РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Велико Търново, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 342 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 24б, ал. 7 от Закона
за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано е по жалба подадена от „Топлофикация - ВТ“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“
№ 71А, срещу Решение № 32-93274/
24.03.2020 г. на директора на ТД
„Дунавска“ в Агенция „Митници“. С оспореното решение на основание чл. 24б, ал.
5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на „Топлофикация - ВТ“ АД
е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител
по искане с вх. № 32-22508/ 22.01.2020 г. на ТД „Дунавска“. С подробно развити доводи от оспорващото дружество се твърди
незаконосъобразност на решението, поради издаването му при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗАДС. Твърди, че при произнасянето си и
извършеното тълкуване на закона, ответният орган е излязъл извън обхвата на
своите правомощия, както и че в процесното решение не се съдържа надлежно
указание в какъв срок и пред кой орган може да бъде обжалвано. По същество
изтъква, че лицензията с № Л-022-02/ 15.11.2000 г., издадена от
ДКЕВР е изменена с Решение №
И1-Л-022-02/ 18.09.2006 г. на ДКЕВР, която е допълнена с обект „Инсталация за
комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, включваща
когенератор с електрическа мощност 2,81 MW и топлинна мощност 2,95 MW“, като използването на природен газ за
производство на електроенергия е установено и в констативен протокол от
11.04.2017 година. Счита, че нормата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС не следва да се тълкува стеснително, като твърди, че производство на
електрическа енергия е част от лицензията за производство на топлинна енергия,
същото е строго регулирано, вкл. цената на тази енергия се определя ежегодно от
КЕВР, а дружеството подава ежемесечни заявления до комисията за издаване на
сертификати за производител електрическа енергия, произведена при комбинирано
производство, като на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от Закона за енергетиката
КЕВР издава, прехвърля и отменя тези сертификати. В тази връзка се позовава и на мотивите, изложени в Решение № 135/
29.03.2018 г. по адм. д. № 1018/ 2017 г. на Административен съд – Велико
Търново. Алтернативно, съобразно становището на административния орган и
доказателствата на които същия се позовава, жалбоподателят развива тезата, че
по логиката на администрацията, за производството на електрическа
енергия до 5 MW не е нужен лиценз, режимът на тази дейност е уведомителен, а
не разрешителен, съответно липсва основание за изискването на лиценз като
условие за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. С
тези доводи от съда се иска обжалвания
административен акт да бъде отменен като
незаконосъобразен и преписката да бъде
върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото ***С.,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и с
доводи развити в хода на устните състезания и в писмени бележки. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата, директорът на Териториална дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“,
чрез пълномощника си ***Я., оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспореното
решение, позовава се на мотивите, изложени в същото, и на доводи, наведени в
хода на устните състезания. Изтъква, че „Топлофикация - ВТ“ АД не притежава
издаден по реда на Закона за енергетиката, лиценз за производство на
електроенергия, какъвто съгласно изричната разпоредба на 24, ал. 2, т. 3 от
ЗАДС, е безусловно необходим за да бъде дружеството освободено от облагане с
акциз на енергийните продукт, използвани при производството на електрическа
енергия. Позовава се и на писмен отговор от КЕВР, че „Топлофикация ВТ“ АД не
може да получи такъв лиценз, тъй като мощностите на дружеството не превишават
необходимия за това праг. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира
присъждане на ***ско възнаграждение в рамките на нормативно определения размер.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
наличните в делото документи се установява, че от ДКЕР на „Топлофикация - ВТ“
АД са издадени лицензии с № Л-022-02/ 15.11.2000 г. за
дейност „производство на топлинна енергия“ и № Л-021-05/ 15.11.2000 г. за
дейност „пренос на топлинна енергия“, издадени на „Топлофикация-ВТ“ АД, всяка
за срок от 20 години. С Решение № И1-Л-022-01/ 18.09.2006 г. на
ДКЕВР е изменена Лицензия
№ Л-022-02/ 15.11.2000 г. за „производство на топлинна
енергия“, по отношение на енергийния обект, като е допълнена с нов обект
„Инсталация за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия,
включваща когенератор с електрическа мощност 2,81 MW и топлинна мощност 2,95
MW“. Същата е въведена в експлоатация през 2007 г., след издаване на Решение № Р-061/ 01.06.2007 г. на ДКЕВР, с което на дружеството се
разрешава осъществяване
на лицензионна дейност чрез обект „Инсталация за комбинирано производство“. С Решение № И2-Л-022/ 09.05.2019 г. на КЕВР е изменена лицензия № Л-022-02/
15.11.2000 г. за дейността „производство на топлинна енергия“, във връзка с
извеждане от експлоатация на промишлен парен котел и водогреен котел, и
въвеждане в експлоатация на парен котел за изгаряне на биомаса, като общата
инсталирана топлинна мощност се променя от 171,4 MWt на 111,75 MWt, а
електрическата мощност остава непроменена – 2,810 MWе. С Решение № И3-Л-022/
05.03.2020 г. на КЕВР е продължен срока на лицензия № Л-022-02/ 15.11.2000 г.
за дейността „производство на топлинна енергия“ и на лицензия № Л-021-05/
15.11.2000 г. за дейността „пренос на топлинна енергия“, издадени на
„Топлофикация - ВТ“ АД с 20 години, считано от датата на изтичане първоначалния
срок на лицензиите – 16.12.2020 година.
Производството,
приключило с издаването на процесния административен акт, е инициирано от
„Топлофикация - ВТ“ АД – гр. В. Търново, с подаване до директора на
ТД „Дунавска“, на искане с вх. № 32-22508/ 22.02.2020 г., за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител за енергийни продукти,
използвани при производство на електрическа енергия. Към искането са били
приложени декларация, че дружеството не е в
производство по несъстоятелност, декларации за обстоятелствата по чл. 23, ал.
3, т. 3, б. „б“ и т. 5 от ЗАДС, свидетелство за съдимост, удостоверение за
липса на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, план на
обекта, договор от месец 01.2015 г. за наем на движимо имущество /оборудване/ и
анекс към него от 03.01.2019 г., изброените по-горе лицензии и решения на
ДКЕР/КЕВР (без това от 05.03.2020 г.), документ
за собствеността на обекта, копие от разрешението за ползване (въвеждането в
експлоатация) на инсталацията за комбинирано производство на
електрическа и топлинна енергия, списък на
доставчиците, технологична схема на производствения процес, разходни норми,
максимална стойност на технологичните загуби, технически спецификации. В
искането си „Топлофикация - ВТ“ АД е посочило, че произвежданата
електроенергия е за реализация на територията на страната, количествата са
прогнозни, и зависят от нуждите на клиентите и търговските партньори. Извън
изброените документи, дружеството е представило копия Решение № 135/ 29.03.2018
г. по адм. дело № 1018/ 2017 г. на АСВТ и потвърждаващото го Решение № 11747/
04.10.2018 г. по адм. дело № 7082/ 2018 г. на ВАС, Осмо отделение, както и
обосновка за липсата на нужда от отделен лиценз за производство на електрическа
енергия. Във връзка с искането от административния орган е извършена проверка
на място в обекта на „Топлофикация - ВТ“ АД, за която е съставен Протокол
20BG4000А005607 и служебно са приобщени документи – договор от месец 01.2020 г. за учредяване право на ползване на
движимо имущество, три броя констативни протоколи за подмяна на електромери от
„Електроразпределение Север“ АД, писмо от 13.07.2017 г. на председателя на КЕВР
до началника на Митница Свищов. С писмо от 05.02.2020 г. /получено от адресата
на 10.02.2020 г. директорът на ТД „Дунавска“ е уведомил „Топлофикация - ВТ“ АД, че в 14-дневен срок
от получаването следва да отстрани констатираните нередовности на искането си,
като представи: лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда
на ЗА с оглед изпълнение на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС и
декларации за обстоятелствата по чл.24а, ал. 7 от ЗАДС, съгласно чл. 24а, ал.
6, т. 13 от ЗАДС. В отговор с писмо с вх. № 32-61420/ 25.02.2020 г.,
изпълнителният директор на дружеството е представил декларация по чл. 24а, ал. 6, т.13 от ЗАДС и
повторно посочените по-горе решения на АСВТ и ВАС и обосновка за липсата на нужда от отделен лиценз за производство на
електрическа енергия. След извършване на служебни справки за наличие или липса
на просрочени задължения към бюджета и към митническата администрация, и
представяне на становище от експерт в отдел „Акцизна дейност“, от директора на ТД „Дунавска“ е издадено процесното Решение №
32-93274/ 24.03.2020 г., с което на „Топлофикация - ВТ“ АД е отказано
издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искането
от 22.01.2020 година. Отказът е обоснован с факта, че представената от
заявителя лицензия с № Л-022-02/ 15.11.2000 г. е за производство само на
топлинна енергия, при което не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС. Решението е доведено до знанието на заявителя на дата 30.03.2020 г., съгласно
известие за доставяне на л. 17 от делото, жалбата срещу него пред АСВТ е
подадена по куриер, чрез органа който го е издал, на 01.06.2020 г., видно от
товарителницата на л. 13 от делото.
При така установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата
на страните, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, в срока по чл. 140, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 24б, ал. 7 от ЗАДС, при съобразяване разпоредбите на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, в относимата й редакция и Решение на НС от 03.04.2020 г. за удължаване
на срока на обявеното извънредно
положение /обн. ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г./, респ. чл. 3, т. 2 от същия закон,
в редакцията й в сила от 09.04.2020 г., вр. с § 13 от ПЗР към Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 година/. От външна страна
жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Оспореното
решение е издадено от оправомощен за това орган, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност, опрделена с разпоредбите на чл. 24б,
ал. 5 и чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС. Неоснователни са наведените в жалбата
оплаквания, че ответникът е излязъл извън обхвата на своите правомощия,
доколкото първата от посочените норми изрично възлага в компетентност на
директора на съответната териториална дирекция при АМ, да откаже издаването на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител, когато бъде установено,
че съответният заявител не отговаря на нормативните изисквания за това.
Решение № 32-93274/ 24.03.2020 г. на
директора на ТД „Дунавска“ е издадено
при спазване на изискуемата от закона писмена форма и съдържа изложение на
фактическите и правни основания за постановяването му. Съдържанието на акта
позволява неговия адресат недвусмислено да разбере основанието за постановения
отказ и съответно на това да организира своята защита, индикация за което са и
съображенията, развити в подадената пред съда жалба. Неоснователни са
изложените оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в
оспорения акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
Действително, в решението е посочено, че същото „подлежи на обжалване по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, съгласно чл. 24б, ал. 7 от ЗАДС“,
което не представлява изпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК.
Въпросното обстоятелство обаче не може да се квалифицира като съществено
процесуално нарушение или такова на изискванията за форма. Същото няма
отношение към законосъобразността на административния акт, а касае гарантиране
правото на адресата да търси защита срещу него чрез обжалване по административен
или съдебен ред, и има за своя последица прилагането на чл. 140, ал. 1 от АПК. Съдът не констатира други пороци, засягащи
процесуалната законосъобразност на акта, като производството по издаването му е
проведено в съответствие с изискванията на специалния закон /чл. 24а, ал. 4 и
чл. 24б, ал.1 и ал. 3 от ЗАДС/, и субсидиарно приложимите такива на чл. 35 и
чл. 36, ал. 1 от АПК.
Обжалваното
решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Между
страните не е било спорно, че от 2007 г. и към момента на подаване на
заявлението си, „Топлофикация
- ВТ“ АД осъществява комбинирано производство на топлоенергия и електроенергия,
чрез изградена за това инсталация, ползваща като гориво енергиен продукт
природен газ /код по КН 2711 21 00/. Спорът се свежда до това дали влаганият в
производството на електроенергия енергиен продукт, подлежи на освобождаване от
облагане с акциз, респ. дали на дружеството следва да бъде издадено
удостоверение за освободен от акциз краен потребител, в съответствие с чл. 24а,
ал. 1 от ЗАДС. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС /в приложимата
редакция/ определя, че се освобождават се от облагане с акциз енергийни
продукти използвани при производство на електрическа енергия, от лица, получили
лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на Закона за
енергитеката. На последно цитираната норма се е позовал административният орган
при постановяването на своя отказ, с аргумент, че „Топлофикация - ВТ“ АД не
притежава лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на
ЗЕ.
Данъчното
облагане на енергийни продукти, вкл. освобождаването от облагане с акциз на
такива е материя, уредена на ниво право на ЕС, по-конкретно в Директива
2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната
рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и
електроенергията /за краткост в настоящото решение Директивата/. Разпоредбата
на чл. 14, § 1, б. а) от Директивата гласи „В допълнение към общите разпоредби,
посочени в Директива 92/12/ЕИО по отношение на освободените от данъци
приложения на облагаеми продукти и без да се засягат други разпоредби на
Общността, държавите-членки освобождават следните стоки от облагане с данъци
при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно
прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на
опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на
данъци:
енергийни продукти и електроенергия, използвани
за производството на електроенергия и електроенергията, използвана за да се
поддържа възможността за производство на електроенергия. Независимо от това,
поради причини свързани с опазването на околната среда, държавите-членки могат
да обложат тези продукти с данъци без да трябва да се съобразяват с минималните
нива на облагане, предвидени в настоящата директива“. Освен това, съгласно чл.
15, § 1, б. в) от Директивата, „Без да се накърняват други разпоредби на Общността,
държавите-членки могат да прилагат при фискален контрол пълно или частично
освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на
енергийни продукти и електроенергия, използвани за комбинирано производство на
топло- и електроенергия“. Тълкуването на първата от цитираните общностни норми
сочи, че тя задължава държавите-членки да освобождават от облагане с данъци,
вкл. от акцизи като вид косвен данък /чл. 4, § 2 от Директивата/, енергийните
продукти, които се ползват пряко за производство на електроенергия, като краен
продукт или като междинен такъв, при положение, че междинния продукт също ще се
използва за производство на електроенергия. Може да се възприеме, че в този
смисъл е налице и изрична уредба в националното законодателство на България –
посочената по-горе разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС.
С втората от
цитираните норми на общностното право, държавите-членки са овластени да
предприемат пълно или частично освобождаване на енергийни
продукти, ползвани за комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия. Чрез приемане на промените в ЗАДС /ДВ бр. 92 от 2015 г., в сила от
01.01.2016 г., ДВ бр. ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, България
се е възползвала от оправомощаването по чл. 15, § 1, б. в) от Директивата,
допускайки освобождаване от облагане на енергийни продукти, ползвани за
производство на електроенергия, включително такива, ползвани за комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия - чл. 24а, ал. 6, т. 11 и чл.
24д, ал. 5 от ЗАДС. Това тълкуване е безпротиворечиво възприето в установената
съдебна практика, вкл. тази на ВАС, а по въпроса за съдържанието,
смисъла и съвместното прилагане на чл.
14, § 1, б. а) и чл. 15, § 1, б. в) от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета е имал
случай да се произнесе и Съда на ЕС. В свое Решение от 7 март 2018 г. по дело
С-31/17, Съдът
е приел, че както от текста на член чл.
14, параграф 1, б. а), първо изречение от Директива 2003/96/, така и от структурата
и целите на тази директива произтича, че енергийните продукти, използвани за
комбинираното производство на топло- и електроенергия, попадат в приложното
поле на предвиденото в тази разпоредба задължително освобождаване и това
тълкуване не може да се постави под въпрос от член чл. 15, параграф 1, б. в) от Директивата.
Разглежданият
случай попада именно в такава хипотеза, като вече се посочи, че „Топлофикация -
ВТ“ АД осъществява производство на електрическа и топлинна енергия по комбиниран способ чрез използване на енергиен продукт природен
газ. Законът не въвежда като изискване за освобождаване от акциз някаква
конкретно предназначение на произведената електрическа енергия, такова не е
обсъждано и от административния орган при постановяването на оспореното
решение, като съгласно отправеното от дружеството искане до директора на ТД „Дунавска“,
произвежданата електроенергия е е предназначена за продажба на територията на България. Съобразно
това и изложеното по-горе относно общностната и национална уредба на данъчното
облагане на енергийни продукти, предназначени за производство на електроенергия,
единствения аргумент на митническата администрация да не издаде исканото
удостоверение остава обстоятелството, че „Топлофикация - ВТ“ АД не е представило
и не притежава лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда
на ЗЕ. Безспорно такова изискване е въведено с чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС,
като то има за своя цел използваният от оператора способ за производство на топлинна и електрическа енергия и конкретните
производствени мощности, чрез които се реализира това производство, да са
получили одобрение от съответния компетентен орган – Комисията за енергийно и
водно регулиране.
В
тази връзка на първо място следва да се отбележи, че действително
първоначалната лицензия № Л-022-02/ 15.11.2000 г., издадена от ДКЕР е
издадена само за дейност „производство на топлинна енергия“. От представените Решение № И1-Л-022-01/ 18.09.2006 г. и Решение № Р-061/ 01.06.2007 г. на ДКЕВР обаче се установява, че лицензия № Л-022-02/ 15.11.2000 г. е изменена, като на „Топлофикация
- ВТ“ АД е разрешено осъществяването
на лицензионната дейност чрез „Инсталация за комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия“, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-13/ 04.05.2007 г. на РДНСК – Велико
Търново. От цитираните две решения на ДКЕВР се установява, че първоначално
издадената лицензия на дружеството е изменена на основание чл. 51, ал. 1, т. 1
от ЗЕ /съгласно решението от 18.09.2006 г./, като тази лицензия е допълнена по
искане на лицензианта с нов обект – коментирана инсталация за комбинирано
производство, с конкретно посочени параметри на електрическата и топлинната
мощонст. Същевременно съдържанието на решенията сочи, че преди издаването им е
проведена процедура по обследване на обстоятелствата по чл. 40, ал. 1 от ЗЕ и
чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката
/отм./, действаща към релевантния момент, както по отношение на лицензианта,
така и по отношение на конкретния енергиен обект, чрез който ще се осъществява
дейността, техническите
и експлоатационните характеристики на същия, и на обслужващите го
инфраструктура и спомагателни съоръжения. При посоченото съдържание на
решенията на ДКЕВР от 18.09.2006 г. и 01.06.2007 г., настоящият
състав намира за неправилен изводът на ответната администрация, че изменената
лицензия не включва и производството на електрическа енергия от инсталацията за
комбинирано производство. Обратно, извършените предварителни проверки и
последващото одобряване на инсталацията очевидно касаят и производството на
този вид енергия, вкл. техническите характеристики на основните съоръжения,
предназначени за такова производство. Аргумент за последния извод се явява и
съдържанието последващо на Решение № И2-Л-022/
09.05.2019 г. на КЕВР, с което повторно е изменена лицензия № Л-022-02/ 15.11.2000
г. за дейността „производство на топлинна енергия“, като отново изрично е
отбелязано производството на електрическа енергия чрез инсталацията
за комбинирано производство и че електрическата
мощност остава непроменена – 2,810 MWt. В тази връзка следва да се има предвид
и че съгласно чл. 39, ал. 4, т. 1 от ЗЕ, не се изисква издаване на лицензия за
производство на електрическа енергия от лице, притежаващо централа с обща
инсталирана електрическа мощност до 5 МWt, като липсата на такава лицензия по никакъв
начин не препятства възможността на операторите да осъществяват производство на
електроенергия /чл. 84, ал. 1 от ЗЕ/. Доколкото инсталацията на жалбоподателя
попада именно в посочената категория и съобразно цитираната нормативна уредба,
за КЕВР не е налице задължение за издаване на лицензия по ЗЕ, респективно
спорно е дали за оператора изобщо съществува възможност за получаването на
такава лицензия. Предвид последното и при обсъденото съдържание на издадените
решения на компетентния орган, следва да се
приеме, че към момента на подаване на „Топлофикация - ВТ“ АД е отговаряло и на изискването на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС,
като изменената през 2006 г. лицензия включва и производството на електрическа
енергия. В този смисъл е и изричното отбелязване в писмо от 13.07.2017 г. от
председателя на КЕВР до началника на Митница Свищов /л. 52 – л. 53 от делото/,
както и мотивите на соченото от оспорващото дружество Решение № 135/ 29.03.2018 г. по адм. дело № 1018/ 2017 г. на АСВТ,
потвърдено с Решение № 11747/ 04.10.2018 г. по адм. дело № 7082/ 2018 г. на ВАС.
Извън горното,
предлаганото от ответника тълкуване на чл. 24,
ал. 2, т. 3 от ЗАДС би означавало различно данъчно третиране на едни и същи
стоки, с еднакво предназначение, единствено на база количествен критерий -
вложено количество енергийни продукти – постигната производствена мощност, а от
там и поставяне на операторите с малки производствени мощности в
по-неблагоприятно положение на пазара на електроенергия, чрез увеличаване на
производствените им разходи. Очевидно не това е разумът на закона, особено като
се държи сметка за коментираната по-горе разпоредба на общностното право - чл.
14, § 1, б. а) от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета, изискваща задължително
освобождаване от облагане с данък на енергийните продукти, използвани за производство
на електрическа енергия. Произнасяйки се с оспорения отказ и позоваване на
изискването за наличие на лицензия по ЗЕ, административният орган е издал акта
си в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС.
Вън от обсъдените дотук обстоятелства, между страните не
съществува спор относно изпълнението от заявителя на останалите изисквания по
чл. 24а от ЗАДС и при проверката си съдът не констатира такова неизпълнение.
Налице са нормативно установените материалноправни предпоставки за издаване на удостоверение за
освободен от акциз краен потребител по искане с вх. № 32-22508/ 22.01.2020 г.
на ТД „Дунавска“. При това положение като краен извод настоящият състав намира,
че е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорения акт –
издаване на същия в противоречие сприложимите и обсъдени по-горе
материалноправни разпоредби на ЗАДС и ЗЕ. Решението на директора на ТД
„Дунавска“ следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне по искането на оспорващото дружество, ри спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на
спора не следва да се присъждат разноски в полза на ответника. При своевременно
заявеното искане за това, административният орган следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер общо на 250,00
лв., от които държавна такса 50,00 лв. и ***ско възнаграждение в размер на
200,00 лв., съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, вр.
с чл. 24б, ал. 7 от
ЗАДС, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя по жалба на „Топлофикация
- ВТ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Никола Габровски“ № 71А, Решение № 32-93274/ 24.03.2020 г. на директора на Териториална дирекция „Дунавска“ в
Агенция „Митници“, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител по искане с вх. № 32-22508/ 22.01.2020 г. на ТД
„Дунавска“.
Връща административната
преписка на директора
на Териториална дирекция „Дунавска“ в Агенция „Митници“, за ново произнасяне по
искане с вх. № 32-22508/ 22.01.2020 г., подадено от „Топлофикация - ВТ“ АД –
гр. В. Търново с ЕИК *********, при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Осъжда Агенция
„Митници“– гр. София, да заплати на „Топлофикация
- ВТ“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново,
ул. „Никола Габровски“ № 71А, разноски по делото в размер на 250,00 /двеста и
петдесет лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :