О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 260078
гр.
Пазарджик, 05.02.2021 год.
Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска
колегия, Търговски състав, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Илиев
като разгледа докладваното от съдия Б.Илиев т.д. № 282 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 11807/23.12.2019 г. от „ЕОС Матрикс“ЕООД , ЕИК *********, със съдебен адрес ***, р-н В., ,ж.к.М. Д.,ул. „Р.К.“ № 6, сграда М. Т.,ет.6 ,чрез юрк.В.О. против В.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл. 432 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД. С исковата молба е формулиран петитум да се осъди ответника да заплати на ищцовата страна претендирана главница в размер на 14 852,10 евро/29 048,18лв/, главница по договор за банков кредит ,сключен на 09.09.2008г. между В.П.П. –кредитополучател и „Райфайзен банк България“ЕАД кредитодател /;10 504,62 евро (20 545.25лв) - лихви по Договор за банков кредит, сключен на 09.09.2008г. между същите страни ;2 845.98лв - разноски по Договор за банков кредит, сключен на 09.09.2008г. между същите страни ,203.03лв - комисион по Договор за банков кредит, сключен на 09.09.2008г. между същите страни/; и законна лихва върху главницата от дата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането и разноските, направени в настоящото исково производство.
Извършена е
размяна на книжата по делото.
В срока
по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата В.П.,чрез назначения особен представител
адв.К.А. от ПАК е подала отговор на исковата молба с който оспорва исковата претенция по основание и размер- частично.Заявява,че ще вземе
окончателно становище след като се допусне произнасянето на съдебно счетоводна
експертиза така както е пожелала ищцовата страна.Моли, назначеното от съда вещо
лице да отговори допълнително на формулирани въпроси.
В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
В срока по чл.
373 от ГПКне е постъпил допълнителен отговор на ДИМ.
Съдът, воден от
пряко приложимите правила, въведени с разпоредбите чл. 4, ал.1, чл. 17, ал.1
б.„б“, чл.18, ал.2 във вр. с чл. 62 и чл.26 от Регламент (ЕС) №1215/2012 на ЕП
и на Съвета относно
компетентността ,признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела намира, че сезираната инстанция не е компетентна да
разреши настоящия спор и дори без възражение, съдът дължи извършване на
проверката съгласно разпоредбата на чл. 28 от КМЧП,тъй като международната
компетентност е процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът
следи служебно. Предмет на спора в настоящата хипотеза е твърдяното от ищеца
неизпълнение на задълженията на длъжника по сключения между първоначалния
кредитор -Банката договор за банков кредит от 09.09.2008 г., чиято цел според
чл.1.2, е закупуването на недвижим имот и последващите ремонтни и довършителни
дейности. Съгласно чл. 4.2 от договора страните са постигнали съгласие кредита
да се погасява на 228 равни месечни вноски, дължими на всяко 5-то число от
съответния месец, считано от 05.10.2008 г . до 05.09.2027 г. На
21.12.2018г. между „Райфайзенбанк
България“ЕАД и ЕОС Матрикс“ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ ,т.е ЕОС „Матрикс“ЕООД се явява частен правоприемник на всички
вземания към В.П. произтичащи от договор за банков кредит от 09.09.2008г.
Съобразявайки
нормата на § 13 от ДР на ЗЗП, както и описаната цел на сключения договор, съдът
приема, че предмета на предоставената с договора услуга не обслужва
извършването на търговска или професионална дейност, не попада в рамките на
извършваната от кредитополучателя търговска или професионална дейност, т.е.
договорът е получен от кредитополучателя в качеството му на потребител.
(Обстоятелството, че изпълнението на задължението по процесния кредит е
обезпечено с ипотека в никакъв случай не може да отнеме на длъжника правото му
на защитата в качеството на потребител на услуги, с изключение на тази по
определени закони например, като по реда на ЗПК).
Служебно
известно на съда е обстоятелството,че между кредитодателя и В. П.П. е
предявяван иск с правно осн. основание чл. 432 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
с чл. 86 ЗЗД с твърдяното от ищеца неизпълнение на задълженията на длъжника по
сключения между първоначалния кредитор -Банката договор за банков кредит от
09.09.2008 г..Установено е,че с писмо вх. № 45228/16.05.2014 г., длъжникът е
изпълнил задължението, установено с клаузите на чл.5.4 във вр. с чл.11, т.8 in fine
от договора – да уведоми ищеца-кредитор
за настъпилата промяна в адреса и обичаното му местоживеене в ФР Г., гр.Д. В
този смисъл по делото са представени писмени доказателства за извършената
регистрация там в т.ч. и данни относно ангажименти по трудова заетост , които
съдът кредитира, респ. приема, че ответникът има установено местоживеене извън
пределите на Р.Б., а именно във ФР Г., гр. Д., ул. Щ. № 11 .
По делото е
приложено уведомление за изискуемост на задължения изпратено от „Райфайзенбанк
България“ЕАД и „Еос Матрикс“ЕООД до В.
П.П. за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем ,като е посочена
дължимата сума,конкретизирано е основанието на което се дължи и е уведомена ,че
вземането и е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ЕООД на осн.чл.99 ЗЗД.Връчването е
възложено на ЧСИ Д.Д. с рег.№887 като е оформено - с дата -18.09.2019г. ,връч.-Т.
Т. и положен подпис на лицето ,без отбелязване на качеството му , получ.-В.П.
без положен подпис на лицето и
отразяване-„От разговор проведен със сина се установи,че адресата от години
живее в чужбина.
По делото са приети в легализиран превод- писмо от
Областна здравна каса Североизточен район за осигурената В.П.,писмо от
провинциална столица Д. служба за адресна регистрация-за адресна
регистрация на В.П. ***.2020г. , трудов договор на г-жа В.П. за наличие на
тр.правоотношение от 01.07.2020г. немско
пенсионно осигуряване -г-жа В.П. издаден на 31.10.2012г.с осигурителен номер
42107633512, превод на пощенски илик за изпратените от г-жа В.П. документи до
кантората на адв.К.А..
В съдебно
заседание процесуалния пълномощник на ищцовата страна заяви ,че е разбрал в последствие ,че
предходния кредитор е водил производство
срещу В.П. пред ПОС,но не се е запознавал подробно с това производство и не е
наясно с тези обстоятелства.Счита,че настъпилите след подаване на исковата
молба промени на фактическите обстоятелства не обуславят препращане на делото.
С оглед на
тези данни съдът намира, че повдигнатия спор инкорпорира международен елемент,
обусловен от обстоятелството, че една от страните по договора е потребител,
който има установено местоживеене в друга държава-членка на ЕС. Затова към този
спор във връзка с определяне на компетентността на съдилища приложение следва
да намерят вторичните източници на правото с пряко действие на ниво ЕС, т.е.
релевантният и действащ към момента на завеждане на делото Регламент (ЕС) №
1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността
,признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела
намира, който дерогира действието на вътрешните национални източници - на КМЧП
и ГПК.
По отношение
на компетентността по регламента :
Съгласно
разпоредбата на чл. 26 от Регламент 1215/2012 г. извън компетентността, която
произтича от други разпоредби на регламента, компетентен е този съд на
държава-членка, пред който се яви ответникът, освен ако се явява, за да оспори
компетентността на съда, каквато именно е разглежданата хипотеза. В случая след
залепване на уведомлението по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, отговора на исковата
молба е депозиран от пълномощник – адвокат, с чийто действия е оспорена
компетентността на съда.
Общата норма на
чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 предвижда, че исковете срещу лица,
които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се
предявяват пред съдилищата на тази държава-членка. Съгласно правилата на чл.
17, ал.1, б. „б“ от регламента по отношение на дела във връзка с договор,
сключен от лице-потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата
търговска дейност или професия, компетентността се определя като специална,
когато се отнася до договор за заем, изплатим на вноски или за всяка друга форма на кредит, предоставен за
финансиране на продажбата на стоки. А както се посочи по-горе процесния договор
за кредит от 09.09.2008 г., по който страна е ответника, попада в
регламентацията на посочения специален текст. Правилата за определяне на
компетентността по такъв спор съгласно следващия текст на чл. 18, ал.2 от
регламента предвиждат, че другата страна по договора, т.е. ищеца може да заведе
иск само в съдилищата на държавата-членка, където има местоживеене потребителят.
Според
разпоредбата на чл. 62 от Регламента при изследване на въпроса дали
страната-ответник има местоживеене в държава-членка, чиито съдилища са сезирани
по делото, съответната съдебна инстанция прилага вътрешното си право – в случая
българският закон, който обаче не използва легално понятието „местоживеене“.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 8 КМЧП използва релевантния термин „обичайно
местопребиваване“ - това е мястото, в което лицето се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване, като за определяне на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място
или от намерението му да създаде такива връзки. Приложение намират и
разпоредбите на чл.93 и сл. ЗГР. Съдебната практика, обективирана в Определение
№ 543/16.06.2016 г. по гр.д. № 1754/2016 г. на ВКС, ІV г.о., приема, че под
местоживеене по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 в Република България,
съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето
фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация.
След като в
настоящата хипотеза фактическото местопребиваване на ответника, което е от
значение за установяване на неговото местоживеене по смисъла на регламента с
оглед ангажираните доказателства, е установено на територията на ФР Германия,
то тогава и сезирания съд не е международно компетентен да разгледа делото.
Позоваването на
ищеца на нормата на чл.7, ал.1 от Регламента, направено с допълнителната искова
молба, за да се обоснове международната компетентност на сезирания съд, е
неоснователно. Действително вярно е, че в чл.7 от Регламент 1215/2012 г. е
предвидена специална компетентност, съгласно която срещу лице, което има
местоживеене в държава-членка, може да се предяви иск в друга държава-членка по
дела, свързани с договор и пред съда по мястото на изпълнение на задължението.
Специална компетентност обаче е предвидена и съгласно нормата на чл. 17, ал.1
от Регламент 1215/2012 г. по отношение на дела във връзка с договор, сключен от
лице-потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия. Съдът споделя становището, че в преамбюла на релевантния
Регламент (ЕС) № 1215/2012, европейският законодател е предвидил по-висока
степен на защита в полза на икономически по-слабата страна, която в случая се
явява потребителят и която поради същата причина се нуждае от по-голяма
закрила, в т.ч. като се осигури нормативна гаранция, че производствата по
исковете срещу тази категория ответници ще бъдат предявявани пред съдилищата по
тяхното местоживеене на територията на която и да е Държава Членка. Не се установява наличието на договорни уговорки между страните , съгласно които е предвидено спорът да се разглежда и решава
от български съд. Видно от чл.11.10 от процесния договор, на би могъл да се
позове ищецът, за всички неуредени въпроси
се прилагат нормите на действащото
българско законодателство. Касае се за материално-правни въпроси ,породени от
договора . Няма постигнато съгласие за избор на съд по смисъла на чл.25 от
регламента,предвиждащ възможността страните да уговорят компетентност,която
уговорка трябва ясно и точно да посочва
компетентния съд.
При така
установената фактическа обстановка е налице основанието на чл.18,ал.2 от посочения регламент и сезираният български съд не е компетентен
да разгледа повдигнатия пред него спор
поради което съдът ще следва да прогласи, че не е международно компетентен да
разгледа повдигнатия спор и да прекрати производството по делото.
Съгласно
чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски, което в настоящия случай е
формулирано. На особения представител се следва възнаграждение за осъщественото
от него представителство за всяка инстанция, независимо от изхода на делото и
не е поставено в зависимост от резултата от извършеното от него процесуално
действие. Съгласно чл.29, ал.3 ГПК особеният представител се назначава на
разноски на ищеца. Разноските се възлагат върху страните в зависимост от
крайния резултат по спора по делото съобразно чл.78 ГПК ,като възнаграждението
се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото,като размерът му не може да бъде
по-малко от една втора от минималния за
съответния вид работа съгл.чл.36,ал.2 от
ЗА./в т.см. определение №466/28.12.2018г. на ВКС по гр.д.№533/2018г., ІV г.о. и
др./.За да определи необходимите разноски за особен представител на ответника
,съдът съобрази следните обстоятелства,че
в исковата молба ищецът е посочил адрес на ответницата в гр.П.,ул.“Х. К.“№
,вх.“Б“,ет.4 ,на който изпратената призовка е върната в цялост с отбелязване,че
В. П.П. и семейството и не живеят на посочения адрес от години ,а след
извършена справка в НБД на посочения постоянен и настоящ адрес *** изпратената
призовка отново е върната в цялост с отбелязване,че лицето е търсено на адреса
на 26.05.20г. след това на 06.06.20г. и на 16.06.20г. , но на същия е открита
Р. С. която казва,че непознава това лице и на адреса им не живее такъв човек.Съдът
е приложил разпоредбата на чл.47 и след
залепване на уведомление е изпълнил процедурата по чл.357 ,чрез определения
особен представител –адв.К.А. от ПАК което е необходимо условие за развитието
на производството при наличието на така установените данни.От същият е постъпил писмен отговор в който е оспорил
исковата молба -частично , по съображения изложени в него и е формулирал
доказателствени искания.С допълнително писмено становище ,след запознаване с
кредитната история и съдебната санкция на правоотношенията между първоначалния
кредитор и кредитополучателя В. П.П. поради липса на комтетентност на ПОС е
формулирал искане за прекратяване на производството по делото ,което е подържал
и в проведените по делото открити съдебни заседания.Ето защо на назначения
особен представител – адв.К.А. *** съобразно фактическата и правна сложност на
делото следва да бъде присъдено и изплатено възнаграждение за изготвяне на
отговор на исковата молба,становище и
осъщественото от него процесуално представителство в защита интересите на ответната страна ,което съдът
определя в размер на 1054,64лв., която
сума от приложеното
преводно нареждане е преведена на 19.08.2020г. по банкова сметка ***. В тази насока следва да
се отбележи,че от ищцовата страна не е направено възражение за приложението на
чл.47,ал.6 от ГПК макар да е била наясно
с приложените по делото призовки за съдебни
заседания изпращани до отв. В.П. ,върнати в цялост и отразяванията в тях ,както
и неоспореното обстоятелство ,че предходния кредитор е
водил производство срещу В.П. пред ПОС,но не
се е запознала подробно с това производство откъдето и извода,че не би
могла да черпи права от своето процесуално поведение.Още по-вече че ,чрез
назначения особен представител са представени
по делото и приети в легализиран превод
посочените по-горе писмени доказателства
установяващи социалния статус на
ответницата във ФР Германия,респ. нейната адресна регистрация, трудовата
заетост и здравно осигурително положение.
Водим от горното съдът
О П Р Е
Д Е Л И
:
ПРОГЛАСЯВА,
че Пазарджишкият окръжен съд не е международно компетентен да разгледа
предявените с искова молба вх. №11807/23.12.2019 г. от „ЕОС Матрикс“ЕООД , ЕИК *********,
със съдебен адрес ***, р-н Витоша, ,ж.к.Малинова Долина,ул. „Р.Казанджията“ №
6, сграда Матрикс Тауър,ет.6 ,чрез юрк.В.О. против В.П.П., ЕГН ********** с
адрес ***, осъдителни искове с правно
основание чл. 432 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на
следните
суми в размер на 14 852,10 евро/ 29 048,18лв./
главница по договор за банков кредит ,сключен на 09.09.2008г. между В.П.П. и „Райфайзен банк България“ЕАД ;сумата в р-р на 10 504,62 евро (20 545.25лв) - лихви
по Договор за банков кредит, сключен на 09.09.2008г. между същите страни ;сумата
в р-р на 2 845.98лв - разноски по Договор за банков кредит, сключен на
09.09.2008г. между същите страни ,сумата в р-р на 203.03лв - комисион по
Договор за банков кредит, сключен на 09.09.2008г. между същите страни/ и
законна лихва върху главницата от дата на депозиране на настоящата искова молба
до окончателното изплащане на вземането и
разноските по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№282/2019 г. по описа на
Окръжен съд гр. Пазарджик.
ПРИСЪЖДА в полза на адвокат К.А.А. от ПАК, вписан в националния регистър за
правна помощ под №1161 сумата от 1054,64лв. за осъществено процесуално представителство
пред настоящата инстанция, която сума да се изплати от
внесения депозит видно от
приложеното преводно нареждане от
19.08.2020г. преведен по банкова сметка ***.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: