес: ***, да заплати на ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ***, сумата от 89.01 лева, юристконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред П. окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5