РЕШЕНИЕ
№ 2376
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120107866 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод
искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, чрез процесуален
представител – юрисконсулт Н.М. срещу Т. Г. А. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ***,
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за
потребителски паричен кредит CARD – *** сумата 1126, 27 лева, представляваща главница,
сумата 473,15 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.08.2016
година до 13.11.2017 година, сумата 298, 17 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 13.11.2017 година до 23.10.2020 година, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че на 23.02.2015 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като
кредитор, и Т. Г. А., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS - 11174460. С договора е предвидено, че кредитора може да предостави на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева, като
задълженията по договора за кредитополучателя ще възникнат след активирането й. Поради
това договора CARD – 12104106 се счита сключен на 19.04.2016 година с първата
1
транзакция по картата. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени транзакции
до 15 – то число на месеца и след издаването му настъпва периода, в който картодържателят
следва да заплати задълженията си. Месечните погасителни вноски се правят на първо
число на месеца, следващ месеца на издаване на картата, и размерът им е в зависимост от
усвоената сума, който е конкретизиран в отделните хипотези в исковата молба. На
01.08.2016 година кредитополучателят е преустановил заплащането на задължения по
договора и на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията на 1
16.11.2017 година. Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Уточнено е в
исковата молба още, че ищецът е правоприемник на кредитора по договора. В исковата
молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и
приложенията назначения на основание чл.47 от ГПК процесуален представител на
ответника – адвокат В. К., не дава писмен отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск и сочи доказателства. По същество на спора излага
доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание назначения на ответника особен представител на адвокат К. дава
становище, че действително е налице изискуемо вземане, състоящо се от главница с оглед
събраните по делото доказателства. Счита, че по отношение на претенциите за лихви и
такси е изтекъл погасителен давностен срок.
По допустимостта на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед № 260 068 от 07.01.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 7 781 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от
ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора
предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.
По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл. 240, ал.1, чл.240, ал. 2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* от една
страна, и ответната страна В.Б.Г. – от друга, е сключен индивидуализирания в исковата
молба договор за кредит: PLUS – ***година в размер от 3000 лева, застрахователна премия
1008 лева, такса ангажимент 105 лева, брой погасителни вноски 60, месечна погасителна
вноска 128, 09 лева, обща стойност на плащанията 7 685, 19 лева, ГПР 45, 35 %, ГЛП 37, 48
%. Видно от приложения погасителен план месечните вноски са с падежи в периода от
20.04.2015 година до 20.03.2020 година.
2
Видно от приложение към договор за потребителски кредит, отпускане и револвиране
на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 11174460 от
23.02.2015 година кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер
на 1000 лева при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в този документ.
В молба за уточнение, че договорът за кредит е сключен за сумата в размер от 1000
лева, поради което настоящият състав приема, че молбата е основана на фактически
твърдения за това, че е налице неизпълнение на задълженията по договор за кредит като са
посочени извършените до момента трансакции.
Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане и револвиране на
потребителски кредит. Уговорените в приложението ГПР и ГЛП са съответно 44, 90 % и 35
%. В уточнението са посочени трансакциите, извършени в периода от 19.04.2016 година до
09.07.2016 година.
От събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на задълженията
по договора.
По повод възражението за изтекъл погасителен давностен срок съдът приема
следното:
Съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
лихви и други периодични плащания. В случая претенцията за присъждане на договорна
лихва е за периода от 01.08.2016 година до 13.11.2017 година и е за задължение в размер от
473,15 лева. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.10.2020
година, с което съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД е прекъсната давността. Поради изложеното
следва да се приеме, че са погасени по давност вземания, възникнали в периода до
28.10.2017 година или в случая за периода от 01.08.2016 година до 27.10.2017 година. По
делото не е извършена експертиза поради което следва размера на задължението за
договорна лихва, който е погасен по давност, да бъде определен по правилото на чл.162 от
ГПК. Предвид периода, за който е начислена лихвата от 14 месеца и половина и общият
размер на задължението настоящият състав приема, че искът следва да бъде уважен за
сумата 30 лева.
Искът за присъждане на лихва за забава е за периода от 13.11.2017 година до
23.10.2020 година и е в размер от 298, 17 лева. Тъй като заявлението е подадено на
28.10.2020 година с изтичане на тригодишен погасителен давностен срок се погасяват
задължения за периода от 28.10.2017 година.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че следва да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът
дължи сумата 1126, 27 лева, представляваща главница, сумата 298, 17 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 13.11.2017 година до 23.10.2020 година, а искът за присъждане
на договорна лихва в размер от 473, 15 лева за периода от 01.08.2016 година до 13.11.2017
година следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да
3
бъдат присъдени разноските, направени от ищеца по водене на делото, съответно на
уважената част от исковете. Разноските са в размер от 416, 87 лева, от които сумата 116,87
лева, представляваща платена държавна такса, сумата 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и сумата 200 лева възнаграждение за особен представител.
Съответно на уважената част от исковете от 1 424, 44 лева и пълния предявен размер на
претенцията от 1897, 59 лева ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер от
312,93 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № 4/2014 година по тълкувателно дело № 4/2013
година, ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските, посочени в
заповедта по чл. 410 от ГПК са в размер от 88, 46 лева и следва да бъдат присъдени с
настоящото решение. Съответно на уважената част от исковете ответникът следва да плати
на ищеца разноски в размер от 66,40 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Г. А. ЕГН **********, с
адрес: град Бургас, ***, че дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК
*********, чрез процесуален представител – юрисконсулт Н.М. сумата 1126, 27 лева
/хиляда сто двадесет и шест лева, двадесет и седем стотинки/, представляваща главница по
договор за потребителски паричен кредит CARD – *** сумата 298, 17 лева /двеста
деветдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 13.11.2017 година до 23.10.2020 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 1126, 27 лева /хиляда сто двадесет и шест лева, двадесет и седем
стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 28.10.2020 година, плащане на които е разпоредено със Заповед № 260 068 от 07.01.2021
година, постановена по частно гражданско дело № 7 781 по описа на Бургаски районен съд
за 2020 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********,
чрез процесуален представител – юрисконсулт Н.М. против Т. Г. А. ЕГН **********, с
адрес: град Бургас, ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 473,15 лева /четиристотин седемдесет и три лева и петнадесет стотинки/,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.08.2016 година до 13.11.2017
година, на основание договор за потребителски паричен кредит CARD – *** плащане на
които е разпоредено със Заповед № 260 068 от 07.01.2021 година, постановена по частно
4
гражданско дело № 7 781 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА Т. Г. А. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ***, да плати „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ клон България, ЕИК *********, чрез процесуален представител – юрисконсулт Н.М.
сумата 312,93 лева /триста и дванадесет лева, деветдесет и три стотинки/ и сумата 66,40 лева
/шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5